РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Пловдив, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500553 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№*** г. от Н. Г. Т. ЕГН ********** против
решение № 929/01.07.2023 г., постановено по г. д. № 2724/2022 г. по описа на ОС – Пловдив,
с което е отхвърлен иска на Н. Г. Т. ЕГН ********** от гр.П., бул."М.Л." № **, със съдебен
адрес: гр.П., ул."Н.В."*, ет.*, чрез адвокат Р. Д. против М. Г. Р. ЕГН ********** от гр.П.,
ул."Ч." № **, със съдебен адрес: гр.П., бул."М." №**, чрез адвокат М. К., съответно длъжник
и взискател по изпълнително дела № *** г. по описа на ЧСИ К.П., рег.№ **, отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК с цена на иска 34 000.00 лева, ведно с присъдени лихви
и разноски.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да постанови друго, с което да установи недължимостта на процесните суми.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК.
Предявени от Н. Г. Т. ЕГН ********** от гр.П., бул."М.Л." № ** против М. Г. Р.
ЕГН ********** от гр.П., ул."Ч." № **.
1
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата 34 000.00 лева – главница по ИЛ № *** г. по ч. г. д. №
14288/2015 г. по описа на РС - Пловдив, издаден въз основа на запис на заповед от
14.12.2010 г., претендирана по изпълнително дело № *** г. на ЧСИ К.П., рег.№ **, като
погасена по давност.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства и приложеното
копие от изпълнително дело №***, се установява, че със заповед №*** г. по чл. 417 от ГПК
и ИЛ № *** г., издадени по ч. г. д. № 14288/2015 г. по описа на РС - Пловдив, е разпоредено
длъжникът Н. Г. Т. ЕГН **********, да заплати на кредитора М. Г. Р. ЕГН **********,
сумата 34 000.00 лева, дължима по запис на заповед от 14.12.2010 г. с падеж 30.11.2012 г.,
ведно с лихви и разноски.
Въз основа на ИЛ и по молба вх.№** г. на взискателя М. Р. е образувано
изпълнително дело № 390/2015 г. на ЧСИ В.А., рег.№ **, за сумата 34 000.00 лева, ведно със
законната лихва, считано от 03.11.2015 г. до окончателното плащане, както и съдебни
разноски в размер на 680.00 лева. Със запорно съобщение изх.№ ** г. е наложен запор върху
пенсията на ищеца и му е изпратена ПДИ.
На основание заповед на Министъра на правосъдието с протокол №** г.,
изпълнително дело № 390/2015 г. е преобразувано в изпълнително дело № *** г. по описа на
ЧСИ А.А., рег.№***, който уведомил длъжника Т., че му е наложен запор на вземане с изх.
№ *** г., а на 11.02.2016 г. му е връчена ПДИ, и в двата случая по реда на чл. 47 от ГПК,
тъй като лицето не живее на посочения адрес: гр. П., бул."П." № **, ет.*, ап.*.
Въз основа на нова заповед на Министъра на правосъдието с протокол № *** г.,
изпълнително дело № *** г. е преобразувано в изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ
К.П., рег.№ **, който е насрочил описи на движими вещи, собственост на длъжника Т.,
както следва: с разпореждане изх. № *** г. - за 02.10.2017г.; с разпореждане изх. № *** г. -
за 19.04.2019 г.; с разпореждане изх. № *** г. – за 25.02.2021 г., за които няма спор, че не са
извършени, поради неоткриване на длъжника на регистрирания му адрес.
Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, но
този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В тежест на ищеца е да установи, че след издаване на изпълнителния лист, респ.
на друг акт, подлежащ на изпълнение, в който е обективирано вземането на кредитора
срещу него, са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или
2
правоизключващи факти.
В случая отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК е с предмет
оспорване на изпълнението, образувано въз основа на издадено изпълнително основание за
дължимост на парични вземания спрямо кредитора М. Р., като ищецът Н. Т. се позовава на
факти, настъпили в хода на изпълнителното производство по изпълнително дело № 390/2015
г. на ЧСИ А., рег.№ **, преобразувано в изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ А.,
рег.№***, преобразувано в изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ П., рег.№ **,
изразяващи се в перемиране на изпълнителното производство, поради непредприемане на
изпълнителни действия в периода 16.03.2016 г. - 16.03.2018 г. и погасяване на вземането на
кредитора по давност през периода 16.03.2016 г. – 16.03.2019 г.
Според чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява
(по право) с постановление, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни
действия в продължение на 2 г., с изключение на делата за издръжка.
Този срок започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение, т. е. осъществяването на всички поискани от взискателя способи е приключило
(успешно или неуспешно) или поисканите способи не могат да се осъществят по причина, за
която взискателят отговаря (не е внесъл разноски, не е оказал необходимото съдействие …),
но не и по причина, за която длъжникът отговаря (осуетяване на предприетите от ЧСИ
изпълнителни действия, защото длъжникът не може да бъде открит на регистрирания адрес),
тъй като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.
Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и разясненията, дадени по т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността в
изпълнителното производство, за разлика от исковото, се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането, като с което и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя по чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ, давността се прекъсва: налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан, … и т. н.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността самото образуване на
изпълнително дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване на имущественото състояние
на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаване на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение,
плащане, въз основа на влязло в сила разпределение, … и др., но ако в хода на
принудителното изпълнение длъжникът изрично е признал вземането, признанието прекъсва
давността съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.
Ето защо в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ, а новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата на последното валидно изпълнително действие.
3
В случая, след налагане на запора върху пенсията на длъжника Н. Т. на
16.03.2016 г. с разпореждане изх. № *** г. на ЧСИ, е насрочен опис на негови движими
вещи. С това действие на ЧСИ, както и с насрочването на последващи описи от 15.03.2019 г.
и от 05.01.2021 г., се прекъсва давността в изпълнителния процес, тъй като са налице
предприети от ЧСИ валидни изпълнителни действия преди да изтече двугодишния срок за
перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
„Валидно изпълнително действие“ по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК, на ВКС, е всяко действие за принудително
събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за
изпълнение, а редовна е молбата, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за
осребряване на имуществото на длъжника, съгласно изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК
или молбата е при условията на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ.
Всяко действие за принудително изпълнение, предприето въз основа на редовна
молба, е валидно изпълнително действие и прекъсва погасителната давност за паричното
притезание, съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Основанието на тази норма не изисква
изпълнителните действия да са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на
имуществото на длъжника преди да настъпи перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а
новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или
е предприето последното валидно изпълнително действие.
Ето защо, съдът намира, че в случая не е настъпила перемпция в посочения от
ищеца период 16.03.2016 г. – 16.03.2018 г., както и в периода до завеждане на 17.10.2022 г.
на иска по чл. 439 от ГПК, тъй като от страна на ЧСИ регулярно са били предприемани
валидни изпълнителни действия на 31.08.2017 г., на 15.03.2019 г. и на 05.01.2021 г., които не
са финализирани успешно, поради неоткриване на длъжника. От момента на всяко от
посочените действия започва да тече нова давност.
По делото няма спор, че заповед за изпълнение №*** г. по чл. 417 от ГПК е
влязла в сила, поради което от тази дата е започнал да тече петгодишен давностен срок, тъй
като вземането е съдебно установено по основание и по размер с влязла в сила заповед за
изпълнение по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
С наложения запор на 16.03.2016 г. се е осъществило основанието по чл. 116, б.
„в“ от ЗЗД за прекъсване на давностния срок, като прекъснатата давност не се засяга от това,
дали е настъпила перемпция, тъй като тя е без правно значение за института на
погасителната давност, а от 16.03.2016 г. е започнал да тече нов пет годишен срок на
погасителната давност, съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД .
Давността е прекъсната с предприемането от ЧСИ на насрочени описи на
движими вещи на длъжника на 31.08.2017 г., на 15.03.2019 г. и на 05.01.2021 г., и тъй като
се касае за съдебно установено вземане, новата погасителна давност за него винаги е
петгодишна и тя не е изтекла към датата на предявяване на иска по чл. 439 от ГПК на
17.10.2022 г.
4
Налага се общият извод, че не е осъществено пълно и главно доказване на
твърденията в исковата молба относно погасяване на процесната сума по давност, както и на
обстоятелството, че това погасяване е станало след приключване на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, поради което така предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПС следва да бъде осъден Н. Г. Т. ЕГН
********** от гр.П., бул."М.Л." № **, със съдебен адрес: гр.П., ул."Н.В."*, ет.*, чрез адвокат
Р. Д. да заплати на М. Г. Р. ЕГН ********** от гр.П., ул."Ч." № **, със съдебен адрес: гр.П.,
бул."М." №**, чрез адвокат М. К. сумата от 1 700.00 лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
След откритото съдебно заседание, проведено на 10.11.2023 г. е постъпила молба
вх. № *** г. от адвокат Р. Д., в качеството на пълномощник на Н. Т.. В нея се твърди, че
адвокат Д. внезапно е заболял в ранните часове на 10.11.2023 г. и не бил в състояние да се
обади в съда. Прави се искане за отмяна на хода по същество и насрочване на
производството за друго открито съдебно заседание. Като доказателство за твърдяното
заболяване е представен амбулаторен лист № *** ч.
Съдът намира, че представеният амбулаторен лист не представлява годно
доказателство за обстоятелството, че на 10.11.2023 г. адвокат Д. не е бил в състояние да се
яви в съдебно заседание поради наличието на медицински проблем.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза, при определен
домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се
яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на
разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско
удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му
пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Няма представено такова
удостоверение, а в амбулаторния лист няма отбелязване, че заболяването на лицето не
позволява явяването му пред органите на съдебната власт.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 929/01.07.2023 г., постановено по г. д. № 2724/2022
г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА Н. Г. Т. ЕГН ********** от гр.П., бул."М.Л." № **, със съдебен адрес:
гр.П., ул."Н.В."*, ет.*, чрез адвокат Р. Д. да заплати на М. Г. Р. ЕГН ********** от гр.П.,
5
ул."Ч." № **, със съдебен адрес: гр.П., бул."М." №**, чрез адвокат М. К. сумата от 1 700.00
(хиляда и седемстотин) лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6