Р Е
Ш Е Н И Е
№285
гр. Кюстендил, 11.11.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участие на секретаря М.С., като разгледа
докладваното от съдия Савова в. гр. дело №314 по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се
произнесе взе предвид :
Р.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника адв. М.З. ***,и адрес за призоваване: гр. Д., ул. „***“ №*, обжалва
постановеното на 19.12.2018г. решение по гр.дело № 694/2018г.на РС - Дупница, в
частта, с която ДнРС е отхвърлил като неоснователен иска за обезщетение по
чл.226, ал.3 КТ в размер на *** лева, както и в частта, с която Р.Г.Б. е
осъдена да заплати на „****“ ЕООД обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на **
лева., ведно със законната лихва от 31.05.2018 г.;респ. и деловодни разноски в
размер на *** лева.
Решението в обжалваните части се
приема за неправилно. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати обезщетение по чл.226, ал.3 КТ в
размер на *** лева, като и да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният
насрещен иск по чл.221, ал.2 от КТ в размер на *** лева. Иска се с решението си
въззивният съд да се произнесе по направеното оспорване на заповед за налагане
на дисциплинарно наказание – уволнение като незаконосъобразно. Претендират се
разноски.
Излагат се следните доводи за
неправилност на решението в обжалваните части:
Твърди се, че ДнРС не се е произнесъл по
направеното оспорване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание и съответно направеното искане да бъде
отменено наложеното дисциплинарно наказание – уволнение като незаконосъобразно.
Сочи се наличие на вътрешно противоречие в мотивите на съда, както и липсата на
мотиви защо се кредитират показанията на свид. М. С., а тези на свид. Д. Д. –
не. Изтъква се, че моментът, в който ищцата е могла да оспори Заповед
№001/01.03.2018 г. и Заповед №007/01.03.2018 г., съответно за налагане на
дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовия договор без предизвестие,
е започнал да тече от деня на получаване на насрещния иск. Сочи се, че в
едномесечен срок е подала отговор по
насрещния иск, с който отговор е оспорила изцяло процедурата по
дисциплинарно уволнение. Твърди се, че въпреки направеното оспорване, съдът не
се е произнесъл по същото. Излага се, че в производството безспорно е доказана
незаконосъобразността на дисциплинарното уволнение – не е даден срок за обяснения, в който случай
съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В
тази връзка е цитирана съдебна практика на ВКС. При тези доводи се иска изцяло
да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният насрещен иск с правно
основание чл. 221, ал.2 КТ и да бъде отменено уволнението като
незаконосъобразно, като бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.226,
ал.3 КТ.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна, чрез процесуалния представител адв. И.Д., с който се оспорва
основателността на депозираната въззивна жалба. Иска се същата да бъде оставена
без уважение, като се постанови решение, с което да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните части. Излагат се обстойно доводи за
правилност на решението на районния съд в частта, с която е оставен без
уважение искът по чл.226, ал.3 КТ. Иска се потвърждаване на решението в частта,
с която е уважен насрещният иск по чл.221, ал.2 КТ.
Относно искането за произнасяне по иска
за отмяна на дисциплинарното уволнение се претендира да бъде оставено без
разглеждане по доводи, подробно изложени в отговора.
„***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: с. Н., общ. Р., ул. „****“ №***, чрез управителя Д. П. Б.,
ЕГН **********, действаща чрез пълномощника адв. И.Д., обжалва с въззивна жалба Решение №610 от 19.12.2018 г., постановено от
Районен съд – гр.Дупница по гр.дело №694
по описа на съда за 2018 г. Първоинстанционният съдебен акт е бил обжалван в частта, с която ДнРС е
осъдил „***“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на Р.Г.Б., ЕГН **********, сумата ***
лева деловодни разноски по компенсация с оглед уважаването на иска по чл.224 КТ.Решението на районният съд в обжалваната част е било възприето като неправилно, доколкото в
приложената по делото Заповед №7/01.03.2018 г.е било предвидено изплащане на
обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, същото било начислено за изплащане и във
ведомостта за заплати и
фиша за заплати, от което се поддържа извод, че дружеството – ответник
не е станало причина за предявяването на този иск и не следва да бъде осъдено
да заплати разноските на ищцата.
Постъпил е отговор от насрещната
страна, чрез процесуалния представител адв. М.З., с който се оспорва
основателността на така депозираната
жалба, като се поддържа, че
от събраните в хода на производството доказателства е установено, че обезщетението по
чл.224, ал.1 КТ не е изплатено на ищцата.
С определение №234 от 08.04.2019 г.
Окръжен съд – Кюстендил, приемайки че в депозираната въззивна жалба се съдържа
искане за изменение на решението в частта за разноските, по което искане е
длъжен да се произнесе съдът, постановил обжалвания съдебен акт, е прекратил производството по делото и върнал
същото на РС – гр. Дупница за преценка относно провеждането на производство по
чл.248 ГПК.
С определение №732 от 17.05.2019 г.,
ДнРС е оставил молбата за изменение на постановеното от него решение в частта
за присъдените разноски без уважение, като срещу така постановеното определение
в срока по чл.248, ал.3 ГПК не е
постъпила частна въззивна жалба.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивната жалба на Р.Б. е допустима, доколкото същата е
подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на проверка
първоинстанционен съдебен акт.
Въззивният съд приема следното от
фактическа страна.
Страните са били в трудово
правоотношение- видно от приложения трудов договор №7/04.10.2010г. Същият е бил
безсрочен, при пълен работен ден, а ищцата е била адм.персонал в ответното
дружество /технически сътрудник/.
По делото е представена заповед №001/
01.03.2018г., в която е отразено, че със същата се налага дисциплинарно
уволнение и се прекратява договор №7/04.10.2010г., а като причини за налагане на наказанието
„дисциплинарно уволнение“ се сочи неявяването на работа от страна на Б. на
27.02.2018г. и 28.02.2018г.Това обстоятелство не е спорно, макар да се изтъкват
различни причини от двете страни, като ищцата поддържа, че е имала предходен
разговор с управителя на дружеството за прекратяване на трудовия договор между
страните по взаимно съгласие,в каквато насока не са представени доказателства.
Приложена е и заповед № 007/01.03.2018г., в която се сочи, че на Б. се дължи
обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен отпуск за 2016г. и 2017г.-по 20
дни, респ.че от своя страна Б. дължи обезщетение за неспазен срок за
предизвестие по чл.221,ал.2 КТ в размер на ***лв. Връчването на заповедите е
оформено при отказ на 02.03.2018г., 11ч, с подписи на свидетелите М. С. и Ф. М..
Събрани са гласни доказателства, като от
показанията на свид.С. се установява, че същата е присъствала лично при отказа
на ищцата да получи заповедта за уволнение.Другият разпитан по делото свидетел
Д. Д., сочи, че ищцата Б. е отишла, след като пили кафе в 10ч, в гр.К., за да подаде декларация за
самоосигуряващо се лице, приложена на л.38 от първоинстанционното дело,
входирана на посочената дата 02.03.2018г., като не се сочи свидетелят да е
придружавал ищцата, макар да твърди, че същата не е ходила в ответното
дружество, а веднага е тръгнала към гр.К., откъдето се е върнала в 13,30ч.
Същевременно, свид.С. поддържа, че не е
присъствала на изискване на писмени обяснения от Б., както се поддържа от
работодателя, вкл.чрез вписване на това обстоятелство в заповедта за
уволнение,а именно, че такива са били изискани на 01.03.2018г.
Не се установява- чрез надлежни
доказателства- дали и кога е поискана от
Б. трудовата книжка; респ.бил ли е налице отказ от страна на работодателя
книжката да бъде предоставена на ищцата.
Представен е фиш за заплата за
м.февруари , в който- като са начислени суми , в т.ч. и за обезщетение по
чл.224 КТ – ***лв., е посочена сума, която следва да бъде удържана, освен
дължимия данък в размер на ****лв., още и сума от *** лв.,посочена като
обезщетение по чл.220 КТ, което се дължи от служителката.
От заключението на в.л.Н. Ш. №15187 от
27.11.2018г. по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
дължимо в полза на ищцата обезщетение по чл.224 КТ е в размер на ***** лв., като липсва
констатация за изплащането му.
При така установеното от фактическа страна
и съобразно твърденията и възраженията на страните, въззивният съд намира
следното от правна страна:
Ищцата Б. в исковата си молба е
предявила искове за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, което счита, че е
настъпило на 01.03.2018г., както и за обезщетение за задържане на трудовата й
книжка; респ.не е предявен иск за отмяна на уволнението, като заповедта,
съответно отразеното в същата, е оспорено с отговор, постъпил на 25.06.2018г.
по предявен от работодателя насрещен иск
- при което работодателят възразява, че е недопустимо предявяване на
такъв иск извън преклузивния срок за това.Ето защо съдът приема, че липсва
надлежно сезиране с иск за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание
„уволнение“ - като освен това се
установява и връчването й при оформен отказ на 02.03.2018г., от когато следва
да се счита за наложено наказанието.Последният извод е и с оглед преценка на
свидетелските показания, като свид.С. поддържа, че е присъствала лично при
отказа на ищцата Б. да й бъде връчена заповедта за уволнение , като визираният
час /11ч /, е по време, когато не се твърди ищцата да е била заедно със
свидетеля Д., а връщането й около 13,30ч от гр.К., където е входирана
визираната по-горе декларация , е напълно възможно с оглед разстоянието между
Дупница и Кюстендил /около 35км/ и времетраенето на пътуването в тази връзка .
Окръжният съд намира за неоснователен
иска по чл.226,ал.2 от КТ – доколкото по делото
не е установен период на задържане на трудовата книжка на Б., както и
какви вреди е претърпяла от това същата. Основателността на иска по чл. 226, ал.
2 от КТ е обусловена от установяването на незаконно задържане, т. е.
възпрепятстване на работника от предприятието или от съответните длъжностни
лица да получи трудовата си книжка, както и на претърпените вследствие на това
вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 348, ал.
3 КТ установява, че трудовата книжка се съхранява от работника или
служителя, който е длъжен да я представи на работодателя при поискване, както и
за вписване на нови обстоятелства в нея. Работникът или служителят може да
остави трудовата си книжка за съхранение и у работодателя, но при евентуален
спор в тежест на работника/служителя е да докаже този факт. Едва след
доказване, че трудовата книжка се е съхранявала от работодателя, респективно че
работникът или служителят му я е представил при прекратяване на договора за
извършване на вписване, в тежест на работодателя е да установи, че е върнал
трудовата книжка. Доколкото,съгласно цитираната разпоредба на чл. 348, ал.
3 КТ трудовата книжка се съхранява от работника, в тежест на ищеца –
работник или служител е да обори тази презумпция и да докаже, че трудовата му
книжка се намира в работодателя, който я задържа без правно основание за това,
а с оглед изложеното по-горе в настоящия случай от събраните по делото
доказателства не би могло да се направи обоснован извод, че трудовата книжка на
ищеца е била задържана от работодателя.
На следващо място, тъй като бе изяснено,
че трудовото правоотношение е прекратено считано от 02.03.2018 г. на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ-дисциплинарно уволнение, във връзка с чл. 190, ал.
1, т. 2 КТ, то работодателят има право да претендира обезщетение по
чл.221,ал.2 от КТ . Посочи се, че трудовото правоотношение между страните –
преди прекратяването му, е било безсрочно,
и доколкото не се установява да е установено друго, срокът за
предизвестие е 30дни /срвн.чл.326,ал.2,пр.1 КТ/.Удръжка в такава насока /макар
и посочена на осн.чл.220 КТ/ е визирана
и в представения фиш за заплата за м.02.2018г., но доколкото не е установено да
е заплатена и посочената като дължима на ищцата сума, в т.ч. присъдената с
решението на ДнРС такава като обезщетение по чл.224 КТ /в тази част същото
решение е влязло в сила като необжалвано/, то с оглед основателността на
насрещния иск следва да бъде присъдена на работодателя сума за обезщетение по
чл.221,ал.1 от КТ, която е определена в размер на месечното трудовото
възнаграждение - както се посочи, прекратяване е настъпило с връчване на
заповедта за дисциплинарно уволнение, същата не е отменена по надлежния ред и
поради това служителят дължи на
работодателя визираното обезщетение по чл. 221, ал.
2 от КТ.
При липсата на доказателства
работодателят да е заплатил на ищцата търсеното от нея обезщетение за неползван
отпуск, то той е станал причина за предявяване на иска по чл.224 КТ, и с оглед
изхода на спора /предвид неоснователността на другия кумулативно съединен иск/,
от ответника по този иск се дължат разноски по компенсация за първата
инстанция.Същевременно, след постановяване на определение от първоинстанционния
съд от 17.05.2019г., с което е отказано изменение на решението в частта за
разноските , липсва частна жалба от страна на „***“ ЕООД, ЕИК ***, поради което и в тази си
част /досежно присъдените в полза на Б./ разноски решението по гр.дело №
694/2018г.на ДнРС е влязло в сила, респ.не е предмет на настоящата въззивна
проверка.
Поради неоснователността на въззивната
жалба на Б.,обаче, за настоящата инстанция не се присъждат разноски в нейна
полза.
При общото упълномощаване на
процесуалния представител на работодателя - ответник по първоначалните искове и
ищец по насрещния и без съобразно това да е направено разграничаване на адвокатското
възнаграждение , както и с оглед изхода
по всеки от отделните искове, то на тази страна също е следвало да бъдат
определени разноски по компенсация, които са в размер на 333,33лв./един от
първоначалните искове на работника е уважен,а другият е отхвърлен; респ.уважен
е и насрещният иск на работодателя/. В тази насока ще бъде коригирано
първоинстанционното решение.Същевременно, при неоснователността на въззивната
жалба на Б., на въззиваемата страна по нея се дължат разноски, които са в
размер на 500лв.за тази инстанция.
По
изложените съображения , Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното на 19.12.2018г. решение по гр.дело №694/2018г.на РС - Дупница, в
частта, с която ДнРС е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от Р.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против „***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: с. Н., общ. Р., ул. „***“ №***, за обезщетение по чл.226, ал.3 КТ в размер на *** лева, както и в частта, с която Р.Г.Б./ с посочени данни/ е
осъдена да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ***, обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в
размер на *** лева., ведно със законната лихва от 31.05.2018 г., а също и в
частта, в която Р.Г.Б. / с посочени данни/ е осъдена да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК
***, разноски до размер на *** лв.за първата инстанция- изчислени по
компенсация.
ОТМЕНЯ
горепосоченото решение по гр.дело № 694/2018г.на РС - Дупница, в частта,в която
Р.Г.Б./ с посочени данни/ е осъдена да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, разноски
за първата инстанция над *** лв.до *** лв.
В останалата си част решението по
гр.дело № 694/2018г.на РС - Дупница,е влязло в сила.
ОСЪЖДА Р.Г.Б., ЕГН **********, с
адрес: с. Р., ул. „***“ №*** да заплати на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Н., общ. Р.,
ул. „**“ №***, разноски за въззивната инстанция в размер на ** лв.
Настоящото решение не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.