Р Е Ш Е Н И Е
гр. К. ...29 .05. 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
К.ският районен
съд.....................................................колегия в публичното
Заседание на
десети
януари…..............…......................................................................
през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:Иван
Йорданов ……..…...........
Членове : ..............................................
Съдебни заседатели: ................................................
Секретар Емилия
Василева.............................................………..………...…………..……
Прокурор
………………………..……………………...................…………..………………….
като разгледа докладваното от съдията
Йорданов.......................…………....................
гр . дело №234..…….....…................. по описа за
2018 год.….........................................
Предявена е искова молба от Т.Б.Е.
*** против Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, с цена на иска 14 500 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 14 500 лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени реди, в следствие на незаконно обвинение
в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба 28.06.2018 г. до окончателното й заплащане.
В исковата си молба
ищецът твърди, че с НП№15/28.04.2014 год. на Община М. му било наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв., за извършено на 03.04.2014 год. нарушение на обществения ред, за
възникнал инцидент между него и С.Х.А.от гр.М.. НП било влязло в сила, бил
заплатил и глобата. По жалба на С.А.била образувана прокурорска преписка, която
приключила с Постановление за отказ да се образува ДП, тъй като била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Въз основа на нова жалба от С.А.по
същия случай от 16.05.2014 год. била образувана нова прокурорска преписка, а впоследствие
на 03.06.2014 год. било образувано и ДП срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК. По това досъдебно производство на ищеца било повдигнато обвинение, а впоследствие
бил внесен и обвинителен акт в съда. По образуваното въз основа на този
обвинителен акт НОХД №313/2014 год. по
описа на Районен съд - М. била постановена оправдателна присъда, която била
протестирана от прокуратурата. По образуваното ВНОХД №73/2015 год., с Присъда
№17/15.10.2015 год. ищеца бил признат за виновен за деяние по чл.129,ал.2,вр.
ал.1 от НК и му било наложено съответното наказание.Тази присъда била изцяло
отменена с решение на ВКС и делото било върнато с указания на ОС-К.. С Решение
при повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция, изцяло отменила първоинстанционната
присъда на PC-М. и прекратила воденото срещу ищеца
наказателно производство, по обвинение в извършено престъпление по чл.129, ал.2
вр, ал.1 от НК. Това решение отново било протестирано от прокуратурата, а ВКС с
решение №227 от 06.01.2017 год. оставил в сила решението на въззивния съд. Впоследствие
било внесено от ОП – К. искане за възобновяване на наказателното производство
въз основа на което било образувано касационно дело №431/2017 г. по описа на
ВКС и с решение №162/08.06.2017 г. производството по делото било възобновено,
като било отменено Решение №24 от 28.04.2016 г. на ОС – К. и делото било
върнато за ново разглеждане от ОС. В тази връзка било образувано ВНОХД
№123/2017 г. на ОС – К., по което последователно се били отвели всички съдии от
състава на съда и делото изпратено на ВКС, който с Определение №119/11.09.2017 г.
по ЧНД №850/2017 г. на ВКС е изпратил делото за разглеждане от ОС – Х. и било
образувано производството по ВНОХД №591/2017 г. С Решение №61/08.06.2018 г. на
ОС – Х. била потвърдена присъда №39/31.03.2015 г., постановена по НОХД
№313/2014 г. по описа на РС – М. и ищецът бил признат за невиновен по обвинение
по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК и отхвърлен гражданския иск в размер
на 3000 лв., като това решение било окончателно и не подлежало на обжалване и
протест. Ищецът твърди, че това незаконосъобразно наказателно производство
срещу него било продължило повече от 4 години, от 16.05.2014 год., когато била образувана
преписка №451/2014 г. по описа на РП – М. до 08.06.2018 г., когато било постановено
окончателното решение на Окръжен съд - Х. по ВНОХД №591/2017 г. През този период твърди, че претърпял
негативни изживявания във връзка с образуваното и водено срещу него
производство.Негативите се отразили и на живота му в служебен план, като
управител на ООД, тъй като загубил уважение на партньорите си, а оттам и
настъпило намаление на доходите му. Изпитвал чувства на неудобство и унижение и
други подобни, което навредило и на социалното му общуване.Наред с това ищеца
сочи,че е претърпял и имуществени вреди,които произтичат от заплатените от него
възнаграждения на ангажираните защитници, за което сочи платените адвокатски
хонорари в различните инстанции.Тези имуществени вреди не биха могли да бъдат
обезщетени по реда на НПК, поради което сочи,че същите следва да бъдат
обезщетени от ответника именно в настоящото производство.
В съдебно заседание, редовно
призован ищеца не се явява. Представлява се от адв. К.М., който поддържа предявените
искове.Подробни съображения излага в писмена защита.
Прокуратурата на Рeпублика България се представлява
от районния прокурор Петя Чотрова от Районна прокуратура К..В постъпилия по
делото писмен отговор счита предявените искове за допустими, доказани по
основание, но ги оспорва по размер. Оспорват се твърденията, че вследствие на
незаконното обвинение ищецът е претърпял вреди, които са в пряка и
непосредствена връзка с обвинението. Ищецът не ангажирал доказателства,
установяващи действително претърпени вреди. Заявената претенция за
неимуществени вреди била силно завишена. По основание и размер е оспорено и
претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 14 500 лв.,заплатено
адвокатско възнаграждение пред различните инстанции като се сочи,че няма
доказателства тези възнаграждения да са били действително заплатени.
В съдебно
заседание ответната страна, чрез представителя си поддържа становището си по
писмения отговор и моли съда да присъди обезщетения по предявените искове в минимален размер, ведно със законните
лихви за забава , считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.06.2018 г. до окончателното изплащане, като в
останалата част до 29 000 лева да ги отхвърли, като недоказани по размер.
Съдът като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства,приема за установено от фактическа и правна
страна:
С Наказателно постановление №
15/28.04.2014год., издадено от Кмет на Община М., влязло в з.с. на 29.05.2014 год.,
на Т.Б.Е. *** е наложено административно наказание „глоба" в размер на 50 лв.
за нарушение на чл.3,т.18 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения
ред, за това, че на 03.04.2014 год. в гр.М. нарушил обществения ред,а именно
нанася побой на С.Х.А.от гр.М.. С приходна квитанция №**********/2015 год. Т.Е.
*** глоба в размер на 50 лв.
С постановление от 30.04.2014 год.,
по образувана прокурорска преписка
№353/2013 год. въз основа на жалба на С.Х.А.от гр.М.,с оглед престъпление по
чл.129,ал.1 от НК, наблюдаващ прокурор от РП- М. е отказал да образува
досъдебно производство и е прекратил преписката, тъй като счел, че не е налице
извършено престъпление от общ характер.
Видно от обвинителен акт от
02.12.2014 год. по досъдебно производство №69/2014год. по описа на РУ-М., по
обвинението на Т.Б.Е. ***, Районна прокуратура е обвинила същия, в това, че на
03.04.2014 год. в гр.М., обл. К. причинил на С.Х.А.от гр.М. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на петата метакарпална (дланна) кост на
лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка -
престъпление по чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК.
С присъда
№39 от 31.03.2015 год. по НОХД №313/2014 год. по описа на Pайонен съд - М., състав на първоинстанциония съд е признал подсъдимия Т.Б.Е. *** за невиновен,
в това, че на 03.04.2014 год. в гр.М., обл.К. причинил на С.Х.А.от гр.М. средна
телесна повреда,изразяваща се в счупване на петата метакарпална /дланна/ кост
на лявата ръка,довело до трайно затрудняване на движението на лявата
ръка,поради което на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му
обвинение по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Отхвърлен е и предявения граждански
иск за сумата от 3 000 лв.,предявен от С.Х.А.против Т.Б.Е.,за претърпени
неимуществени вреди,ведно със законната лихва от деня на извършване на деянието
- 03.04.2014 год.
По протест на РП - М. и жалба на повереника
на частния обвинител и гр. ищец Сезгин Халил Ахмед, против присъда №39/31.03.2015
год. по НОХД №313/2014 год. по описа на Pайонен съд - М. е образувано ВНОХД№55/2015 год. по описа на Окръжен съд К..
С Присъда №17/15.10.2015 год. по
ВНОХД № 73/2013 год. по описа на Окръжен съд - К. е отменена Присъда
№39/31.03.2015 год. по НОХД №313/2014 год. по описа на Районен съд - М., с която Т.Б.Е. е признат за виновен в това, че на
03.04.2014 год. в гр. М., обл. К. причинил на С.Х.А.от гр.М. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на петата метакарпална (дланна) кост на
лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка, поради
което и на основание чл.129,ал.2, във вр. ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на
наказание „лишаване от свобода" за срок от една година, като на основание
чл.66,ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок
от три години. Т.Е. е осъден да заплати на С.А.сумата от 2 000 лв.-
обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, както и разноски в размер на
700 лв.
С Решение №2/09.02.2016 год. по
нак.дело №1579/2015 год. - III н.о. на ВКС,образувано по касационна жалба на
подсъдимия Т.Е. е отменена въззивна присъда №17/15.10.2015 год. по ВНОХД №
73/2013 год. по описа на Окръжен съд - К. и делото е върнато за ново
разглеждане в отменената му част на ОС-К. за разглеждане от друг състав на
същия съд от стадия на съдебното заседание.
С Решение №24/28.04.2016 год. по
ВНОХД№24/2016 год. по описа на Окръжен съд - К. е изцяло отменена Присъда №39
от 31.03.2015 год. постановена по НОХД №313/2014 год. по описа на МРС и е
прекратено наказателното производство водено срещу Т.Б.Е. ***, затова, че на 03.04.2014 год. в гр. М., обл.К. причинил
на С.Х.А.от гр.М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата
метакарпална (дланна) кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на
движението на лявата ръка - чл.129,ал.2, във вр. ал.1 от НК и е оставен без
разглеждане предявения граждански иск против подсъдимия.
От мотивите на съда е
видно, че съставът на Окръжен съд - К. е приел, че е налице нарушение на
принципът "non bis in
idem",тъй като е налице
пълно тъждество по отношение на фактите по административнонаказателното
производството което спрямо подсъдимия е била реализирана
административнонаказателна отговорност и фактите, посочени в обвинителния акт
по ДП№69/2014 год. по описа на РУ-М., по който е образувано НОХД№313/2014 год. по
описа на Районен съд - М.. Предвид това е приел, че провеждането на две отделни самостоятелни производства
- наказателно и административнонаказателно с наказателен характер съставлява
нарушение на чл.4,§1 от Протокол №7. Позовал се е на точка 1.2.1. от ТР№3/2015 год.
на ОСНК, съгласно която последиците от повторното наказателно преследване на
едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е проведено приключило
с влязъл в сила акт административнонаказателно производство, се преодоляват
чрез прекратяване на второто по ред наказателно производство,съответно с отмяна
на постановения по него съдебен акт.
По внесено от
Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – К. предложение в Административния
съд гр. К. за отмяна на наложеното административно наказание по реда на чл. 72,
ал. 1, във връзка чл. 72, буква В от ЗАНН е образувано касационно
административно наказателно дело № 89 от 2016 г. на К.йския административен
съд, по което видно от Решение от 18.01.2018 г. е отменено Наказателното
постановление № 15 от 28.04.2014 г. на Община М., с което на основание чл. 53,
т. 5 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред на Т.Б.Е. му
е наложено административно наказание - „глоба“.
Видно от решение №227/06.01.2017 год.
по нак.дело №617/2016 год. III н.о. на ВКС, делото е образувано по касационен
протест, подаден от Окръжна прокуратура - К. срещу решение №24 от 28.04.2016 год.,
постановено по ВНОХД №28/2016 год. по описа на КОС.Прието е че протеста е
неоснователен и е оставено в сила протестиралото решение №24 от 28.04.2016 год.,
постановено по ВНОХД №28/2016 год. по описа на КОС. Решението като неподлежащо
на обжалване е влязло в сила на 06.01.2017 год.
С внесено от Окръжна Прокуратура - К. искане за
възобновяване на наказателното производство е образувано касационно дело №
431/2017 г., по описа на ВКС и с Решение № 162 от 08.06.2017 г. производството
по делото е възобновено, като е отменено Решение № 24 от 28.04.2016 г. на
Окръжен съд К. и делото е върнато за ново разглеждане от Окръжен съд К.. В тази връзка е
образувано ВНОХД № 123/2017г. на Окръжен съд К. по-който последователно са се
отвели всички съдии от състава на съда, поради което е прекратено
производството по делото и същото е изпратено на ВКС за определяне на друг
равен на него съд за да разгледа делото. С определение № 119 от 11.09.2017 г.
по ЧНД № 850/2017 г. на ВКС. Върховният касационен съд е изпрати делото за
разглеждане от Окръжен съд Х. на основание на което е образувано и
производството по ВНОХД № 591/2017 г.
Видно от Решение № 61 на
Хасковския Окръжен съд от 08.06.2018 г. постановена по ВНОХД № 591/2017 г., със
същата е потвърдена Присъда № 39 от 31.03.2015 г., постановена по НОХД №
313/2014 г. по описа на Районен съд - М., с която Т.Е. е признат за невиновен
по обвинение по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК и е отхвърлен
гражданският иск в размер на 3000 лева. Като това решение е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
От представените по делото копия от договори за правна защита и
съдействие се установяваме в различните стадии на наказателното производство
ищеца Т.Б.Е. е бил представляван от защитници - адвокати от съответните
адвокатски колегии, като съответно в посочените договори са посочени
договорените възнаграждения,които съгласно отбелязването страната е заплатила в
брой или общо платените суми възлизат на 14 500 лв.
По делото са снети и гласни
доказателства.
В свидетелските си показания Б.Т.Е.,
син на ищеца и К.Е.,негова съпруга, които съда приема като достоверни и
неоспорени по делото се установява, че предвид водените срещу него наказателни
производства ищеца бил силно притеснен, изпитвал страх, бил раздразнен и
изнервен.Тези му състояния се отразили на здравословното му състояние, на
семейството му, а така също и на управляваните от него фирми.
Въз основа на така приетата
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :
Предявените от ищеца против Прокуратурата на РБ искове: с цена на иска –
14 500 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и с цена на иска – 14 500 лева, представляващи обезщетение
за претърпени имуществени реди, в следствие на незаконно обвинение в извършване
на престъпление, за което лицето е оправдано, предвид заявените от ищеца факти
по делото, намират правно основание в чл.2,ал.1,т.З от ЗОДОВ.
Разгледани по същество тези
претенции са частично основателни по отношение на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на
чл.2,ал.1,т.З от ЗОДОВ, държавата носи отговорност за вредите причинени на
граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено.
Видно от доказателствата
по делото, спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление от общ
характер, като с влязла в сила присъда, той е бил оправдан за това да е
извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. С оглед на
това, са налице предпоставките на посочената разпоредба за ангажиране на
обективната отговорност на Прокуратурата на Република България за възмездяване
на претърпените от ищеца вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя глобално по справедливост, като при определяне на конкретния му размер
се вземат предвид вида и характера на упражнената процесуална принуда- колко и
какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са
извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно
разследване в разумен срок и др. В тази връзка, следва да се посочи, че не е в
тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли
са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и
съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе
заключение на вещо лице. Освен това, размерът на обезщетението се определя
според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - респ.
това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на
предявения иск- продължителността и интензитета на претърпените физически и
душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство
на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за
неговото развитие (Решение № 18 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2721/2013
г., IV г. о., ГК). Съгласно Решение № 11 от 27.01.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4158/2013 г., IV г. о., ГК, преценката за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди при искове по чл. 2 ЗОДОВ, се основава на критериите за
тежестта на повдигнатото обвинение, за вида на фазата - досъдебна или съдебна,
и продължителността на наказателното производство, за липса или взета мярка за
неотклонение и нейния вид, субективните последици за лицето от воденото
наказателно производство - влошено здравословно състояние, публично
злепоставяне, отражение върху семейния му живот, професионална реализация, социални
контакти, съдебното минало на лицето, евентуално съпричиняване на вредите.
В случая, от доказателства по
делото се установява, че ищецът, който бил неосъждан, преживял сравнително
тежко воденото срещу него наказателно производство за престъпление от общ
характер и е имал отрицателни емоционални страдания, тъй като е изпитвал
определени ограничения, които качеството на обвиняем и подсъдим са му наложили и това е навредило и на
социалното му общуване. Сочените обстоятелства са в причинна връзка с незаконното обвинение и
представляват причинени вследствие на това неимуществени вреди, които следва да
бъдат обезщетени. Съдът счита, че за тяхната обезвреда и по справедливост с
оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД следва в полза на ищеца да се присъди
сумата в размер на 4 200 лв., платима от ответника по иска, до който размер
искът се явява основателен и доказан. Съдът приема, че посочената сума е
справедлива и достатъчна да обезщети претърпените от ищеца душевни болки,
страдания, неудобство, страх в резултат на незаконното обвинение в извършване
на престъпление. В останалата му част и до пълния предявен размер от 14 500 лв.
искът за неимуществени вреди като неоснователен следва да се отхвърли. Сумата
се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28 .06. 2018 г., до окончателното ѝ изплащане.
По иска за обезщетение
на претърпените имуществени вреди от незаконното обвинение следва да се посочи,
че разноските, направени в наказателното производство, завършило с оправдателна
присъда, съставляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение
съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. Или, предявеният иск за претърпени имуществени вреди,
представляваща платено адвокатско възнаграждение за защита по ДП № 69 /2014 г. по описа на РУ на МВР М., НОХД № 313/2014 г. по описа на
Районен съд – М.; ВНОХД № 73/2015 г. на К.; нак.дело № 1579/2015г. - III НО по
описа на ВКС; ВНОХД № 24/2016 г. по описа на Окръжен съд К.; нак. дело №
617/2016 г. Ill Н.О. на ВКС; КАНД № 89/2016г. по описа на К.йския
административен съд; ВНОХД № 123/ 2017 по описа на Окръжен съд К.; ВНОХД №
591/2017 г. по описа на Окръжен съд Х., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 29.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата е частично основателен
и доказан за сумата от 13 800 лв. изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за правна помощ по делата, заради обвинението в извършване на
престъпление по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, по което е бил признат
за невиновен и оправдан (НОХД № 313/2014 г. по описа на Районен съд - М. и
ВНОХД № 591/2017 г. на Хасковския окръжен съд).
Искът за обезщетение на
претърпените имуществени вреди е неоснователен за сумата в размер на 700 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по АНД № 89/2016 г. на Административен
съд - гр. К., поради което в тази част, следва да се отхвърли. За разлика от
наказателния процес, в административния процес се съдържат специални разпоредби,
регламентиращи отговорността за разноски – чл. 143 АПК. С оглед на това,
компетентен да се произнесе по въпроса за тези разноски е Административен съд -
гр. К. по реда на чл. 203 от АПК.
В останалата му част и до пълния предявен
размер от 14 500 лв. искът за имуществени вреди като неоснователен следва да се
отхвърли. Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 28 .06. 2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
С оглед гореизложените
съображения, направените доводи от ответника по иска в тази му част са
несъстоятелни и не следват да се уважават.
Предвид изложеното
дотук, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски съобразно
уважената част на исковете, която е в общ размер на 18 000 лв. Представен
от ищеца е списък на разноските в общ размер на 2 510 лв., както следва: 10 лв.
- държавна такса за образуване на делото и 2 500 лв. - платено адв.
възнаграждение за тази инстанция на основание разпоредбата на чл. 38 ал. 2, във
вр. с ал. 1 от ЗА и съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.06.2018
г. Или на ищеца се следват разноски в размер на 868, 97 лв., които следва да се
възложат в тежест на ответника.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, представлявана от Главния прокурор, с адрес в
гр.София,бул."Витоша"№2 да заплати на Т.Б.Е., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 4 200
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно
обвинение по чл. 129, ал. 2, във
връзка с ал. 1 от НК , по което бил оправдан с влязла в сила присъда № 39 от 31.03.2015 г., постановена
по НОХД № 313/2014 г. по описа на Районен съд - М., на основание
чл. 2 ал. 1 т. 3 от пр. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част и за разликата до 14 500 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор,с адрес в гр.София,бул."Витоша"№2 да заплати на Т.Б.Е.,
с ЕГН **********,*** сумата в размер на 13 800 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, представляваща платено
адвокатско възнаграждение за защита по ДП № 69 /2014 г. по описа на РУ на МВР М., НОХД № 313/2014 г. по описа на
Районен съд – М.; ВНОХД № 73/2015 г. на К.; нак.дело № 1579/2015г. - III НО по
описа на ВКС; ВНОХД № 24/2016 г. по описа на Окръжен съд К.; нак. дело №
617/2016 г. Ill Н.О. на ВКС; ВНОХД № 123/ 2017 по описа на Окръжен съд К.; ВНОХД
№ 591/2017 г. по описа на Окръжен съд Х., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 29.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част и за разликата до 14 500 лв., като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор,с адрес в гр.София,бул."Витоша"№2 да
заплати на адвокат Красимир Г. Михайлов от ПАК, адвокатско възнаграждение за
тази инстанция на основание разпоредбата на чл. 38 ал. 2, във вр. с ал. 1 от
ЗА, в размер на 868, 97 лв съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд гр. К. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: