Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.02.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, в публично съдебно заседание на шести февруари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. д.
№ 725 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 184 от 18.07.2018 г., постановено по
гр. дело № 1129/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд е допусната да
се извърши съдебна делба на недвижим имот, а именно: Поземлен имот с
идентификатор 38978.900.423 с площ от 646 кв.м. с адрес гр. К., ул. „В.з.“ „0“,
стар номер по предходен план: парцел IV, кв. 9 при съседи:
38978.900.430, 38978.900.429, 38978.900.424, 38978.900.422 и 38978.900.5524,
заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор
38978.900.423.1 със застроена площ от 37 кв.м. и стопанска постройка с
идентификатор 38978.900.423.2 със застроена площ от 21 кв.м. при квоти В.А.Й. с
ЕГН: **********-2/6 ид.ч. и О.И.Т. с ЕГН: **********
– 4/6 ид.ч.
Решението е обжалвано от О.И.Т., чрез адв. В.Т. с доводи за неговата неправилност и
незаконосъобразност. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява,
че считано от 1992 г., когато е починала наследодателката
на страните, О.Т. е владял целия имот спокойно, непрекъснато и необезпокоявано,
с намерението да го държи за себе си като негов собственик. През целия този
период останалите страни не са предявявали претенции към собствеността на имота
и са били наясно с намерението му да държи имота изцяло като свой. Тези
обстоятелства били установени от свидетелските показания и на ищцовата страна. Сочи, че е налице намерение да се свои вещта,
доведени до знанието на съсобствениците, поради което е придобил целия имот по давностно владение като добросъвестен, респективно
недобросъвестен владелец на същия за периода от 24.06.1992 г. до предявяване на
иска за делба. По същество моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде
постановено друго по същество, с което да се отхвърли иска за делба, поради
липса на съсобственост между страните.
В законоустановения
срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от В.А.Й., чрез адв. М.Ц. и е взето становище
за нейната неоснователност. Излага съображения, че О.Т. след смъртта на
съпругата си Д.Т. е останал да живее в имота. Въпреки, че е упражнявал
фактическа власт върху имота от тогава до настоящия момент, не се установява
същият да е държал имота като свой. От свидетелските показания се установявало,
че след смъртта на Д. Т., нейните законни наследници В.Й. и Емил И. са дали
съгласието си на О.Т. да живее в процесната жилищна
сграда и да ползва същата, както и мястото, в което е построена. През 2016 г. е
имало разговор между В.Й., съпругът й и О.Т., на която той заявил желание
наследствения имот да бъде поделен. Излага съображения, че за да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части
съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Посочва, че по делото не са събрани доказателства в тази
посока. По същество моли решението да бъде потвърдено.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните прие
следното:
Ищцата В.А.Й. е предявила срещу ответниците О.И.Т. и Е.А.И. иск за делба на Поземлен имот с
идентификатор 38978.900.423 с площ от 646 кв.м. с адрес гр. К., ул. „В. з.“ „0“,
стар номер по предходен план: парцел IV, кв. 9 при съседи: 38978.900.430,
38978.900.429, 38978.900.424, 38978.900.422 и 38978.900.5524, заедно с
построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор 38978.900.423.1
със застроена площ от 37 кв.м. и стопанска постройка с идентификатор
38978.900.423.2 със застроена площ от 21 кв.м. Исковете са по чл.69 ЗН.
Ответникът О.И.Т. е оспорил иска за делба, като
е въвел правоизключващо възражение за придобиването
му по давност чрез упражнявано от него владение в периода от 1992 г. до 2017 г.
/предявяване на иска/, като владението му продължава. През този период страните
са били наясно, че държи имота като свой.
В хода на процеса е представен нотариален акт от
22.03.2018 г., № 88, том I, рег. № 1138, дело № 72
от 22.03.2018 г. на нотариус К.Ч., рег. № 103 на НК, с който Е. А.И. дарява на
сестра си В.А.Й. собствената си 1/6 ид.ч., придобита
по наследство от Д.М.Т. от процесния имот, предмет на
делба. С оглед на това новонастъпило обстоятелство производството
спрямо втория ответник е прекратено.
Разпитани са две групи свидетели на ищцата – Л.К.И.,
Й. С.Й. и на ответника- свидетелите Ж.Б.И. и Т.Б.В.
От разпита на свидетелката Л.К.И. се установява,
че съпругата на ответника О.И.Т., Д. е починала през 1992 и процесният
имот се ползва от О.Т., но същият не е заявявал, че имотът е негов.
От разпита на свидетеля Й.Й. /съпруг на ищцата В.Й./
се установява, че 1982 г. -83 г. е правил ремонтни дейности по процесния имот. След смъртта на съпругата си Д., О. си
ползвал имота.
От показанията на Ж.Б.Й. и свидетеля Т. Б.В.се
установява, че О.И.Т. живее в имота,
предмет на делбата, от 25-30 години.
При горните факти съдът прие следното
от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Разгледано по същество, същото е и правилно по следните съображения:
Установяването наличието на
съсобственост и реализирането на правото за делба на ищцата предполага
произнасяне по възражението на ответника – жалбоподател за придобиването по
давност на делбения имот.
С ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК
на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия
държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните части за себе си. Съсобственикът, който владее
цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на другите
съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за
другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по
давност. Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и
недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се
манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. Обикновеното
ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС
не изразява намерение за своене, в какъвто смисъл са
и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения: решение № 566/21.06.2010 г. по
гр. д. № 1053/2009 г. на I ГО на ВКС; решение № 596/30.06.2010 г. по гр. д. №
1534/2009 г. на I ГО на ВКС; решение № 532/06.07.2010 г. по гр. д. № 1459/2009
г. на I ГО на ВКС; решение № 381/25.10.2010 г. по гр. д. № 37/2010 г. на I ГО
на ВКС.
От доказателствата по делото е видно, че ответникът
О.Т. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, но не може да се направи извод, че е
демонстрирал намерение да придобие идеалните части на другите наследници по
давност. Не са извършени такива действия, доказващи такова намерение, които да
отричат владението на другите съсобственици.
От свидетелските показания на Ж.Б.Й. и свидетеля Т.Б.В. се установява, че О.И.Т. живее в имота, предмет на делбата, от 25-30
години. Липсват доказателства обаче ответника О.Т. да е отблъснал владението на
В.Й. върху процесния имот, като е демонстрирал ясно
пред нея, че владее имота само за себе си.
Свидетелката Л.К.И. посочва, че О.Т. не е заявявал, че имотът е
негов.Разпитаните по делото свидетели свидетелстват само за упражняваната от
ответника фактическа власт върху имота,
но никой от свидетелите не твърди, че е имало случай, при който ответника не е
допускал ищцата в имота и е заявявал ясно пред нея, че счита този имот само за
свой. Не са събрани доказателства по делото за изразено явно и недвусмислено своене на имота от ответника, което да е достигнало до
знанието на ищцата В.Й.. С оглед на това районния съд правилно е приел, че
ответника е бил само държател на притежаваната от ищцата по наследство ид.ч. от имота и не е могъл да я придобие по давност.
Изложените съображения обуславят извод за
неоснователност на въведеното възражение от ответника – жалбоподател за
придобиване делбения имот по давност. Делбата на този
имот следва да се допусне между съделителите при
квоти -2/6 идеални части за В.А.Й., 4/6 идеални части за О.И.Т..
Съвпадането на изводите на въззивния
съд с тези на районния съд в обжалваното решение налагат същото да бъде
потвърдено.
На въззиваемата страна В.А.Й.
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00
лв. /шестстотин/ лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от
26.10.2018 г.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 184 от 18.07.2018 г., постановено по гр. дело № 1129/2017 г. по описа
на Районен съд - гр. Костинброд, с което е допусната да се извърши съдебна
делба на недвижим имот, а именно:Поземлен имот с идентификатор 38978.900.423 с
площ от 646 кв.м. с адрес гр. К., ул. „В.з.“ „0“, стар номер по предходен план:
парцел IV, кв. 9 при съседи: 38978.900.430, 38978.900.429, 38978.900.424,
38978.900.422 и 38978.900.5524, заедно с построената в него едноетажна жилищна
сграда с идентификатор 38978.900.423.1 със застроена площ от 37 кв.м. и
стопанска постройка с идентификатор 38978.900.423.2 със застроена площ от 21
кв.м. при квоти В.А.Й. с ЕГН: **********-2/6 ид.ч. и О.И.Т.
с ЕГН: ********** – 4/6 ид.ч.
ОСЪЖДА О.И.Т. с ЕГН: **********
*** да заплати на В.А.Й. с ЕГН: ********** *** разноски в размер на 600,00
лв. /шестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.