Р Е Ш Е Н И Е
№ 862
гр.Русе, 12.02.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Мария Станчева и с
участието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 408 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е касационно по
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерджи-2009“
ООД против решение № 723/06.11.2023 г., постановено по АНД № 1445/2023 г. на
Районен съд – Русе, с което e потвърдено наказателно
постановление (НП) № 38-0004056/06.02.2023 г., издадено от директора на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Русе. С
наказателното постановление, за нарушение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства и на основание чл. 178, ал. 4, т. 1, пр. 1 от ЗДвП
на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1000 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната
инстанция нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните
правила като са развити подробни доводи относно необходимостта от приложение на
интитута на маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяната на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото
НП. Претендират се направените по делото разноски по представен списък.
Ответникът по касационната жалба – директорът
на Регионално дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе, не се явява, не
изпраща процесуален представител и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на
Районен съд – Русе следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Производството пред районния съд е
образувано по жалбата на „Енерджи -2009“ ООД срещу НП № 38-0004056/06.02.2023
г., издадено от директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" – Русе, с което на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г.
От фактическа страна инстанцията по
същество е приела, че при проверка от служители на РД „АА“ – Русе на 17.11.2022
г. в пункт за извършване на периодични прегледи за техническа изправност на ППС
№ 1613 от 19.06.2017 г., стопанисван от „Енержи-2009“ ООД и проверка в
информационна система „Прегледи“ било установено, че касаторът не е уведомил изпълнителния
директор на ИА „АА“, чрез ръководителя на ОО „АА“ Русе, писмено в 7-дневен срок
от промяна в обстоятелствата, а именно за сертификат за управление на
качеството ISO 9001. Последната промяна в този документ била извършена на 25.05.2022 г., но
надлежно уведомление за нея не било депозирано. На същата дата – 17.11.2022 г.
на касатора бил съставен и акт за установяване на административно нарушение. В
съдържанието на акта е описано установеното нарушение и е посочена правната
квалификация на същото. Възражения срещу АУАН не били депозирани. Въз основа на
така съставения акт и материалите по административнонаказателната преписка на 06.02.2023
г. било издадено обжалваното НП.
За да потвърди същото въззивният съд приел
за безспорно установено, че чрез описаното в него деяние (бездействие)
касационният жалбоподател е осъществил състава на административно нарушение по чл.
24, ал. 1 от Наредба Н-32/16.12.2011 г., за което правилно бил санкциониран на
основание чл. 178а, ал.4, т. 1, пр.1 от ЗДвП. Възивният съд счел, че
нарушенията, описани в НП, са индивидуализирани до степен, която дава
възможност на наказаното дружество да разбере нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, за да може да
организира своята защита. Съобразил е, че към датата на издаване на НП
наказаното дружество е лице по чл. 16 от Наредбата, тъй като притежава
разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС като последната промяна в този документ е извършена на 25.05.2022
г. и че дружеството, в чиято полза е издадено свидетелството, не е изпълнило
задължението си по уведомяване, съобразно чл. 24, ал. 1 от
наредбата в предвидения в 7-дневен срок. По отношение на наложената имуществена
санкция в размер на 1000 лева, въззивният съд констатирал, че същата е
определена в предвидения в закона абсолютен размер на санкцията, който поради
това не подлежи на изменение.
Решението на районния съд е правилно.
Касационната инстанция напълно споделя
съображенията на въззивната инстанция по тълкуването и прилагането на закона,
към които препраща на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН. Районният съд е събрал
всички относими и допустими доказателства без при тази своя процесуална дейност да е допуснал съществени нарушения. Събраните от въззивната инстанция доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както
изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН. Изградените
фактически изводи са обосновани и кореспондират на събраните доказателства.
В изпълнение на чл. 148, ал. 1 от ЗДвП Министъра на ТИТС съгласувано с
министъра на вътрешните работи, е издал Наредба №Н-32/16.12.2011 г. за
условията и реда за издаване на разрешения за извършване на периодичен преглед
за проверка на техническата изправност на ППС, в сила от 01.01.2012 г.
Не се спори, че "Енержи-2009" ООД е лице по чл. 16 от
Наредбата, тъй като притежава разрешение за извършване на периодични прегледи
за проверка на техническата изправност на ППС като последната промяна в този
документ е извършена на 25.05.2022 г. и че в 7-дневния срок дружеството, в
чиято полза е издадено свидетелството не е изпълнило задължението си по
уведомяване, съобразно чл. 24, ал. 1 от
Наредбата №Н-32/16.12.2011 г.
В чл. 178а, ал. 4, т. 1 ЗДвП е предвидено налагане на
имуществена санкция в размер 1000 лв. на лице, получило разрешение по реда на
чл. 148, ал. 2, което не изпрати уведомление или документ, свързани с дейността
по извършването на периодични прегледи до съответните компетентни органи.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 предвижда, че
при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т.
4, 6 – 10 лицето по чл. 16 писмено уведомява изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез ръководителя на
съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" в 7-дневен срок от извършването на промяната или от
узнаването й, като приложи документите, които я удостоверяват. Горната
разпоредба препраща към нормата на чл. 18, ал. 1 от
същата наредба
и по-конкретно т. 6 от нея, според която, в приложимата към датата на нарушението
редакция, за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи,
следва да се представи копие на сертификат за внедрената в
контролно-техническия пункт система за управление на качеството по чл. 11, ал.
5 от наредбата, издаден от орган по сертификация на системи за управление,
акредитиран от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация"
или от чуждестранен орган за акредитация, който е страна по Многостранното
споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация
(European Cooperation for Accreditation) за област сертификация на системи за
управление - когато разполага с такъв, или декларация за стартирала процедура
по издаване на сертификат за внедрената в контролно-техническия пункт система
за управление на качеството, като след приключване на процедурата по
сертифициране, но не по-късно от 6 месеца от стартирането й, лицето по чл. 16
от наредбата изпраща заверено копие на получения сертификат.
Разпоредбата на чл.18, ал.1, т.6 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г., към която препраща в случая посочената като нарушена
норма на чл.24, ал.1 от същата наредба, е отменена с решение № 5518 на ВАС
на РБ и решение № 12387 на ВАС на РБ - бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023
г. Решението на ВАС по отмяна на подзаконовия нормативен акт няма обратно
действие, а действа само занапред – чл.195, ал.1 от АПК, поради което отмяната
не влияе по никакъв начин върху съставомерността на нарушението към датата на
неговото извършване.
За периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с
влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда
валидни правни последици. Поради това в случая отмяната на чл.18, ал.1, т.6 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. не представлява последващ по-благоприятен материален
закон, който да следва да се приложи на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Съвкупният анализ на
визираните правни норми налага извода, че извършването на сертификация на
въведената система за управление на качеството, водеща до удължаване на срока
на валидност на сертификата, представлява промяна на обстоятелствата, за която
следва да бъде направено съответното писмено уведомяване. Наредбата предвижда
определени условия, при които се издава разрешение за извършване на периодични
технически прегледи, част от които е в контролно-техническия пункт да има
внедрена система за управление на качеството, съответстваща на ISO 9001. Именно
поради спецификата на тази внедрена система за управление на качеството, е въведено
задължение същата да бъде надлежно сертифицирана, така че да отговаря именно на
ISO 9001. Следователно, всяка периодична проверка на системата за съответствие
с изискванията на ISO 9001, водеща до издаване на нов сертификат, с нов срок на
валидност, се явява ново обстоятелство.
Оплакването на
касационния жалбоподател, че в случая били налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН е неоснователно. Разпоредбата
на чл.178а, ал. 4 от ЗДвП предвижда фиксиран размер на административното
наказание, което се налага на извършителите на нарушения в описаните в нормата
хипотези и това е имуществена санкция от 1 000 лв. По силата на чл. 27,
ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък
размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност. Налице е и забрана за прилагане на условно
наказание съгласно чл.19 от ЗАНН. Освобождаване от административно-наказателна
отговорност е допустимо по силата на чл. 28 от ЗАНН в случаите, в които е
налице нарушение, представляващо маловажен случай, но конкретният казус не е
такъв, тъй като чл.189з от ЗДвП изрично изключва приложението на чл.28 от ЗАНН
за нарушения по ЗДвП.
Касационната инстанция не споделя
предложеното от касатора тълкуване на нормата на чл.189з от ЗДвП, според което чл.28
от ЗАН в случая се явява приложим, тъй като с НП извършеното нарушение е
квалифицирано като такова не по ЗДвП, а по различен нормативен акт – по чл.24,
ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Според касатора критерий за
приложението на чл.189з от ЗДвП е дали посочената като нарушена позитивна норма
е част от същия закон, а не дали такава част е санкционната разпоредба, в която
е уредена предвидената за нарушението санкция.
Подобно тълкуване не държи сметка за
обстоятелството, че в случая всички признаци на нарушението са описани в самата
санкционна норма на чл.178а, ал.4, т.1 от ЗДвП. Тя гласи, че се налага
имуществена санкция в размер 1000 лв. на лице, получило разрешение по реда на
чл. 148, ал. 2, което не изпрати уведомление или документ, свързани с дейността
по извършването на периодични прегледи до съответните компетентни органи. В
нормата е посочен субектът на нарушението като е описано и изпълнителното
деяние макар и за конкретизиране на неизпратеното уведомление или документ да е
необходимо да се препрати към Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. При това
положение касационната инстанция счита, че извършеното от касатора нарушение е
такова именно по ЗДвП и то е описано в разпоредбата на чл.178а, ал.4, т.1 от същия
закон, поради което и по силата на чл.189з от него приложението на чл.28 от ЗАНН е изключено.
По изложените съображения решението на
районния съд се явява валидно, допустимо и правилно и поради това следва да
бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
1, пр. 1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение № 723/06.11.2023 г., постановено по АНД № 1445/2023 г. на Районен съд –
Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: