Мотиви към Присъда № 4 по НОХД №
610/2016 г. на НПРС, 4 състав
Делото е
образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н.обвинителен акт по
досъдебно производство № 208/2016
г. по описа на РУ гр. К., ПД № 991/2016 г. на НПРП, срещу И.Г.Х.,
роден на *** ***, с ЕГН **********, с пост. адрес: ***, ***, за това, че на
неустановена с точност дата на месец септември през 2016 г. в с. Ц., обл. Ш., чрез използване на техническо средство (конска
каруца) е отнел чужди движими вещи – 70 бр. употребявани цигли на стойност
35.00 лева и 6 бр. употребявани капаци на стойност 6,60 лева, всичко на обща
стойност 41,60 лева, от владението и собственост на И.К.И. ***, собственост на ***Н.,
обл. Ш., без тяхното съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление
чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.
В хода на
съдебните прения представителят на НПРП поддържа обвинението. Твърди, че и за
извършеното деяние авторството на всеки от подсъдимия се установява безспорно
от всички материали по делото. Настоява за осъдителна присъда като посочва, че
безспорно се установява, че подс. Х. не е имал
разрешение да вземе вещите, предмет на деянието. Счита, че твърденията, че е
имал устно разрешение от кмета на ***Н. е само защитна теза.
Защитникът на
подсъдимия адв. Г.К. настоява подзащитния
му да бъде оправдан. Заявява, че по делото са налице противоречиви
доказателства, които не могат да обосноват една осъдителна присъда. Обръща
внимание, че самият кмет на с. Н. в съдебно заседание е пояснил, че е дал
разрешение на подсъдимия, макар че после
с писмо излагал други твърдения. Счита, че съдът не следва да взема предвид
последното писмо, тъй като то не представлява събрани по надлежния ред
доказателства. счита, че е налице маловажен случай. Алтернативно моли за
възможно най-ниското наказание.
Подсъдимият
не се признава за виновен. Обяснява, че е взел вещите посред бял ден, защото е
имал разрешението на кмета на общината. Счита, че стойността на вещите е твърде
ниска, за да се оправдае наличието на обществена опасност от деянието.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подс. И.Г.Х. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Живее в
с. Ц., обл. Ш., ул. „***“ № **. Той е ****. Осъждан е
като две от присъдите му са за кражба, последната от които е през 2008 г. След
това следва две присъди – за причиняване на смърт по непредпазливост,
вследствие на умишлено причинена тежка телесна повреда и за управление на МПС
без СУМПС в едногодишния срок от наказването по административен ред за същото
деяние. Подсъдимият работи като към момента на приключване на съдебното дирене
работи в чужбина.
На 07.07.2016 г. подс. Х. е нает по
трудово правоотношение да изпълнява длъжността „***“ към „***“ ЕООД, гр. Д. с
ЕИК ***, представлявано от Г.Р.И.. Поводът бил, че дружеството било определено
за изпълнител на поръчка възложена от ***Н. имаща за цел ремонт на сградата на
читалището в с. Ц.. Ремонтът включвал и ремонт на покрива, поради което се
наложило старите керемиди и капаци на покрива да бъдат премахнати и заменени с
нови. Установили обаче, че част от тези керемиди и капаци можели да бъдат
използвани отново. По тази причина от ***Н. решили, че ще използват част от
тези керемиди, за да подменят стари керемиди на няколко общински сгради, а
останалата част ще продадат на местното население срещу заплащане от 0,30 лв.
за керемида (цигла) и 0,50 лв. за капаците. Това решение било известно на
жителите на с. Ц..
При едно
посещение на кмета на ***Н. през лятото на 2016 г. с цел да инспектира
ремонтните дейности, към него се обърнал подс. Х. с
молба да закупи част от старите цигли, свалени от покрива на читалището.
Изрично поискал да вземе около 150 цигли. Кметът на Общината казал, че няма да
има проблем, но трябва да се обърне към зам.-кмета, за да си плати, както е
реда. Подс. Х. приел това за разрешение и още на
следващия ден натоварил цигли и капаци в каруцата си и ги отнесъл в дома си.
След това решил, че тези няма да му стигнат и отишъл и взел още 10-15 цигли. Около
70 бр. цигли и 6 бр. капаци използвал, за да покрие външната тоалетна в дома си.
Всичко това се случило в края на месец август.
За да приеме,
че подс. И.Х. е приел разговора с кмета на ***Н. като
разрешение да вземе циглите съдът се позовава на свидетелските показания на св.
Е.Р. *** и на св. С.С.. От показанията на св. Р.
става ясно, че той също е останал с впечатление, че е разрешил на подс. Х. да получи от керемидите като поставил условие да
уведоми зам.-кмета, за да преценят колко керемиди ще са нужни и дали могат да
му дадат толкова или ще му дадат колкото имат. Кмета е останал с впечатление,
че подс. Х. е взел керемиди два пъти – един път с
неговото разрешение и един път без разрешение. От показанията на св. С.С. става ясно, че подс. Х. е
отишъл да вземе керемиди наистина два пъти. Вторият път тя го видяла и го
попитала какво ще прави и той и отговорил, че ще си покрива тоалетната, но не
му достигали. Това станало през деня. От нея се установява, че е взел
допълнително около 10-15 цигли.
В последствие
обаче подс. Х. решил, че може да вземе още цигли и на
02.10.2016 г. вечерта около 21.30 часа натоварил още 150 цигли на един бус. При извършване на това деяние бил забелязан от
неизвестен свой съселянин, който уведомил полицията. Бусът
бил спрян, а И.Х. бил задържан. Установили, че в буса
има 152 бр. цигли. Подсъдимият обяснил на полицаите, че има разрешение от кмета
на ***Н. и че преди също е вземал цигли, които използвал за да покрие
тоалетната. Завел ги в дома си, за да им ги покаже.
При
извършването на описаните по-горе две деяния подс. Х.
е действал със съзнанието, че има разрешение от кмета на ***Н.. Съдът кредитира
обясненията на подс,. Х., че той не е разбрал
необходимостта от спазване на определена процедура при разпореждането с циглите
– частично, защото не е чул, че трябва да каже на зам.-кмета, частично, защото
по принцип не възприема нуждата от процедура поради ниския си интелектуален
капацитет. За него решенията се вземат от кмета и неговото знание и съгласие е
всичко, от което се нуждае, за да осъществи намеренията си.
В
потвърждение на това е и обстоятелството, че на 02.11.2016 г. подс. Х. *** *** и заплатил стойността на 222 бр. цигли по
цените според решението на Общината. Той заплатил всички цигли, които е взел,
съобразявайки се с цените, които общината е обявила, а не само тези, за които
му е повдигнато обвинение и не на цените според експертизата, която оценява
циглите на 0,50 лв./бр., а капаците на 1,10 лв./бр. това показва, че в неговото
съзнание тежест има уговорката му с кмета и до последно не осъзнава,ч е това
което е сторил може да представлява укоримо деяние, а
още по-малко такова, което се преследва от закона.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
На подсъдимия
И.Х. е повдигнато обвинение за това, че на неустановена с точност дата на месец
септември през 2016 г. в с. Ц., обл. Ш., чрез
използване на техническо средство (конска каруца) е отнел чужди движими вещи –
70 бр. употребявани цигли на стойност 35.00 лева и 6 бр. употребявани капаци на
стойност 6,60 лева, всичко на обща стойност 41,60 лева, от владението и
собственост на И.К.И. ***, собственост на ***Н., обл.
Ш., без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
От събраните
по делото доказателства се установи, че от обективна страна подс.
Х. ***, както твърди прокуратурата) е отнел чужди движими вещи – 70 бр.
употребявани цигли на стойност 35.00 лева и 6 бр. употребявани капаци на
стойност 6,60 лева, всичко на обща стойност 41,60 лева, от владението и
собственост на И.К.И. ***, собственост на ***Н., обл.
Ш., без тяхното съгласие. Това е така, защото все пак от ***Н. е трябвало да
бъдат уведомени и дадат официално разрешение подс, Х.
да вземе циглите.
Съдът
безспорно намира,ч е не е налице квалифициращия признак – използване на
техническо средство – каруца по причина, че каруцата не може да бъде техническо
средство. Каруцата е пътни превозно средство също каквото са и моторните
превозни средства. Ако каруцата бъде приета за техническо средство, то такова
следва да приемем и всяко друго МПС. Но включването на МПС-тата
изрично като отделна хипотеза на чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК означава, че те са
изрично изключени от понятието „техническо средство. По принцип всички пътни
превозни средства се изключват от това понятие. В този смисъл и Решение № 130
от 13.05.1999 г. на ВКС по н. д. № 90/99 г., I н. о., докладчик съдията П. Т. и
Решение № 250 от 3.VI.1997 г. на ВКС по н. д. № 134/97 г., III н. о., докладчик
съдията С. Р.. По тази причина съдът намира, че този квалифициращ признак дори
не е налице от обективна страна.
Съдебният
състав обаче счита, че не е налице и субективната страна на деянието –
намерение противозаконно да присвои вещите предмет на деянието. Подс. Х. е мислел, че действа със знанието и съгласието на
кмета на ***Н.. Дори самият кмет е останал с впечатлението, че му е разрешил.
Наистина вземайки керемидите без да спази установените за това процедури Х. е
действал без надлежно знание от собственика на вещта, но тук обсъждаме не
знанието на собственика, а субективното отношение на дееца към деянието – дали
той е съзнавал, че няма съгласие от собственика или е мислел, че има такова в
конкретния случай подс. И.Х. е мислел, че е получил
такова съгласие. В неговото съзнание той е действал със знанието на кмета на
общината. В подкрепа на това становище са, както обясненията на подсъдимия,
така и показанията на кмета на ***Н., така и поведението на Х., който при
„залавянето“ му на 02.10.2016 г. е разказал на полицаите за това, че има
разрешение от кмета и им е показал сам останалите керемиди – тези в дома му.
Ако не е бил със съзнание, че не е откраднал тези вещи, той нямаше да разкаже
за другите керемиди, тъй като за тях никой не е знаел. Подс.
Х. обаче е считал, че е спазил закона – поискал е разрешение от кмета и е
получил такова, затова не е имал притеснения да разкаже на полицаите. Това, че
те са приели това като самопризнание за вина е въпрос на тълкуване, което в
този случай не е подкрепено от никакви доказателства. допълнителен довод, че
подсъдимият е смятал, че има „договорка“ с общината е обстоятелството, че е
платил всичките 222 бр. керемиди по цени, обявени от ***Н., а не по цените на
назначената СИЕ.
Дори да се
приеме, че с второто деяние – това от 02.10.2016 г., когато товари втората
партида от 152 бр. цигли, подс. Х. вече не е действал
добросъвестно, а имал намерение да ги вземе без да ги плаща (мотив за това може
да се търси в обстоятелството, че е отишъл да ги товари в 21,30 часа вечерта),
трябва да се има предвид, че за това деяние няма повдигнато обвинение.
По посочените
причини съдебният състав намери, че липсва субективният елемент от фактическия
състав и деянието не е извършено виновно от подс. Х..
Предвид
всичко гореизложено съдът призна подсъдимия И.Г.Х., роден на *** ***, с ЕГН **********, с пост. адрес: ***, ***,
за невиновен в това, че на неустановена
с точност дата на месец септември през 2016 г. в с. Ц., обл.
Ш., чрез използване на техническо средство (конска каруца) е отнел чужди
движими вещи – 70 бр. употребявани цигли на стойност 35.00 лева и 6 бр.
употребявани капаци на стойност 6,60 лева, всичко на обща стойност 41,60 лева,
от владението и собственост на И.К.И. ***, собственост на ***Н., обл. Ш., без тяхното съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои – престъпление чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК във връзка с чл. 194,
ал. 1 от НК.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
изготвени на 07.03.2018 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Петина Николова