Р Е Ш Е Н И Е № 153
гр. Сливен, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми октомври, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Ваня Костова и на прокурора Христо
Куков, като разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 149 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 256/17.07.2020
год. постановено по АНД № 1650/2019 год. по описа на Сливенски районен съд е
отменено НП № 434610-F436414/12.04.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни
дейности” - Бургас в ЦУ на НАП, с което
на "К. АУТО" ООД, БУЛСТАТ ………….., с адрес на управление: гр. Сливен,
ж.к. „С. З.” бл…., вх. …, ап…., пр. от Г.К.Г., ЕГН **********,
на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от МФ, като незаконосъобразно.
Недоволен от решението касаторът – ТД на НАП – гр. Бургас го обжалва в срок. В
касационната жалба заявява, че съдът е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение. Навежда доводи, че при безспорно установено
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год., правилно е
наложена санкция по чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС. Моли съда да отмени
решението на РС - Сливен и потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от процесуален
представител старши юрисконсулт С. Д., който поддържа жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът по
касацията не се явява. Представлява се от адв. Х.Ч.
надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила
решението на РС – Сливен, като правилно. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен счита жалбата за неоснователна. Дава становище за законосъобразност
и обоснованост на решението на първоинстанционния съд.
Налице били условия да бъде оставено в сила.
Касационната жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 25.10.2018 г. била извършена проверка
в търговски обект стопанисван от „К.
Ауто” ООД - гр. Сливен, от орган по приходите. Бил е отпечатан дневен финансов
отчет X с № 9308/25.10.2018г. от ФУ марка ELTRADE, модел А 300 S DV V, намиращо
се в обекта и свързано с НАП с инд. № ED227107H ФП
№44263388 на стойност общо налични в брой в касата 805.46 лв., от които има
100.00 лв. „служебно въведени". В хода на проверката е бил предоставен за попълване и собственоръчно
попълнен опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката от пр. дружеството Г.К.Г. – у. в обекта на стойност 974. 20 лв.
Констатирана е разлика между разчетената касова наличност по ФУ и фактическата
наличност по описа на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката в размер на 168.74 лева в повече в касата, представляваща въвеждане
на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство. Констатациите
са отразени в протокол за извършена проверка № 0265853 / 25.10.2018 г.
От извършената проверка е
установено, че "К. АУТО" ООД не е изпълнено задължението извън
случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност / на ФУ
чрез операциите"служебно въведени" суми/.
За констатираното нарушение бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № F436414/01.11.2018
г.. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното
НП.
За да отмени НП първоинстанционният съд е приел, че макар и да извършено описаното в АУАН нарушение, то АНО е допуснал процесуално нарушение изразяващо се в подвеждане на правилно определената като нарушена материална норма към неправилна санкционна, а именно АНО неправилно и при непълнота на доказателствата е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2 изр. 1 от ЗДДС, а не по ал. 1 на същия текст, изр. второ. При тези мотиви съдът е приел, че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на закона и го отменил.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Съгласно чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., като изречение второ регламентира изключение, свързано с прилагане на по-ниска санкция - тази по ал. 1 когато нарушението не води до неотразяване на приходи.
По делото
липсва спор относно факта, свързан с установената наличност на средства
в търговския обект в размер на 168.74
лева. Налице е неизпълнение на
задължения, фиксирани в чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на Министерство на финансите за
отразяване на промяна в касовата наличност чрез съответните
операции за служебно въвеждане на суми в касата на обекта
с регистрирането им в монтираното и функциониращо
фискално устройство. Съгласно цитираната разпоредба извън случаите на продажби,
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите
„служебно въведени” или „служебно изведени” суми.
Приемайки, че
е нарушена разпоредбата на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите, административнонаказващия орган е
преценил, че разликата в касовата наличност не се дължи на продажба. Щом не се
касае за продажба, АНО е изключил възможността,
неизпълнението на задължението за отразяване на промяна в касовата
наличност чрез операция „служебно въвеждане” във функциониращото в обекта
фискално устройство да може да доведе до неотразяване на приходи, тъй като
приходи в търговски обект могат да постъпят единствено и само при продажба на
стока, а такава не е отразена в акта и наказателното постановление. Следователно е налице неправилно приложение
на материалния закон, свързано с налагане на санкция в по-висок размер от
предвидения за конкретното деяние, а именно по чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, а не по ал.
1 на същия текст както е предвидено в изречение второ. Следователно налагането на наказание при нарушаване на
материално-правните разпоредби и при неспазване на процедурните правила води до
незаконосъобразност на НП.
По изложените съображения касационната инстанция счита, че
отменяйки наказателното постановление, районният съд е постановил решение,
което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски
е основателна и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на
ответника по касационната жалба направените от него по делото разноски в размер
на 300 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от
АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 256/17.07.2020 г., постановено по АНД № 1650/2019
г. по описа на Сливенски районен съд.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "К.
АУТО" ООД, БУЛСТАТ ………….., с адрес на управление: гр. Сливен, ж.к. „С. З.”
бл…., вх. …, ап…., пр. от Г.К.Г., ЕГН **********
сумата от 300 /триста / лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: