Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.02.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10600 по описа на ВРС за 2016 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от К.Н.Х. с ЕГН ********** и Х.П.Х. с ЕГН **********,*** срещу П.М.Ц. с ЕГН **********
*** и П.Х.П. с ЕГН ********** ***2, с която е предявен иск за определяне режим
на лични контакти на ищците в качеството им на баба и дядо с детето *, родена
на ***г., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 18
часа, на рождения ден на бабата на детето – 01.03. от 16 часа до 21 часа, на
рождения ден на дядото – 05.12. от 16 часа до 21 часа, по два дни с преспиване
през Коледните и Великденските празници и 10 дни с преспиване през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
В
исковата молба са изложени твърдения, че страните са родители на ответника П.Х.П..
От съвместното съжителство на ответниците било родено детето *. С влязло в сила
решение № 5971/12.12.2014г. по гр.д. № 12003/2014г. по описа на ВРС
родителските права по отношение на детето били предоставени на майката. След
раздялата на ответниците майката препятствала и отказвала контактите на ищците
в качеството им на баба и дядо с детето *. Телефонните им номера били блокирани
от ответницата, за да не могат да осъществяват контакт с внучката си дори по
телефон. Неуспешни били опитите им да посетят детето в дома му. Същото било
изключително щастливо при срещите си с тях и считат, че е в негов интерес да
продължат контактите помежду им. Ищците живеели в къща с голям двор и
разполагали с всички необходими условия да осъществяват контакт с детето.
В
законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответницата П.М.Ц.,
с който оспорва предявения иск срещу ответника П.П.
като недопустим, а предявения срещу нея иск като неоснователен. Твърди, че на
бащата с решението на ВРС е определен разширен режим, въпреки ниската възраст
на детето, като с настоящата искова молба на практика се иска още едно
разширение на определения му режим. Твърди, че определеният на бащата ре жисе
спазвал стриктно и се осъществявал именно в къщата на ищците. Същата била на
два етажа, като първият се обитавал от ищците, а вторият – от сина им,
ответника П.. Твърди, че винаги след престоя си там детето се държи резервирано
и казва, че майка му не го обича. Счита, че бащата и ищцата по делото се опиват
да настройват детето против майка му и го манипулират. Твърди още, че от
момента на раздялата ищцата обиждала ответницата и я заплашвала. Ищците и
вторият ответник поискали да откупят детето с пари, за което била сезирана ВРП.
Сочи се също, че след раздялата на родителите, ищците не са заявявали претенции
към ответницата да осъществяват самостоятелен режим на контакт с детето, не са
се обаждали и не са се интересували от развитието му. Твърди, че веднъж бабата
е идвала, когато я е нямало майката и другото дете на ответницата не пуснало *
без съгласието на майка си. По отношение на дядото твърди, че същият има
проблем с алкохола. Счита, че и двамата ищци не притежават родителски
капацитет, нужен за отглеждане на детето. Сочи, че подобен режим на лични
контакти с бабата и дядото не е в интерес на детето.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
на исковата молба от ответника П.Х.П..
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищците поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответницата Ц. оспорва
иска и поддържа отговора на исковата молба.
Ответникът П. не се явява и не се представлява в
съдебно заседание, като не изразява становище по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представения дубликат от удостоверение за раждане се
установява, че детето * П. Петкова е родена на ***г. от родители П.М.Ц. и П.Х.П..
От представеното удостоверение за граждански брак е
видно, че ищците по делото са съпрузи по силата на сключен на 17.12.1972г.
граждански брак.
От удостоверение за раждане на П.Х.П. е видно, че
родители на същия са ищците К.Н.Х. /* в
удостоверението/ и Х.П.Х..
С решение № 5971/12.12.2014г. по гр.д. № 12003/2014г.
по описа на ВРС са предоставени родителските права по отношение на детето * П. * на майката и е определен следния режим на лични
контакти с бащата: 1/
всеки втори и четвърти съботен ден от месеца от 9,00 часа до 18,00 часа, в
присъствието на майката, като след изтичане на 6 /шест/ месеца от датата на
постановяване на решението тези контакти ще се осъществяват самостоятелно от
бащата с детето без присъствие на майката; 2/ първия ден от Коледните и
Великденските празници от 09,00 часа до 18,00 часа на всяка четна година, а на
всяка нечетна година втория ден от същите празниците от 09,00 часа до 18,00
часа; 3/ всяка четна година втория ден от Новогодишния празник от 09,00 часа до
18,00 часа, и първия ден от същия празника всяка нечетна година от 09,00 часа
до 18,00 часа; 4/ на рождения ден на бащата /9 юни/ от 09,00 часа до
18,00 часа; 5/ Всяка четна година на рождения ден на детето /12 февруари/ от
09,00 часа до 18,00 часа, и деня след именния ден на детето /7 декември/ от
09,00 часа до 18,00 часа, а всяка нечетна година деня след рождения ден на
детето /13 февруари/ от 09,00 часа до 18,00 часа, и именния ден на детето /6
декември/ от 09,00 часа до 18,00 часа; 6/ всяка календарна година 30 дни в три
различни периода на годината, когато майката не е в платен годишен отпуск, като
всеки един период не може да надхвърля 10 дни.
Видно от решение № 93/18.08.2014г. по гр.д. №
9367/2014г. по описа на ВРС са наложени мерки за защита от домашно домашно насилие извършено от П.Х.П. по отношение на П.М.Ц.
и децата й * и * П. *.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том 4, рег. № *, дело № * на
нотариус * П.Х.П. е купил от * недвижим имот, а именно жилище, находяща се в гр*. В нотариалния акт е записано, че * си запазва
правото на пожизнено ползване върху имота.
Видно от извършена справка в НБД „Население” П.Х.П.
има регистриран постоянен адрес *** и настоящ адрес ***.
В изготвения по делото социален доклад се сочи, че към
момента на изготвянето му детето * се отглежда от майка си. Детето поддържа
редовно контакт със своя баща. По време на престоя с баща си, то има възможност
да контактува със своите баба и дядо по бащина линия, които живеят съвместно с
бащата на детето /на един адрес/, в същото населено място. По отношение на жилището на ищците се сочи, че
те живеят в къща на два етажа, в което има и играчки и аксесоари за *,
обзавеждането е достатъчно за едно съвременно домакинство, хигиената е на много
добро ниво, жилището е чисто, топло и уютно. Сочи се, че детето * разпознава
семейство * като емоционално близки хора и
спокойно контактува с госпожа Х.. Констатирано е, че са налице нарушение
взаимоотношения между майката П. * и бабата по бащина линия К.Х.. Последните били консултирани,
че е от изключителна важност поддържането на нормални комуникации и добър
диалог помежду им, което е в интерес за правилното израстване, възпитание и
контакт на * със своите близки и роднини. Отдела за закрила на детето счита, че
е в интерес на детето да познава и контактува със своите баба и дядо по бащина
линия, както и с близки и роднини по майчина линия, като контактът с ищците
следва да бъде съобразен с ранната детска възраст, учебния процес, свободното
време на детето, както и да не се ощетява общуването на * с бащата и майката.
По делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищците * и * и
двама свидетели на страната
на ответницата Ц. – * (баща на ответницата) и * **.
Съгласно показанията на св. * и * ищците виждали детето един-два пъти в месеца за
час-два, когато бащата го водел при тях в с. *. И двете свидетелстват, че бабата е ходила да търси
детето в дома му, но не са й отворили, както и че телефоните на майката са били
блокирани.Част от тези обстоятелства свидетелките са възприели лично, а за
останалите пресъздават това, което знаят от ищцата Х.. Св. * лично е била с Х. на два пъти, когато са ходили до
блока на ответницата и не са успели да видят детето, като единият път
по-голямото дете се е обадило по домофона и казало, че майка й не разрешава,
както и е присъствала на опит на бабата да се свърже по телефона с майката. По
отношение на тези две обстоятелства св. * има данни, споделени от
бабата, но не и лични възприятия. От своя страна св. Ненчева като съседка на
ищците заявява, че бащата не живее в с. Тополи от една-две години, защото си е
купил апартамент, като води детето рядко в дома на ищците – около 1-2 пъти в
месеца за по час-два, като знанието си обосновава освен с това, че като съсед
вижда кога бащата идва на гости и с това, че нейната внучка и * са приятелки и
си играят, когато * идва в с. Тополи при баба си и дядо си. Св. Жечева също
заявява, че ищците рядко около един път в месеца за половин-един час виждат
внучката си, но споделя, че това го знае от ищцата Х.. Св. * също така свидетелства, че
бабата много добре се грижи за детето, когато * е на гости и че детето е много
привързано към тях.
Съгласно показанията на св. * и * след раздялата на родителите на детето * през 2014г.
дядото е идвал първоначално да търси внучката си в рамките на периода, в който
е имало издадена срещу бащата заповед за защита от домашно насилие, но е бил в
нетрезво състояние и затова не са му дали да види детето, като св. Цанев заявява,
че лично е комуникирал с ищеца, а св. *, че знае за случая от П. и от коментари на съседи. Св. * също така споделя, че от внучките си знае, че бабата е
идвала два пъти и е искала да види *,
при което на обаждане от домофона детето * е казало, че не може да пусне *, защото майка не й е
казала нищо. Според показанията и на двамата свидетели, когато детето се
връщало, след като е било с баща си, разказвало, че е било на село при баба си
и дядо си, че е спала при баба си, че баба й готви манджички,
че са играли на двора и т.н. Също така след престоя си там, * винаги била
намръщена, недружелюбна и отказвала контакти. Свидетели на такова поведение на
детето са били лично и * и *. Сочат още, че когато детето е с баща си, пращат
снимки на майката, които са именно от къщата в с. *, която тя разпознава, тъй като е живяла там. Съгласно показанията на св. * детето е много привързано
към майка си.
Заключението на допуснатата по делото
съдебно-психологична експертиза съдът в голяма част кредитира като обективно и
компетентно изготвено, от безпристрастно вещо лице. Същото детайлно е
обследвало детето и взаимоотношенията му със семейството, като е приложило
методи, които е намерило за подходящи в случая. Съдът не възприема становището
на процесуалния представител на ищците, че заключението не следва да бъде
кредитирано, доколкото не са използвани специализирани методи за деца. Отделно
от това съдът не разполага със специални знания по въпроса кои са приложимите
методи и може да извърши преценка доколкото заключението е детайлно,
методологично, като очевидно са използвани специфични методики (напр. сцено-тест, проективна методика),
обосновано и мотивирано. Дори и да се приеме становището, че в една част има
характер на свидетелски показания (напр. относно това къде живее бащата, каква
част от времето си детето прекарва с баба си и дядо си и какво правят заедно),
то това не опорочава цялостните изводи на вещото лица, а в посочената част
заключението няма да бъде кредитирано, като доказателство за осъществили се
факти. Важни са изводите на вещото лице, съобразени с демонстрираното поведение
на детето, което в много ниска възраст, като е отчетено обстоятелството, че по
преценка на вещото лице детето има правилно развитие, отговаря на календарната
си възраст, има правилни реч и говор, вербализира
много добре, отразява своите и чужди мисли, емоции и състояния, има много добри
способности за запаметяване. Съгласно заключението детето познава баба си и
дядо си по бащина линия, привързано е към тях, но трудно може да се съди, че
връзката е „силна”, като същата е претърпяла промяна. В съдебно заседание
вещото лице е посочило, че до голяма степен промяната се дължи на израстването
на детето, но неминуемо има значение и отделянето от баба му и дядо му. Липсата
на силна емоционална връзка в заключението се обосновава с поведението на
детето пред вещото лице, когато то седи до баба си, но не проявява признаци на
голяма привързаност и близост, като излъчва послушание, напрежение, а накрая и
страх. Сочи се, че поведението на бабата от своя страна е такова, че води на
извода на безпрекословна подкрепа към сина й, като двамата показват способност да
упражняват психологичен натиск по отношение на своето виждане за нещата и да
отстояват исканията си. Според заключението са налице промени в психиката на
детето във връзка с напрежението в отношенията между родителите му, които един
до/срещу друг създават напрежение, което се увеличава в присъствието на
родителите на бащата. Предвид, че детето на възраст година и половина е
преживяло сцени на домашно насилие, същото е сензитивно
към подобни отношения и напрежение, като реагира с вегетативни промени,
напрежение, страх, изразени в желание да излезе/избяга от ситуацията.
Предпочита с майка си и отпраща баща си. Ако премълчава и не говори за това,
привидно послушно и дори много привързано, това е плод на страх и вече наличен
отрицателен опит, освен радостта от контакта. Без майката детето е несигурно. В
този смисъл роднините на бащата и бащата са под един знаменател в емоционалния
свят на детето. Положителните преживявания не са заличили спомена и той се
актуализира при всеки конфликт и разговори на висок глас между родителите,
както и от коментари, които всяка страна прави за другата в присъствие на детето.
Заключението на вещото лице, е че прародителите не притежават родителски
капацитет за самостоятелен контакт с детето. Сочи се, че детето се поставя в
двойнствен възпитателен модел. Подкрепата на бащата от неговите родители, а
именно безпрекословното им следване на неговите искания при тази ситуация
винаги ще създава напрежение и недоразумения, които детето не може да понесе,
плаши се, показва признаци на стрес и желание да избяга от ситуацията. В
заключението се сочи още, че лишаването на майка и дете от време заедно ще
ощети развитието на * и ще създаде за нея емоционална депривация и фрустрация. От изложеното в заключението съдът намира
единствено, че не следва да кредитира категоричния извод за липса на родителски
капацитет на ищците за самостоятелен контакт с детето. Вещото лице е обосновало
извода си със ситуацията на напрежение у детето, създадено от конфликта между
майка и баща, както и от преживяното домашно насилие, като в представите на
детето родителите на бащата се отъждествяват с последния. Не се сочат обаче
някакви конкретни данни за липса на капацитет у самите баба и дядо, вън от
безпрекословната подкрепа, която оказват на сина си.
С оглед гореизложеното относно ангажираните доказателствени
средства съдът намира, че от показанията на всички свидетели се установява, че
ищцата на два пъти е търсила детето * в блока, където живее с майка си,
обстоятелство, което не се отрича и от ответницата в отговора, но не е успяла
да го види, защото майката П.Ц. не е била в къщи и голямото дете е отказало да
пусне малкото без разрешението на майка си. Обстоятелството, че майката е
блокирала телефона на ищцата също само по себе си не е оспорено от ответницата,
а и се установява от свидетелските показания, макар и да не се установи с
категоричност причината да направи това. Ответницата не доказа наведено твърдение,
че ищцата и звъняла продължително, псувала и викала, което е било причината да
блокира телефона си. От друга страна, не може да се направи и категоричен
извод, че телефонът е блокиран с цел да се ограничат контактите на бабата с
детето.
Обстоятелството, че дядото също е посещавал адреса в
рамките на периода на ограничителната заповед на бащата, съдът намира също за
установено от показанията на св. * и св. *, но не и това, че същият е злоупотребил с алкохол. Дори и да се възприема изложеното от св. *, който като баща на ответницата е заинтересован
свидетел, че когато е бил в личен контакт с ищеца Х.,
последният е лъхал на алкохол, това не води на извода за злоупотреба.
Показанията на св. * в тази
насока не се кредитират, доколкото тя не е контактувала лично с ищеца, а
твърди, че е чула за това от разговор на съседи. Други доказателства досежно злоупотреба
с алкохол от страна на ищеца Х. не са ангажирани.
Съдът намира още, че недоказано остана и твърдението
на ответницата, че бащата живее постоянно на * на своите родители и в една къща с тях. Установи се
от справката в НБД, че има регистрирани постоянен и настоящ адрес на друго
място, като настоящият е на ул. „*” и съвпада с
имота, който е закупил с нотариален акт на 23.12.2014г. Отбелязаното от процесуалния
представител на ответницата обстоятелство, че продавачът е запазил правото си
на ползване, не води до несъмнен извод, че купувачът ответникът П.П. не живее там. На първо място, дори и при юридически
запазено право на ползване, продавачът може фактически да не живее в имота и на
следващо място, той би могъл да живее в него заедно с ответника П..
Действително са налице данни, че бащата заедно с детето пребивава при
родителите си, включително и за нощуване, но това не означава, че живее там
постоянно или че прекарва изцяло времето с детето си на техния адрес. Съдът
намира, че не се установи по безспорен начин колко често бащата води детето си
при бабата и дядото, но не кредитира показанията на св. Ненчева, че когато
идват остават само час-два. На първо място, макар и да е съседка на имота, тя
едва ли би могла с такава точност да знае за какъв период остават. На следващо
място, св. Цанев и Железова заявяват, че детето е казвало, че е оставало да спи
при баба си. Макар и да не може да се взема под внимание със силата на
свидетелски показания казаното пред вещото лице от детето, че спи при баба си,
е една индиция в подкрепа на показанията на
свидетелите на ответницата.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеното искане е с правно основание чл.128, ал.1
от Семейния кодекс и е процесуално допустимо.
Неоснователно е възражението на ответницата, че искането
срещу ответника * Х.П. е недопустимо. Тъй като се касае за интересите на
детето, то и двамата родители следва да бъдат конституирани като ответни страни
по молбата.
Съгласно член 128, алинея 1 от СК дядото и бабата
могат да поискат от съда да определи мерки за лични отношения с детето, ако
това е в негов интерес. При преценката относно определянето на лични отношения
между баба и дядо с техен внук се изхожда винаги от интересите на детето.
Както бе посочено, съгласно изготвения по делото
социален доклад детето * разпознава семейство * като емоционално близки хора и спокойно контактува с тях,
като мнението на Отдела за закрила на детето е, че е в интерес на същото да
познава и контактува със своите баба и дядо по бащина линия. Вещото лице също е
заключило, че детето е привързано към баба си и дядо си, макар и тази
емоционална близост да не може да се нарече „силна”. От показанията на св.
Ненчева се установи също, че детето е привързано към тях и към обстановката в
дома им. Вещото лице е заявило, че връзката с бабата и дядото търпи промяна
поради израстването на детето, но и поради раздялата с тях. Предвид изложеното
съдът намира, че в интерес на детето е да продължи комуникацията си с
родителите на бащата и да ги разпознава като баба и дядо. Действително са
налице данни от заключението на СПЕ, че поведението му край бабата излъчва
послушание, напрежение и дори страх, но от всички изложени данни в експертизата
се налага извода, че това поведение на детето се обуславя от напрежението,
което изпитва от конфликта между майката и бащата, и приравняването в
представите му на бащата с неговите баба и дядо, което подсилва усещането и
води до стрес у детето и желание да избяга. Съдът намира, че контактът с бабата
и дядото отделно от бащата в този смисъл е необходим, за да може те да бъдат отграничени
от него в представите на детето. Друг е въпросът за резонната честота на този
контакт, с оглед конкретните данни от експертизата за усещанията на детето в
присъствието на бабата. Както бе посочено по-горе съдът не кредитира
експертизата в частта, в която се сочи, че бабата и дядото нямат капацитет за
самостоятелен контакт с детето, като в тази част счита същата за недостатъчно
обосновано. Ищците не са обследвани от експерта, като не е била и поставяна
такава конкретна задача. Единствен аргумент е безусловната подкрепа, която
указват на бащата и която може би увеличава напрежението у детето, но не е
достатъчна да обоснове цялостна липса на капацитет. В този смисъл за преценка
на капацитета на ищците за контакт с детето следва да се направи преценка на
всички събрани по делото доказателства. В социалния доклад не се сочи такава
липса на капацитет, напротив социалните служители считат, че е в интерес на
детето да контактува с баба си и дядо по бащина линия. От свидетелските
показания се установи, че бабата и дядо се грижат адекватно за детето, когато е
при тях. Не се установи по категоричен начин да настройват детето против майка
му, макар и да стана ясно от показанията на св. * и *, че след като е било при тях детето се държи
недружелюбно, агресивно и е намръщено. Вещото лице не е дало конкретен отговор
на въпроса налице ли са промени в психиката на детето поради манипулации и
забрани от страна на бабата и дядото с вменяване на омраза спрямо майката, а е
посочило, че промяната в психиката на детето е свързана с напрежението между
родителите му, което се усилва в присъствието на ищците, както и с връщане в
съзнанието му на сцените на домашно насилие и несигурността му в отсъствие на
майката. Както бе посочено по-горе, не се установи ищецът Х. да злоупотребява с
алкохол.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че в интерес
на детето е да осъществява самостоятелен контакт със своите баба и дядо по
бащина линия. Това е така и доколкото не се установи, че бащата живее на техния
адрес, с оглед на което не може и да се възприеме възражението, че искът цели
само и единствено разширяване режима на бащата. Също така не се установи, че всеки
път, когато бащата взема детето го води при ищците за цялото време. В този
смисъл бащата има и право на избор как да прекарва времето с детето си и дори към
момента да го води при баба му и дядо му за повече от час-два, това не означава,
че задължително ще продължи да го прави. Както бе посочено също така, с оглед
данните от експертизата, добре би било за детето контактува с ищците без
присъствието на баща си, за да може да преодолее това отразено в заключението
на СПЕ „поставяне под един знаменател” на бащата с неговите родители, съответно
и напрежението, което чувства в тяхно присъствие.
По отношения на конкретния режим на лични контакти
съдът намира следното:
Производството по член 128 от СК е спорна съдебна
администрация на граждански отношения, основана и на съображения за
целесъобразност, поради което съдът не е обвързан с конкретно претендирания от
ищците режим. Исковата молба за определяне на режим на лични отношения между
дядото и бабата от една страна и внучето - от друга, с посочен примерен режим,
сезира съда да постанови решение, с което да определи подходящ режим при
отчитане интересите на децата, но не обвързва съда с конкретното искане. Определеният
режим трябва да е съобразен на първо място с интересите на детето, а не тези на бабата и дядото, което налага
определяне на балансиран и подходящ режим на лични контакти с тях.
В настоящия случай, както се установи детето е
поставено в една напрегната ситуация, което се отразява и на неговото поведение
в присъствието на прародителите му, изразяващо се на моменти дори в стрес и
страх, като тук не следва да се разбира, че то се страхува от баба си и дядо
си, а от това да бъде поставено в ситуации на трудни взаимоотношения, от които
му се иска да избяга. Установи се още, че детето е силно привързано към майка
си, като без нея то се чувства несигурно. Отделно от това, същото е в много
ниска възраст, към момента на 4 години. В този смисъл съдът намира, че не
следва да се предоставя на бабата и дядото широк режим на самостоятелен контакт
с детето, а напротив – да се предостави минимален такъв, който да не позволи
цялостното му откъсване от тях, но и да не оказва влияние на психологичното му
състояние, да му причинява дискомфорт, и да отнема
прекалено много от времето с майка му, от пълноценното общуване, с която то към
момента е силно зависимо. Изрично в заключението е подчертано, че лишаването на
* от контакти с майка й ще създаде емоционална депривация и фрустрация
за детето. В социалния доклад също е посочено, че режимът следва да бъде
съобразен с ранната детска възраст, учебния процес, свободното време на детето,
както и да не ощетява общуването на * с бащата и майката.
Поисканият от ищците режим на лични контакти е
необосновано разширен и категорично не е в интерес на детето. Уважаването на
подобна претенция ще доведе до това детето да е почти изцяло лишено от контакт
с майка си в половината от почивните дни в месеца, както и по общо три дни по
Коледните, Новогодишните и Великденските празници, което на практика ще изчерпи
същите. Също така заемането на всяка в събота в месеца ще лиши майката и детето
от евентуална възможност да пътуват някъде за целия уикенд. Отделно от това,
искането за определяне на личен контакт на рождените дни на бабата и дядото,
само по себе си не е свързано с интересите на детето, а на ищците, които желаят
внучето им да е с тях на тези дни. В случай на нормализиране на отношенията между
страните, което съдът обръща внимание на последните, е жизнено необходимо за
детето с оглед на установените със СПЕ настъпващи промени в психиката му,
майката би могла и по собствено съгласие да оставя детето да празнува с
прародителите си. Също така рожденият ден на бабата е на 01.03., която дата
сама по себе си е празник за всяко дете, и съдът счита, че не е в негов интерес
задължително на тази дата всяка година да е с неговите баба и дядо, защото то
ще има нужда да сподели този празник с най-близките си – майка си, сестра си,
както и с други деца, като участва в събития, детски тържества и т.н. По
Коледните, Новогодишните и Великденските празници съдът също намира, че не
следва да се определя режим с бабата и дядото. Всеки от тези празници съдържа
2-4 дни, като по един от тях задължително детето ще е с баща си, а останалите
дни съдът намира, че в интерес на детето е да прекарва с майка си. Така или
иначе това са семейни празници и бащата би могъл в рамките на неговия режим с
детето да ги прекарва заедно със своите родители. Дори и детето да не е със
своите баба и дядо на празниците, това не би накърнило неговия интерес. Както
бе посочено по-горе за рождените дни, по-скоро се касае за интереса на бабата и
дядото да бъдат с внучето си на празничните дни. Важно за детето е да има
някакъв самостоятелен контакт с тях, но това не е задължително да бъде на
празници, а по-скоро в дни, в които няма да бъде откъснато от други пълноценни
за неговата възраст и с оглед неговата психика занимания и контакти.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че в интерес
на детето ще бъде да осъществява самостоятелен контакт със своите баба и дядо
по веднъж в месеца за половин ден от 10.00 часа до 14.00 часа, като този ден
бъде всяка трета неделя от месеца, а именно такава следваща събота при бащата,
за да не се отнема от времето на детето с майката, както и от свободното му
време за други мероприятия в три последователни уикенда. Съдът намира, че на
ищците следва да се предостави и възможност за самостоятелни дни с детето,
когато то да преспива у тях, но не е и в този широк обхват, посочен в исковата
молба. Към момента следва да бъдат зачетени данните от съдебно-психологичната
експертиза за усещанията на детето, и да се минимализира
контакта, като се ограничи до три дни през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск. Впоследствие при изглаждане на взаимоотношенията между
страните, израстване на детето, изграждане на по-силна емоционална привързаност
към неговите баба и дядо, и преодоляване на състоянието на напрежение и
несигурност при отсъствието на майката, режимът
на лични контакти би могъл да бъде разширен.
В този смисъл съдът намира за подходящ с оглед
интересите на детето следния режим на лични контакти с бабата и дядото: всяка
трета неделя от месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, както и три дни с
преспиване през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
И двете страни са претендирали разноски, като съдът
намира, че такива в настоящото производство не се дължат, доколкото същото има
характер на спорна съдебна администрация, като разноските остават за страните,
както са ги направили – в този смисъл определение № * от * г., постановено по ч.гр.д.№ */* г. по описа на Върховен касационен съд - І ГО.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ
КОНТАКТИ на К.Н.Х. с ЕГН ********** и Х.П.Х. с ЕГН **********,*** с
детето * с ЕГН **********, както следва: всяка трета неделя от месеца от 10.00
часа до 14.00 часа, както и три дни с преспиване през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: