№ 21618
гр. С., 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110106349 по описа за 2024 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., .................., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът С. М. Б., ЕГН **********, с
дял 1/6 от задълженията за имота, дължи сумите: 209,96 лв. цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 05.09.2023г. до изплащане на вземането, 34,36 лв. мораторна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 23.08.2023 г., 6,56 лв. цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода
от 05.09.2023г. до изплащане на вземането, 1,54 лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 23.08.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49764/23 г. на СРС. Поддържа, че ответницата е
клиент на топлинна енергия за битови нужди като съсобственик на топлоснабдявания имот –
апартамент № 25 в гр.С., .................. Твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния
период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнася. Твърди, че е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т. с.” ЕООД,
като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за главници и лихва за забава,
1
признати със заповедта, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, което обуславя
интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответницата е депозирал
писмен отговор, в който оспорва исковете. Оспорва ответницата да е потребител на топлинна
енергия, тъй като няма вещни права върху имота. Оспорва доставката на топлинна енергия
в претендираните количества и стойност. Оспорва извършването на услугата дялово
разпределение. Твърди липса на забава. Релевира възражение за давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
процесния период и стойността й. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по
продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са
и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
От приетия по делото договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ,
сключен на 1.7.1994 г., се установява, че М. М. Х. придобил жилище № 25 в гр. С. ...............
Според удостоверение за наследници, той е починал на 03.04.1995 г. и е наследен от съпруга
В. А. и деца Р. Х. и С. Х., които по наследяване са придобили собствеността върху имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, а
приемането произвежда действие с откриване на наследството. Съобразно чл. 60, ал.1, от
този момент законните наследници носят отговорност за задълженията, с които е
обременено наследството. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция по
2
отношение на приемане на наследството до доказване приемането му по опис или отказ от
него. В случая ответницата не твърди и не доказва да е направила отказ, поради което
следва да се приеме, че след смъртта на наследодателя е придобила съответна част от
правото на собственост върху процесното жилище, като не се установява и да се е
разпоредила с нея. Ето защо като съсобственик, ответницата е клиент на топлинна енергия
и между нея и ищеца е налице сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни ОУ, приложими съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в
отношенията между страните, съответно е задължена за заплащане стойността на
доставената ТЕ съобразно дела си в съсобствеността – при липса на установено друго, би
следвало да се приеме, че всеки наследник е придобил по 1/3 идеална част, но ищецът
претендира от ответницата 1/6 ид.част, за която следва да се приеме установена
отговорността й за имота.
За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет и заключение на съдебно-техническа експертиза. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период в сградата, в която
се намира имотът, е доставяна и начислена топлоенергия само за топла вода, като при
отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за
топлоснабдяването. В сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна
енергия, извършено от ФДР. В процесния имот се ползва топла вода и има два водомера за
топла вода, които са реално отчетени. По гореизложените съображения следва да се приеме,
че в имота през процесния период е доставена топлинна енергия, чието количество е
разпределено и изчислено законосъобразно в съответствие с правилата на действалата
нормативна уредба и цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период. Според
заключението, стойността й възлиза на 1314.54 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата
за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Т. с.
ЕООД с договор, сключен на 16.09.2002 г. от упълномощен представител на етажните
собственици. Третото лице – помагач е осъществило услугата дялово разпределение за
3
топлоснабдения имот за исковия период, която съгласно представеното по делото
извлечение по абонатен номер възлиза на 39.36 лв.
Ответницата своевременно е релевирала възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, което е частично основателно. Задълженията за плащане на месечните
вноски за ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези
вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от
настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г.
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. тогава настъпва
изискуемостта им и от тогава започва да тече давността. След като заявлението е подадено
на 5.9.2023 г. /от когато се считат предявени исковете/, погасени по давност са всички
задължения, чиято изискуемост е настъпила до 5.9.2020 г. Ето защо като погасен по давност
следва да се отхвърли иска за главница за ТЕ за периода 1.5.2020 г. - 30.06.2020 г. вкл.
Дължима остава главницата за ТЕ за периода 1.7.2020 г. -30.4.2022 г., която възлиза на
1216.51 лв. От тях ответницата дължи 202.75 лв., до който размер искът следва да се уважи.
По отношение на услугата дялово разпределение, предвид липсата на предвиден срок за
плащане, изискуемостта настъпва с изтичане на съответния месец, за който се отнася, т.е. от
деня, следващ месеца на извършване на услугата. Погасено по давност е задължението за
периода 1.7.2020 г. – 31.08.2020 г. Дължима остава таксата ДР за периода 1.9.2020 г.-
30.04.2022 г. на стойност 35.78 лв., от които искът следва да се уважи за 5.96 лв. срещу
ответницата съобразно дела й от имота.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки
и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от
издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. Относно размерът й, съдът
го определи по реда на чл. 161 ГПК за периода от 15.09.2021г. до 23.08.2023 г., на 33.18 лв.,
за които искът следва да се уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
4
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащането им.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част от исковете и от направените
разноски за държавна такса 44.95 лв., депозит вещо лице 380 лв., депозит особен
представител 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., дължими са 886.37 лв. В
заповедното производство са дължими 12.82 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и
адрес на управление гр. С., .................., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че С. М. Б., ЕГН **********, адрес
гр. С., ..................., с дял 1/6 от задълженията за имота, дължи сумите: 202.75 лв. цена на
доставена топлинна енергия в апартамент № 25 в гр.С., ................., за периода от 1.7.2020 г.
до 30.4.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 05.09.2023г. до изплащане на
вземането, 33.18 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 23.08.2023 г., 5.96 лв.
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за периода от 05.09.2023г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
49764/23 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за съществуване на вземанията за: цена на
топлинна енергия за разликата над 202.75 лв. до предявените 209.96 лв. и за периода от
1.5.2020 г. до 30.6.2020 г., мораторна лихва за разликата над 33.18 лв. до предявените 34.36
лв., цена на дялово разпределение за разликата над 5.96 лв. до предявените 6.56 лв. и за
периода от 1.7.2020 г. до 31.08.2020 г. и изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 1.54 лв. за периода от 15.09.2020г. до 23.08.2023 г.
ОСЪЖДА С. М. Б., ЕГН **********, адрес гр. С., ..................., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с
ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., .................., на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 886.37 лв. разноски в исковото производство и сумата от 12.82 лв. разноски
в заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т. с.” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5