РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 17.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на
прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 23 / 2023 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административното дело е образувано по повод искова молба на
С.В.И., ЕГН: **********,***, чрез адв. И.В. от САК, съдебен адрес: ***,
срещу ОДМВР – Ловеч, представлявано от директора, с правно основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ, като е предявен иск за неимуществени вреди в общ размер от 4000 лв.,
конкретизиран в три пункта, представляващ три обективно кумулативно съединени
искове, както следва:
1. 1000 лв. - неимуществени вреди от
незаконосъобразна проверка за наличие на наркотични вещества и техните аналози,
извършена на 23.03.2022 г. в гр. Ловеч;
2. 1500 лв. – неимуществени вреди, поради
оставане без СУМПС за период от 8 месеца и 7 дни /от 23.03.2022 г. до
01.12.2022 г./, вследствие незаконосъобразна ЗПАМ за отнемане на СУМПС, като се
сочи незаконосъобразна ЗПАМ № 22-0906-000084/23.03.2022 г., издадена от
полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч;
3. 1500 лв. – неимуществени вреди, поради
оставане без автомобил за период от 8 месеца и 8 дни /от 23.03.2022 г. до
02.12.2022 г./, вследствие незаконосъобразна ЗПАМ за прекратяване регистрация
на МПС, като се сочи незаконосъобразна ЗПАМ № 22-0906-000085/23.03.2022 г.,
издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч.
Към исковата молба са приложени копия на ЗПАМ №
22-0906-000084/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към сектор
„Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч и ЗПАМ № 22-0906-000085/23.03.2022 г.,
издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч,
като ищецът не твърди, че същите две ЗПАМ са обжалвани, респективно отменени.
С определение от з.с.з. на 10.02.2023 г. съдът е изискал служебно
справка от деловодството на съда дали по жалба на ищеца С.В.И., ЕГН: **********,
са били образувани дела в Административен съд – Ловеч с предмет - ЗПАМ №
22-0906-000084/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към сектор
„Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч и ЗПАМ № 22-0906-000085/23.03.2022 г.,
издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч,
като при наличие на такива дела, следва да се изиска служебно удостоверение за
предмет, страни и висящност на същите дела.
Със същото определение исковата молба е оставена без движение на
основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 127, ал. 1,
т. 4 и чл. 128, т. 3 от ГПК и чл. 204, ал. 1-4 от АПК с указание в едноседмичен
срок от съобщението ищецът да отстрани недостатъците на ИМ, а именно: 1. Да
посочи дали е обжалвал двете заповеди - ЗПАМ № 22-0906-000084/23.03.2022 г.,
издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч и
ЗПАМ № 22-0906-000085/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към
сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч, като посочи в случай на обжалване, да
посочи съответните номера на дела и респ. има ли влязъл в сила съдебен акт, с
който двете заповеди - ЗПАМ №
22-0906-000084/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към сектор
„Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч и ЗПАМ № 22-0906-000085/23.03.2022 г.,
издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч,
са отменени - с оглед проверката за допустимост на иска по чл. 204, ал. 1 от АПК. 2. В случай, че ищецът твърди, че двете ЗПАМ са оттеглени по смисъла на
чл. 204, ал. 3 от АПК, следва да представи изрични писмени доказателства за
оттеглянето на двете заповеди - ЗПАМ № 22-0906-000084/23.03.2022 г., издадена
от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч и ЗПАМ №
22-0906-000085/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към сектор
„Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч. 3. В случай, че ищецът твърди, че е подал
иска при условията на чл. 204, ал. 2 от АПК, то следва в сочения по-горе
едноседмичен срок да представи доказателства за допустимост на оспорването на
двете ЗПАМ с оглед спазването на 14-дн. преклузивен срок за обжалване и датата
на издаване на двете заповеди - 23.03.2022 г. 4. Да представи 1 бр. препис от
исковата молба с приложенията и уточняващата молба за ответника.
Със същото определение на ищеца е указано, че при неизпълнение на всяко
едно от горните указания исковата молба ще бъде върната, а производството по
делото прекратено.
Видно от служебна справка/удостоверение на л. 21 от делото, няма образувани дела по жалби на настоящия
ищец срещу сочените две ЗПАМ.
С молба вх. № 680/01.03.2023 г. на ищеца се сочи, че искът не е предявен
на основание чл. 204, ал. 1 от АПК, като се сочи, че двете заповеди - ЗПАМ №
22-0906-000084/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към сектор
„Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч и ЗПАМ № 22-0906-000085/23.03.2022 г.,
издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч, не са обжалвани.
Сочи се, че исковата молба е
подадена в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от АПК, като незаконосъобразността на двете
заповеди следва да се установи от съда, пред който е предявен искът за обезщетение,
като се иска ответникът да представи административните преписки по издаване на
двете ЗПАМ. Изрично се сочи, че липсва изричен акт за оттеглянето на ЗПАМ, но
щом СУМПС и регистрационните табели са върнати, „то може да се направи извод,
че към датата на връщането им заповедите вече са били оттеглени – мълчаливо или
по силата на закона, като отново се сочи, че вредите се претендират на
основание оттеглени ЗПАМ при условията на чл. 204, ал. 3 от АПК.“
С разпореждане от з.с.з. 31.03.2023 г.
на основание чл. 130 и чл. 129 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът е
приел исковата молба за допустима, поради което на основание чл. 131 от ГПК е разпоредил
съответната размяна на книжа, като на основание чл. 133 от ГПК е указано на
ответника - Областна дирекция на МВР –
Ловеч, представлявана от директора С.В., преклузиите на съответната норма.
Със същото разпореждане съдът е изискал от ответника в 7-дн. срок да
представи пълните преписки по издаването на двете заповеди - ЗПАМ №
22-0906-000084/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към сектор
„Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч и ЗПАМ № 22-0906-000085/23.03.2022 г.,
издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч,
изрични писмени доказателства дали двете ЗПАМ са оттеглени с изричен акт,
изрични доказателства на коя дата и с какъв акт са върнати СУМПС и
регистрационните табели на автомобила на ищеца,както и заверено копие на
актовете, с които са върнати.
С писмо вх. № 1143/20.04.2023 г. на ответника се представят заверени
копия на двете административни преписки по повод двете заповеди - ЗПАМ №
22-0906-000084/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към сектор
„Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч и ЗПАМ № 22-0906-000085/23.03.2022 г.,
издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч,
сочи се, че същите две заповеди за ПАМ
„не са оттеглени с изричен акт“, сочи
се, че „регистрацията на МПС с рег. № **** е възстановена на 02.12.2022 г“.,
сочи се, че: „СУМПС № ********* е върнато лично на лицето на 01.12.2022 г.,
след отпадане на основанието на ЗППАМ“. В приложената от ответника със соченето
писмо преписка се съдържа мотивирана резолюция от 18.11.2022 г. /на л. 14 от
делото/, видно от която на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, както и видно
от експертна справка № 22/ТХК-277/14.11.2022 г. не е установено наличие на
НВТА, поради което административнонаказателното производство по АУАН от
23.03.2022 г. срещу С.В.И., ЕГН: **********, е прекратено.
Видно от твърденията на ищеца в исковата молба, както и от писмо вх. №
1143/20.04.2023 г. на ответника, между страните няма спор относно фактите.
От ответника не е постъпил писмен отговор в указания едномесечен срок,
изтекъл на 07.05.2023 г., видно от съобщение на л. 30 от делото.
От
исковата молба и уточняващата такава с вх.
№ 680/01.03.2023 г. ищецът сочи за трите обективно кумулативно съединени иска
следното:
1. 1000 лв. - неимуществени вреди от
незаконосъобразна проверка за наличие на наркотични вещества и техните аналози,
извършена на 23.03.2022 г. в гр. Ловеч, като се сочи, че не е било налице
фактическо основание за извършване на проверката спрямо ищеца за употреба на
наркотични вещества и техните аналози, което съдът квалифицира като иск с
правно основание чл. 204, ал. 4 от АПК, т.к. твърдяната от ищеца
незаконосъобразна проверка е твърдяно незаконосъобразно действие/действия.
2. 1500 лв. – неимуществени вреди, поради
оставане без СУМПС за период от 8 месеца и 7 дни /от 23.03.2022 г. до
01.12.2022 г./, вследствие незаконосъобразна ЗПАМ за отнемане на СУМПС, като се
сочи незаконосъобразна ЗПАМ № 22-0906-000084/23.03.2022 г., издадена от
полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч, като след
уточняващата молба, ищецът поддържа правно основание на този иск по чл. 204,
ал. 3 от АПК – вреди от оттеглен административен акт - ЗПАМ №
22-0906-000084/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна
полиция“ на ОДМВР – Ловеч.
3. 1500 лв. – неимуществени вреди, поради
оставане без автомобил за период от 8 месеца и 8 дни /от 23.03.2022 г. до
02.12.2022 г./, вследствие незаконосъобразна ЗПАМ за прекратяване регистрация
на МПС, като се сочи незаконосъобразна ЗПАМ № 22-0906-000085/23.03.2022 г.,
издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч –
вреди от оттеглен административен акт - ЗПАМ № 22-0906-000085/23.03.2022 г.,
издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч.
В съдебно заседание ищецът се явява
лично и се представлява от адв. И.В.,
която поддържа исковата молба в заявения общ размер от 4000 лв., както и в
заявения поотделно размер на всеки от обективно кумулативно съединените три
иска за неимуществени вреди, сочи гласни доказателства, като излага аргументи
за основателност на исковете в техния претендиран размер изцяло, излага
допълнителни аргументи в писмени бележки, като претендира и присъждане на
разноски съгласно списък на разноските на л. 64 от делото. Допълнително с молба
вх. № 2934/19.10.2023 г. на процесуалния представител на ищеца, подадена след
съдебно заседание, след приключване на съдебното дирене и след обявяване на
делото за решаване, се представя копие на фактура за гориво на автомобил във
връзка с претендираните от ищеца пътни разходи за адвокат.
Ответникът –Областна дирекция на МВР – Ловеч не представя писмен отговор в указания едномесечен срок,
изтекъл на 07.05.2023 г., видно от съобщение на л. 30 от делото.
В съдебно заседание ответникът не се представлява, като липсва и
писмено становище.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че исковата молба е основателна, като сочи, че и трите иска са основателни и доказани в пълния претендиран от ищеца размер.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Твърдяното увреждане е настъпило в гр. Ловеч, като адресът на ищеца също е в Област Ловеч, правното основание на иска/исковете е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.
Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от писмените доказателства, както и от гласните такива, които са непротиворечиви, подробни и ясни, че:
На 23.03.2022 г. в 15,10 ч. в гр. Ловеч, ул. „****“ на кръстовище с бул. „България“ е настъпило ПТП с участници: Й.К.К./участник 1/, управлявала лек автомобил ****с рег. № ****и ищеца С.В.И. / участник 2/, управлявал лек автомобил ****с рег. № ****.
Установено е, а и няма спор между страните, че участник 1 не е съобразил поведението си с пътните знаци и не е пропуснал движещия се с предимство участник 2, поради което двата автомобила са се блъснали странично и е настъпило ПТП с материални щети. В резултат на ПТП на мястото на произшествието са пристигнали служители на ответника ОДМВР – Ловеч, които са изпробвали двамата участници в ПТП за наличие на алкохол с Дрегер Алкотест 7510, като пробите и на двамата участници са били отрицателни за алкохол. След това и двамата участници в ПТП са били изпробвани с тест за наличие на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, като първият тест на ищеца за наркотични вещества е бил неуспешен, поради което на ищеца е направен повторен тест, като в докладна записка, изготвена от мл. инспектор Д.П.на л. 42 от делото, се сочи, че: „на И. беше даден друг тест, тъй като имаше признаци за употреба на наркотични вещества и след поставянето му в уреда проба номер 118 в 15,44 ч. реагира положително на бензодиазепини, метаамфетамин и канабис 25“. Ищецът И. е оспорил резултата от Дрегер Дръг Тест 5000 и поискал да даде биологична проба, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване, след което ищецът дал кръвна проба и урина за химически анализ.
На ищеца бил издаден АУАН серия GA № 544111/23.03.2023 г. /на л. 36 от
делото/, както и две заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки: ЗПАМ № 22-0906-000084/23.03.2022
г., издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР –
Ловеч, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, с която на ищеца е наложена
ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца /на л. 11 и л 38 от делото/
и ЗПАМ № 22-0906-000085/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към
сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч, на основание чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП, с която на ищеца е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС з
срок от 6 месеца /на л. 10 и л. 39 от делото/.
Двете заповеди за
прилагане на ПАМ, издадени на 23.03.2023 г. са връчени на същата дата на ищеца,
като не са обжалвани, респ. не са отменени.
Изготвена е експертна справка № 22/ТКХ-277 от 14.11.2022 г. от Националния институт по криминалистика – МВР, Център за експертни криминалистични изследвания от 14.11.2022 г., видно от която не е установено наличие на НВТА.
Въз основа на експертна справка № 22/ТКХ-277 от 14.11.2022 г. е издадена мотивирана резолюция № 22-0906-М000165/18.11.2022 г. /на л. 40 от делото/, с която е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 544111/23.03.2023 г., която не е връчвана на ищеца /няма данни за получаване на същата/.
Регистрацията на МПС с рег. № **** е възстановена на 02.12.2022 г., като на същата дата с разписка са върнати 2 бр. рег. табели и СРМПС, видно от писмо вх. № 1143/20.04.2023 г. /на л. 34 от делото/, което се потвърждава и от ищеца в исковата молба.
СУМПС № ********* е върнато лично на ищеца на 01.12.2022 г., след отпадане на основанието на ЗППАМ, видно от писмо вх. № 1143/20.04.2023 г. /на л. 34 от делото/, което се потвърждава и от ищеца в исковата молба.
Както беше посочено по-горе, приетата фактическа обстановка се установява от всички писмени и гласни доказателства по делото, които са подробни, ясни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира, а и не са оспорва от страните.
Въз основа на приетата фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
При изготвянето на
настоящото решение съдът се съобразява с практиката на ВАС в следните решения:
Решение № 11553 от 13.12.2022 г. на ВАС по адм.д. № 6597/2022 г. III о.,
Решение № 7960 от 20.09.2022 г. на ВАС по адм.д. № 2672/2022 г. III о., Решение
№ 10491 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7055/2023 г., III о., Решение №
9742 от 17.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7446/2023 г., III о. и др.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл.144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Според чл. 8, ал. 2 от ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника, или негови длъжностни лица, отменен по съответния ред, настъпила вреда в правната му сфера, която включва реално причинени неимуществени вреди, и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Относно иска по пункт 1. от ИМ - 1000 лв. - неимуществени вреди от
незаконосъобразна проверка за наличие на наркотични вещества и техните аналози,
извършена на 23.03.2022 г. в гр. Ловеч, като се сочи, че не е било налице
фактическо основание за извършване на проверката спрямо ищеца за употреба на
наркотични вещества и техните аналози, което съдът квалифицира като иск с правно
основание чл. 204, ал. 4 от АПК, т.к. твърдяната от ищеца незаконосъобразна
проверка е твърдяно незаконосъобразно действие, съдът съобрази следното:
Проверката е извършена по повод настъпило ПТП, като: На 23.03.2022 г. в 15,10 ч. в гр. Ловеч, ул. „****“ на кръстовище с бул. „България“ е настъпило ПТП с участници: Й.К.К./участник 1/, управлявала лек автомобил ****с рег. № ****и ищеца С.В.И. / участник 2/, управлявал лек автомобил ****с рег. № ****.
Установено е, а и няма спор между страните, че участник 1 не е съобразил поведението си с пътните знаци и не е пропуснал движещия се с предимство участник 2, поради което двата автомобила са се блъснали странично и е настъпило ПТП с материални щети. В резултат на ПТП на мястото на произшествието са пристигнали служители на ответника ОДМВР – Ловеч, които са изпробвали двамата участници в ПТП за наличие на алкохол с Дрегер Алкотест 7510, като пробите и на двамата участници са били отрицателни за алкохол. След това и двамата участници в ПТП са били изпробвани с тест за наличие на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, като първият тест на ищеца за наркотични вещества е бил неуспешен, поради което на ищеца е направен повторен тест, като в докладна записка, изготвена от мл. инспектор Д.П.на л. 42 от делото, се сочи, че: „на И. беше даден друг тест, тъй като имаше признаци за употреба на наркотични вещества и след поставянето му в уреда проба номер 118 в 15,44 ч. реагира положително на бензодиазепини, метаамфетамин и канабис 25“. Ищецът И. е оспорил резултата от Дрегер Дръг Тест 5000 и поискал да даде биологична проба, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване, след което ищецът дал кръвна проба и урина за химически анализ.
Ищецът сочи, че: „не във всеки случай на ПТП се извършва проверка за установяване на употребата на наркотични вещества на участниците в произшествието, а само при необходимост. В конкретния случай, такава необходимост не е обоснована от полицейските служители, извършили проверката спрямо С.И.. Следва да се отбележи, че С.И. не е бил виновен за реализираното ПТП, нито е имал някакви външни признаци, реакции или поведение за употреба на наркотични вещества.“
Съгласно чл. 6, ал.
1, т. 7 и т. 8 от ЗМВР - МВР извършва и
контролна, и превантивна дейност. В чл. 30,
ал. 1 от ЗМВР е регламентирано,че: Контролна дейност се осъществява от
органите на МВР , чрез в т.5 :проверки за спазване на правилата за движение по
пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни
средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните
произшествия.
Следователно, в
изпълнение на тази си функция органите от системата на МВР са в правомощията си
да спрат за проверка водач на МПС, независимо обективирано ли е негово
нарушение. В конкретния случай има дори настъпило ПТП с материални щети, като
независимо кой водач от двамата участници е виновен за ПТП, необходимо е
проверка и на двамата участници в ПТП.
Ищецът сочи, че от разпоредбата
на чл. 4, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози – се налага извод, че „не във всеки случай на ПТП се извършва
проверка за установяване на наркотични вещества на участниците в
произшествието, а само при необходимост.“
Съгласно действащата
към момента на ПТП на 23.03.2022 г. редакция на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – В случаите, когато контролните органи
задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва
проверка с техническо средство за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при необходимост и на
останалите участници в произшествието. При необходимост на водачите на МПС
се извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Според съда в
конкретния случай с оглед установената по-горе фактическа обстановка се
обосновава „необходимост“ от проверка за употреба на наркотични вещества. ПТП е
настъпило в светлата част от деня на 23.03.2022 г. в 15,10 ч., а
обстоятелството, че другият участник в ПТП е отнел предимство на ищеца, поради
което формално виновен е отнелият предимство друг участник, не оневинява сам по
себе си ищеца, който би могъл да е употребил алкохол или наркотични вещества,
поради което да има забавени реакции.
Ето защо в
конкретния случай и с оглед конкретната обстановка съдът намира, че
„необходимост“ от проверка за употреба на наркотични вещества съществува и
правилно такава е била извършена от контролните органи на ответника,
най-малкото защото не във всеки случай на отнето предимство настъпва ПТП.
Отделно, видно от докладна записка на л. 42 от делото, в същата мл. инспектор Д.П.изрично е посочил, че: „на И. беше даден друг тест, тъй като имаше признаци за употреба на наркотични вещества и след поставянето му в уреда проба номер 118 в 15,44 ч. реагира положително на бензодиазепини, метаамфетамин и канабис 25“.
Доказателствената тежест за установяване на всички
кумулативни предпоставки за реализиране на отговорността на ответника по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ пада върху ищеца, който в случая не е оборил писмените
доказателства - докладна записка на л.
42 от делото. Водените от ищеца двама свидетели не са очевидци на ПТП, нито на момента
на проверката, поради което съдът приема, че ищецът не е опровергал „необходимостта“
от проверка за наркотични вещества, а от друга страна - посочената в
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози – „необходимост“ е в оперативната самостоятелност на
контролните органи, поради което - от една страна това е дискреция, която не
подлежи на преценка, а от друга страна – в процесния случай на настъпило ПТП с
материални щети в светлата част на денонощието и при липса на данни за
натоварен трафик, при положение, че в масовия случай на отнемане на предимство
не се стига до ПТП, обоснована е т.нар. „необходимост“.
Ето защо според съда
липсва първата кумулативна предпоставка за уважаване на исковата претенция по
пункт 1. на исковата молба, т.к. липсва незаконосъобразно действие, а това е
така, защото в случая проверката е извършена законосъобразно и с оглед
конкретната ситуация на - ПТП с материални щети в светлата част на денонощието
- проверката за наркотични вещества и на двамата участници е била обоснована,
като е обоснована и „необходимостта“ от такава проверка.
При това положение искът
по пункт 1. от ИМ - 1000 лв. -
неимуществени вреди от незаконосъобразна проверка за наличие на наркотични
вещества и техните аналози, извършена на 23.03.2022 г. в гр. Ловеч, твърдяно
незаконосъобразно действие, с правно основание чл. 204, ал. 4 от АПК, във вр. с
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
В същия смисъл е Решение № 117 от 02.02.2022
г., постановено по адм.д. № 708/2021 г. на Административен съд – София област,
оставено в сила с Решение № 7960 от 29.09.2022 г., постановено по адм.д. № 2672/2022
г. на ВАС.
Относно иска по пункт 2. от ИМ - 1500 лв. – неимуществени вреди, поради
оставане без СУМПС за период от 8 месеца и 7 дни /от 23.03.2022 г. до
01.12.2022 г./, вследствие незаконосъобразна ЗПАМ за отнемане на СУМПС, като се
сочи незаконосъобразна ЗПАМ № 22-0906-000084/23.03.2022 г., издадена от
полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч, като след
уточняващата молба, ищецът поддържа правно основание на този иск по чл. 204,
ал. 3 от АПК – вреди от оттеглен административен акт - ЗПАМ №
22-0906-000084/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна
полиция“ на ОДМВР – Ловеч, съдът съобрази следното:
Спорно по делото е
дали ЗПАМ № 22-0906-000084/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към
сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч, с която на ищеца е наложена ПАМ
„временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ е
оттеглен административен акт.
Страните не спорят,
че „СУМПС № ********* е върнато лично на лицето на 01.12.2022 г., след отпадане
на основанието на ЗППАМ“, видно от признанието на ответника в писмо вх. №
1143/20.04.2023 г., както и от твърденията на ищеца в исковата молба. При това
положение за периода от 23.03.2022 г. до 01.12.2022 г. ищецът е бил с отнето
свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Видно от мотивирана резолюция № 22-0906-М000165/18.11.2022 г. /на л. 40 от делото/, е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 544111/23.03.2023 г., която не е връчвана на ищеца /няма данни за получаване на същата/. Мотивираната резолюция е издадена въз основа на експертна справка № 22/ТКХ-277 от 14.11.2022 г. от Националния институт по криминалистика – МВР, Център за експертни криминалистични изследвания от 14.11.2022 г., видно от която не е установено наличие на НВТА.
Съдът намира, че независимо от липсата на изричен акт за оттегляне, видно от съдържанието на мотивирана резолюция № 22-0906-М000165/18.11.2022 г. /на л. 40 от делото/, а и няма спор между страните, че: „СУМПС № ********* е върнато лично на лицето на 01.12.2022 г., след отпадане на основанието на ЗППАМ“, видно от признанието на ответника в писмо вх. № 1143/20.04.2023 г., поради което е налице оттегляне на ЗПАМ № 22-0906-000084/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч, с която на ищеца е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Съгласно чл. 204,
ал. 3 от АПК, когато вредите са причинени от оттеглен административен акт,
незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение.
Съдът намира, че
видно от данните в административната преписка, а и няма спор, че ЗПАМ №
22-0906-000084/23.03.2022 г. на полицейски инспектор, към сектор „Пътна
полиция“ на ОДМВР – Ловеч, е издадена от материално и териториално
компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка, поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН № GA 544111/23.03.2022 г. /на л. 36 от делото/, който представлява част от административната преписка, същият съставлява и мотиви на заповедта.
Оспорената заповед съдържа достатъчно мотиви с оглед приложимата материалноправна норма на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП
При това положение установи се по делото, че заповедта
отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл.
59, ал. 2 от АПК. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно
реквизитите за форма на това основание искането за отмяна е неоснователно. Липсва
отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът намира, че ЗПАМ № 22-0906-000084/23.03.2022 г. на полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч, е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Правното основание за издаване на ЗПАМ № 22-0906-000084/23.03.2022 г. на полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч е чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, а съгласно същата разпоредба – при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Ето защо съдът приема, че оттеглената ЗПАМ № 22-0906-000084/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч, е незаконосъобразна, т.к. е издадена въз основа не резултати от полеви тест, при наличие на оспорване на резултатите от същия и даване на кръвна проба, която впоследствие е установила отрицателен резултат за наркотични вещества. Налице е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразен административен акт на ответника или негови длъжностни лица, отменен по съответния ред, настъпила вреда в правната му сфера, която включва реално причинени неимуществени вреди, и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Съдът съобразно доказателствата по делото намира, че първата предпоставка – наличие на административен акт, който е отменен като незаконосъобразен, е налице.
По отношение на втората кумулативно изискуема предпоставка – настъпването на неимуществени вреди, съдът съобрази събраните гласни доказателства. От страна на ищеца не са представени писмени доказателства относно настъпилите неимуществени вреди /във връзка с отнетото СУМПС/, липсва и искане за съдебно-медицинска експертиза, като няма твърдения в исковата молба, че ищецът е претърпял някакво заболяване в резултат на незаконосъобразно отнетото му свидетелство са управление на МПС.
В съдебно заседание на 18.10.2023 г. относно настъпването на неимуществените вреди и техния размер са разпитани двама свидетели на ищеца: св. Е.А.Д., живееща на семейни начала с ищеца, от когото има общо дете, и св. М.И. А., който е близък приятел на ищеца, като и двамата свидетели не са били очевидци на ПТП и на проверката.
Свидетелката Д. сочи, че живее на семейни начала с ищеца, като имат общо дете на 6 месеца. Сочи, че е забременяла през месец август 2022 г./след датата на проверката и издаването на двете ЗПАМ на 23.03.2022 г./ и „не стига, че напрежение покрай самото отнемане на книжката – без кола, а и се налага на всеки две седмици да ходя на консултации и прегледи“, а от друга страна сочи, че ищецът не е могъл да я закара с кола за тези прегледи. Сочи, че ищецът „се чувстваше потиснат, че не може свободно да излиза“. Сочи, че ищецът е употребявал марихуана преди много години, а в близко време не е употребявал, като тя знае това, защото живеят заедно. Сочи, че ищецът е бил потиснат, че не е можел да спи и да се храни, като не сочи конкретен период за това състояние. Сочи, че ищецът е изпитвал недоверие към полицията, като многократно повтаря, че не е бил виновен за ПТП, но са му отнели СУМПС и регистрационните табели на автомобила. Сочи, че за случая са научили нейните родители, които са реагирали „нормално“, както и други лица, като свидетеля М.И. А.. Сочи, че ищецът е ограничил излизанията от дома им, като не сочи конкретен период.
Свидетелят М.И.А.– близък приятел на ищеца, сочи, че на датата на проверката ищецът му звъннал, разказал му за проверката и го помолил да отиде да му прибере колата. Сочи, че след проверката и издаването на двете ЗПАМ на 23.03.2022 г. ищецът „се промени коренно – затвори се в себе си, спря да говори, спря да ни се обажда и да излизаме с приятели“. Сочи, че ищецът изпитвал неудобство, защото не искал неговите приятели да го возят всеки път, когато му се налага да шофира. Сочи, че ищецът изпаднал в „депресия“, че се променил. Сочи, че двамата с ищеца многократно са разговаряли за проверката и всеки път ищецът „се ядосваше страшно много“, като не е знаел докога ще стои без книжка и кола, защото не се е знаело след колко време ще излязат резултатите от кръвната проба. Сочи, че и други приятели на ищеца са научили за проверката и отнемането на СУМПС и регистрационните табели, като всички са го окуражавали, но ищецът „се промени страшно много“, станал е мълчалив.
Въз основа на гласните доказателства съдът приема за
доказани и останалите две кумулативни предпоставки – настъпване на
неимуществените вреди, твърдени в исковата молба, изразяващи се в тревожност,
понижена самооценка, нарушен сън, интензивни чувства на срам, позор, обида, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразния административен акт - ЗПАМ
№ 22-0906-000084/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна
полиция“ на ОДМВР – Ловеч.
Съгласно практиката
на ВАС самият факт на противоправно лишаване от правоуправление на МПС
предполага настъпването на емоционален стрес и психически страдания, а по
отношение на третата кумулативно изискуема предпоставка – наличието на причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпването на вредоносния
резултат, ВАС приема по идентични случаи на настоящия, че настъпилите
неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от издадената и
оттеглена ЗПАМ. /Решение № 11553
от 13.12.2022 г. на ВАС по адм.д. № 6597/2022 г. III о., Решение № 7960 от
20.09.2022 г. на ВАС по адм.д. № 2672/2022 г. III о., Решение № 10491 от
1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7055/2023 г., III о., Решение № 9742 от
17.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7446/2023 г., III о. и др./
Относно размера на претендираното обезщетение за иска по
пункт 2. на ИМ, следва да се има предвид следното: съгласно нормата на чл. 4, ал. 1
от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД е
регламентирано общото правило, съгласно което, при репариране на такъв вид
вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Конкретния размер на причинените неимуществени вреди
следва да бъде определен при съобразяване на характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни
последици, съпоставени с икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не се превръща в средство за
неправомерно обогатяване.
Обезщетението за
неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат
компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена
формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни
обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата.
Изискването за справедливо определяне на
обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни
обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са
търпени.
От една страна, претърпените неимуществени вреди за иска по
пункт 2. на ИМ не са в значителен интензитет, т.к. няма доказателства ищецът да
е претърпял значителен стрес или да е развил някакво заболяване, но от друга
страна неимуществените вреди, поради
оставане без СУМПС са търпени за период от 8 месеца и 7 дни /от 23.03.2022 г.
до 01.12.2022 г./, който надхвърля обичайния период по други подобни дела,
поради което и като се съобрази с практиката на ВАС по подобни дела /Решение № 11553 от 13.12.2022 г. на ВАС по
адм.д. № 6597/2022 г. III о., Решение № 7960 от 20.09.2022 г. на ВАС по адм.д.
№ 2672/2022 г. III о., Решение № 10491 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. №
7055/2023 г., III о., Решение № 9742 от 17.10.2023 г. на ВАС по адм. д. №
7446/2023 г., III о. и др./ съдът
намира, че искът по пункт 2. на исковата молба е основателен и доказан за сума
в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лв.,
считано от подаването на исковата молба 18.01.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, а за разликата над 1000 лв. до претендирания размер от 1500
лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Относно иска по пункт 3. от ИМ - 1500 лв. – неимуществени вреди, поради оставане без автомобил за период от 8 месеца и 8 дни /от 23.03.2022 г. до 02.12.2022 г./, вследствие незаконосъобразна ЗПАМ за прекратяване регистрация на МПС, като се сочи незаконосъобразна ЗПАМ № 22-0906-000085/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч – вреди от оттеглен административен акт - ЗПАМ № 22-0906-000085/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч съдът съобрази следното:
Спорно по делото е
дали ЗПАМ № 22-0906-000085/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към
сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч, с която на ищеца е наложена ПАМ
„прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“ е оттеглен
административен акт.
Страните не спорят,
че „регистрацията на МПС с рег. № **** е възстановена на 02.12.2022 г., като на
същата дата с разписка са върнати 2 броя табели и СРМПС № ********* – част II“. При това положение за периода от 23.03.2022
г. до 02.12.2022 г. ищецът е бил с прекратена регистрация на моторно превозно
средство.
Видно от мотивирана резолюция № 22-0906-М000165/18.11.2022 г. /на л. 40 от делото/, е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 544111/23.03.2023 г., която не е връчвана на ищеца /няма данни за получаване на същата/. Мотивираната резолюция е издадена въз основа на експертна справка № 22/ТКХ-277 от 14.11.2022 г. от Националния институт по криминалистика – МВР, Център за експертни криминалистични изследвания от 14.11.2022 г., видно от която не е установено наличие на НВТА.
Съдът намира, че независимо от липсата на изричен акт за
оттегляне, видно от съдържанието на мотивирана
резолюция № 22-0906-М000165/18.11.2022 г. /на л. 40 от делото/, а и няма
спор между страните, че: „регистрацията
на МПС с рег. № **** е възстановена на 02.12.2022 г., като на същата дата с
разписка са върнати 2 броя табели и СРМПС № ********* – част II“, видно от признанието на ответника в писмо
вх. № 1143/20.04.2023 г., поради което е налице оттегляне на ЗПАМ №
22-0906-000085/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна
полиция“ на ОДМВР – Ловеч, с която на ищеца е наложена ПАМ „прекратяване
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“
Съгласно чл. 204,
ал. 3 от АПК, когато вредите са причинени от оттеглен административен акт,
незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение.
Съдът намира, че
видно от данните в административната преписка, а и няма спор, че ЗПАМ №
22-0906-000085/23.03.2022 г. на полицейски инспектор, към сектор „Пътна
полиция“ на ОДМВР – Ловеч, е издадена от материално и териториално
компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка, поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН № GA 544111/23.03.2022 г. /на л. 36 от делото/, който представлява част от административната преписка, същият съставлява и мотиви на заповедта.
Оспорената заповед съдържа достатъчно мотиви с оглед приложимата материалноправна норма на чл. 171, т. 2А „б” от ЗДвП.
При това положение установи се по делото, че заповедта
отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл.
59, ал. 2 от АПК. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно
реквизитите за форма на това основание искането за отмяна е неоснователно. Липсва
отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът намира, че ЗПАМ
№ 22-0906-000085/23.03.2022 г. на полицейски инспектор, към сектор „Пътна
полиция“ на ОДМВР – Ловеч, е издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид
установеното по-горе, относно пункт 2. на ИМ, като съобрази, че в случая
относимия към законосъобразността на тази ПАМ факт –употребата на наркотични
вещества или техните аналози не е доказан към момента на издаване на настоящата
ПАМ, с оглед оспорването на резултатите от полевия тест, даването на кръвна
проба и отрицателния резултат на същата. Ето защо в случая липсват
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2А „б” от ЗДвП, поради което ЗПАМ № 22-0906-000085/23.03.2022 г. на
полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч, е издадена в
противоречие с материалноправните разпоредби – отменително основание по
чл. 146, т. 4 от АПК.
Както беше посочено по-горе, за да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразен административен акт на ответника или негови длъжностни лица, отменен по съответния ред, настъпила вреда в правната му сфера, която включва реално причинени неимуществени вреди, и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Съдът съобразно доказателствата по делото намира, че първата предпоставка – наличие на административен акт, който е отменен като незаконосъобразен, е налице.
По отношение на втората кумулативно изискуема предпоставка – настъпването на неимуществени вреди, съдът съобрази събраните гласни доказателства. От страна на ищеца не са представени писмени доказателства относно настъпилите неимуществени вреди /във връзка с прекратената регистрация на ППС/, липсва и искане за съдебно-медицинска експертиза, като няма твърдения в исковата молба, че ищецът е претърпял някакво заболяване в резултат на незаконосъобразно прекратена регистрация на ППС.
В съдебно заседание на 18.10.2023 г. относно настъпването на неимуществените вреди и техния размер са разпитани двама свидетели на ищеца: св. Е.А.Д., живееща на семейни начала с ищеца, от когото има общо дете, и св. М.И. А., който е близък приятел на ищеца, като и двамата свидетели не са били очевидци на ПТП и на проверката.
Свидетелката Д. сочи, че живее на семейни начала с ищеца, като имат общо дете на 6 месеца. Сочи, че е забременяла през месец август 2022 г./след датата на проверката и издаването на двете ЗПАМ на 23.03.2022 г./ и „не стига, че напрежение покрай самото отнемане на книжката – без кола, а и се налага на всеки две седмици да ходя на консултации и прегледи“, а от друга страна сочи, че ищецът не е могъл да я закара с кола за тези прегледи. Сочи, че ищецът „се чувстваше потиснат, че не може свободно да излиза“. Сочи, че ищецът е употребявал марихуана преди много години, а в близко време не е употребявал, като тя знае това, защото живеят заедно. Сочи, че ищецът е бил потиснат, че не е можел да спи и да се храни, като не сочи конкретен период за това състояние. Сочи, че ищецът е изпитвал недоверие към полицията, като многократно повтаря, че не е бил виновен за ПТП, но са му отнели СУМПС и регистрационните табели на автомобила. Сочи, че за случая са научили нейните родители, които са реагирали „нормално“, както и други лица, като свидетеля М.И. А.. Сочи, че ищецът е ограничил излизанията от дома им, като не сочи конкретен период.
Свидетелят М.И.А.– близък приятел на ищеца, сочи, че на датата на проверката ищецът му звъннал, разказал му за проверката и го помолил да отиде да му прибере колата. Сочи, че след проверката и издаването на двете ЗПАМ на 23.03.2022 г. ищецът „се промени коренно – затвори се в себе си, спря да говори, спря да ни се обажда и да излизаме с приятели“. Сочи, че ищецът изпитвал неудобство, защото не искал неговите приятели да го возят всеки път, когато му се налага да шофира. Сочи, че ищецът изпаднал в „депресия“, че се променил. Сочи, че двамата с ищеца многократно са разговаряли за проверката и всеки път ищецът „се ядосваше страшно много“, като не е знаел докога ще стои без книжка и кола, защото не се е знаело след колко време ще излязат резултатите от кръвната проба. Сочи, че и други приятели на ищеца са научили за проверката и отнемането на СУМПС и регистрационните табели на автомобила, като всички са го окуражавали, но ищецът „се промени страшно много“, станал е мълчалив.
Въз основа на гласните доказателства съдът приема за
доказани и останалите две кумулативни предпоставки – настъпване на
неимуществените вреди, твърдени в исковата молба, изразяващи се в тревожност,
понижена самооценка, нарушен сън, интензивни чувства на срам, позор,
обида, които са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразния административен акт - ЗПАМ № 22-0906-000085/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор,
към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч.
Съгласно практиката
на ВАС, самият факт на противоправно прекратяване на регистрацията на ППС предполага
настъпването на емоционален стрес и психически страдания, а по отношение на
третата кумулативно изискуема предпоставка – наличието на причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт и настъпването на вредоносния резултат, ВАС
приема по идентични случаи на настоящия, че настъпилите неимуществени вреди са
пряка и непосредствена последица от издадената и оттеглена ЗПАМ. /Решение № 11553 от 13.12.2022 г. на ВАС по
адм.д. № 6597/2022 г. III о., Решение № 7960 от 20.09.2022 г. на ВАС по адм.д.
№ 2672/2022 г. III о., Решение № 10491 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. №
7055/2023 г., III о., Решение № 9742 от 17.10.2023 г. на ВАС по адм. д. №
7446/2023 г., III о. и др./.
Относно размера на претендираното обезщетение за иска по
пункт 3. на ИМ, следва да се има предвид следното: съгласно нормата на чл. 4, ал. 1
от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД е
регламентирано общото правило, съгласно което, при репариране на такъв вид
вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Конкретния размер на причинените неимуществени вреди
следва да бъде определен при съобразяване на характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни
последици, съпоставени с икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не се превръща в средство за
неправомерно обогатяване.
Обезщетението за
неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат
компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена
формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни
обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата.
Изискването за
справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с
преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода,
през който те са търпени.
От една страна претърпените неимуществени вреди за иска по
пункт 3. на ИМ не са в значителен интензитет, т.к. няма доказателства ищецът да
е претърпял значителен стрес или да е развил някакво заболяване, но от друга
страна неимуществените вреди, поради прекратяване
на регистрацията на ППС, са търпени за период от 8 месеца и 8 дни /от 23.03.2022
г. до 02.12.2022 г./, който надхвърля обичайния период по други идентични дела,
поради което и като се съобрази с практиката на ВАС по подобни дела /Решение № 11553 от 13.12.2022 г. на ВАС по
адм.д. № 6597/2022 г. III о., Решение № 7960 от 20.09.2022 г. на ВАС по адм.д.
№ 2672/2022 г. III о., Решение № 10491 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. №
7055/2023 г., III о., Решение № 9742 от 17.10.2023 г. на ВАС по адм. д. №
7446/2023 г., III о. и др./ съдът
намира, че искът по пункт 3. на исковата молба е основателен и доказан за сума
в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лв.,
считано от подаването на исковата молба 18.01.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, а за разликата над 1000 лв. до претендирания размер от
1500 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
В разпоредбата
на чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ е указано, че ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част
от иска.
Ищецът е представил списък с разноски на л. 64 от делото и договор за
правна защита на л. 65 от делото, видно от които претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв., държавна такса в размер на 10
лв. и 70 лв. пътни разходи за адвокат. Допълнително с молба вх. № 2934/19.10.2023
г. на процесуалния представител на ищеца, подадена след съдебно заседание, след
приключване на съдебното дирене и след обявяване на делото за решаване, се
представя копие на фактура за гориво на автомобил във връзка с претендираните
от ищеца пътни разходи за адвокат.
Съдът не следва да обсъжда искането на ищеца за присъждане на пътни
разходи за адвокат, както и копие на фактура за гориво на автомобил във връзка
с претендираните от ищеца пътни разходи за адвокат, т.к. доказателства за
такива разходи не са представени своевременно до приключване на съдебното
дирене, а представянето на допълнителни доказателства с молба вх. №
2934/19.10.2023 г. на процесуалния представител на ищеца, подадена след съдебно
заседание, след приключване на съдебното дирене и след обявяване на делото за
решаване няма как да бъде осъдено.
Предвид изхода на настоящия спор пред настоящата инстанция и при
претендиран материален интерес общо по трите обективно съединени иска в размер
на 4000 лв. и уважената част общо в размер на 2000 лв., направените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв. /л. 64-65 от делото/,
с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
то следва на ищеца да се присъдят разноски за адвокат в размер на 425
лв., съразмерно с уважената част от исковете. Следва на ищеца да се присъдят и
разноски в размер на 10 лв. - платена държавна такса, видно от л. 14 от делото.
Общо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 435
лв. разноски по делото.
Съдът, като съобрази, че ищецът е внесъл д.т. в размер на 10 лв., към
момента на подаване на исковата молба, която е била нередовна, поради което и е
оставяна без движение, и като съобрази, че в настоящото производство са
разгледани общо три обективно кумулативно съединени иска намира, че с
настоящото решение следва да бъде осъден ищецът да заплати по сметка на
Административен съд – Ловеч още 20 лв. допълнителна държавна такса за
настоящото производство.
На основание гореизложеното Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪЛЯ изцяло иск на С.В.И.,
ЕГН: **********,***, чрез адв. И.В. от САК, съдебен адрес: ***, срещу ОДМВР –
Ловеч, представлявана от директора, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във
вр с чл. 204, ал. 4 от АПК, в размер на 1000 лв. - неимуществени вреди от незаконосъобразна проверка за наличие
на наркотични вещества и техните аналози, извършена на 23.03.2022 г. в гр. Ловеч,
заявена като незаконосъобразни действия.
ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 3 от АПК, Областна дирекция на МВР – Ловеч, представлявана от директор, да заплати на С.В.И., ЕГН: **********,***, сума от 1000 лв. /хиляда лева/, ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лв., считано от подаването на исковата молба 18.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на оставане без СУМПС за период от 23.03.2022 г. до 01.12.2022 г., вследствие незаконосъобразна ЗПАМ № 22-0906-000084/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част над 1000 лв. до 1500 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 3 от АПК, Областна дирекция на МВР – Ловеч, представлявана от директор, да заплати на С.В.И., ЕГН: **********,***, сума от 1000 лв. /хиляда лева/, ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лв., считано от подаването на исковата молба 18.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на прекратяване на регистрация на ППС за период от 23.03.2022 г. до 02.12.2022 г., вследствие незаконосъобразна ЗПАМ № 22-0906-000085/23.03.2022 г., издадена от полицейски инспектор, към сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – Ловеч, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част над 1000 лв. до 1500 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Ловеч, представлявана от
директор,
да заплати на С.В.И., ЕГН: **********,***,
общо сума от 435 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА С.В.И., ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на
Административен съд – Ловеч още 20 лв. допълнителна държавна такса за
настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.
АДМ. СЪДИЯ: