№ 2537
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20251110208453 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 824131-F815312 от
22.04.2025 г., издадено от Ст.К.Д. – Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София в НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр.
чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
H-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите, на *************, с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1000 лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното лице, което го обжалва в
срок чрез пълномощника си адв. Я. М.. В жалбата се излагат съображения
против обжалвания акт. Сочи се, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно. Изложени са доводи, че в наказателното постановление не
са обсъдени в цялост направените възражения, което го прави немотивирано.
Навеждат се аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в обстоятелството, че в АУАН не е посочено дали нарушението
е довело до неотразяване на приходи. Поддържа се, че извършено нарушение
от страна на дружеството, тъй като по силата на договор за търговско
сътрудничество друго дружество оперира като комисионер на обекта, от което
се мотивира извод, че неправилно е установен субектът на нарушението. Сочи
се, че в случая разликата между дневния отчет и фактическата касова
наличност почти съвпада с размера на внесен служебен депозит в размер на
сумата от 100 лева. Изложени са аргументи са съществено процесуално
нарушение, свързано с неспазване на изискванията на чл. 40, ал. 1-3 ЗАНН,
тъй като АУАН е бил подписан само от един свидетел. Изложени са
1
аргументи, че протоколът за проверка на представлява годно доказателствено
средство, тъй като същият е нечетлив. При евентуалност се поддържа, че е
налице маловажен случай и следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Моли се да се отмени наказателното постановление изцяло поради
незаконосъобразност, а ако съдът не намери основания за неговата това, се
моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от пълномощник в лицето на адв. Р., която пледира да се отмени
наказателното постановление изцяло поради незаконосъобразност, а при
евентуалност прави искане да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален
представител в съдебно заседание в лицето на юрисконсулт Й.. В пледоарията
си по същество тя моли наказателното постановление да бъде потвърдено
като законосъобразно. Излага доводи за липса на допуснати процесуални
нарушения, както и че именно санкционираното дружество е субект на
извършеното нарушение. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 05.03.2025 г., в 16:31 ч. била извършена проверка от служители на
НАП София в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС,
а именно „Онда“ кафе, находящ се на адрес: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 115, стопанисван от *************, с ЕИК *********. В хода на
проверката органите на НАП установили, че на територията на обекта има
монтирано фискално устройство (касов апарат) с рег. номер
4745886/02.09.2024 г., с ИН на ФУ № DT933442 и ИН на ФП № 02933442. При
проверката на касовата наличност, органите на НАП установили, че
фактическата наличност в касата била 337,90 лева, а от дневния отчет, който е
разпечатан в момента на проверката от касовия апарат се установило, че
оборотът на обекта до момента е 236,97 лева. Простото пресмятане на
разликата между двете суми сочи, че разликата между оборот и наличност в
касата е 100,93 лева, които са били въведени в касата и не са били отразени
чрез фискалното устройство. Бил изготвен опис на паричните средства в
касата. Проверяващите установили, че касовият апарат в обекта разполага с
функции „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, но от
разпечатания отчет е видно, че посочените функции не са били използвани за
отчитане на сума в размер на констатираното несъответствие. Ето защо, на
място е съставен протокол за извършена проверка от същата дата, в който са
отразени обстоятелствата от проверката. В същия протокол е поканен
представител на търговеца да се яви в сградата на НАП, където да бъде
2
съставен АУАН за констатираното нарушение.
В последствие, на 25.03.2025 г. в сградата на ЦУ на НАП София, в
присъствието на упълномощен представител на дружеството, от свидетеля Л.
Бл. е съставен АУАН номер F815312 за посоченото по-горе нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 824131-F815312 от 22.04.2025 г., издадено от Ст.К.Д. –
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в НАП София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, за нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министерство на
финансите, на *************, с ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел Л. Бл., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган
и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е
изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение,
по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, надлежно
връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице, с оглед гарантиране
на неговите права.
В наказателното постановление се съдържа мотивиран отговор на
направените от жалбоподателя възражения, като констатациите на АНО в тази
връзка изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.
Съдът не споделя аргументите на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение в АУАН поради липсата на констатация
дали нарушението е довело до неотразяване на приходи, като едва в
наказателното постановление изрично е посочено, че не е довело до такова
неотразяване на приходи. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. В случая внесената конкретизация в
3
наказателното постановление не изменя юридическата квалификация на
нарушението, не разширява фактите по същество и не утежнява положението
на нарушителя, тъй като не представлява въвеждане на нови и утежняващи
обстоятелства, поради което не представлява съществено процесуално
нарушение.
Не представлява съществено процесуално нарушение и подписването на
АУАН от един свидетел, тъй като в тази връзка е спазено изискването на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН актът да бъде подписан от съставителя и поне един от
свидетелите, посочени в него.
От самото НП, а и от АУАН, е видно, че ясно е посочена за нарушена
нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на
финансите.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
Министерството на финансите: „Извън случаите на продажби всяка промЯ.
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.“
В конкретния случай, АНО е наложил наказание на основание чл. 185, ал.
2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, чиято норма гласи: „Извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1.“ А санкциите по ал. 1 са следните: „глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до
4000 лв.“
Съдът намира, че от наличните по делото доказателства безспорно се
установява, че нарушението е извършено от обективна страна, тъй като в
касата на магазина е имало средства, които не са служебно въведени.
В случая от представения договор за сътрудничество ************* е
възложило на ********** да извършва търговска дейност в обекта от името и
за сметка на *************, на чието име е регистрирано и фискалното
устройство. Такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т.
1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите, а именно
„когато лицето по чл. 3а извършва дейност като комисионер от чуждо име и
за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице,
продажбите се регистрират, както следва: 1. чрез ФУ на доверител“. В случая
е иррелевантно, че служителят в обекта е бил такъв на дружеството-
комисионер. Субект на нарушението по чл. 33 от цитираната наредба е
юридическото лице, което е регистрирано като собственик и оператор на ФУ в
обекта. Съгласно чл. 3 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
4
търговски обект, а съгласно чл. 7 от цитираната наредба лицата по чл. 3 са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. В случая се
обуславя извод, че отговорността за извършване на нарушения, свързани с
неизпълнение на задължения, касаещи ползването на фискалните устройства
и отчитането на касова наличност посредством тях възниква за лицата,
извършващи продажби в търговски обект и регистрирани в НАП като
ползватели на фискално устройство. В случая такива са извършвани от името
и за сметка на жалбоподателя, което обуславя извод, че именно той е надлежен
субект на вмененото му нарушение по чл. 33 от тази наредба, дори самата
продажба да е извършена от друго лице, на което това е било възложено. След
като възложителят е регистриран в НАП като ползвател на ФУ и не е
изпълнено задължение, свързано с отчитането на наличност в търговския
обект, в който се извършват продажби от името и за сметка на възложителя,
дори това да се дължи на поведение на друго лице, което възложителят е
допуснал да ползва устройството, то отговорността за нарушение по чл. 33 от
цитираната наредба възниква за възложителя, който е лицето, извършващо
продажбата от гледна точка на регистрацията.
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, съдът
намира, че не следва да излага мотиви за субективната страна на деянието.
С оглед характера на обществените отношения, които са засегнати от
процесното нарушение и като взе предвид, че то е типично за вида си и с нищо
не разкрива по-ниска от обичайната обществена опасност, съдът намира, че в
случая не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай
констатираната разлика в касовата наличност не е незначителна и липсват
други смекчаващи обстоятелства, които да придават на конкретния случай по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения
от същия вид. Съдът намира, че само по себе си извършването на нарушение
за пръв път не обуславя извод за наличие на маловажен случай, поради което
следва да бъде отчетено единствено при индивидуализацията на наказанието.
Съдебният състав намира, че в случая на жалбоподателя правилно е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в най-ниския
размер на пределите посочени в чл. 185, ал. 1 на ЗДДС, към която препраща
чл. 185, ал. 2 на ЗДДС, тъй като в случая изрично се твърди в наказателното
постановление, че е констатираното нарушение не е довело до неотразяване
на приходи.
С оглед изход на делото, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН в
полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено възнаграждение за
юрисконсулт, което съдът определя в размер на сумата от 80 лева, с оглед
невисоката правна и фактическа сложност на делото.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 824131-F815312
от 22.04.2025 г., издадено от Ст.К.Д. – Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София в НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр.
чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
H-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите, на *************, с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА *************, с ЕИК *********, да заплати в полза на НАП
на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сумата в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6