РЕШЕНИЕ
11.03.2022 г.,гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,ІV А въззивен
състав в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
При секретаря
Цветелина Добрева-Кочовски с участието на прокурора……с докладчик съдия
ТАШЕВА сложи на разглеждане въззивно
гр.д.137 по описа за две хиляди и двадесет
и първа година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.07.2020 по гр. д. №
64356/2018 г. по описа на СРС, 41 състав Осъжда М.на к., БУЛСТАТ: ******,
със седалище гр.София, бул. „******, да заплати на К.Я.К., ЕГН:**********, с
адрес *** и съдебен адрес ***,на основание чл.49 вр.чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
отрицателни емоции и стрес, изпитвани в периода 2013 г. - 2018 г., настъпили
като пряка последица от противоправно бездействие от страна на служители при М.на
к. във връзка с нарушения на авторското му право върху превод на английски език
на „История славянобългарска“ с автор Паисий Хилендарски ( „250 years. A Slavo-Bulgarian
History“ с издател „Б.б.и“ ЕООД), ведно със законна лихва от 04.10.2018 г. до
окончателното плащане и сумата от 1
143,93 лева, представляваща лихва за забава върху главница за периода
01.01.2015 г. - 03.10.2018 г., като отхвърля исковете за разликата над сумата
от 3 000 лева до пълния предявен размер на главничната претенция от 10 000 лева
и за разликата над сумата от 1 143,93 лева до пълния предявен размер на
акцесорната претенция от 1 875 лева.
Отхвърля предявените от К.Я.К., ЕГН:********** срещу А.на президента на Р.Б., БУЛСТАТ: ******,
със седалище гр.София, бул. ******, Н.б.„Св.
Св. К. и М.“, БУЛСТАТ: ******, със седалище гр.София, бул. ******и М.на в.р., БУЛСТАТ:******, със седалище
гр.София, ул. ******, субективно кумулативно и пасивно субективно съединени
осъдителни претенции с правна квалификация чл.49 вр.чл.52 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
за солидарно заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - отрицателни емоции, стрес, негодувания,
чувство на яд и безсилие, изпитвани в периода 2013 г. - 2018 г., настъпили като
пряка последица от противоправни действия и бездействия от страна на служители
на ответниците във връзка с нарушения на авторското му право върху превод на
английски език на „История славянобългарска“ с автор Паисий Хилендарски ( „250 years. A Slavo-Bulgarian
History“ с издател „Б.б.и“ ЕООД) и сумата от 1 875 лева, представляваща лихва върху
сумата от 10 000 лева, начислена за периода 01.01.2015 г. - 03.10.2018 г.
|
|
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК решението е обжалвано
от ответника -М.на к. ,с искане да
бъде отменено като неправилно ,поради незаконосъобразност и необоснованост.Твърди
се,че съдът неправилно приел,че Писмо изх.№18-00-107/26.11.15 г. на
зам.министъра на к. до директора на Н.б. „Св.Св.К. и М.“е незаконосъобразно становище
и на основание на тази теза мотивира факта,че не са отнети депозираните
екземпляри в Националната б. от превода на английски език на „История
славянобългарская“,издаден от издателство“Б.б.“като причина за претърпени
неимуществени вреди.Това становище,обективирано в Писмото не е обявено като
незаконосъобразно от административен съд или друг орган,компетентен да
преценява административен акт.Не е определена правната природа на това Писмо.М.на
к. не е възлагало на някого работа,за да отговаря за вреди причинени от него при
повод изпълнение на работата.Със заповед на зам.министъра на к. е наредено на
издателят “Б.б. „ да преустанови разпространението на книгата и в 14-дневен
срок да представи доказателства за това изпълнение.С това М.на к. като
административнонаказващ орган по ЗАПСП е изпълнило произтичащите от закона
задължения.Неправилно съдът приел,че административно наказващият орган не е
предприел действия по отнемане на депозитните екземпляри.Разпоредбата на чл.97 ЗАПСП не предвижда, като състав на нарушението, депозирането на печатни
произведения в Националната б. ,поради което предметът – депозираните екземпляри
не може да бъде иззет на това основание.Целта на депозирането на печатни издания,съгласно
чл.2 ЗЗДПДПОРДМУ не е същата като състава на административното нарушение по
чл.97 ал.1 т.7 ЗАПСП.Без наличие на физическо лице-извършител отговорността на
ЮЛ за деликт е невъзможна,ЮЛ не формира вина. Моли да се отмени решението и да
се отхвърлят предявените искове изцяло.Претендира разноски .
Въззиваемият е подал
отговор,с който твърди,че решението е законосъобразно постановено и следва да
се потвърди.Претендира разноски .
Софийският градски съд, действащ като въззивна инстанция, като обсъди наведените доводи и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Не е спорно по делото,че ищецът е носител на
авторското право върху превода на произведението „История славянобългарская“на
английски език-чл.3 ал.2,т.1 вр.с чл.9 ЗАПСП и че правото му е било накърнено
без негово съгласие.
Претенциите срещу М.на
к. се основават на изготвено незаконосъобразно становище от 26.11.2015 г., че
не съществува законов регламент, по силата на който едно пиратско издание да
бъде иззето и изтеглено от Националната б., неупражнен контрол върху дейността
на последната по предлагане на печатни произведения на читателите и
непредприети активни действия по спиране на предлагането на изданието от Н.б.
„Св. Св. К.и М.“, изземването и предаването им за унищожаване от органите на М.на
вътрешните работи.
Издателят „Б.б.“ ЕООД,в съответствие с чл.3 ал.1 т.1 ЗЗДПДПОРДМУ, е депозирал дванадесет броя екземпляра от произведението в Националната б., където са оставени на съхранение два екземпляра, а останалите са разпределени в други депозитни библиотеки на територията на страната. С наказателно постановление № 3527/09.09.2013 г. е констатирано извършено от издателство „Б.б.“ ЕООД административно нарушение по чл.97, ал.1, т.7, пр.З ЗАПСП - разпространение чрез предлагане за продажба на превода на английски език на „История славянобългарска“ без съгласие на автора на превода К.К. и на дружеството е наложена имуществена санкция-глоба,която е била заплатена.Със заповед от 01.12.2015 г. на зам.министъра на к. на издателя е разпоредено да преустанови разпространението на книгата. Измежду обратно изкупените и предадени на органите на полицията копия не е спорно, че не са депозитните издания. Разпоредбата на чл.95, ал.1 ЗАПСП /в приложимата редакция ДВ, бр. 25 от 2011 г./ разписва, че в рамките на развило се административнонаказателно производство наред с налагане на глоба или имуществена санкция предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи. В конкретния случай административния орган по чл.98б, ал.1 ЗАПСП (министъра, отговарящ за к., или от упълномощено от него длъжностно лице) не е предприел действия по отнемане на депозитните екземпляри. ЗАПСП се явява специален закон спрямо ЗЗДПДПОРДМУ, поради което и следва да намери приложение и по отношение на депозитните копия при Националната б..По делото е установено твърдяното бездействие на служител на М.на к. по отнемане на депозитните издания с оглед спиране на разпространението им.
Спори се за правната природа на становище от
26.11.2015 г.на зам.министъра на к.,изпратено на Националната б.,за действия от
страна на Националната б.,спрямо депозирани екземпляри от книгата „История
славянобългарская“.С него е отговорено, че не съществува законов регламент, по
силата на който едно пиратско издание да бъде иззето и изтеглено от
Националната б..Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че това становище
е административен акт,който не е обявен за незаконосъобразен по съответния
ред.Това становище не е административен акт,.а е вътрешноведомствен акт на зам.министъра
и няма обвързващо действие по отношение на б.та.
Според
въззивника не е налице физическо лице-извършител ,а отговорността на ЮЛ за
деликт е невъзможна,ЮЛ не формира вина.За да се ангажира отговорността на ответника на основание
чл.49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение на служител на
ответника-лице,на което е възложена работа като тази отговорност може да се
реализира и при неоткрит конкретен нарушител.Когато непозволеното увреждане е
причинено от действия или бездействия на служители на юридическото лице,отговорността се носи от
самото юридическо лице.
Жалбата като неоснователна
следва да се отхвърли,а решението да се потвърди в обжалваната част.
Постъпила е жалба от ищеца К.К. срещу постановеното решение в отхвърлителната част и спрямо ответниците М.на к. и Н.б.“Св.Св.К. и М.“.
По отношение на ответника М.на к. претенцията за обезщетение била неправилно занижена.Моли да бъде осъден този ответник да заплати исковата сума в предявения размер.По отношение на ответника Н.б.“Св.Св.К. и М.“неправилно е прието,че липсва противоправно поведение.б.та съхранява и предоставя за четене няколко екземпляра от пиратското издание,а 10 бр.от пиратските издания са изпратени в депозитни библиотеки на страната.Незаконосъобразното становище на зам.министъра на к. не е правно обвързващо б.та.Този ответник е следвало да предаде за изземване всички екземпляри,получени от дружеството издател на пиратския тираж,евентуално да забрани предоставянето им на читателите.Моли да се осъди Националната б. да заплати исковата сума. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника Н.б.“Св.Св.К.и М.“,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.
СРС правилно е определил размера на обезщетението-3 000 лв.за претърпени неимуществени вреди-отрицателни емоции ,стрес за периода 2013 г.-2018 г.като съобразил,че вредите не са довели до трайни и необратими отражения с неблагоприятен характер върху ищеца,не са се проявили със значителен интензитет през целия период,а само в първата половина от него,съобразил е икономическата обстановка в страната,както и възрастта на ищеца с оглед възможността за емоционално овладяване-благоприятстващ възстановяването фактор.
Съдът правилно е приел,че липсва противоправно поведение на служители на ответника Н.б..Служителите му не са разполагали с правомощия да извършват преценка за наличие на нарушения на ЗАПСП във връзка с отсъствието на съгласие на ищеца за издаване на тиража.Този ответник не е имал право и задължение да премахне изданията от фондохранилището без разпореждане на компетентен орган.
Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора при двете отхвърлени жалби разноски на двете въззиваеми страни не се дължат,на Националната б. се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 220 лв.,които следва да се заплатят от МК и К.К..Заплатеният адвокатски хонорар от Н.б. в размер на 800 лв.е прекомерен,предвид фактическата и правна сложност на делото,поради което съдът го намалява на 440 лв.,съобразно Наредба №1/2004 г.за МРАВ и направено възражение за прекомерност.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 27.07.2020
по гр. д. № 64356/2018 г. по описа на СРС, 41 състав в обжалваните части.
ОСЪЖДА М.на к.,
БУЛСТАТ: ******, със седалище гр.София, бул. „****** и К.Я.К., ЕГН:********** да заплатят на Н.б. „Св. Св. К.и М.“,
БУЛСТАТ: ******, със седалище гр.София, бул. ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от по 220 лв.всеки от тях, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.