РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Бургас , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Ваня С. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100500498 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Л. Л. М. –
ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв.
Михов, срещу Решение №260051/11.01.2021г., постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№433 по описа на съда за 2019г., с което въззивницата е осъдена да заплати на
„Булгериан Таун Каунтри“ – ООД – с.Рудник, сумата 19932.49 лева – обезщетение за
нанесени му имуществени вреди по време на осъществяването от страна на М.
управление, представляващи стойността на неотчетените и непредадени парични
средства от касата на дружеството, след освобождаването й като управител, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 18.01.2019г., до
окончателното й изплащане и 2902.30 лева – съдебно – деловодни разноски.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение и
претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде
отхвърлен. Според въззивника представеното доказателство – извлечение от сметка
„каса“, потвърдено от извършената експертиза установяват, че липсващата сума
продължава да е налична към 17.01.19г. като салдо по сметката. Според въззивника,
при констатиране на фактическа липса в касата, е следвало да се коригира салдото по
сметката. Счита, че не е проведено главно и пълно доказване относно фактическата
липса в касата на дружеството.
Според въззивника, доказателствената тежест по делото е обърната – съдът е
формирал изводите си, като е приел, че липсата на доказателства за предаването на
паричната сума доказва липсата й в касата. Обосновава се извод, че е налице разлика
между фактическа и счетоводна наличност, която ищецът счита за вреда.
Въззиваемото дружество – ищец по иска „Булгериан Таун Каунтри“ – ООД –
с.Рудник, представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната
жалба. В него излага съображения за потвърждаване на обжалваното решение. Според
въззиваемия, от момента на регистрацията на дружеството, до освобождаването й като
1
управител, само ответницата е разполагала с наличните касови средства и се е
разпореждала със средствата по банковите сметки. Оспорва изявлението на
въззивника, че е следвало да се коригира салдото по сметка „каса“, като
противоречащо на ЗСч и други закони. Оспорва и оплакването за обръщане на
тежестта на доказване от страна на съда, доколкото се касае за отрицателен факт че
отразяваните средства липсват в касата и не са предадени от ответницата.
Извършва анализ на доказателствата – съдебно – икономическата експертиза,
свидетелските показания и писмените доказателства, за да обоснове извод, че след
26.03.2008г., само ответницата, в качеството й на управител е отговаряла и се е
разпореждала с касовата наличност, като тя не е предала както цялата счетоводната
документация, така и касовата наличност след освобождаването й като управител.
Извършва анализ и на отговорността по чл.145 ТЗ, предпоставките за
реализирането й, съпоставени с фактите по делото, за да обоснове извод за наличие на
липса на исковата сума, за което следва да се ангажира имуществената отговорност на
ответницата.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за които съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, които са следните: ответницата М. е била управител на ищцовото
дружество, като на Общо събрание, проведено на 16.11.2016г. била освободена от
длъжността, но не била освободена от отговорност. Видно от извършената СЕИ, за
2009г. в счетоводството на дружеството фигурират касови приходи по издадени
фактури, в размер на 41262 лева; за 2010г. – 36620 лева, за 2011г. – 69992.45 лева; за
2012г. – 19805.25 лева; за 3013г. – 00 лева. За 2014, 205 и 2016г. не са открити фактури,
издадени от дружеството. За 2015г. са установени приходи, в размер на 2071.34 лева и
разходи, в размер на 2180 лева; касова наличност към 01.01.2015г. – 20957.24 лева и
остатък кам 31.12.2015г. – 20848.58 лева. За 2016г. е отразено начално салдо към
01.01.2016г. – 20848.58 лева, крайно салдо към 31.12.2016г. – 19932.49 лева, касови
приходи – 0.00 и касови разходи 9167.09, като само за 220.00 лева са налице касови
документи. Към датата на освобождаването й като управител ответницата не
представила документи, удостоверяващи разходи в размер на сумите, посочени като
касова наличност, а в касата не се съдържали тези суми. Установено е, че дружеството
не е имало назначени служители – касиер и счетоводител. Счетоводно обслужване
извършвала св. Дандулова, която получавала и предавала всички документи от/на
ответницата а след освобождаването на последната – св.Петров.
Фактите и обстоятелствата са установени правилно и законосъобразно от
първоинстанционния съд, поради което и на осн. чл.272 ГПК въззивната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, намира, че то е валидно и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Мотивите на съда и в тази част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Съобразно нормата на чл.чл.147, вр. чл.135 ТЗ, управителят е един от органите
на ООД (ЕООД), който по силата на чл.141, ал.1 и 2 ТЗ организира и ръководи
дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание и
представлява дружеството; отговаря за редовното водене на дружествените книги
(чл.143, ал.3).
„Предметът на задължението за управление включва всички действия,
свързани с управлението като изпълнителна дейност. ... В рамките на това задължение
2
управителят следи финансовото състояние на ООД, предприема мерки за
осъществяване на търговската дейност, упражнява правата на работодателя спрямо
наетия персонал, осъществява надзор върху инвестициите, организира иновационната
дейност и т.н. ... При изпълнение на задължението за управление управителят
разполага с относителна самостоятелност. Той е подчинен на решенията на ОС, но в
областта на изпълнението им има свобода да взема самостоятелни решения и да ги
провежда. ... При изпълнение на основното си задължение управителят трябва да
полага определена грижа. Задължението за грижа тежи върху всеки длъжник по
облигационно правоотношение. Това е грижата на добрия стопанин (чл.63, ал.2 ЗЗД).
... В материята на изпълнителната дейност задължението за грижа трябва да осигури
надлежното управление на дружеството. ... В търговското право дължимата грижа е
грижата на добрия търговец. ... Управителят на ООД, макар да няма качеството на
търговец ... дължи грижа, която съдържателно се покрива с грижата на добрия
търговец. ... Управителят отговаря имуществено за причинените на дружеството
вреди. .... Тази отговорност е договорна. Тя произтича от нарушението на
задълженията, които управителят има към ООД по силата на правоотношенията, в
които се намира с него. ... Имуществената отговорност на управителя е възможна само
в случай на неизпълнение на задълженията му. ... Фактическият състав на
отговорността на управителя включва следните елементи: -действие или бездействие, с
което управителят нарушава задължение към ООД; - настъпване на вреда (претърпяна
щета или пропусната полза); - причинна връзка между вредата и поведението на
управителя; - вина.
Първият от елементите от фактическия състав е правонарушението на
управителя. ... То може да е свързано с нарушаване на задължение, свързано с
ръководството на дружественото предприятие. ... Примери за такива нарушения, които
възникват в практиката са следните: .... - занемарява воденето на счетоводството; ....
Вторият елемент от правопораждащият отговорността фактически състав е
настъпването на вреда. Вредата може да се изрази в намаляване имущественото
състояние на дружеството (претърпяна щета) или в пропускане на сигурни ползи за
него (пропуснати ползи). Между настъпилите вреди и правонарушаващото поведение
трябва да има причинна връзка. Само в такъв случай управителят може да бъде
задължен да възстанови вредите. Следователно неблагоприятните имуществени
последици за дружеството трябва да са причинени от нарушаване на задължение от
страна на управителя.
Последният от елементите на фактическия състав е вината. Отговаря се за
виновно поведение. Вината се предполага до доказване на противното. За дружеството
е достатъчно да установи, че са налице вреди, обусловени от нарушението на
задължението на управителя. В тежест на управителя е да се оневини. (Огнян
Герджиков „Коментар на търговския закон” – книга втора – чл.113 – 157; изд.
„Алиена” – 1994г. - стр.532 – 540).
Казаното по-горе, съпоставено с установените по делото факти води до извода,
че управителят е този, който трябва да следи финансовото състояние на управляваното
дружество, в т.ч. и да осъществява надзор върху воденото счетоводство,
разходооправдателните документи за извършени плащания и касовата наличност. При
липата на назначени касиер и/или счетоводител, които да отговарят пряко за касовата
наличност и финансовите операции и при съществуващите по делото данни, че само
ответницата в качеството й на управител е осъществявала тези дейности, същата не би
могла да се брани успешно с възражения, че дейността не е извършвана надлежно и
законосъобразно.
Доколкото, както вече стана дума, в гражданското право (за разлика от
наказателното) вината се предполага, ответницата следваше да докаже че е изпълнила с
грижата на добър търговец задълженията си. И т.к. доказателства не са представени, а
от експертизата се установява липса на документация, обосноваваща извършени
разходи в претендирания размер същата, като лице, в чиито задължения е да следи за
тази дейност, следва да понесе отговорността от неизпълнение на това си задължение.
Искът е основателен. Решението на Бургаския районен съд, с което искът е
3
уважен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във
въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 1380 лева –
адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260051/11.01.2021г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№433 по описа на съда за 2019г.
ОСЪЖДА Л. Л. М. ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на „Булгериан Таун
и Каунтри“ – ООД – ЕИК147105468 със седалище и адрес на управление с.Рудник,
Община Бургас, съдебно – деловодни разноски, в размер на 1380.00 лева.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4