О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 260001 07.08.2020 г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав, на седми август 2020 година,
в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар : Катерина
Маджова
като разгледа
докладваното от съдията- докладчик Златев
частно гражданско
дело номер 1491 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е на осн. чл.410- 413,
ал.2, пр.2 от ГПК.
В законния 1- седмичен срок по чл.413, ал.2 във вр. с чл.279 и във вр. с
чл.275, ал.2 от ГПК е постъпила ч.жалба от заявителя „Теленор България“- ЕАД,
гр.София против постановеното в з.з. отхвърлително Разпореждане № 3949/13.07.2020г.
по ч.гр.д.№ 1209/2020г. по описа на PC- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което на осн. чл. 410 от ГПК е било отхвърлено Заявлението му за издаване на
заповед за изпълнение против пълнолетната българска гражданка Т.И.Д. ***, в частта за сумата от 77, 46 лв., представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на Допълнителното споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер от 07.06.2017г. Счита, че претендираните неустойки не
излизат от присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
редуцирания им размер отговаря на основните принципи на справедливостта. И тъй като неустойките били
формирани от сбора на 3 страндартни месечни абонаментни такси, размерът
им бил предварително определяем,
потребителят бил наясно с начина на изчисляването им и се бил
съгласил с него, което било в съответствие
с принципа за свобода на договарянето, инкорпориран в разпоредбата на чл.9 от ЗЗД. Поради което счита, че РС неоснователно бил отхвърлил
искането му за издаване на заповед за изпълнение за
процесиите неустойки, че не той, а абонатът се е обогатил
неоснователно, незаплащайки остатъка от месечните вноски до края на
срока на договора между тях. Предвид което моли настоящия въззивен съд да
отмени атакуваното Разпореждане и да издаде исканата от него Заповед, със
законните последици.
Настоящият въззивен ОС- Ст.Загора, като обсъди направените в частната жалба
оплаквания, обсъди мотивите на атакуваното първоинстанционно Разпореждане и
доказателствата по делото на РС, намери за установено и доказано по несъмнен и
безспорен начин следното :
Първоинстанционното производство по делото е било образувано пред РС- Казанлък
въз основа на писмено Заявление от 22.07.2020г. на „Теленор България“- ЕАД,
гр.София за издаване на заповед за изпълнение срещу задълженото лице Т.И.Д. ***
за определена сума в левове, като е било посочено, че вземането произтича от
неизпълнение на задължение поради предсрочното прекратяване на допълнителното
споразумение към договора за предоставяне на услуги между тях, като съгласно
т.12 от заявлението претендираната сума е общо 366, 77 лв., от която процесните
77, 46 лв. са за 3 месечни абонаментни такси и сумата 107, 75 лв. за разликата
между цената на устройството Самсунг без абонамент и преференциалната обща
лизингова сума поради предсрочно прекратяване на договора между тях, която процесна
сума от 77, 46 лв. не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси. Първоинстанционният
РС е разпоредил с Разпореждането си отхвърлянето на тази първа претенция на
заявителя/ ч.въззивник/ с аргументите, че договорните клаузи между страните, с
които са уговорени неустойките са неравноправни и оттам за нищожни на основание
чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП и във
връзка с чл.3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, предвиждащи определяне на неустойка в размер на оставащите
абонаментни месечни цени до края на срока на договора създават
значителна неравнопоставеност между страните по договора и водело до неоснователно обогатяване и нарушава принципа за справедливост,
като се е позовал и на разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД, че при негативен
интерес обезщетението няма компенсаторен характер.
Не се спори между страните по делото, че съгласно чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и
да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е
налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или
седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или
седалище на територията Р България съгласно чл.411, ал.2 от ГПК. В конкретния
случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, тъй като искането за присъждане на сума,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги противоречи на добрите нрави. В тази връзка въззивната инстанция споделя
съображенията на РС, че едностранното прекратяване на действието на договор,
поради виновното му неизпълнение от страна на длъжника, преди изтичане на срока
му на действие, представлява разваляне на същия договор. С оглед характера на
уговорените в него насрещни престации/за продължително изпълнение от заявителя/
по предоставяне на мобилни услуги и за периодично изпълнение на длъжника/за
ежемесечно заплащане на същите услуги с абонаментни такси/, това разваляне има
действие само занапред „екс нунг“ съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД. Допустимо е
уговарянето на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като в противен
случай клаузата за неустойка се явява нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът е длъжен да следи служебно, като преценката се извършва от
него към момента на сключване на договора. Уговорката за неустойка при
предсрочно разваляне по вина на абоната на договор за мобилни услуги от мобилния
оператор, в размер на всички или някои неплатени по договора месечни
абонаментни такси до края на срока му на действие, за няколко месеца след
развалянето му, излиза извън посочените функции на неустойката, защото
мобилният оператор по вече разваления договор получава имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако договорът не беше
развален, без обаче да предоставя мобилни услуги за остатъка от първоначалния
срок на действие на договора, което води до неоснователното му обогатяване и
нарушава принципа за справедливост.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че
претендираната договорна неустойка в размер на минималните нормативно допустими
само 3 месечни вноски не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, тъй като още към момента на сключване на процесния
договор за мобилни услуги и на допълнителното споразумения към него не са били създадени
възможности за несправедливо обогатяване на кредитора, което да накърнява добрите
нрави. Поради това искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК за неустойка в размер на процесните 3 месечни вноски не е следвало да
бъде отхвърлено от РС на това фактическо и правно основание по чл.411, ал.2, т.2
от ГПК, а е следвало да бъде уважено за цялата процесна претендирана сума от 77,
46 лв.
Разноски за настоящото производство не се дължат, тъй
като то се развива без участието на длъжника по аргумента на чл.413, ал.2 във
вр. с чл.78, ал.1 от ГПК.
Ето защо воден от горните
мотиви и на осн. чл.410- 413, ал.2, пр.2 във вр. с чл.78, ал.1
от ГПК и във вр. с чл.9 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 3949/13.07.2020г.
по ч.гр.д.№ 1209/2020г. по описа на PC- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което на осн. чл. 410 от ГПК е било частично е било отхвърлено
Заявлението на „Теленор
България“- ЕАД, гр.София, ж.к.“Младост- 4“, Бизнес Парк- София, сграда № 6 от 07.06.2020г. за издаване на заповед за изпълнение против Т.И.Д.- ЕГН ********** *** за сумата от 77, 46 лв., представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на Допълнителното споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 07.06.2017г., представляваща 3
месечни абонаментни такси, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
РАЗПОРЕЖДА на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска да издаде Разпореждане по неговото ч.гр.д.№ 1209/2020г. по описа на PC- гр.Казанлък, обл.Старозагорска за сумата 77, 46 лв., представляваща 3 месечни абонаментни такси за
предсрочно прекратяване на Допълнителното споразумение към Договор
за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 07.06.2017г. с Т.И.Д.- ЕГН ********** *** в
полза на заявителя на „Теленор България“- ЕАД, гр.София, ж.к.“Младост- 4“,
Бизнес Парк- София, сграда № 6.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: