РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225000600422 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 21-ва НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Т. Л., сл. защитник на подсъдимия Р. П. П.,
срещу присъдата № 59/29.09.2022 г. по н.о.х.д. № 1312/22 г. по описа на ОС-Пловдив, с
която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198,
ал. 3 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК и на основание чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК му е
наложено наказание четири години лишаване от свобода, при „строг“ първоначален режим,
определен на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС. Присъдата съдържа произнасяне и за
приложението на чл. 59 НК, и за веществените доказателства и разноските.
Жалбата е своевременно предявена. Защитата възразява по отношение срока на
наказанието лишаване от свобода. Набляга на някои от смекчаващите обстоятелства, като
настоява да бъдат отчетени със завишен потенциал. Предлага въззивната инстанция да
коригира санкционния избор на първата инстанция, като намали наказанието.
При пренията адв. Л. не добави нещо ново към развитите съображения. Акцентира на
младата възраст на подсъдимия и материалното му затруднение, което било подбудило
посегателството, и повтори искането за намаляване срока на наказанието.
Подсъдимият потвърди при пренията аргументираната от своя защитник претенция
за смекчаване на наказанието.
1
Прокурорът от АП-Пловдив изрази мнение, че присъдата е правилна и
законосъобразна и предложи да бъде потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните,
прие, че въззивната жалба не е основателна.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на
диференцираната процедура по Глава 27-ма НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2
НПК.
Въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, изброени в мотивите на
присъдата, окръжният съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р. П. П. е роден на 03.09.1991 г. в гр. * и живее в същия
град. Той е българин, български гражданин. Има средно образование. Не е
женен. Осъждан е: с влязлото в сила на 11.04.18г. определение, постановено
по НОХД № 2267/2018 г. по описа на РС гр.Пловдив по реда на Глава 29-та
НПК, за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, условно – с
изпитателен срок от три години, приведено за ефективно изпълнение на
основание чл. 68, ал. 1 НК с Определение на ПРС от 08.02.2021 г.; с влязлото
в сила на 11.01.21г. определение по НОХД № 6224/2020 г. по описа на РС
гр.Пловдив по реда на Глава 29-та НПК, за извършено престъпление по
чл.198 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и пет месеца, при първоначален „строг
режим“, по което П. е бил условно предсрочно освободен на 23.12.2021 г.
Св. А. В. била собственик и управител на ЕООД „*“ гр. * и
стопанисвала търговски обект – *, находящ се в гр. * на бул. „*“ № 86.
На 18.06.2022 г. на работа в магазина като продавач била св. А. А. В..
Около 22.30 ч. подреждала хладилните витрини на магазина, които се
намирали пред него. В същото време в магазина влязъл подс. Р. П., когото
продавачката забелязала. Той бил облечен с черен суитчър, на гърба на който
имало голяма бяла щампа в кръгла форма, с качулка и с черна маска на
лицето с два прореза за очите. Бързо се приближил в пространството зад
касата, където се държали парите от оборота на магазина. Успял да вземе
банкноти от 50лв, 20лв, 10 и 5 лева (преобладаващо десетолевки), общо в
размер на 420 лева. В това време св. В. влязла в магазина и забелязала
действията му. Той също я видял и се засилил към изхода. Там тя го
настигнала и опитало да го спре. За целта замахнала с ръка към него, но не
успяла да го хване. За да запази отнетите вещи, подс. П. се обърнал и я
блъснал с лявата си ръка. Тя политнала назад към щанда, при което намиращи
се на щанда стоки се разпилели. Възползвайки се от това, подс. П. излязъл от
магазина и побягнал по бул. „*“.
2
Впоследствие след като свид. В. съобщила за извършеното
престъпление във * РУ на МВР гр. *, свидетелите М. Т. и А. С. – полицейски
служители в това управление, разгледали записите от охранителните камери
на магазина. Според данните за облекло и телосложението на извършителя
бързо го открили в игрална зала „*“ която се намирала в близост до
местопрестъплението, също на бул. „*“. П. бил отведен в районното
управление. Там направил опит да избяга. След оказана съпротива бил отново
задържан (от св. С. С. – също служител на * РУ – *).
Било установено, че обитава квартира в гр. *, ул. „*“ № 9 ет.1 ап.3 със
собственик и наемодател свид. М. Б. от гр. *. В ползваната от него стаята
било извършено при условията на неотложност претърсване, при което били
иззети черно на цвят памучно горнище с качулка, закопчаващо се с цип в
предната част, с малка по размер, бяла на цвят, емблема в кръгла форма в
лявата част на гърдите и голяма по размер кръгла емблема с надпис ‘‘Basic’’
на гърба, чифт черни спортни чорапи размер 35 – 38, плетена двулицева
шапка (черна на цвят от едната страна и бяла на цвят от другата) с надпис на
нея ‘’CRV’’ с прорези за очите; черни на цвят с бял кант текстилни ръкавици
с пет пръста, 2 /два/ броя черно - бели на цвят плетени парчета с правоъгълна
форма, както и 4 /четири/ броя банкноти, сгънати по средата, както следва: 1
/един/ брой банкнота с номинал от 50 лева със сериен № БФ7081542; 1 /един/
брой банкнота с номинал от 20 лева със сериен № ГД51104293; 1 /един/ брой
банкнота с номинал от 20 лева със сериен № БР2365188 и 1 /един/ брой
банкнота с номинал от 10 лева със сериен № ГД48961636.
По-рано същата вечер (около 18 ч.) св. Б. била влязла в пререкание с
подс. П. поради това, че продължително време не си получавала наема. Била
го предупредила, че трябва да напусне квартирата, при което той заявил, че
веднага ще намери пари да се издължи. Около 23,30 часа на 18.06.2022 г.
наемателят се прибрал в жилището и дал на св.Б. пачка с пари,
преобладаващо по 10 лева, в общ размер на 200 лева. С протокол за
доброволно предаване свидетелката предала получените от него 17 банкноти
с номинал от по 10 лева и 6 банкноти с номинал от по 5 лева.
*
Изложените фактически констатации, които са залегнали и в
обвинителния акт, са базирани все на годни доказателствени източници.
Окръжният съд е извършил доказателствен анализ, съобразен с правилата на
обективната логика – информацията от всеки от гласните доказателствени
източници е проверявана за достоверност при съпоставка със съдържанието
на другите от същия вид, както и с писмените и веществените доказателства и
доказателствени средства. Не се наблюдава преиначаване или превратно
тълкуване на тяхното съдържание, нито позоваване на информация, която не
е събрана по надлежния ред. Коректен е изводът, че авторството се
установява от косвени доказателствени сведения, които образувайки
безпротиворечиво и хармонично цяло, обосновават тезата на обвинението без
каквото и да е съмнение. В този смисъл е и стореното на основание чл. 371, т.
2 НПК изявление на подс. П..
3
Споделя се фактическата констатация на първата инстанция, че
блъснатата от подсъдимия продавачка не е паднала, както и решението да
възприеме, по-нисък интензитет на упражнената за запазване владението на
отнетите пари принуда. Става дума за фактически извод, който е в полза на
защитата и касае детайл от механизма на посегателството, т.е. не изменя
съществото на обвинителната теза.
При положение че самопризнанието на подсъдимия, сторено в
проведената диференцирана процедура, е неоттегляемо, ПОС е бил прав да
счете за нерелевантно изложеното при пренията изявление на П., че не бил
бутнал продавачката.
Във въззивното производство той не поднови това възражение по
фактите. Напротив, и той, и неговият защитник не изтъкват възражения за
необоснованост на изводите на решаващата инстанция, а настояват
единствено за намаляване срока на наказанието.
**
ПАС се съгласява с извода на окръжния съд, че изложената фактическа
обстановка очертава състава на престъплението с квалификация по 199, ал. 1,
т. 4 вр. чл. 198, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. “б“ НК. ПАС споделя
пространните разсъждения на първата инстанция за обективната и субективна
страна на деянието и няма какво да добави към тях.
Само ще обобщи, че подсъдимият е изпълнил обективните
съставомерни признаци на посегателството, като е употребил по отношение
владелеца на отнетите вещи принуда, за да запази владението си върху
отнетото. Принудата във формата на физическо съприкосновение е била
упражнена, тъй като е бил препятстван да напусне местопроизшествието с
420-те лева, върху които е установил фактическа власт.
Правното окачествяване на престъплението като опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК е правилно. П. е извършил
описаните от ПОС две умишлени престъпления от общ характер, едно от
които е тежко (по чл. 198, ал. 1 НК), за всяко от тях е понесъл ефективни
наказания лишаване от свобода (за едното – с отделно определение по реда на
чл. 68, ал. 1 НК), и наказанията не са кумулируеми, след като двете
престъпления са разделени от влязъл в сила за едното окончателен съдебен
акт. Налице е и отрицателната предпоставка по чл. 30, ал. 1 НК.
Деянието е изпълнено с намерение за противозаконно присвояване на
отнетата сума и свързания с него пряк умисъл.
Вижда се, че при първоинстанционното разглеждане на делото не е
допуснато нарушение при правоприлагането, така че осъдителният извод на
ПОС подлежи на потвърждаване.
***
На последния етап от своята дейност окръжният съд е приложил точно
критериите по чл. 35, ал. 3 и чл. 54 НК и в последна сметка е успял да
постигне съответствие между деяние, особености на дееца и наказание. Преди
4
това е извършил правилна преценка на сумарното смекчаващо-отегчаващо
значение на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства.
Най-важното отегчаващо обстоятелство е завишената тежест на
деянието. Деецът (1) е изпълнил и двете форми на опасния рецидив; (2) едно
от престъпленията, които определят тази квалификация, е също грабеж; (3) с
това престъпление е нарушен изпитателният срок, за който е било отложено
изпълнението на наказанието за другото умишлено престъпление от общ
характер; (4) настоящото престъпление е извършено само месеци след
освобождаването му от затвора.
Отчитането на коментираните факти от съдебното минало на П. не
нарушава забраната по чл. 56 НК тъй като нито броят на осъжданията, нито
видът на осъдените престъпления, нито нарушаването на изпитателния срок,
нито периодът, изтекъл от изтърпяване на последното наказание са сред
условията по чл. 29 НК. Тези факти имат значителна отегчаваща способност,
тъй като сочат, че налаганите и търпени наказания и прилагани пробационни
мерки не са оказали на П. възпиращ ефект, напротив – той е усъвършенствал
забележителна дързост и готовност да върши престъпления против
собствеността, свързани с принуда, за елиминирането на които се налагат по-
интензивни средства на наказателноправно въздействие.
Като смекчаващи обстоятелства правилно са съобразени ниската
стойност на предмета на престъплението; факта, че част от отнетата сума е
възстановена макар и не със съдействието на подсъдимия; слабия интензитет
на упражнената по отношение на владелеца принуда; подбудите за
посегателството, формирани поради финансови затруднения, поставили
извършителя в ситуация да остане без жилище.
Защитата не е права в становището си, че въпросният мотив разкривал
значителни смекчаващи свойства, тъй като деецът е използвал само част от
отнетата сума за заплащане на наема, а друга част е планирал да проиграе в
казиното, в което малко по-късно е бил заловен.
Не е основателно и искането й да бъде отчетена като смекчаващо
обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото бидейки над 30-годишен,
той очевидно не е млад.
Като извърши самостоятелна преценка на ролята и взаимодействието на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, ПАС намери, че първата
категория превалира. Това е така, тъй като капацитетът на смекчаващите
обстоятелства надделява над отегчаващата способност на обстоятелствата с
обратен знак. Не се установява тяхна многобройност или изключителност
обаче, така че определянето на наказанието под минимума (по реда на чл. 55
НК) би било незаконосъобразно. Стигайки до същите изводи, първият съд е
направил и коректен санкционен избор. ПАС намира, че именно наложеното
наказание шест години лишаване от свобода е оптималното наказание –
наказанието, което ще съдейства за постигане на нужните поправително-
превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект.
Удовлетворяването на претенцията на подсъдимия за намаляването му
5
би означавала определяне на минимума от пет години. Подобен подход би
бил в противоречие с изискването по ал. 2 на чл. 54 НК, доколкото
отегчаващите обстоятелства имат непренебрежима тежест.
На основание чл. 58а, ал. 1 НК подлежащи на изтърпяване се явяват две
трети от избрания срок на наказанието лишаване от свобода, а именно четири
години, както правилно е приела първата инстанция.
Коректни и подлежащи на потвърждаване са решенията за приложение
на нормата на чл. 59 НК, за определяне на „строг“ първоначален режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС и относно разноските и
веществените доказателства.
При цялостната служебна проверка на атакуваната присъда съдът в
настоящия състав не откри основания за нейната отмяна или изменение.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата № 59/29.09.2022 г. по н.о.х.д. № 1312/22 г.
по описа на Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дн.срок от
съобщението до страните за неговото изготвяне пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6