Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 30.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 29 юни…….………………………………………… през две хиляди двадесет и първа
година…….………….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.
Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 192 по описа за 2020г…………..……………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.8 по описа на БРС за 2020 година.
Ищецът в производството Ю.В.В. твърди, че между него и ответното
дружество на 01.04.2019 година бил сключен граждански договор. По силата му
ищецът приел да участва в разработването, планирането и провеждането на
политиката на компанията в областта на продажбите. Срещу изпълнение на поетото,
ответното дружество се задължило да му заплаща нетно месечно възнаграждение в
размер на 3 037.90 лева, което следвало да бъде превеждано по банков път
до 30то число на месеца. Ищецът изпълнявал договора до 30.08.2019 година.
Тогава към него било отправено предложение за прекратяване на договора по
взаимно съгласие, считано от 01.09.2019 година. Предложението е изпратено на
служебния електронен адрес на ищеца, до който последният вече нямал достъп.
Така на 30.09.2019 година същото предложение било препратено на личния имейл на
ищеца. Последният подписал необходимите за прекратяване на договора документи и
на 17.10.2019 година ги предал лично в оригинал на главния търговски директор.
Въпреки предадените отчети за извършена работа, към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ответното дружество не било
заплатило на ищеца възнаграждението за месец юли и август 2019 година. След
образуване на заповедното производство, ответното дружество заплатило на ищеца
частично дължимото възнаграждение за м.юли 2019 година. В тази връзка
последният оспорва въведеното във възражението срещу издадената заповед за
изпълнение твърдение, че ответникът е направил прихващане с дължима сума за
командировка за м.юли 2018 година. Предвид направеното от ответника възражение,
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителния иск и моли
съда, да постанови решение, с което приеме за установено вземането му в размер
на 64.25 лева дължимо възнаграждение по цитирания по – горе договор за м.юли
2019 година; 3 037.90 лева дължимо възнаграждение по същия договор за
м.08.2019 година, платими ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане,
както и обезщетения за забава – 2.46 лева за периода 31.08.2019 до 15.01.2020
година, дължими върху сумата от 64.25 лева и 90.30 лева за периода 01.10.2019 –
15.01.2020 година върху сумата от 3037.90 лева. Претендира и разноските,
направени в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество „Електростарт” АД взема
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва твърдението за
наличие на облигационна връзка между страните, възникнала по силата на договора
от 01.04.2019 година. Твърди, че преди тази дата страните са били в трудово
правоотношение, прекратено на 01.04.2019 година по взаимно съгласие на
страните. В рамките на изпълнение на трудовите задължение, ищецът бил в служебна
командировка в изпълнение на заповед 91/09.07.2018 година на изпълнителния
директор. За целта по банков път му била преведена сума в размер на 520 евро
служебен аванс. Въпреки, че декларирал неизползването на сума в размер на 64.25
лева, ищецът не я възстановил на дружеството. Твърди, че през месец август
ищецът не е изпълнявал дейности, възложени му с договора от 01.04.2019 година и
не е представил отчет за такива дейности. Изпратеният такъв отчет месец по –
късно не е утвърден и подписан от търговския директор на предприятието. Освен
това този отчет е изготвен формално, без посочените в него дейности да са
реално извършени. В обобщение – предявените искове се явяват неоснователни,
като по отношение на претендираната сума от 64.25 лева ответникът прави възражение
за прихващане с вземане от невъзстановена сума по предоставен служебен аванс, а
сумата от 3037.90 лева е недължима поради липса на престирано изпълнение по
договора.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.. Приложено е и
ч.гр.д.8 /2020 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на
ищеца в производство по чл.410 ГПК. Изслушани са и заключения по основана и
допълнителна съдебно – компютърни експертизи, които съдът възприема изцяло –
същото е обективно, професионално изготвено, неоспорено и от страните в
производството. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка :
До 01.04.2019 година ищецът бил в трудово правоотношение с ответното
дружество, където заемал длъжност „експерт продажби”. След тази дата трудовото
правоотношение между страните било прекратено, но ответникът приел да изпълнява
дейност, свързана с разработването, планирането и провеждането на политиката на
компанията в областта на продажбите. Специфичните му задължения включвали
осъществяване на комуникация с клиенти на дружеството във връзка с изпълнението
на търговски поръчки и намиране на нови клиенти за разширяване пазарното
присъствие на компанията. За осъществяваната от ищеца дейност, ответникът приел
да му заплаща месечно нетно възнаграждение в размер на 3 037.90 лева.
Извършената работа ищецът отчитал ежемесечно. За изпълнение на дейността си,
ответникът му предоставил необходимите мобилен телефон, сим карта, лаптоп и
достъп до ЕРП системата на дружеството. На 30.08.2019 година представляващият
дружеството възложител отправил предложение за прекратяване на договора по
взаимно съгласие на страните, считано от 01.09.2019 година. Още на същата дата
ищецът приел предложението. На същата дата към ищеца бил изпратен и
допълнителен имейл, в който бил уведомен, че приложено му изпращат и сметка за
м.август. Препратена е сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ,
подписана за ръководител със запетая. Оригиналът щял да бъде препратен в офиса
на дружеството в София, където вече се намирала и сметката за м.юли и където
ищецът следвало да ги подпише, както и съответно обходен лист. На същата дата
бил деактивиран достъпа на ищеца до ЕРП системата на ответника, поради което
препращането на тази кореспонденция е преповторено на вече личната поща на
ищеца на 30.09.2019 година. Налична е кореспонденция с ръководителя на
предприятието от 02.09.2019 година, в която ищецът заявява, че поради
преустановен достъп до ЕРП системата е в невъзможност да представи подробен
отчет и моли за допълнителни данни и корекции. В крайна сметка всички
необходими протоколи били оформени и предадени на 17.10.2019 година лично на
търговския директор на дружеството (л.24 от делото). Към 16.01.2020 година
задълженията на дружеството към ищеца за месеците юли и август 2019 година не
били изплатени, поради което последният заявил правата си в заповедно
производство по реда на чл.410 ГПК. На 17.01.2020 година съдът издал заповед за
изпълнение за сумите: 3 037.90, представляваща неизплатено възнаграждение
за месец юли 2019; 116.46 лева законна лихва върху тази сума за периода
31.08.2019 – 15.01.2020; 3 037.90, представляваща неизплатено
възнаграждение за месец август 2019; 90.30 лева законна лихва върху тази сума за
периода 01.10.2019 – 15.01.2020, съответно платими ведно със законната лихва,
считано от 16.01.2020 година до окончателното им изплащане. В предоставения от
съда месечен срок е постъпило възражение по чл.414а ГПК с приложени към него
платежни за сумата от 3126.40 лева, представляваща плащане на задължение за
възнаграждение за месец юли 2019 година и лихвата за забава върху тази сума за
периода до датата на плащането 26.02.2020 година. От задължението за месец юли
не е заплатена само сумата от 64.25 лева, за която е направено възражение за
прихващане със сума, изплатена по – рано за командирочни средства на ищеца.
Именно и затова съдът е дал указания за предявяване на иска в тези параметри. В
съдебно заседание ищецът направи признание за дължимост на последната сума и
съгласие с извършеното прихващане, поради което и съдът следва да приеме, че
последната е недължима.
Съдът приема за основателен обаче предявения иск за заплащане на
възнаграждение за месец август 2019 година. Касае се за възнаграждение, уговорено
по договор подчинен на правилата на договор за поръчка. Съгласно разпоредбата
на чл.266 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата
работа. Поръчващият е длъжен да приема извършената съгласно договора работа и
да направи всички възражения за неправилното изпълнение, ако има такива. Ако
отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата
е негодна за нейното договорно предназначение, поръчващият може да развали
договора, като тези негови права се погасяват в 6 месечен срок.
От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че през
м.август 2019 година ищецът е изпълнявал дейности в съответствие с възложеното
му по договора. Дали са в по – малък обем от обичайното, не е в компетентност
на съда да прецени. Факт е, че договорът между страните не е прекратен на това
основание, макар последното да е изрично вписано в договора (т.5.3), а по
взаимно съгласие между страните. Факт е и обстоятелството, че в нито един
момент търговският директор на дружеството, който пряко контролира дейността на
ищеца и пред когото последният се отчита, не е изразил мнение за неизпълнение
или некачествено изпълнение на договора. Такова той не заяви и пред съда. В
показанията си последният заявява следното: „ние не бяхме удовлетворени от този
начин на работа – дистанционен. Това беше нетипично. Резултатите не бяха
каквито очаквахме. Предложихме му да се върне на позицията, която изпълняваше
преди сключване на гражданския договор, на постоянна работа в офиса на
компанията. Той не прие и поради тази причина гражданския договор беше
прекратен по взаимно съгласие. В търговска дирекция не сме имали друг служител
на граждански договор”. По – нататък обяснява, че през месец август двамата са
имали среща, на която са обсъждали по какъв начин ще продължат отношенията им и
ищецът е отказал да работи за дружеството на трудов договор. Именно тогава са
постигнали съгласие, че ще прекратят и
гражданския договор. На въпрос на съда отговори, че никога не е водил разговор
с ищеца, че не приема работата му и затова няма да му бъде заплатена. Отчета за
работата е бил изпратен през месец септември, когато вече договорът е бил
прекратен.
По разбиране на съда, това, че ответното дружество е имало по – големи
очаквания, не означава, че дейността, за която е бил сключен договорът и
изпълняван, включително и през месец август 2019 година , не е изпълнена. По –
големите очаквания от страна на поръчителя, не са равнозначни на липса на
изпълнение или негодно изпълнение. Както сам отбеляза търговският директор пред
съда, през целия период той е имал пряк поглед и контрол над водената от ищеца
кореспонденция с търговски партньори и клиенти на дружеството. Договорът е
прекратен, не защото не е изпълняван от страна на ищеца, а защото последният не
е пожелал да сключи трудов договор за изпълнение на същите задачи. Ако
ответното дружество не приема работата на ищеца, нямаше да предлага постоянен
ангажимент чрез сключване на трудов договор. Именно защото страните са
предпочели да прекратят взаимоотношенията си по взаимно съгласие, ответното
дружество е подготвило всички необходими документи, в т.ч. и сметката за
платена сума за месец август. Това, че не е подписана от работодателя, а от
Директор Финанси, човешки ресурси и администрация, не променя извода на съда,
че работата на ищеца за месец август е приета и че е ответникът се е съгласил
да я заплати. От разпита на този директор се установи, че в дружеството има
практика тя да подписва със запетая подобни документи. До месец януари 2020
година ответникът не е заплатил на ищеца и възнаграждението за месец юли 2019
година, макар за този месец да няма спор, че работата е приета.
Ето защо настоящият състав приема за основателен предявения иск за
заплащане на възнаграждение за изпълнение на договор за поръчка за месец август
2019 година. Предвид договореното между страните, че плащане се дължи до 30 –
то число на следващия месец, то след 30.09.2019 година ответното дружество е в
забава. За периода от 01.10.2019 година до 15.01.2020 година (предявяване на
вземането пред съда) се дължи обезщетение за забава. Прилагането на софтуер за
изчисляване на законна лихва показва, че това обезщетение е в размер на 90.30
лева. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото ответникът дължи заплащане и на направените от
ищеца разноски
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на Ю.В.В.
с ЕГН **********,*** срещу ЕЛЕКТРОСТАРТ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Вършец, ул. Република
№ 2, представлявано от А.Г.Д. за сумата от 3037.90 лева, представляваща възнаграждение за изпълнение на договор за поръчка за месец август 2019
година, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2020 година до
окончателното й изплащане, 90.30 лева обезщетение за
забава за периода 01.10.2019 година до
15.01.2020 година, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 8/ 2020 година по описа на РС –
Берковица, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск в останалата част като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЕЛЕКТРОСТАРТ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Вършец, ул. Република № 2, представлявано от А.Г.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Ю.В.В. с ЕГН **********,***
направените в настоящото производство разноски в размер на 1458.00 лева, както
и направените такива в заповедното производство в размер на 575.65 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След
влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч. гр. 8/2020 година за произнасяне по чл. 416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :