№ 4043
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20241110153074 по описа за 2024 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че с ответника И. П. П. са в договорни отношения
по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №28, находящ се в гр. /////////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда
на чл. 410 от ГПК ответникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което
е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за
установено, че И. П. П. му дължи сумата от 2057,36 лева–главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 год. за
посочения по-горе недвижим имот, сумата от 304,26 лева–лихва за забава от
16.12.2019 год.–15.11.2022 год., сумата от 16,40 лева, представляваща такса за услугата
дялово разпределение за периода от м.10.2019 год. до м.04.2021 год. и сумата от 3,29
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019 год.-15.11.2022 год., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 06.12.2022 год. /датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното плащане на
сумите. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-И. П. П. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
твърди, че топлоснабдения имот се ползва изцяло от другия съсобственик-АМТ.
1
Твърди, че на 02.09.2024 год. е платил сумата от 4988,12 лева.
Третото лице помагач-„Термокомплект“ ООД не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящия случай съдът
приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия, в качеството си на
собственик на 92% от топлоснабдения имот, видно от Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №062, том В I, рег. №1353, дело №060/2011 год.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
2
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай ответникът не оспорва количеството доставена топлинна
енергия както и нейната стойност, поради което съдът приема, че И. П. П. дължи
сумата от 2057,36 лева, представляващи стойността на потребената и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год. /съобразно
притежаваните квоти в съсобствеността/ и сумата от 16,40 лева, представляваща такса
за услугата дялово разпределение за периода от м.10.2019 год. до м.04.2021 год..
Ответникът е ангажирал доказателства-преводно нареждане от 02.09.2024 год., от
което е видно, че на ищеца е платена сума в размер на 4988,12 лева, а като основание е
посочен абонатен номер 66144. Процесуалният представител на ищеца обаче, заявява,
че доколкото в платежното нареждане ответникът не е посочил кое задължения
погасява респ. номер на дело, то със сумата са погасени други задължения. Съгласно
разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да
заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за
него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-
старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват
се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В случая
ответникът не е посочил кое задължения погасява, поради което съдът приема, че
макар и да е налице плащане то то не касае процесните претенции, поради което иска
следва да се уважи.
Съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период
е неоснователна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С.” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР . Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с
изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при
съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за
който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
3
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната
им редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД
ответникът изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се
доказва, да е отправена от ищеца до ответника. По изложените мотиви искът по чл. 86
ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна
енергия за процесния период следва да се отхвърли като неоснователен. подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 209,72 лева представляваща сторените разноски
в настоящото производство, съразмерно с уважената част от претенциите и сумата от
66,29 лева, представляващи разноските по гр.д. №53074/2024 год. по описа на СРС, 75
с-в.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
/////////, със седалище и адрес на управление: гр. ///////// против И. П. П., ЕГН
**********, с адрес: //////////, че И. П. П. дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 415
ал.1 от ГПК, сумата от 2057,36 лева /две хиляди петдесет и седем лева и тридесет и
шест стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год. за топлоснабдяван имот-апартамент №28,
находящ се в гр. /////////, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2022 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 16,40 лева /шестнадесет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от
м.10.2019 год. до м.04.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 06.12.2022 год. до окончателното плащане на сумата, като отхвърля исковете за
сумата от 304,26 лева /триста и четири лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 16.12.2019 год. до 15.11.2022 год. и за сумата от 3,29
4
лева /три лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава въхру
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 год. до 15.11.2022 год.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 209,72 лева /двеста и девет лева и седемдесет и две
стотинки/, представляваща разноските по настоящото производство, съразмерно с
уважената част от претенциите, както и сумата от 66,29 лева /шестдесет и шест лева и
двадесет и девет стотинки/, представляваща дължимите разноски по гр.д.
№66703/2022 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач
„Термокомплект” ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5