О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
15.10.2019г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ граждански състав
На 15
октомври
2019г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 2643 по описа за 2019 година:
Съдът счита,
че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на
исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими
по отношение на предмета на спора.
Предвид
постъпилата молба на ищеца, в която заявява, че ответникът му е заплатил
дължимата сума с изключение на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че не
следва да събира доказателства по делото.
Следва да бъде указано на страните, че
в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде
указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна
и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Следва да бъде
указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение
съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание
чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по
делото.
Съдът
счита, че следва да напъти страните към
доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура
по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище
по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват
правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК
съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА на страните
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е иск по чл.459 ал.3 във
връзка с чл.441 и чл.443 от КЗ.
Ищецът
В.Ж.В. твърди в исковата си молба, че с трудов договор № 00126/09.08.1994г. и
към дата 16.02.2018г. бил назначен в „Мини Марица - изток” ЕАД като механик минни
машини в участък „Добив”.
На
27.12.2016г. „Мини Марица - изток” ЕАД, в качеството на застраховащ, на
основание чл. 441, ал. 2 от Кодекса за застраховане сключило с ответното
дружество застрахователен договор по Групова застрахователна полица № 171020400001
с валидност от 01.01.2017г. до 31.12.2018г.
В
полицата страните уговорили покритие за рискове, настъпили с 7305 работници и
служители на застраховащото лице при обща застрахователна сума
58 440 000 лева и застрахователна сума от 8000 лева за всяко лице.
Приложимо по полицата, съгласно волята на страните били Специални условия, в
които били дефинирани основните положения на застрахователния договор и Общите
условия на застрахователя за застраховка „Злополука и заболяване”.
В
съответствие с изискванията на Кодекса за застраховане в полицата били очертани
покритите рискове, застрахователната сума, застрахователната премия,
застрахованите лица, размерите на обезщетенията и начините за определяне при
настъпване на застрахователното събитие. Съгласно застрахователния договор, при
настъпване на застрахователно събитие се дължало застрахователно обезщетение
при следните условия: при смърт от трудова злополука по чл. 55, ал.1, т. 2 от КСО – утроения
размер на застрахователната сума; при смърт от битова злополука от общ характер
– еднократен размер на застрахователната сума; при трайно намалена
работоспособност в следствие на трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО и на
професионално заболяване – процент от удвоения размер на застрахователната
сума, равен на процента на загуба на работоспособност; трайна намалена
работоспособност в следствие на битова злополука и общо заболяване – процент от
удвоения размер на застрахователната сума, равен на процента загуба на
работоспособност; при временна неработоспособност, вследствие на злополука по чл. 55, ал. 1 и 2 от КСО,
професионално заболяване, битова злополука и общо заболяване за период от 60 до
90 дни – 4 % от застрахователната сума; над 90 дни – 6 % от застрахователната
сума.
По
полицата било уговорено заплащане на премия в размер на 205504,90 лева,
разсрочена на четири вноски, платими по банков път, които били изплатени изцяло
от застраховащото дружество.
В
срока на валидност на полица № 171020400001, на 13.11.2017г., ищецът В.Ж.В. по
повод на появили се болки, отток и образувание в дясна лакътна област, потърсил
лекарска помощ. Поставена му била диагноза бурсит на олекренона и бил издаден
първичен болничен лист за 9 дни. На 22.11.2017г. постъпил в болнично заведение
– болница „Тракия” – гр. Стара Загора, в отделение по ортопедия и травматология
със същите оплаквания, а именно болка, оток и образувание в дясна лакътна
област. Установен бил оток и образование. Пристъпено било към оперативно
лечение. На 25.11.2017г. бил изписан от болничното заведение с препоръчан режим
на лечение при домашно-амбулаторни условия. С Решения на ЛКК временната
нетрудоспособност била продължена до 03.02.2018г. или за 83 дни.
Настъпилата
временна нетрудоспособност на ищеца за период от повече от 30 до 90 дни, представлявало
покрит застрахователен риск по смисъла на покритите рискове по полица №
171020400001 и т. 8.3 от Общите условия и на основание т. 53 от Общите условия,
застрахователят дължал плащане на обезщетение в размер на 4 % от
застрахователната сума.
С
писмена претенция ищецът предявил искане за изплащане на обезщетение. Приложил
Епикриза за болнично лечение; болнични листа – 4 бр., удостоверяващи
настъпването на застрахователно събитие, служебно сведения за трудово
правоотношение със застраховащото дружество и указал банкова сметка ***. При
ответното дружество била образувана преписка по щета № 18020400079/23.03.2018г.
С
писмо от датата на завеждане на претенцията с изх. № 478/23.03.2018г.,
„ЗК България Иншурънс” АД отказало изплащане на обезщетение. За да се отклоняло
от задълженията си застрахователят посочил, че Договора за застраховка
„Злополука и заболяване”, сключен с „Мини Марица - изток” ЕАД бил прекратен,
поради достигане на предвидена стойност по т. 2.1 от Договор № МТ 454/30.12.2016г.
От отказното му писмо не ставало ясна каква била тази стойност и какво
отношение имала тази стойност към уговорената по застрахователния договор – Групова
полица № 171020400001 застрахователна сума от 8000 лева за лице и 58 440 000
лева за 7305 служители и работници на застраховащото лице.
Ищецът
счита, че отказа на застрахователя бил неаргументиран и неоснователен.
Излизайки от рамките на застрахователното правоотношение, чиито параметри били
изрично очертани в застрахователна полица № 171020400001 и приложените към нея
Общи и Специални условия, в противоречие на Кодекса на застраховане,
застрахователят неправомерно се отклонил от договорно и законово задължение да
заплати обезщетение при настъпил застрахователен риск.
Предвид
гореизложеното за ищеца било налице правен интерес от предявяване на правата му
пред съда.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди „ЗК България Иншурънс” АД, ЕИК
********* да заплати на В.Ж.В., ЕГН ********** сумата от 320 лева /триста и
двадесет лева/, представляващи обезщетение за настъпил риск временна загуба на
трудоспособност, вследствие на злополука по чл. 55, ал. 1 и 2 от КСО,
професионално заболяване, битова злополука и общо заболяване, определено като 4
% от застрахователната сума от 8000 лева, ведно със законна лихва от
23.03.2018г. до окончателното плащане на обезщетението.
Моли
съда да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съгласно
чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът посочва начин на изплащане на обезщетението – плащане
по банков път по банкова сметка ***, IBAN: ***,
BIC: ***,
че в първото дело същият няма възможност да се яви и не изпрати представител,
не възразява делото да се гледа в негово отсъствие.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ЗК България Иншурънс” АД, в който заявява, че оспорва предявения иск по основание и
размер, като счита същия за неоснователен и недоказан.
Оспорва
твърдението на ищеца, че Застрахователна полица № 171020400001 била валидна
до 31.12.2018г. Застрахователният договор в конкретния случай не се състоял
само от полицата, а от всички документи, изброени по-долу.
Застраховка
„Живот - злополука и заболяване" за 2017 - 2018г. на персонала на „Мини
Марица Изток” ЕАД била сключена чрез обществена поръчка с рег. № 127/2016г.
След приключване на процедурата по нея, „ЗК България Иншурънс” АД било избрано
за изпълнител и бил сключен Договор № МТ 454/30.12.2016г. (Договора). Всички
клаузи в Договора били предварително определени от Възложителя - работодател на
ищеца и не подлежали на обсъждане и промяна (арг. от чл.112, ал.4 от Закона за
обществените поръчки).
В
конкретния случай застрахователният договор се състоял от всички документи,
които уреждали съдържанието му, а именно: Договор № МТ- 454/30.12.2016г. с
посочените в него приложения, две допълнителни споразумения, конкретизиращи
изчисляването на обезщетение при трайна неработоспособност и поправка на грешка
в покритието, Общи условия на застраховка „Злополука и заболяване”, подписани
от застраховащия, застрахователна полица и Специални условия към нея. Видно от
съдържанието на Договора, негов предмет бил застраховането на персонала на
Възложителя, посочена била застрахователната премия и начина на нейното
изчисляване, процедурата и сроковете за изплащане на застрахователно
обезщетение, правата и задълженията на страните, редът за прекратяването му
(които елементи Кодекса за застраховането въвеждало като форма на
застрахователния договор), както и други условия като гаранция за изпълнение,
приложимо право, подсъдност и т.н. В този смисъл ответното дружество счита, че
било безспорно, че застрахователният договор, който се състоял от всички
горепосочени документи, определял ясно и изчерпателно всички елементи на
застрахователното правоотношение. Това било видно и от подписването на две
допълнителни споразумение към Договора, които касаели уточняване на
определянето на обезщетение при трайна неработоспособност и поправка на
грешката в застрахователната полица по отношение на липсата на покритие при
трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Ако и двете страни възприемали
застрахователната полица като единствен документ, уреждащ застрахователното
правоотношение, то Споразуменията щели да бъдат приложения към нея самата, а не
към Договора.
Предметът
на договора бил изрично посочен в чл. 1 от него и той бил „застраховане на персонала на
„Мини Марица Изток” ЕАД със застраховка „Живот - злополука и заболяване” за
2017 - 2018г., наричано за краткост в Договора „услуга”, подробно описано по
вид, технически характеристики, количество и застрахователна премия в договора
и неговите приложения, която Застрахователят извършвал, а Застраховащият
получавал и заплащал”. В тази връзка ответното дружество счита,
че липсвало всякакво съмнение, че предметът на договора бил именно
застраховане. В договора било изрично записано, че неразделна част от него били
Техническа спецификация, ценово предложение и техническо предложение за
изпълнение на поръчката. В тези документи се съдържали всички изискуеми от
чл.345, ал.1 от КЗ реквизити на валиден застрахователен договор.
Ищецът
предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по доброволен
ред към ответното дружество на 23.03.2018г. Към тази дата Договор № МТ-454/30.12.2016г.
бил прекратен на основание т. 10.1.1. от
него и именно по тази причина ответното дружество отказали изплащане на
застрахователно обезщетение. Съгласно цитираната т. 10.1.1. от Договора, същият
се прекратявал при достигане на предвидената в т. 2.1. стойност. Както било видно от
приложеното копие на Договора, тази стойност била 209 080, 24 лева (двеста и
девет хиляди и осемдесет лева и 24 стотинки).
Ответното
дружество няколкократно сигнализирали писмено ръководството на „Мини Марица
Изток” АД, че предстояло достигане на предвидената в договора стойност и
неговото автоматично прекратяване, като им предложили различни варианти за
излизане от тази ситуация. На 02.02.2018г. ответното дружество изплатили
съответните застрахователни претенции, с което сумата на изплатените
обезщетения достигнала горепосочената стойност от 209 080. 24 лева. Ето защо,
към датата на предявяване на претенцията на ищеца - 23.03.2018г. - не било
налице валидно застрахователно правоотношение и отговорността на ответното
дружество не можело да бъде ангажирана.
Съгласно
чл. 20 а от Закона за задълженията и договорите: „Договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили.”
Ето защо в конкретния случай ответното дружество счита, че коректно изпълнявали
задълженията си по Договора и своевременно уведомили застраховащия работодател
за достигане на предвидената в него стойност и автоматичното му прекратяване.
Съгласно чл. 354, ал. 2 от КЗ: „Застрахователният договор може да се прекрати и на основания,
предвидени в него, когато те не противоречат на правилата на добрите нрави и
интересите на ползвателите на застрахователни услуги не се засягат
необосновано.”
В
тази връзка ответното дружество счита, че договорните им правоотношения се
състояли от всички подписани в изпълнение на обществената поръчка документи и
те следвало да се разглеждат заедно. Същите посочват, че всички клаузи в
Договора били предварително определени от Възложителя - работодател на ищеца и
не подлежали на обсъждане и промяна. Тяхното разбиране за стойността на
договора и възможностите за прекратяване било изцяло основано на клаузата на т. 10.1. от него, както и на
факта, че застрахователната премия можела да бъде увеличена при условията на
Кодекса за застраховането при значително увеличение на риска, което настъпило в
срока на действие на договора.
И
двете страни от самото начало на сключване на договора били наясно с
прекратителната клауза на т.10.1.1., която отразявала разбирането им, че заплатената
от Възложителя цена била недостатъчна с оглед срока на договора от две години.
Именно по тази причина било предвидено предсрочното му прекратяване. В хода на
обществената поръчка и при всички водени разговори и двете страни били с
разбирането, че отговорността по договора бил в размера, посочен в т. 2.1. от
Договора. Преди подписването му, Дружеството смятало, че същият имал посочената
в договора максимална граница, както и че можели да се възползват от правата,
които им давал чл.367, ал.2 от КЗ и да поискат увеличение на премията с оглед
неблагоприятното развитие на риска. За доказването на това твърдение щели да
направят доказателствено искане за допускане на свидетели и назначаване на
експертиза.
В
подкрепа на горното бил и фактът, че „Мини Марица Изток” ЕАД обявили нова
обществена поръчка със същия предмет на 20.12.2017г. с краен срок за подаване
на документи - 05.02.2018г., в която изрично бил посочен срок на застраховката
две години, прогнозна стойност 260 828.04 лева и списъчен състав на работниците
към 14.11.2017г., а не към края на 2018г., когато според ищеца изтичал срока на
действие на застраховката. От увеличената прогнозна стойност било видно, че
„Мини Марица Изток” ЕАД отчели високия риск и недостатъчността на премията по
процесния договор. В раздел VI.3. Допълнителна информация било записано, че
сключеният по Обществената поръчка договор, щял да влезе в сила, считано от
датата на подписването му от двете страни или от датата на
получаване на писмено уведомление, отправено от Възложителя до Застрахователя,
с което Застрахователят бил уведомен, че Договор № МТ 454 от 30.12.2016г. бил
прекратен. От този текст било видно, че към датата на обявяване на обществената
поръчка - 20.12.2017г., „Мини Марица Изток” ЕАД били наясно с предстоящото
прекратяване на Договора, както и с недостатъчността на стойността му, тъй като
увеличили с около 50 000 лева прогнозната стойност на новия договор. В подкрепа
на горното, ответното дружество прилага и моли да се приеме като доказателство
Обявление за обществена поръчка от 20.12.2017г.
На
28.03.2019г. „Мини Марица Изток” ЕАД подписали нов застрахователен договор за
същите рискове и застрахователни суми, но за двойно по-кратък срок - една
година - със застрахователна премия, която била завишена три пъти спрямо
процесния Договор № МТ 454 от 30.12.2016г. и била в размер на 308 198,65 лева.
Този факт бил в подкрепа на тезата, че застрахователната премия по процесния
договор била недостатъчна и „Мини Марица Изток” ЕАД били наясно с това, поради
което предвидили прекратителното условие в т. 10.1. Ответното дружество прилага
копие от Договор № МТ- 87/2019г., като горепосочената премия била записана в
чл. 2, ал. 1, а срокът му на действие в чл. 6, ал. 1.
Моли
да се има предвид, че Застрахователна полица № 171020400001 също била
прекратена преди датата на предявяване на претенцията на ищеца по доброволен
път. С тяхно писмо с изх. № 301/27.02.2018г. поискали от Застраховащия
увеличение на премията по застраховката поради недостатъчността й на основание
чл. 367, ал. 2 от Кодекса за застраховането, съгласно който: „Ако през периода на действие на застрахователния договор застрахователният
риск значително се увеличи или намали, всяка от страните може да иска
увеличение или намаление на застрахователната премия или да прекрати договора.”
„Мини Марица Изток” ЕАД отказали да
подпишат предложените им документи и да приемели увеличението на премията, за
което ги уведомили с писмо с техен изх. № ПД 11-104/09.03.2018г. Ответното
дружество прилага двете писма като доказателства към настоящия отговор.
Неприемането на предложението им довело до прекратяване на застрахователна
полица № 171020400001.
В
подкрепа на твърденията им, че договор № МТ 454 от 30.12.2016г. бил изпълнен
коректно от тях бил и факта, че на 28.02.2019г. „Мини Марица Изток” ЕАД
възстановили в пълен размер сумата, която била внесена от тях като гаранция за
добро изпълнение. Ответното дружество прилага копие от банковото извлечение за
постъпилата сума. В него като основание на превода бил посочен референтния
номер на обществената поръчка - 127/2016г. Прилагат и копие от платежния
документ, с който те заплатили гаранцията за добро изпълнение по договора. От
двата документа било видно, че сумата била една и съща - 6 342,95 лева. Ако
застраховащият считал, че не изпълнили задълженията си по договора, той щял да
задържи гаранцията, а не да им я върне.
По
отношение на претенцията на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение,
моли да се има предвид, че същият не изпълнил всички условия, които били посочени
в застрахователния договор, а именно:
Съгласно
т.10 от Специалните условия на застрахователната полица (СУ): „Застрахованите лица са длъжни да представят
на Застрахователя всички изискани документи, необходими за изплащане на
съответното застрахователно обезщетение, в срок до 10 работни дни след
комплектоването им, заверени от Ръководител служба „Трудова медицина” на съответното
поделение на Възложителя”, а
съгласно т. 11 от СУ необходимите документи били: Медицински документи, епикризи и болнични листи. Ищецът предявил своята
претенция на 23.03.2018г. и от болничен лист № Е20171511353 било видно, че
същият бил в отпуск поради временна неработоспособност до 03.02.2018г.
Служебното сведение с изх. № ЧР-01-87 било издадено от работодателя му на
16.02.2018г. Нито един от представените документи не бил заверен от Ръководител
служба „Трудова медицина” в поделението на Застраховащия, в което работел
ищеца. Към 16.02.2018г. ищецът разполагал с възможността да предяви претенцията
си в срока, посочен в СУ, но не направил това. Ето защо, ответното дружество
счита, че било налице още едно основание за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, а именно неспазване на т. 10 от СУ - неподаване на
претенцията в срок и представяне на документите, без да били заверени от Ръководител
служба „Трудова медицина”.
На
основание горепосоченото, ответното дружество счита предявения иск за
неоснователен и недоказан, като моли съда същия да бъде отхвърлен изцяло,
включително за главница, лихви и разноски.
Моли
съда да им бъдат присъдени направените по делото разноски, за които
своевременно ще бъде предоставен списък.
Ответното
дружество не възразява да бъдат приети писмените доказателства, представени от
ищеца, приложени към исковата молба.
На
30.08.2019г. е постъпила молба от процесуалния представител на ответника, в
която заявява, че са заплатили на ищеца претендираната сума и заплатената
държавна такса. Не са заплатили адвокатски хонорар, тъй като към момента не е
представен документ за заплатен такъв.
На
07.10.2019г. е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца, в която
заявява, че не възразява делото да бъде прекратено, тъй като действително с
платежно нареждане от 28.08.2019г. ответника „Застрахователна компания България
Иншурънс“ АД, ЕИК ********* заплатил на ищеца претендираното застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва. Тъй като ответникът заплатил на ищеца и
50 лева, представляващи държавна такса по настоящото дело, моли съда да им
бъдат присъдени направените по делото разноски, които в конкретен случай
представлявали заплатен адвокатски хонорара, за което представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и прилага като доказателство.
На основание
чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага извода,
че е предявен иск по чл. чл.459
ал.3 във връзка с чл.441 и чл.443 от КЗ - за
заплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Злополука
и заболяване“. Тъй като наличието на застрахователно правоотношение между
страните се признава от ответника, а
след предявяването на иска в съда, е заплатена дължимата сума, то спорен остава
въпроса с дължимостта на направените разноски от ищеца за адвокатско
възнаграждение, както и неговия размер.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
Групова застрахователна полица № 171020400001, ведно със Специални условия към
нея от 27.12.2017г.; Общи условия за застраховка „Злополука и заболяване”;
Справка за броя на персонала в „Мини Марица – изток” ЕАД към 20.12.2016г.;
Претенция за изплащане на застрахователна сума по застраховка „Злополука и
заболяване”; Болничен лист № Е 20178180991; Болничен лист № Е 20176251364;
Болничен лист № Е 20171511283; Болничен лист № Е 20171511354; Епикриза за
проведено оперативно лечение, издадена от Болница „Тракия” – гр. Стара Загора; Амбулаторен
лист № 001653 от 10.10.2017г.; Амбулаторен лист от платен преглед № 000186 от 14.11.2017г.; Извадка от лична
амбулаторна карта – 4 страници; Отказно писмо с изх. № 478/23.03.2018г.;
Служебно сведение с изх. № ЧР-01-87; Договор № МТ
454/2016г. от 30.12.2016г.; Писмо с изх. № МТ – 04 – 5197 от 23.12.2016г;
Споразумение от 09.06.2017г.; Споразумение 2 от 21.08.2017г.; Предложение за
изпълнение на обществена поръчка – Приложение № 3 и Приложение № 2; Писмо с
изх. № 184 от 08.02.2018г. и обратна разписка; Банково извлечение от
28.02.2019г.; Платежно нареждане от 22.12.2016г.; Писмо с изх. № 301 от 27.02.2018г.; Добавък № 1 към Групова застрахователна
полица № 171020400001; Писмо с изх. № ПД–11-104
от 09.03.2018г.; Решение за обществена поръчка от 20.12.2017г.; Договор № МТ-87/2019г. от
28.03.2019г.
ПРИЛАГА
пълномощно на адв. К.А. и на юриск. Росица Ушовска.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат
към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра
на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат
постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на
чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 12.11.2019г. от 09.50ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на
ответника да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: