№ 13451
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110150741 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 193678/19.09.2022 г.,
с която от името на „т.“ ЕАД, ЕИК ****** против З. С. Н., ЕГН: ********** и П.
С. Н., ЕГН: ********** е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 ЗЗД – положителен
установителен иск за вземане за плащане на стойност на доставена топлоенергия
за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, ведно със законна лихва,
считано от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 141767/07.07.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. С. Н., ЕГН: ********** и П. С. Н.,
ЕГН: ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1400,53 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София,
ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен № 256822, за периода 01.05.2018
г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
07.07.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 229,23 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2019 г. – 06.06.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
1
енергия; 3/ сумата от 76,09 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1,
находящ се в гр. София, ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен №
256822 за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 07.07.2022 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 15,05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 31.07.2019 г. – 06.06.2022 г. върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение. Направено е искане за присъждане на разноски.
От длъжниците са претендирани по 1/2 част от горепосочените суми.
На 13.07.2022 г. по ч. гр. д. № 36954/2022 г. по описа на СРС, 160 състав е
издадена заповед за изпълнение срещу ответниците, съгласно която последните
следва да заплатят на „т.“ ЕАД, ЕИК ****** по ½ част от следните суми: 1/
сумата от 1400,53 лв., представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ
се в гр. София, ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен № 256822, за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 07.07.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 229,23 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019 г. – 06.06.2022 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 76,09 лева, представляваща главница за
цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1,
абонатен № 256822 за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 07.07.2022 г. до окончателното й
изплащане; 4/ сумата от 15,05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 31.07.2019 г. – 06.06.2022 г. върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение; 5/ сумата от 134,42 лв., представляваща
разноски по делото, от които 34,42 лева – държавна такса и 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответниците са депозирали възражения, в
които посочват, че са заплатили задълженията, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като оспорват единствено задълженията за главници
и лихви за периода 01.05.2018 г. – 06.07.2019 г., като погасени по давност. Към
възраженията си представя и платежно нареждане от 11.08.2022 г. за сума в
размер на 1528,10 лв., платена в полза на ищеца във връзка с издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
2
С исковата молба е предявен иск само за част от вземанията, за които на
13.07.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч. гр. д. № 36954/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, а
именно – за сумата от 341,58 лв., представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
1, находящ се в гр. София, ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен №
256822, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 07.07.2022 г. до окончателното й изплащане.
Прави се искане за присъждане на сторените в исковото производство разноски.
Ищецът признава, че на 11.08.2022 г. ответниците са му заплатили сума в размер
от 1528,10 лв., с която са погасили останалите задължения, предмет на издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч. гр. д. № 36954/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
С разпореждане № 87867/20.09.2022 г., постановено по гр.д. № 50741/2022
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав съдът е дал указания на ищеца, в
едноседмичен срок от получаване на препис от същото да поправи допуснатите
нередовности на исковата молба, като обоснове правния си интерес от
предявяване на иск за главница за цена на доставена и потребена топлинна
енергия за периода 07.07.2019 г. – 30.04.2021 г. /доколкото в подадените, в хода
на заповедното производство по ч.гр.д. № 36954/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, възражения от ответниците З. С. Н. и П. С. Н., изрично е посочено, че
се оспорват единствено задълженията за главници и лихви за периода 01.05.2018
г. – 06.07.2019 г., като погасени по давност/.
С молба вх. № 200377/27.09.2022 г., подадена от името на ищеца „т.“ ЕАД е
направено уточнението, че периодът, за който се претендира главницата от 341,58
лв., представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия, е
м.05.2018 г. - м.07.2019 г.
Както се посочи по-горе, със заявление вх. № 141767/07.07.2022 г. ищецът е
поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. С. Н., ЕГН:
********** и П. С. Н., ЕГН: ********** за суми, както следва: 1/ сумата от
1400,53 лв., представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София,
ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен № 256822, за периода 01.05.2018
г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
07.07.2022 г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 229,23 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
3
15.09.2019 г. – 06.06.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 76,09 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1,
находящ се в гр. София, ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен №
256822 за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане; 4/
сумата от 15,05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 31.07.2019 г. – 06.06.2022 г. върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение. Направено е искане за присъждане на разноски.
От длъжниците са претендирани по 1/2 част от горепосочените суми. На
13.07.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на
ответниците, като в законоустановения срок същите са депозирали възражения
срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си на 19.08.2022 г. Исковата молба е подадена на
19.09.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „т.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения
с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „т.“ ЕАД,
като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа,
че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през периода
01.05.2018 г. – 06.07.2019 г. и не е погасил задължението си на посочения в
приложимите за периода ОУ падеж, поради което дължали плащане.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответниците дължат на ищеца по ½ част от сумата от 341,58 лв.
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София,
ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен № 256822, за периода м.05.2018
г. – м.07.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
07.07.2022 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
4
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответниците са
депозирани отговори на исковата молба, в които твърдят, че не са потребители на
топлинна енергия за процесния имот. Твърдят, да са погасили остатъка от
задължението си. Правят възражение за изтекла погасителна давност за периода
01.05.2018 г. – 06.07.2019 г.
Молят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД – положителен
установителен иск за вземане за плащане на стойност на доставена топлоенергия
за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, ведно със законна лихва,
считано от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им на клиенти на
топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна
енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ищеца, при релевираните в отговорите на исковата молба
възражения за погасяване по давност на претенцията, заявена с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираното в
настоящото производство вземане.
Предмет на разглеждане в настоящото исково производство са обективно и
5
субективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79
ЗЗД за признаване за установено, че ответниците З. С. Н., ЕГН: ********** и П.
С. Н., ЕГН: ********** дължат разделно /по ½ част за всяка от тях/ в полза на т.
ЕАД, ЕИК ****** сумата от 341,58 лв. представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
1, находящ се в гр. София, ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен №
256822, за периода м.05.2018 г. – м.07.2019 г. Същевременно в депозираните от
името на ответниците възражения в хода на заповедното производство по ч.гр.д.
№ 36954/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, същите изрично са посочили,
че оспорват дължимостта единствено на претендирани от т. ЕАД суми за периода
01.05.2018 г. - 06.07.2019 г. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира,
че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иск, по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК, с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, за
периода 07.07.2019 г. – 31.07.2019 г., като производството по предявените за
разглеждане в настоящото производство искове, следва да бъде прекратено в
частта за горепосочения период, доколкото по отношение на претенциите за
главница за доставена и потребена топлинна енергия за периода 07.07.2019 г. –
31.07.2019 г. възражения от длъжниците не е подадено, респективно в тази част
заповедта за изпълнение е влязла в законна сила.
В останалата част производството по предявените обективно и субективно
кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците З. С. Н., ЕГН: ********** и П. С. Н.,
ЕГН: ********** дължат разделно /по ½ част за всяка от тях/ в полза на т. ЕАД,
ЕИК ****** сумата от 341,58 лв. представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
1, находящ се в гр. София, ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен №
256822, за периода 01.05.2018 г. – 06.07.2019 г., е допустимо и исковете следва да
се разгледат по същество.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
6
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
7
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
8
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т." ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
С оглед извършеното от името на ответниците плащане в хода на
заповедното производството по ч.гр.д. № 36954/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав и обективираните в подадените от името на ответниците възражения
срещу издадената в същото заповедно производството заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК /че същите не дължат изпълнение единствено
на погасени по давност вземания, претендирани от ищеца в хода на заповедното
производство/, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е налице спор
относно обстоятелството, че през процесния период именно ответниците са имали
качеството клиенти на топлинна енергия, доставяна и потребявана в процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к.
Младост 1А, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен № 256822, в качеството си на
съсобственици на същия имот. Обстоятелството, че ответниците са имали
качеството клиенти на топлинна енергия доставяна и потребявана в процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к.
Младост 1А, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен № 256822, през заявения от ищеца
процесен период, се установява и от събраните по делото доказателства, в това
число нотариален акт за продажба на недвижим имот № 67, том I, рег. № 782,
дело № 68/2005 г. на нотариус Елена Еленкова, рег. № 052 в Нотариалната камара
и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 46, том V, рег. № 2013, дело №
247/2008 г. на нотариус Елена Еленкова, рег. № 052 в Нотариалната камара, от
които се установява, че на 28.03.2005 г. ответницата П. С. Н. е придобила
собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 1,
находящ се в гр. София, ж.к. Младост 1А, бл. 501, вх. А, ет. 1, след което на
29.05.2008 г. същата е дарила на ответницата З. С. Н., притежаваната от нея ½
идеална част от процесния имот. Следователно през процесния период
ответниците П. С. Н. и З. С. Н. са притежавали в съсобственост процесния имот
/всяка е притежавала по ½ идеална част от същия/, респективно, в качеството си на
съсобственици на процесния имот, ответниците са имали качеството клиенти на
топлинна енергия, доставяна и потребявана в процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 1А, бл. 501,
9
вх. А, ет. 1, абонатен № 256822, през заявения от ищеца процесен период.
Както се посочи по-горе, видно от депозираните от името на ответниците
възражения в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 36954/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, същите изрично са посочили, че оспорват
дължимостта единствено на претендирани от т. ЕАД суми за периода 01.05.2018
г. - 06.07.2019 г., като погасени по давност. Същевременно, видно от
представеното, както в хода на заповедното производство, така и в настоящото
исково производство, платежно нареждане от 11.08.2022 г. за сумата от 1528,10
лева, с наредител З. С. Н. и получател т. ЕАД, в същото е посочено, че с
горепосочената сума се плащат главници /включително за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия/, лихви и разноски по гр.д. № 36954/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав. Видно от изложеното в исковата молба, с
извършеното плащане от страна на ищцовото дружество са погасени суми,
предмет на издадената заповед за изпълнение, както следва: суми за разноски в
заповедното производство по гр.д. № 36954/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав; суми за лихва за забава за периода 31.07.2019 г. – 06.06.2022 г. върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение; суми за главница за цена на
услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент
№ 1, находящ се в гр. София, ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен №
256822 за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 07.07.2022 г. до окончателното й изплащане
/11.08.2020 г./; суми за лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 06.06.2022 г.
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; както и частично
суми за стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден
имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к.“Младост 1А“,
бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен № 256822, като след извършеното погасяване е
останала незаплатена сума в размер на 341,58 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1,
абонатен № 256822. Доколкото в платежното нареждане от 11.08.2022 г. не е
посочено конкретно кои вземания, предмет на издадената в производството по
гр.д. № 36954/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, се погасяват от
длъжниците с извършеното на 11.08.2022 г. плащане, поради което ищецът е
извършил погасяването при спазване на реда, предвиден в разпоредбата на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД.
Тук следва да се припомни, че видно от депозираните от името на
10
ответниците възражения в хода на заповедното производство по ч.гр.д. №
36954/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, същите изрично са посочили, че
оспорват дължимостта единствено на претендирани от т. ЕАД суми за периода
01.05.2018 г. - 06.07.2019 г., като погасени по давност. Същевременно в
производството по по гр.д. № 36954/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав са
претендирани суми за лихва за забава за периода 31.07.2019 г. – 06.06.2022 г.
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение и суми за лихва за
забава за периода 15.09.2019 г. – 06.06.2022 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, който не попадат в оспорения от ответниците
период с подадените от тях възражения срещу заповедта за изпълнение
/01.05.2018 г. – 06.07.2019 г./, поради което следва да се приеме извод, че в частта
по претенциите на ищеца за лихви за забава върху претендираните в заповедното
производство главници не е депозирано възражение от ответниците и в тази част
заповедта за изпълнение е влязла в сила. В производството по по гр.д. №
36954/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав се претендира главница за цена
на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1,
абонатен № 256822 за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г. Дори да се приеме, че
вземането за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за месец
06.2019 г. става изискуемо веднага след изтичането на месеца, за който се дължи,
т.е. считано от 01.07.2019 г., то при спазване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, предвиждаща, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти, то се налага извод, че и претендираното вземане за главница за цена на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия не е погасено по давност
/доколкото дори да се приеме, че , че вземането за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за месец 06.2019 г. става изискуемо веднага
след изтичането на месеца, за който се дължи, т.е. считано от 01.07.2019 г., то при
спазване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците давностния срок по отношение на
същото би изтекъл най-рано на 01.09.2022 г., т.е. след депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
11
съда/.
Предвид гореизложеното се налага извод, че спорният по делото въпрос,
който следва да намери разрешение в настоящото производство е дали
ответниците З. С. Н., ЕГН: ********** и П. С. Н., ЕГН: ********** дължат
разделно /по ½ част за всяка от тях/ в полза на т. ЕАД, ЕИК ****** сумата от
341,58 лв. представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к.
“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен № 256822, за периода 01.05.2018 г. –
06.07.2019 г.
По делото не е спорно, че през процесния период /01.05.2018 г. – 06.07.2019
г./, сградата, в която се намира процесният имот е с непрекъснато
топлоснабдяване, като ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия
топломер за потребената топлинна енергия. Горното обстоятелство се установява
и от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, неоспорена от
страните и приета в производството съдебно-техническа експертиза. От
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, неоспорена от страните
и приета в производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че
за процесния период /01.05.2018 г. – 06.07.2019 г./, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 529,25 лева /като са отчетени
обстоятелствата: 1/ че за отчетен период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е налице
сума за връщане по изравнителна сметка, която е приспадната от задължението за
този отчетен период; 2/ че за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е налице
сума за доплащане, която е добавена към задължението, съразмерно на периода,
който е процесен и попада в отчетен период 01.05.2019 г. 30.04.2020 г./, за чието
заплащане следва да отговарят ответниците З. С. Н., ЕГН ********** и П. С. Н.,
ЕГН **********.
В отгоорите на исковата молба, подадени от името на ответниците З. С. Н.,
ЕГН ********** и П. С. Н., ЕГН ********** са релевирани възражения за
погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през исковия период. По
отношение възражението за погасяване по давност на претендираните в
настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
12
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2019 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и през юли 2020 г. за
вземания, възникнали в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
13
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 07.07.2022 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г., то съдът приема, че
погасени по давност са вземанията на ищеца за доставена и потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г., доколкото изискуемостта на
вземането за месец февруари 2019 г. е настъпила считано от 15.04.2019 г., като
при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за
периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно,
то 3-годишния погасителен давностен срок е бил изтекъл преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.07.2022 г., респективно е обхванато от
погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за
месец февруари 2019 г. е следвало да изтече на 15.06.2022 г./. Изискуемостта на
вземането за месец март 2019 г. е настъпила считано от 16.05.2019 г., като при
съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно, то 3-
14
годишния погасителен давностен срок не е бил изтекъл преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.07.2022 г., респективно не е обхванато от
погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за
месец март 2019 г. е следвало да изтече на 16.07.2022 г./. Следователно, погасени
по давност са вземанията за периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г., респективно,
непогасени по давност са вземанията за периода 01.03.2019 г. – 06.07.2019 г., като
от заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че за същия период
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 83,76 лева, за чието
заплащане следва да отговарят ответниците З. С. Н., ЕГН ********** и П. С. Н.,
ЕГН **********.
Същевременно в проведеното по делото открито съдебно заседание на
14.11.2022 г. от името на ответниците, чрез процесуалния им представител –
адвокат Обидимска, са представени доказателства за извършено плащане на сума
по фактура за месец декмври 2019 г. в размер на 52,43 лева /плащането е
извършено на 07.02.2020 г., т.е. преди завеждане на делото/, като представения
документ и обективираното в него плащане на суми за доставена и потребена
топлинна енергия в процесния имот през заявения в исковата молба период, не е
оспорено от страна на ищцовото дружество, поради което съдът намира, че следва
да кредитира така представеното и приобщено към доказателствения материал
писмено доказателства и да използва това доказателство при извеждането на
изводите си по съществото на спора. Горепосочената сума от 52,43 лева, следва да
се приспадне от дължимата от ответниците сума за цена на доставена и потребена
топлинна енергия, доколкото представлява платена от ответниците сума за
главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия, дължима за
процесния период /противно разбиране и тълкуване на събраните по делото
доказателства би довело до получаване от ищцовото дружество на сума в размер
по-голям от реално дължимия от ответниците, респективно до обогатяване на
ищцовото дружество за сметка на ответниците, за което няма да е налице законово
основание/.
Следователно от събраните по делото доказателства се установява, че за
процесния период 01.03.2019 г. – 06.07.2019 г. ответниците З. С. Н., ЕГН
********** и П. С. Н., ЕГН ********** дължат в полза на т. ЕАД сумата от 31,33
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София,
ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен № 256822.
15
Същевременно от изложените в исковата молба твърдения от ищеца се
установява в производството, че с извършеното плащане, направено от страна на
ответниците в хода на заповедното производство, от страна на ищцовото
дружество са погасени суми, предмет на издадената заповед за изпълнение, както
следва: суми за разноски в заповедното производство по гр.д. № 36954/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав /включително за юрисконсултско
възнаграждение/; суми за лихва за забава за периода 31.07.2019 г. – 06.06.2022 г.
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение; суми за главница за
цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1,
абонатен № 256822 за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 07.07.2022 г. до окончателното й
изплащане /11.08.2020 г./; суми за лихва за забава за периода 15.09.2019 г. –
06.06.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; както
и частично суми за стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София,
ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен № 256822, като след
извършеното погасяване е останала незаплатена сума в размер на 341,58 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София,
ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен № 256822. В тази връзка,
настоящият съдебен състав намира, че в частта от претенцията за главница,
предмет на разглеждане в настоящото исково производство, за която съдът
достигна до извод, че същата е погасена по давност и частично чрез извършено от
ответниците плащане преди завеждане на делото, не е налице основание за
ищцовото дружество да събира разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
36954/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, преди приключване на исковото
производство по тези искове с влязъл в сила съдебен акт, доколкото дължимостта
на сумата 341,58 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ
се в гр. София, ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен № 256822, за
периода 01.05.2018 г. – 06.07.2019 г. не е била безспорна между страните в
производството. Следователно за ищцовото дружество е било налице основание
да погасява /с извършеното в хода на заповедното производство плащане в размер
на 1528,10 лева/ суми за разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
36954/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав за разликата над 110,19 лева до
16
134,42 лева. Горепосочената сума от 24,23 лева /формирана от разликата между
сумите от 134,42 лева и 110,19 лева/, следва да се приспадне от дължимата от
ответниците сума за цена на доставена и потребена топлинна енергия, доколкото
представлява платена от ответниците сума за главница за цена на доставена и
потребена топлинна енергия, дължима за процесния период /противно разбиране
и тълкуване на събраните по делото доказателства би довело до получаване от
ищцовото дружество на сума в размер по-голям от реално дължимия от
ответниците, респективно до обогатяване на ищцовото дружество за сметка на
ответниците, за което няма да е налице законово основание/.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав достига до извод,
че незаплатения остатък от стойността на на доставена и потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр.
София, ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен № 256822, през
процесния период, е в размер от общо 7,10 лева, като всяка от ответниците следва
да отговаря за по ½ част от горепосочената сума или за сума в размер на 3,55 лева.
Предявеният иск за признаване за установено, че ответникът З. С. Н. дължи
на ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до размера
от 3,55 лева и за периода 01.03.2019 г. – 06.07.19 г. и следва да бъде уважен за
тези период и размер, като за разликата над този размер до пълния предявен
размер от 170,79 лева и за периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г., искът следва да се
отхвърли. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /07.07.2022 г./ до окончателното й
изплащане.
Предявеният иск за признаване за установено, че ответникът П. С. Н. дължи
на ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до размера
от 3,55 лева и за периода 01.03.2019 г. – 06.07.2019 г. и следва да бъде уважен за
тези период и размер, като за разликата над този размер до пълния предявен
размер от 170,79 лева и за периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г., искът следва да се
отхвърли. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /07.07.2022 г./ до окончателното й
изплащане.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
17
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и ищеца и ответниците.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
С оглед изложеното по-горе по отношение извършеното от ищцовото
дружество погасяване на суми за разноски, дължими в заповедното производство
по ч.гр.д. № 36954/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът намира, че
всички дължими от ответниците в полза на ищцовото дружество разноски в
заповедното производство, са погасени с плащането от 11.08.2022 г. в размер на
1528,10 лева.
От името на ответницата З. С. Н. не е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 36954/2022 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав и не са представени доказателства за извършването на разноски,
поради което и такива не следва да се присъждат в полза на ответницата Здравйа
С. Н..
От името на ответницата П. С. Н. не е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 36954/2022 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав и не са представени доказателства за извършването на разноски,
поради което и такива не следва да се присъждат в полза на ответницата П. С. Н..
От името на ответницата П. С. Н. не е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 36954/2022 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав и не са представени доказателства за извършването на разноски,
поради което и такива не следва да се присъждат в полза на ответницата П. С. Н..
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски в исковото
производство по гр.д. № 50741/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, както
следва: 1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на
65,68 лева; 2/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и
приета в производството съдебно-техническа експертиза в размер на 250 лева; 3/
за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което съдът с оглед
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ищцовото дружество процесуални действия, определя в размер на
150,00 лева.
18
Предвид горното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците З. С. Н., ЕГН: ********** и П. С. Н., ЕГН: **********, и двете с
адрес: *******************, следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на
ищеца т. ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ************,
сумата от 42,71 лева, представляваща разноски в исковот производство по гр.д. №
50741/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете /като е съобразено и обстоятелството, че сумата от 24,23 лева е платена в
хода на производството – на 11.08.2022 г. и след вече настъпъли падеж и
изискуемост на сумите за главница за цена на доставена и потребена топлинна
енергия в процесния имот през периода 01.03.2019 г. – 06.07.2019 г./.
От името на ответницата З. С. Н. своевременно е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 50741/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, като са представени и доказателства за
действителното извършване на претендираните разноски, а именно за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
От името на ищцовото дружество своевременно е релевирано възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
ответницата З. С. Н. адвокатско възнаграждение в производството, което съдът
намира за неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение
е в размер по-нисък от минималния предвиден такъв в Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за съответния вид
работа.
Предвид горното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът т.
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ************ следва да
бъде осъден да заплати в полза на ответницата З. С. Н., ЕГН: **********, с адрес:
******************* сумата от 181,66 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 50741/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав
съразмерно на отхвърлената част от иска срещу ответницата З. С. Н. /като е
съобразено и обстоятелството, че сумата от 24,23 лева е платена в хода на
производството – на 11.08.2022 г. и след вече настъпъли падеж и изискуемост на
сумите за главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия в
процесния имот през периода 01.03.2019 г. – 06.07.2019 г./.
От името на ответницата П. С. Н. своевременно е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 50741/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, като са представени и доказателства за
19
действителното извършване на претендираните разноски, а именно за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
От името на ищцовото дружество своевременно е релевирано възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
ответницата П. С. Н. адвокатско възнаграждение в производството, което съдът
намира за неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение
е в размер по-нисък от минималния предвиден такъв в Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за съответния вид
работа.
Предвид горното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът т.
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ************ следва да
бъде осъден да заплати в полза на ответницата П. С. Н., ЕГН: **********, с адрес:
******************* сумата от 181,66 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 50741/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от иска срещу ответницата П. С. Н. /като е
съобразено и обстоятелството, че сумата от 24,23 лева е платена в хода на
производството – на 11.08.2022 г. и след вече настъпъли падеж и изискуемост на
сумите за главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия в
процесния имот през периода 01.03.2019 г. – 06.07.2019 г./.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем Сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство,
а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т. ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против З. С. Н., ЕГН: **********, с адрес: *******************, иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че З. С. Н., ЕГН:
********** дължи в полза на т. ЕАД, ЕИК ******, сумата от 3,55 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София,
ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен № 256822, за периода 01.03.2019
г. – 06.07.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
20
07.07.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 13.07.2022 г. по гр.д. № 36954/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 3,55 лева до пълния предявен размер от 170,79 лева и за
периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т. ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против П. С. Н., ЕГН: **********, с адрес: *******************, иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че П. С. Н., ЕГН:
********** дължи в полза на т. ЕАД, ЕИК ******, сумата от 3,55 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София,
ж.к.“Младост 1А“, бл. 501, вх. А, ет. 1, абонатен № 256822, за периода 01.03.2019
г. – 06.07.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
07.07.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 13.07.2022 г. по гр.д. № 36954/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 3,55 лева до пълния предявен размер от 170,79 лева и за
периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 50741/2022 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав, по предявявените, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, обективно и субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79
ЗЗД, в частта за периода 07.07.2019 г. – 31.07.2019 г.
ОСЪЖДА З. С. Н., ЕГН: ********** и П. С. Н., ЕГН: **********, и двете с
адрес: ******************* да заплатят в полза на ищеца т. ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: ************, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 42,71 лева, представляваща разноски в исковото производство по
гр.д. № 50741/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете.
21
ОСЪЖДА т. ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
************ да заплати в полза на З. С. Н., ЕГН: **********, с адрес:
*******************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 181,66 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 50741/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от иска срещу
ответницата З. С. Н..
ОСЪЖДА т. ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
************ да заплати в полза на З. С. Н., ЕГН: **********, с адрес:
*******************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 181,66 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 50741/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от иска срещу
ответницата З. С. Н..
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Решението, в частта, с която се прекратява частично производството по гр.д.
№ 50741/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, има характер на определение
и подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в едноседмичен сорк от
връчване препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22