РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. В. 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:С. Ж. С.
Г. П. Й.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20221300500115 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №299/29.10.2021 г. по гр.д.№411/2020 г. по описа на
Районен съд-В. са отхвърлени предявените от „Б. П. П. Ф. С.А.”, чрез „Б. П.
П. Ф.С.А.”, клон Б., ЕИК.. със седалище и адрес на управление: гр. С. Б. П. С.
сгр. 14, със законен представител Димитър Димитров-заместник управител,
срещу ПЛ. ОГН. СЛ. е ЕГН: ********** е адрес гр.В. иск е правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД за признаване
на установено в отношенията между страните, че ПЛ. ОГН. СЛ. е ЕГН:
********** е адрес гр.В. дължи на „Б. П. П. Ф. С.А.”, чрез „Б. П. П. Ф. С.А.”,
клон Б. следните суми: главница в размери 1328.12 лева главница, ведно със
законната лихва,считано от 26.09.2019г. до окончателното издължаване, 38.28
лева възнаградителна лихва за периода 01.09.2018г.-07.02.2019г., 80.01 лева
мораторна лихва за периода 07.02.2019г.-11.09.2019г., за които суми е
издадена Заповед № 1886/02.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2767/2019 г. на ВРС.
1
Отхвърлено е искането на „Б. П. П. Ф. С.А.”, чрез „Б. П. П. Ф. С.А.”,
клон Б. ЕИК .., седалище и адрес на управление: гр. С., със законен
представител Д. Д.-Заместник управител, за присъждане на разноски по
гр.дело № 411/2020г.на ВРС и ч.гр.д. № 2767/2019 г. на ВРС.
Така постановеното решение е обжалвано от „Б. П. П. Ф. С.А., П. Ф.
чрез „Б. П. П. Ф. С.А., клон Б., гр. С. чрез юрисконсулт П. П. .
Поддържа се ,че не може да бъде споделен решаващият извод на съда,
че са налице два договора по кредит - страница № 3 от обжалваното решение.
Между страните било налице едно облигационно правоотношение .Чрез
услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори“
кредитополучателят изплащал избраната от него стока или услуга ,като за
всяко ползване на тази услуга се подписвало приложение към
Договора.Изразяват се подробни съображения в тази насока ,като с оглед на
горните съображения се иска да се отмени обжалваното решение в цялост и
да се постанови друго, с което да се уважи предявения по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск срещу Пламен О. С..
Иска се в полза на Б. П. П. Ф. С.А да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37
от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева.
Депозиран е отговор на въззивна жалба вх.№ 266961/2021г. от П. О. С.,
ЕГН **********, пост. адрес: гр. В., ответник по гр.д. 411 / 2020г. по описа на
ВРС,чрез назначения му особен представител адв. Д. Д.,съдебен адрес: гр. В..
Оспорва се подадената въззивна жалба като нередовна и
неоснователна.
Поддържа се ,че постановеното Решение № 299/ 29.10.2021г. по гр.
дело № 411/ 2020 г. на ВРС е правилно и законосъобразно.
Възражението във въззивната жалба, за неправилност на решаващия
извод на съда, че са налице два договора за кредит, изцяло противоречало на
изложението в Исковата молба, стр.1 от същата, където се твърдяло, че „при
сключването на договор за кредит за покупка на стоки и услуги № СRЕХ-
15660784, П. О. С. бил дал съгласието си, освен усвоения кредит, да му бъде
отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
Master card . Ищцовото дружество посочвало, че ответникът активирал
2
предоставената му кредитна карта № САRD 15660795 с максимален кредитен
лимит от 1500 лв. Твърдяло се, че кредитът бил револвиращ, който
кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции - теглене в
брой на банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (РOS) и др.,
осъществени чрез издадената кредитна карта. Сочело се, че върху усвоената
сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване на използвания
период съгласно определения годишен лихвен процент. Твърди, че
ответникът бил преустановил редовното плащане по кредитната карта на
01.09.2018 г., като балансът по нея бил минус 1366,40 лв., което наложило
ищецът да блокира използването й.
Горните обстоятелство не се подкрепяли от събраните по делото
доказателства.
Твърди се ,че по делото не се установило от писмените доказателства и
от изготвеното по делото експертно заключение по назначената съдебно-
счетоводна експертиза страните да са постигнали съгласие за сключване на
два договора за кредит между тях. Установило се сключването на договор за
кредит, с който било извършено усвояване чрез функционалността покупка на
изплащане по револвиращ кредит с горепосочения номер- САRD -15660795 и
била закупена описаната стока -многофункционални озвучителни системи
SONY MNC GT4D - 1 бр. на цена 1249.00 лева, както и че била сключена
застраховка по групова полица 5/2008г., като ищецът бил превел сумата по
сметка на продавача . Не се установявало в сметката да е имало други суми,
различни от преведената от ищеца на продавача и застрахователя.
Съгласно погасителния план към договора, погасяването му следвало
да бъде на 11 равни месечни вноски от 141.09 лева с падежи от 01.03.2018г.
до 01.11.2018г. Видно от заключението на вещото лице, внесена била първата
вноска на падежа и били направени още две плащания. Не се установявало от
доказателствата по делото ответникът да е правил други плащания със суми
от картата. Не се установявало от събраните доказателства ответникът да е
получил карта и ПИН към същата, нито такава да е ползвана, поради което
съдът правилно бил приел, че липсват правоотношения между страните на
посоченото договорно основание при посочените права и задължения.
Освен изложеното, следвало да се има предвид, че договорът за заем е
реален договор, поради което елемент от фактическия състав на неговото
3
сключване било действителното предаване на сумата. От приложената по
делото товарителница на „М. Е. ООД от 24.01.2018г. не можело да се приеме,
че на ответника е предадена кредитна карта. Върху товарителницата не били
описани конкретните изпратени на ответника документи, поради което и от
представените по делото доказателства не би могло да се направи
категоричен и безспорен извод, че издадената от кредитора кредитна карта е
била получена от ответника, както и че именно последният е извършвал
трансакции, усвоявайки предоставения му кредитен лимит. Що се отнася до
представените по делото извлечения от сметка, то същите представлявали
едностранно изготвени електронни документи на хартиен носител, които не
се ползвали с материална доказателствена сила и не се подкрепяли от
останалите събрани по делото доказателства.
Твърденият от ищеца и обективиран в приложените към исковата
молба писмени доказателства договор за револвиращ кредит имал характер на
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което като условие за
неговата действителност намирали приложение императивните изисквания
уредени в ЗПК. В настоящия случай след изследване на съдържанието на
договора се поддържа, че процесният потребителски кредит е недействителен
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. В процесния договор кредиторът се бил задоволил единствено е
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР.
Липсвало обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 44,90 % /. В този порядък следвало да
се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз
на всичко дължимо по кредита / следвало по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай
в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства
липсвала. Посочен бил лихвен процент по заема /който бил фиксиран /, както
4
и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснявало как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Следвало да се посочи, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия ,било недопустимо. Тези съставни елементи обаче оставали
неизвестни и на практика така се създавали предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва
в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в
тарифата към заема освен лихвения процент били предвидени и такси за
администриране на просрочени вноски, месечни такси за обслужване, такси
за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в
банкомат. От така изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че
тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени.
Съобразно гореизложеното, дори да се приеме, че е налице сключен
договор за заем с ответника, усвоим чрез предоставена на последния кредитна
карта, то кредитното правоотношение между страните се явявало
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова
не било състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици.
На следващо място, макар първоинстанционният съд да не бил
разгледал възражението за неравноправни каузи,се поддържа,че е налице
неравноправност на клаузата, в която е уговорена дължимата
възнаградителна лихва в размер на 35% с оглед евентуалното й противоречие
с добрите нрави. Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните можели свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави. За противоречащи на
добрите нрави следвало да се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. По
отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната практика се
приемало, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
такава е действително, не следва да бъде по-голям от трикратния размер на
законната лихва. (В този смисъл решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело №
1106/2003г., II г.о., ВКС, решение № 378/ 18.05.2006г. по гр. дело №
5
315/2005г., II г. о., ВКС, решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/
2007г., II г.о., ВКС, определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/
2014 г., IV г. о., ВКС и др.). През годината на сключване на процесния
договор за кредит законната лихва за забава се определяла съгласно
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения на Министерски съвет и
била в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни
пункта. През 2018 г. ОЛП на БНБ бил 0%, видно от справка на интернет-
страницата www.bnb.bg, следователно размерът на законната лихва за забава
бил 10%. Определеният в приложението към процесния договор лихвен
процент надвишавал повече от три пъти този размер. С оглед на
гореизложеното,се поддържа , че пределената в процесния договор
възнаградителна лихва е договорена в нарушение на добрите нрави,
следователно клаузата е нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Прави се възражение за нищожност, като неравноправна, на клаузата
по т. 15 от Договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
според която кредиторът може да преразглежда размерът на лихвата и
таксите всеки месец. В договора не се съдържали условията по кредита,
регламентиращи методиката, по които заемодателят може едностранно да
променя лихвата до пълното погасяване на задължението, които „били
предпоставка за действителност на договора, съгласно чл. 21 във вр. с чл. 11
ал. 1 т. 9 от ЗПК. В договора не бил посочен никакъв алгоритъм и правила, по
които базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъствало и
правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с
изменението на стойностите на факторите, които принципно биха били
основание за промяната.
С оглед на горното се иска да се потвърди Решение № 299/ 29.10.2021г.
по гр. дело № 411/ 2020г на Районен съд- В.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Искът е с правно основание чл. 415, във вр. с чл.124 ГПК, във вр.с чл.79
6
ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.22 вр. чл.11, т.7 -11 от ЗПК и чл.146 ЗЗП и чл.24 ЗПК.
Пред районния съд е предявен иск от „ Б. П. П. Ф.” С.А. клон Б., е ЕИК
. със седалище и адрес на управление гр.С. представлявано от пълномощник
Н. М. -юрисконсулт, упълномощена от Д. Д. -Заместник управител , срещу
ПЛ. ОГН. СЛ. с ЕГН: ********** е адрес в гр.В., за установяване вземания на
ищеца към ответника за суми, произтичащи от договор.
Поддържа се от ищеца, че при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги СREХ -15660784, ответникът дал съгласие да
получи револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
МастърКард, като ответникът направил волеизявление за сключване на
кредита, посредством активирането на предоставената му кредитна карта и
осъществяване на първата трансакция. Същият е получил кредит е
максимален кредитен лимит 1500.00 лева, който е усвоявал посредством
всякакви трансакции - теглене в брой, плащания, чрез терминални
устройства, осъществени чрез издадената му кредитна карта. Ответникът не
внасял минималните месечни погасителни вноски, представляващи
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
Ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.09.2018г., когато е последното плащане по нея , като балансът по същата е
минус 1366.40 лева. Към датата на предявяване на вземането, за което е
образувано ч.гр.д. № 2767/2019г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК , връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, вземанията са в
размери 1328.12 лева главница, ведно със законната лихва, 38.28 лева
възнаградителна лихва за периода 01.09.2018г.- 07.02.2019г., 80.01 лева
мораторна лихва за периода 07.02.2019г.-11.09.2019 г. Иска се Съдът да
постанови решение , с което да установи по отношение на ответната страна
вземанията, както и да осъди ответника да заплати направените по делото
разноски и тези в заповедното производство.
Представени са писмени доказателства, приложено е и ч.гр.д.№
2767/2019г.на ВРС.
Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК
е връчена на ответника, чрез назначен особен представител, който в срока по
същия текст е отговорил . Излага се в отговора, че претенциите са
неоснователни. Не е установено сключено заемно правоотношение по
твърдения реален договор за заем, няма доказателства за получаване на
картата от ответника, за предоставяне на ПИН, и извършени от същия
транзакции. Не е установено от ищеца, с оглед потребителския характер на
кредита, съобразяване е разпоредбите на ЗПК, което прави същия договор
недействителен, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Сочи се още и
недействителност на клаузата, е която е уговорен размер на дължимата
възнаградителна лихва, който надвишава трикратния размер на законната
лихва и е уговорена в нарушение на добрите нрави, както и на клаузата н ат.
15 от договора.Като цяло правните доводи съвпадат с тези ,изразени в
отговора на въззивната жалба.
7
По делото са събрани писмени доказателства и е изслушано
заключението на вещо лице.
Не се спори между страните ,че на 12.01.2018 г. същите сключили
договор за кредит за покупка на стоки или услуги СREХ -15660795 (л.18-22
от гр.д.411 от 2020 г.)и че ответникът дал съгласие да получи револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта МастърКард, като
ответникът направил волеизявление за сключване на кредита посредством
активирането на предоставената му кредитна карта и осъществяване на
първата трансакция. Същият е получил кредит е максимален кредитен лимит
1500.00 лева, който е усвоявал посредством всякакви трансакции - теглене в
брой, плащания, чрез терминални устройства, осъществени чрез издадената
му кредитна карта.
Ответникът не изпълнил задълженията си по договора,като не внасял
минималните месечни погасителни вноски, представляващи променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.09.2018 г., когато е последното плащане по нея , като балансът по същата е
минус 1366.40 лева.
Ищецът депозирал заявление по Чл.410 ГПК ,по което било образувано
ч.гр.д. № 2767/2019г. на ВРС и била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК , връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Претендираните вземанията са в размери 1328.12 лева главница, ведно
със законната лихва, 38.28 лева възнаградителна лихва за периода
01.09.2018г.- 07.02.2019г., 80.01 лева мораторна лихва за периода
07.02.2019г.-11.09.2019г.
Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит , за кредитополучателя възниква задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Месечните погасителни вноски се правят на 1-во число от месеца ,
следващ издаването на извлечението , най-малко в размера , посочен в
тарифата.
Годишният процент на разходите е фиксиран на 44,90 %
Годишният лихвения процент е в размер на 35,00%.
Месечна такса за обслужване е в размерна 4,00 лв.
На 12.01.2018г. ищеца закупил с фактура № ********** , издадена от„
З. М.М.С. „ООД - Аудио система на стойност с ДДС 1 249,00 лв.
Фактурата е подписана от клиента П.С. , сумата е преведена по банкова
сметка от Б. П. на търговец „ З. М.М.С. „ ООД.Съгласно подписаният договор
между страните, ответникът е следвало да плати 11 броя месечни вноски по
141,09 лв. на обща стойност от 1 551,99 лв. , от които : 1 361,41лв. - за
главница и 190,58лв. - за договорена възнаградителна лихва.Договорено е ,че
погасителните вноски следва да се правят на всяко 1-во число от месеца ,
като първата вноска е на 01.03.2018 г. и последната е на 01.01.2019 г.
8
Ответникът е активирал предоставената му кредитна карта с номер
САRD - 15660795 на 12.01.2018 год. с максимален кредитен лимит от 1
500,00лв.
Ответникът е направил три погасителни вноска по кредита - вноска на
02.03.2018 г. от 141,50лв.; на 30.05.2018г. - 60,00лв. и на 16.08.2018г. внесени
последно - 180,00лв.
Назначеното по делото вещо лице Е. С. В. дава заключение ,че всичко
направени вноски по кредитна карта са в размер на 381,50лв.
С така внесените суми са погасени по кредита :33,29лв. от главницата
,152,30 лв. от договорената лихва ,40,00лв. платени 10 броя месечни такси и
155,91лв. платени лихви по кредита.
Ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта
на 01.09.2018 година, когато е последното движение по нея , като балансът по
същата е в размер на минус - 1 366,40 лв.
С приспадане на внесените суми по потребителския револвиращ кредит
, задължението на ответника към 27.09.2018 г. според вещото лице е :
-главница 1 328,12лв. / предоставени 1361,41лв. - 33,29лв. - погасени/
- договорна лихва 38,28лв./договорени 190,58лв. - 152,30лв. - погасени /
или всичко 1 366,40лв. неплатени суми по договор за кредит.
На 27.09.2018год. ищецът Б. П.П. Ф. е депозирал в Районен съд гр. В.
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК , като е
издадена и Заповед № РЗ - 1886 от 02.10.2019год. с която заповед съдът
разпорежда длъжникът П. О. С. да заплати на кредитора неизпълнено
задължение по договор за револвиращ потребителски кредит:
главница в размер на 1 328,12лв,
възнаградителна лихва в размер на 38,28лв. / от 01.09.2018г. до
07.02.2019 г./
мораторна лихва в размер на 80,01лв. / от 07.02.2019г. до
01.09.2019г. / или общо вземане в размер на 1 446,41лв.
Към момента на проверката при ищеца вещото лице не е установило
направени плащания от ответника по дължимите суми по договора за
револвиращ потребителски кредит, предмет на настоящото дело.
Съгласно общите условия към договора при забава на плащането на
месечна погасителна вноска, Кредитополучателя дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска.
Лихва за забава на плащането на главницата е според вещото лице в
размер от 80,01лв. за периода от 07.02.2019 год. до 01.09.2019 год.
Вещото лице обобщава ,че непогасената главница по договора е в
размерна 1328,12лв.,че непогасената възнаградителна лихва от 01.09.2018
г. до 07.02.2019 г.е в размер на 38,28лв. и че мораторната лихва за забава от
07.02.2019 г. до 01.09.2019 г. е 80,01лв. или всичко дължими суми от
ответника по договор за кредит са в размер на 1 446,41лв.
От фактическа страна се установява ,че видно от Договор за отпускане
9
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
САRD -15660795/12.01.2018г. , сключен между страните и извършено
усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ
кредит с горепосочения номер- СARD -15660795 за покупка на стоки
многофункционални озвучителни системи SONY MNS GT4D - 1 бр. на цена
1249.00 лева и за сключена застраховка по групова полица 5/2008г.,
ответникът е закупил с отпуснатия кредит посочената стока. Първоначална
вноска не е направена, като е посочено, че общия размер на плащанията,
покрити е кредита е 1551.99 лева. ГПР е 27.21% а лихвения процент 24.30 %.
Съгласно погасителния план към договора, погасяването му е следвало да
бъде на 11 равни месечни вноски от 141.09 лева е падежи от 01.03.2018г. до
01.11.2018г.
На стр.3 от договора е посочено, че ищецът отпуска на ответника
револвиращ потребителски кредит в размер на 1500 лева. В същия договор е
посочено, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта до
размера на кредитния лимит- чл.2 от договора. Преди началото на ползване на
картата кредитополучателят е длъжен да я активира - чл.6 от договора. В чл.7
е посочено, че кредитополучателят е длъжен да използва картата единствено
лично, като пази в тайна съответния ПИН.В договора са посочени лихвен
процент 35%, ГПР 44.90 %, размер на лихва за забава 10% + ОЛП на БНБ и
размерите на таксите за теглене, справка и обслужване на карта.
Не се спори, че е постигнато съгласие за сключване на Договор за
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта СARD -
15660795/12.01.2018г.и че е извършеното усвояване като ответникът е
запознат с условията на договора, видно от положени подписи на всяка
страница, неоспорени по делото.
Видно от заключението на вещото лице, същото сочи, че ответникът е
дал съгласие за отпускане на револвиращ кредит под формата на кредитна
карта с максимален кредитен лимит от 1500.00 лева. 3а кредитополучателя е
възникнало задължението да заплаща месечна минимална погасителна
вноска,представляваща променлива величина,съобразно усвоената сума до
пълното погасяване на задължението. Месечните вноски се правят на 1-во
число от месеца,следващ издаването на извлечението , най-малко в размера
,посочен в тарифата.ГПР е фиксиран на 44.90%, а ГЛП е 35 %. Вещото лице
сочи, че на 12.01.2018г. ищецът закупил с фактура №**********, издадена от
„З. М.“ ООД посочената по -горе аудио система на стойност 1 249.00 лева,
представена по делото, като сумата е преведена на продавача по банкова
сметка от ищеца, като ответникът е следвало да плати 11 бр.вноски по 141.09
лева на всяко първо число от месеца е първа вноска на 01.03.2018г. и
последна на 01.01.2019 г. .Вещото лице не констатира други трансакции,
представляващи теглене от ответника. Сочи, че ответникът е направил три
погасителни вноски по кредита - на 02.03.2018г.-141.50 лева, на 30.05.2018г.-
60.00 лева и на 16.08.2018г. -180.00 лева.
Представено е месечно извлечение от кредитна карта от 15.01.2019г.,
както и товарителница от 24.01.2018г.с подател ищеца и получател -
ответника,и с описано съдържание на пратката -документи.
10
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
11
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява основателна поради следните съображения:
За да се уважат предявените искове дружеството - ищец следва да
установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за
револвиращ кредит/ и в претендиралия размер, а именно - наличието на
валиден сключен договор за паричен кредит, който обвързва страните, и по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Следва да
докаже и конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да
докаже, и че е уговорена договорна лихва, като следва да докаже и размера и
периода на претенцията за договорна лихва, както и изпадането в забава на
ответника и размера на претендираната мораторна лихва.
Не може да бъде споделен решаващият извод на съда, че са налице два
договора по кредит - страница № 3 от обжалваното решение. Между страните
е налице едно облигационно правоотношение - това по договор за кредит
САRD-15660795, което е видно и от представените по делото доказателства.
Чрез услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски
партньори“ (чл.4 от договора за кредит САRD-15660795-л.18 от гр.д.411/2020
г.) кредитополучателят изплаща избраната от него стока или услуга
посредством усвояване от кредитния лимит на револвиращия кредит.
Услугата се използва чрез телефонния център и мрежата от търговски
партньори на кредитора, като не е необходимо кредитната карта (пластиката)
да е издадена/доставена на кредитополучателя или същата да е активирана
съобразно процедурата по чл. 6 от договора.За всяко ползване на тази услуга
се подписва приложение към Договора, съдържащо конкретните параметри
на трансакцията - в настоящия случай на 12.01.2018 г. е подписано
приложение към договора за усвояване СRЕХ-15660795 за закупуване на
многофункционална озвучителна система марка „Sоnу”, модел „МНС ЖТ4А”
на стойност 1249.00 лева от търговския партньор „З. - М. М. С.“ ООД и
застраховка „Закрила на плащанията“ на стойност 112.41 лева(л.16 от гр.д.
12
№411 от 2020 г.)
В чл. 4 от договора изрично е посочено, че неплатени вноски по
услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори ще се
удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит, което е в подкрепа на
факта, че в процесния случай е налице едно единствено правоотношение по
кредит САRD-15660795.
Неоснователни са развитите от районния съд доводи относно това ,че
следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 240 ал. 1 ЗЗД ,тъй като
процесният договор е за потребителски кредит и за него намират приложение
разпоредбите на Закона за потребителския кредит .Договорът за
потребителски кредит е консенсуален ,а не реален и разпоредбите на Чл.240
ЗЗД са неприложими по отношение на него .
В договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит ,издаване
и ползване на кредитна карта и в стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит и
издаване и ползване на кредитна карта се съдържат всички изискуеми
реквизити и условия ,предвидени в ЗПК и въззивната инстанция не
констатира наличието на неравноправни клаузи. Предвиденият в договора
ГПР съответства на императивните разпоредби на чл.19 , ал.4 от ЗПК
Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло №299/29.10.2021 г. по гр.д.№411/2020 г. по описа на
Районен съд-В.,вместо което постановява :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че П. О. С. с ЕГН: ********** с адрес
гр.В. ДЪЛЖИ НА „Б. П. П. Ф. С.А.” „Б. П. П. Ф. С.А.”, клон Б., ЕИК.. със
седалище и адрес на управление: гр. С., със законен представител Д. Д.-
заместник управител следните суми: главница в размер 1328.12 лева
главница, ведно със законната лихва,считано от 26.09.2019 г. до
окончателното издължаване, 38.28 лева възнаградителна лихва за периода
01.09.2018г.-07.02.2019г., 80.01 лева мораторна лихва за периода 07.02.2019г.-
11.09.2019г., за които суми е издадена Заповед № 1886/02.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2767/2019 г.
13
на ВРС.
ОСЪЖДА ПЛ. ОГН. СЛ. с ЕГН: ********** с адрес гр.В. ДА
ЗАПЛАТИ на „Б. П. П. Ф. С.А.” „Б. П. П. Ф. С.А.”, клон Б., ЕИК..., със
седалище и адрес на управление: гр. С. със законен представител Д. Д.-
заместник управител направени разноски в заповедното производство в
размер на 28,93 лв. заплатена държавна такса и 50 лв.за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА П. О. С. с ЕГН: ********** с адрес гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на
„Б. П. П. Ф. С.А.” „Б. П. П. Ф. С.А.”, клон Б., ЕИК...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., със законен представител Д. Д.-заместник управител
направени разноски по гр.д.411/2020 г. по описа на Районен съд-В. в размер
на 124,19 лв. заплатена държавна такса , 100 лв.за юрисконсултско
възнаграждение и 331,25 лв.за възнаграждение на особен представител адв.Д..
ОСЪЖДА П. О. С. с ЕГН: ********** с адрес гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на
„Б. П. П. Ф. С.А.” „Б. П. П. Ф. С.А.”, клон Б., ЕИК.. със седалище и адрес на
управление: гр. С., със законен представител Димитър Димитров-заместник
управител направени разноски пред въззивната инстанция в размер на 62,10
лв. заплатена държавна такса ,100 лв.за юрисконсултско възнаграждение и и
331,25 лв.за възнаграждение на особен представител адв.Д..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14