Определение по дело №109/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 138
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Иван Стойчев
Дело: 20211000600109
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 138
гр. София , 04.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев

Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600109 по описа за 2021 година
Производството е по чл.440 ал.2 от НПК.
Образувано е пред САС по жалба на защитата на осъдения Л. И. Х. срещу
определение на СГС – НО, 3ти с-в. по НЧД№4612/2020г., с което съдът:
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Л. И. Х. с искане за
УПО от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“, което същият
търпи към настоящия момент.
САС като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото намира от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред СГС е протекло по реда на чл.437 и следващите от НПК във
връзка с чл.70 от НК. Образувано е по молба на лишения от свобода Л. Х. с искане за УПО
от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“, което същият търпи към
настоящия момент, а именно наказание в размер на 3 г. „Лишаване от свобода“, което му е
наложено във връзка с извършени престъпления по чл. 215, ал. 2, вр. чл. 29 от НК.
СГС правилно установил релевантните в настоящото частно наказателно производство
факти, а именно:
Описаното наказание осъденият изтърпява фактически от 03.01.2020 г. видно от
материалите по делото, като му е зачетен предварителен арест в размер на 11 месеца и 22
дни и в този смисъл е отчетено начало на наказанието 27.10.2019 г. Доколкото се касае за
престъпление, извършено при условията на опасен рецидив изискването е лицето да е
изтърпяло фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание. Условие, което към
1
настоящия момент е налице, т.е. първата формална предпоставка за уважаване молбата на
лицето е налична.
По отношение на втората, визирана в закона предпоставка, а именно лицето да се е
поправило и превъзпитало и да е дало достатъчно доказателства за това, такива не са
налични по делото. На първо място следва да се има предвид, че се касае за престъпление,
извършено при условията на опасен рецидив, като видно от справката за съдимост на
лицето, същият е осъждан многократно и нееднократно е търпял наказание „Лишаване от
свобода“ и то в немалък размер. Настоящото му наказание в размер на 3 г. „Лишаване от
свобода“ същият търпи фактически от 1 г., като през по- голяма част от времето, през което
търпи това наказание по отношение на него не е прилагана корекционна дейност, доколкото
е приспаднато фактическото задържане под стража преди да започне изтърпяването на
наказание „Лишаване от свобода“. В този смисъл периода, в рамките на който се работи с
лицето не е особено голям, въпреки това видно е, че има постигната положителна промяна.
Това се установява от доклада, изготвен по повод молбата на лицето, където е посочено, че
същият не е наказван, награждаван е еднократно с писмена похвала, работи, справя се добре
с възложената му работа, не е агресивен, ангажира времето си именно с трудова дейност,
справя се добре с възложените задачи в групата, има мотивация за промяна. Само, че
желанията му и мотивацията за промяна следва да бъдат отчетени на фона, както вече бе
посочено на многобройните осъждания на лицето до този момент, което е търпяло не един
или два пъти наказание „Лишаване от свобода“ и въпреки това е продължил със своята
престъпна дейност. В този смисъл тази мотивация за промяна, която е видно от изготвения
доклад все още е само на ниво „мотивация“. Няма отчетена пълна промяна и пълно
постигане плана на присъдата, не е все още потвърдено и в пълна степен установено
наличието на промяна на лицето да води законосъобразен начин на живот. Извод, който се
налага, както с оглед непроменения риск от вреди, който остава в рамките на средните
стойности, а така също и на обстоятелството, че макар и да има промяна на риска от
рецидив с 9 т. - от 59 т. на 50 т., той продължава да остава в рамките на средния такъв и с
немалък брой точки, което означава, че започналата промяна, отчетена и в доклада и от
администрацията на затвора следва да продължи, а за да продължи тази промяна и за да се
потвърди същата, същият следва да доизтърпи наказанието „Лишаване от свобода“, което му
е било наложено именно и с оглед на неговото съдебно минало и обстоятелството, че се
касае за поредно осъждане на ефективно изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“.
Все още не е променен режима, при който той търпи наказанието, все още не са приложени
всички елементи на прогресивната система и лицето не е показало какво би било
поведението му при един по-облекчен режим, съответно при условия, различни от тези, в
които в момента търпи наказание „Лишаване от свобода“.
При тези факти законосъобразно СГС приел, че молбата на лишения от свобода се
явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
В пространната жалба на защитата по същество се пледира, че доводите на съда да
2
приеме липса на достатъчно доказателства за поправяне, не почиват на изрични законови
разпоредби и оттам се явяват субективни и незаконосъобразни. Този довод САС намира за
неоснователен. Разпоредбата на чл. 439а от НПК несъмнено съдържа примерно, а не
изчерпателно изброяване на възможните доказателства за поправяне на осъдения и
възможните способи за установяването им. Извън това съдът може да преценява всеки факт
стига да е установен и относим към преценката за поправяне на осъдения. От тази категория
са всички факти, с който се е съобразил първия съд, за да приеме липса на достатъчно
доказателства за поправяне – многократните минали осъждания, които без да са формална
пречка за УПО несъмнено налагат по продължително поправително въздействие, на фона на
обективно краткия размер на фактически търпяното наказание, както и ниската редукция на
риска от рецидив. И според САС тези факти не са подбрани произволно, а напротив имат
пряко и видимо отношение към възможния извод за поправяне или липса на такова.
Правилно са съобразени от СГС и въз основа на тях е направен правилен извод за липса на
доказателства за поправяне.
При извършената цялостна служебна проверка от въззивната инстанция не се
намериха никакви основания за изменение или отмяна на определението.
Предвид гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС – НО, 3ти с-в. по НЧД№4612/20г.
Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3