№ 952
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110139668 по описа за 2022 година
Предявен и осъдителен иск по чл.432 КЗ.
В исковата молба и в допълнителната писмена молба от 11.08.2022г. от името на
ищцата С. Б. Х. нейният пълномощник твърди, че доверителката му претърпяла тежки
травматични увреждания – вътреставна фрактура на лява колянна става в резултат от пътно-
транспортно проишествие, осъществено на 21.07.2020г. в град София по вина на М.С.Б.
като водач на автомобил „**** СА, който блъснал ищцата като пешеходка на пешеходна
пътека. М.С.Б. е признат за виновен за ПТП-то с Присъда № 57/20.12.2021г. по НОХД №
20211110210357/2021г. по описа на СРС, НК, 131 състав. За лечение на травмите от
процесното ПТП на ищата било проведено оперативно и медикаментозно лечение , както и
активна рехабилитация през периода от увреждането – 21.07.2020г. до 25.08.2021г. , което
продължава. Във връзка с проведеното лечение ищцата направила разходи за закупуване на
медикаменти , медицински консумативи , за избор на екип за оперативните процедури на
тази и на долния крайник със среден обем и сложност , за вип стая , за санитарен транспорт ,
престой и съдействие на обща стойност 3 336,09 лв, които според пълномощника й следва
да бъдат възстановени от ответното дружество като застраховател по риска „Гражданска
отговорност” с обект автомобила *** , управляван от виновния водач М.С.Б. Въпреки
предявената от ищцата извънсъдебна претенция с молба , вх. № ОИ-634056/01.10.2021г. ,
ответното дружество не изплатило обезщетение , но и не отказало изрично плащането му.
Искането на ищцата към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на
застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на лек автомобил *** да
й заплати обезщетение за имуществените вреди, причинени й в резултат от
осъщественото на 21.07.2020г. в град София пътно-транспортно проишествие с общ
1
размер от 3 336, 09 лв, представляващи претърпени загуби , изразяващи се в
осъществените през периода от 21.07.2020г. до 25.08.2021г.от ищцата разходи за лечение на
причинените й от ПТП-то телесни увреждания – за закупуване на медикаменти ,
медицински консумативи , за избор на екип за оперативните процедури на тази и на долния
крайник със среден обем и сложност , за вип стая , за санитарен транспорт , престой и
съдействие , заедно със законната лихва от датата на предявяването на извънсъдебната
претенция – 01.10.2021г. до окончателното плащане , както и разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцата поддържат иска. При
устните състезания в заседанието на 10.11.2023г. адвокат на ищцата е пледирал за уважаване
на иска. Доводи за основателността му са обосновани от пълномощник на ищцата и в
депозираните на 22.11.2023г. писмени бележки.
Ответникът Б.И. оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер видно от
изявленията напълномощника му в представения на 08.09.2022г. отговор на исковата молба.
Оспорват се : наличието на виновно и противоправно поведение от водача на автомобил
*** ; тежестта на травмите на ищцата и наличието на причинно-следствена връзка между
ПТП-то и твърдените от ищцата разходи за лечение на травмите, както и размера на
претендираното обезщетение. Предявено е възражение за съпричинителство на вредите от
страна на ищцата , тъй като е пресичала не по указания в законите начин – бягайки или на
бърз ход, без да се съобрази с приближаващия автомобил и неговата скорост на движение.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 10.11.2023г. юрисконсулт на
ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Въпреки изрично предоставената му по негово
искане в заседанието на 10.11.2023г. възможност за представяне на писмено становище по
иска , пълномощникът на ответника не е депозирал такова.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК , намира за
установено от правна и фактическа страна следното :
Относно процесуалния ред за разглеждане на иска :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки че предявеният
осъдителен иск по чл.432 КЗ произтича от търговско правоотношение, т.е. от търговска
сделка по чл.1,ал.1, т.6 ТЗ , делото следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл.124 и
сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по чл.365 и сл. ГПК, тъй като искът
е родово подсъден на районен, а не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4
ГПК).
Относно основателността на иска :
Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
От представените по настоящото дело Констативен протокол № ***г. на СДВР- ОПП
и влязлата в сила Присъда № 57/20.12.2021г. по НОХД № 20211110210357/2021г. по описа
на СРС, НК, 131 състав , се установява, че на 21.07.2020г. в град София било осъществено
2
пътно-транспортно проишествие, при което М.С.Б., който управлявал автомобил „****
СА, нарушил правилата за движение по чл.119,ал.1 и ал.4 ЗДВП и на маркирана пешеходна
пътека на ул. „Българска легия” при маневра завоя на ляво ударил пешеходката С. Б. Х. ,
при което и причинал средна телесна повреда по смисъла на чл.129 , ал.2 НК , изразяваща
се в счупване на капачката на лявото коляно , което е причинило трайно затруднение на
движенията на левия олен крайник за срок от повече от 30 дни , което е престъпление по
чл.343, ал.1, буква „в” във връзка с чл.343,ал.3, пр. последно , буква „а” във връздка с ал.1,
буква „б” , пр. 2 вр. чл.342,ал.1, пр.3 НК.
Следователно с оглед чл.300 ГПК по настоящото дело чрез представените
констативен протокол за ПТП и присъда са доказани деянието , неговата противоправност и
виновността на дееца , т.е. процесното пътно-транспортно проишествие, виновният водач
за настъпването му, както и уврежданията на ищцата , причинени й при ПТП-то.
От гореизложеното е видно, че по делото са доказани противоправността на
поведението (деянието) на водача на автомобил „**** СА и причинната връзка между
неговото поведение и процесното проишествие , в резултат от което са причинени
имуществени вреди на ищцата.
Страните по делото не спорят , а и от вписванията в представения Констативен
протокол № ***г. на СДВР- ОПП, се установява , че между Б.И. и М.С.Б. като
собственик на автомобил „**** СА, управляван от него по време на процесното ПТП, през
периода от 29.09.2019г. до 18.09.2020г. е съществувало застрахователно правоотношение с
клауза "Гражданска отговорност на автомобилистите".
От приетото в съдебното заседание на 10.11.2023г. заключение на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, изготвено въз основа на представената по делото
медицинска документация, неоспорено от страните, се установява,че вследствие на
претърпяната пътно-транспортна злополука на 21.07.2020г. ищцата е получила
травматични увреждания : „закрито счупване на лявата петела /коленното капаче на
левия долен крайник/”, които са причинили трайно затрудняване на движенията на
долния ляв крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Според вещото лице на ищцата е
проведено оперативно лечение и последващо оперативно отстраняване на поставените
остеосинтезни материали за възстановяване целостта на коляното за около една
календарна година. Според експерта всички разходи , удостоверени с приложените към
исковата молба счетоводни документи , са в пряка причинно-следствена връзка с
уврежданията на ищецата от процесното ПТП. Вещото лице изрично посочва , че в пряка
връзка с уврежданията от процесния инцидент за и разходите на ищцата за
транспортиране след ПТП и за т.нар. „ВИП стая” , тъй като това се е налагало с оглед
грижа за нейното здраве , съобразени с нейната възраст и други заболявания, кокретно
хипертония. Това е потвърдено катигорично от вещото лице и в изявленията му при
приемане на заключението по СМЕ в заседанието на 10.11.2023г.
От приетото в съдебното заседание на 10.11.2023г. заключение на вещото лице по
съдебно- счетоводната експертиза, изготвено въз основа на представената по делото
3
счетоводна документация, неоспорено от страните, се установява , че през периода от
14.08.2020г. до 25.08.2021г. ищцата е осъществила разходи за закупуване на медикаменти ,
медицински консумативи , за избор на екип за оперативните процедури на тази и на долния
крайник със среден обем и сложност, за вип стая , за санитарен транспорт , престой и
съдействие, удостоверени с издадени 17 фактури (приложени към исковата молба – б.с.),
които са на обща стойност 3 336,09лв и представляват имуществени вреди– претърпени
загуби от ищцата във връзка с лечението на травмите , причинени й от процесното ПТП.
Предвид изложеното по делото е доказан правопораждащият фактически състав за
ангажирането спрямо ищцата С. Б. Х. на отговорността по чл.432 КЗ на Б.И. в качеството
му на застраховател: застрахователно правоотношение по клауза "Гражданска
отговорност" със собственика на автомобил „**** СА, управляван по време на процесното
ПТП от деликвента М.С.Б.; застрахователно събитие - нанасяне на телесни увреждания на
ищцата, причинени от неправомерно виновно деяние на застрахованото лице (пътно-
транспортното проишествие, осъществено на 21.07.2020г.); имуществени вреди,
представляващи претърпени загуби, изразяващи се в осъществените от ищцата разходи във
връзка с лечението на нанесените й увреждания, и причинна връзка между тях и
поведението на застрахования деликвент.
Следователно на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 3 336, 09
лв, колкото е сборът от разходите й за лечението на травматичните увреждания ,причинени
й от процесното ПТП. Предвид изложеното предявеният иск по чл.432 КЗ следва да бъде
уважен изцяло.
Относно дължимата лихва върху обезщетенията по чл.432 КЗ :
Според чл.497,ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение , считано от по-ранната дата от:
1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл.106,ал.2 КЗ, и
2.изтичането на срока по чл.496,ал.1 КЗ, освен в случаите когато увреденото лице не
е представило доказателства , поискани от застрахователя по реда на чл.106,ал.2 КЗ.
Съгласно чл.496,ал.1 КЗ срокът за окончателното произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 КЗ пред застрахователя.
Според чл.496,ал.3,т.1 КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, когато за установяване на ПТП е бил представен констативен протокол за
ПТП.
В конкретния случай по делото не е спорно , а и е доказано чрез представеното с
исковата молба заверено копие от Молба, вх. № ОИ-634056/ 01.10.2021г. от ищеца до
ответното дружество , че претенцията по чл.380 КЗ е предявена на 01.10.2021г., като по нея
няма изрично произнасяне на ответника до предявяването на исковата молба (22.07.2022г.).
4
Следователно 3-месечният срок по чл.496,ал.1 КЗ е изтекъл на 02.01.2022г. , което означава ,
че ответникът дължи законната лихва върху застрахователното обезщетение от 02.01.2022г.
Поради изложените причини законната лихва върху обезщетението за имуществени
вреди следва да бъде присъдена от датата на изтичане на срока по чл.496,ал.1 КТ –
02.01.2022г. Претенцията на ищцата за законна лихва върху обезщетението следва да бъде
отхвърлена за периода от 01.10.2021г. до 01.01.2022г.
Относно разноските:
Съдът не присъжда разноски на ищцата съобразно чл.78,ал.1 ГПК , защото не са
представени доказателства за осъществени от нея разходи във връзка с настоящото дело.
Тъй като ищцата е била представлявана по настоящото дело от адвокат по реда на
чл.38 ,ал.1 ЗА , следва на основание чл.38,ал.2 ЗА ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на този адвокат възнаграждение , чийто размер следва да бъде определен според
чл.7,ал.2, т.2 от Наредба№ /2004г. на ВАС (700 лв).
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като искът е уважен изцяло.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС държавната такса за уважения иск , както и платените от бяджета на съде депозити
за съдебно-счетоводна експелтиза (300 лв) и за съдебно-медицинска експертиза (300 лв), от
плащането на които ищцата е освободена по чл.83,ал.1,т.4 ГПК.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД"Б.И.”АД, ЕИК: ****, гр.София, бул."*** ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Х.,
ЕГН: ********** , град София, кв. ***, със съдебен адрес: град София, ул. ***, чрез адв. Р.
М., на основание чл.432 КЗ сумата от 3 336, 09 лв ( три хиляди триста тридесет и шест
лева и девет стотинки), представляващи обезщетение за имуществени вреди- претърпени
загуби , изразяващи се в осъществените през периода от 21.07.2020г. до 25.08.2021г.от
ищцата разходи за лечение на причинените й от ПТП-то телесни увреждания – за
закупуване на медикаменти , медицински консумативи , за избор на екип за оперативните
процедури на тази и на долния крайник със среден обем и сложност , за вип стая , за
санитарен транспорт , престой и съдействие , заедно със законовата лихва върху
главницата от 02.01.2022г. до окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху обезщетението за периода от
01.10.2021г. до 01.01.2022г.
ОСЪЖДА ЗД"Б.И.”АД, ЕИК: ****, гр.София, бул."*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Р. И. М. , с личен номер от ЕАР при ВАдвС № **********, със съдебен адрес : град София,
ул. ***, , сумата от 700 лв (седемстотин лева),представляваща адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1 ГПК в съотвествие с чл.7,ал.2
от Наредба № 1 /2004г. на ВАдвС в качеството й на пълномощник на ищцата С. Б. Х. по
5
настоящото гр.д. № 39668/2022г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА ЗД"Б.И.”АД, ЕИК: ****, гр.София, бул."*** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.78 ,ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд следните суми : 133,44 лв (сто
тридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща дължимата
държавна такса за уважения иск, и 600 лв (шестстотин лева), представляващи платените от
бюджета на съда депозити за съдебно-счетоводна експертиза и за съдебно-медицинска
експертиза, от плащането на които ищцата е била освободена по чл.83,ал.1,т.4 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6