№…….. 04.12.2019 година,
гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, І-ви състав,
в закрито заседание на четвърти декември през 2019 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 9307
по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК
Образувано е по
жалба, подадена от А.А.Д., в качеството й на длъжник
по изпълнително дело № 20158410410643, срещу отказа на частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС, да
прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Жалбоподателят
твърди, че посоченото изпълнително дело било образувано на 23.10.2015 г., като
с молбата си взискателят възложил на съдебния
изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, като предприеме
необходимите действия за събиране на вземането. Поддържа също, че след това, взискателят не правил искания във връзка с изпълнението,
поради което счита, че е настъпила предвидената в закона перемпция,
при което производството следва да се прекрати. Сочи, че от образуване на
делото са изминали почти четири години, като на 25.04.2019 г. тя направила
искане за неговото прекратяване, но съдебният изпълнител отказал с
постановление от 13.05.2019 г. С оглед на това, моли съда да отмени отказа на ЧСИ
да прекрати изпълнителното дело, на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
Взискателят по
изпълнителното дело – „Т.С.“ ЕАД, в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК не взема становище по жалбата на
длъжника.
По делото са
представени мотиви на ЧСИ по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, с които е заявено
становище за неоснователност на жалбата.
Приложено е и
копие от изпълнителното дело.
Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изпълнителното дело № 20158410410643 било образувано на 23.10.2015 г. по
молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД до ЧСИ Н.М., въз
основа на изпълнителен лист от 10.06.2015 г., издаден по въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 12.11.2014 г. по гражданско
дело № 57757/2014 г. на СРС, ІІ ГО, 73 състав, по който частната жалбоподателка А.А.Д. и Т.Г.Д.са
осъдени да заплатят на взискателя сумата от 3054,60
лева, представляващи цената на потребена топлинна
енергия за периода ноември 2012 г. – април 2014 г.,ведно със законната лихва
върху тази сума от 23.10.2014 г. до изплащане на вземането, 291,03
лева-обезщетение за забава за периода от 31.12.2012 г. до 14.10.2014 г., както
и направените деловодни разноски в размер на 66,91 лева държавна такса и 347,10
лева юрисконсултско възнаграждение.
С молбата си, взискателят овластил съдебния
изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжниците и да предприеме
необходимите действия за събиране на вземането. Претендирал и разноски по
образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 447 лева, представляващо
юрисконсултско възнаграждение.
На 28.10.2015 г.
на длъжниците били връчени покани за доброволно изпълнение, заедно с препис от
изпълнителния лист от 10.06.2015 г.
На 24.10.2016 г.
били наложени запори на всички левови и валутни банкови сметки открити от
длъжника А.А.Д. в Обединена българска банка АД и от
длъжника Т.Г.Д.в Първа инвестиционна банка АД, за което те били уведомени на
20.12.2016 г. Независимо от това, по делото не постъпили суми от наложените
запори.
Съобразно
представеното удостоверение за наследници от 18.01.2018 г., длъжникът Т.Г.Д.починал
на 24.01.2017 г., като оставил като свои наследници съпругата си А.А.Д., и синовете си Г.Т.Д.и А.Т.Д..
На 01.02.2018
г., взискателят направил искане за конституиране като
страни в производството на наследниците на длъжника Т.Г.Т., като бъдат
предприети изпълнителни действия спрямо тях.
С разпореждане
от 02.04.2018 г. ЧСИ конституирал като длъжници в изпълнителното производство
наследниците на починалия длъжник Т.Г.Д.– Г.Т.Д.и А.Т.Д., съобразно дела им от
наследството на наследодателя им.
Горното
разпореждане, със съобщение и приложен изпълнителен лист от 10.06.2015 г. бил
връчен на Г.Д.и на А.Д.чрез залепване на уведомление на адреса им на 08.05.2018
г.
С молби от 17.05.2019
г. Г.Д.и А.Д.направили искане за заличаването си като длъжници по
изпълнителното дело, предвид това, че извършили отказ от наследството на своя
баща Т.Г.Д., като в подкрепа на твърденията си представили съдебни
удостоверения № 545/23.04.2018 г. и № 547/23.04.2018 г.
С разпореждане
от 22.05.2018 г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното производство по
делото по отношение на А.Т.Д. и Г.Т.Д..
На 15.05.2018 г.
постъпило плащане от частната жалбоподателка по изпълнителното дело в размер на
100 лева.
С молба от
18.12.2018 г. частната жалбоподателка направила искане да й бъде издадена
справка за дължимите суми по посоченото изпълнително дело, като такава била
изготвена на 07.01.2019 г.
С молба,
озаглавена от подателя си възражение, постъпила в деловодството на съдебния
изпълнител на 25.04.2019 г. частната
жалбоподателка направила искане за прекратяване на изпълнителното производство
поради настъпване на условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С обжалваното
постановление, съдебния изпълнител отказал да прекрати изпълнителното
производство, приемайки, че основанията на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК не са
настъпили.
Видно от
направеното отбелязване на лист 95 от изпълнителното дело, частната жалбоподателка
е уведомена за постановения отказ на 05.06.2019 г.
Въз основа на така установеното, съдът намира
следното от правна страна :
Жалбата е
процесуално допустима. Същата е подадена в срока за обжалване от процесуално
легитимирано лице – длъжникът, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435,
ал. 2, т. 6 от ГПК – отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение.
Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна,
поради следното :
Жалбата е
неоснователна по изложените в нея доводи.
В чл. 433 от ГПК
законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до
прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тези основания водещи до
прекратяване на изпълнението е визирано и това по т. 8, където е предвидено, че
изпълнителното производство се прекратява ако взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. В процесната хипотеза жалбоподателката се
позовава именно на реализацията на това прекратително
основание. Като предпоставка за приключване на изпълнителното производство,
същото се основава на принципа, че при иницииран изпълнителен процес взискателят е субектът, който следва да проявява активност
в действията си и да инициира пред съдебния изпълнител извършването на предоставените
му от закона изпълнителни действия, посредством чието приложение, да постигне
успешно удовлетворение на изпълняемото си право.
Същевременно, тази процесуална норма съставлява и санкция за онзи кръг от
кредитори, които за един сравнително дълъг период от време, какъвто според
законодателя е двугодишния срок, бездействат, като не полагат необходимите
усилия за принудително събиране на вземанията си. Следва да се отбележи, че
прекратяването на изпълнителното производство не води след себе си до
прекратяване на субективните имуществени права, които са били предмет на
допуснато принудително изпълнение, но освобождава длъжника от ограниченията
които е търпял в рамките на водения спрямо него изпълнителен процес. По
отношение на кръга от изпълнителни действия, които прекъсват така определения от
закона двугодишен срок по смисъла на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, са налице
разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, които имат задължителен характер.
Такива действия са насочването на изпълнението чрез запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прилагането на тези
правила към процесния случай, обуславя неоснователност на жалбата, предвид
следното :
От материалите
по делото се установява, че изпълнителното производство е образувано на
23.10.2015 г., като в случая, взискателят овластил съдебния изпълнител с правата по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Следователно, в този случай срокът от две години, в който бездействието
на взискателя води до прекратяване на изпълнителното
производство, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от датата на образуване
на производството, като ще се прекъсва с всяко изпълнително действие от категорията
на посочените в т. 10 от цитираното по-горе тълкувателно решение. Следователно,
действията от 24.10.2016 г., извършени от съдебния изпълнител, съобразно възлагането
на взискателя по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИпо
налагане на запори на сметките на длъжниците в Обединена българска банка АД и в
Първа инвестиционна банка АД, прекъсва срока, като от тази дата тече нов
двугодишен срок. Този нов срок също е прекъснат от молбата на взискателя от 01.02.2018 г., с която направил искане за
конституиране на наследниците на починалия длъжник Т.Д., като по отношение на
тях бъдат предприети изпълнителни действия, като от тази дата тече нов
двугодишен срок. Горния срок се прекъсва и от извършеното частично плащане от
15.05.2018 г., извършено от длъжника, от която дата започва да тече нов
преклузивен срок, който ако не бъде прекъснат от съответни изпълнителни
действия би изтекъл на 15.05.2020 г.
С оглед на това
следва да се заключи, че взискателят е бил активен в
хода на цялото изпълнително производство, като освен възлагането по реда на чл.
18, ал. 1 от ЗЧСИ, е правил искания до съдебния изпълнител да извършва нови
действия по изпълнението, което е ставало преди да е изтекъл двугодишният срок,
който е предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че не са осъществени тези факти, при които в цитираната правна
норма е предвидено, че изпълнителното производство ще се прекратява по силата
на закона. Изложената по-горе хронология за действията на взискателя
(предприети от него, с изрични молби и искания, или в следствие на възлагане на
съдебния изпълнител по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ) установява по категоричен
начин, че твърдението на жалбоподателката, че към датата на подаденото от нея
възражение, респективно понастоящем, е настъпило прекратителното
основание по цитираната норма не отговаря на действителното положение по делото.
Ето защо, съдът намира, че жалбата срещу постановения отказ за прекратяване на
изпълнително дело № 20158410410643 по описа на ЧСИ Н.М., е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
По разноските :
Съдът не е
сезиран с претенции за присъждане на деловодни разноски за настоящето
производство от страните, като не дължи служебно произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата,
подадена от А.А.Д., в качеството й на длъжник, срещу
постановление за отказ да прекрати производството по изпълнителното дело №
20158410410643, по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие
СГС, при условията на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: …………… ЧЛЕНОВЕ : 1. ………… 2. …..…….