Решение по дело №401/2021 на Административен съд - Ловеч

 

                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  №………

 

                                                   гр. Ловеч, 09.10.2023. г.

 

                                                  В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело № 401/2021 г., за да се  произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Административното дело е образувано по жалба от П.П.Г., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. Г.Г. от ВАК с адрес *** против Ревизионен акт № Р-04001120007385-091-001/26.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 119/15.10.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. Велико Търново в частта в която са установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ общо в размер на 7778,00 лв. и лихви общо в размер на 2632,24 лв., в т.ч.: за 2014 г. в размер на 1587,00 лв. и лихви върху него в размер на 1005,00 лв., за 2015 г. в размер на 1671,00 лв. и лихви върху него в размер на 886,66 лв., за 2016 г. в размер на 300,00 лв. и лихви върху него в размер на 128,84 лв., за 2018 г. в размер на 805,00 лв. и лихви върху него в размер на 182,93 лв.; за 2019 г. в размер на 3415,00 лв. и лихви в размер на 428,81 лв.

В жалбата се иска отмяна на ревизионния акт в обжалваната част като необоснован и незаконосъобразен. Сочи, че неправилно решаващия орган е увеличил само за 2015 г., 2018 г. и 2019 г. приходите с изтеглените от жалбоподателката суми от банковите й сметки, а за 2014, 2016 и 2017 г. не е извършил корекции в приходите с мотива, че не е налице за тези години превишаване на разходите спрямо приходите. Сочи се, че неправилно е определено началното салдо за 2015 г. в размер на 5200 лв., като към 31.12.2014 г. е установено крайно салдо в размер на 14 602,36 лв., от което е приспаднат недостиг по паричния баланс на съпруга на жалбоподателката в размер на 5 747, 98 лв., като е налице положителна разлика между крайните салда по двата баланса от 8 854,38 лв., който счита, че трябва да бъде определен като начално салдо за 2015 г. Оспорва се начина на определяне на разходите за издръжка и живот, при направената в РД и РА съпоставка. Сочи се, че при съпоставката за 2014 г., към 01.01.2014 г. не са взети предвид като налични суми от 45 600,00 лв. и 7000,00 лв. от получени кредити от жалбоподателката през 2012 г. В жалбата се твърди, че неправилно не са признати като приходи при съпоставката суми, декларирани като постъпили при ревизираното лице, предоставени от П.К.(баща на жалбоподателката) съответно през 2014 г. - 10 000 лв., за 2015 г. – 10 000 лв. за 2016 г. – 10 000 лв. и 2018 г. - 12 000 лв., както и 10 000 лв. за 2019 г. получени от Х.К.(брат на жалбподателката). Сочи, че не е съгласна с определянето на внесените по банковата сметка суми от трети лица, като облагаеми доходи по смисъла на чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ и облагането им с данък върху дохода.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява и не се представлява. Постъпила е молба с вх. № 1981/27.05.2022 г. от упълномощен процесуален представител, с която се моли да се даде ход по делото в нейно отсъствие и да се уважи жалбата. Претендира се заплащането на направените по делото разноски. Представени са и писмени бележки с вх. № 2185 от 10.06.2022 г. по същество на правния спор.

Ответникът по делото - Директорът на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - гр. Велико Търново чрез упълномощения юрисконсулт Н. оспорва жалбата. Счита издаденият РА за правилен, законосъобразен и обоснован, като се позовава на  мотивите за законосъобразност на ревизионния акт изложени в Решение № 119/15.10.2021 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ гр.Велико Търново. Счита, че действията на органите по приходите са мотивирани и обосновани, като констатациите в ревизионния акт са правилни и законосъобразни. Претендира разноски в размер на 842 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно материалния интерес по делото, за което представя списък на разноските. Депозирана е писмена защита с вх. № 2087/06.06.2022 г. от упълномощения юрисконсулт, с която се иска отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Оспорващата П.П.Г. е местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ с постоянно местоживеене в България. Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ същата е данъчно задължено лице за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина през данъчните периоди попадащи в обхвата на ревизията. Установено е, че същата няма участия в търговски дружества и не е регистрирана като ЕТ. От 02.07.2009 г. има регистрация като земеделски производител. През ревизирания период П.Г. е била в трудово-правни отношения с „Кардиолайф“ ООД с ЕИК ********* за периода от 10.05.2011 г. до 01.10. 2017 г. и с многопрофилна болница за активно лечение „Кардиолайф“ ООД с ЕИК ********* след 01.10.2017 г.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04001120007385-020-001/02.12.2020 година, връчена по електронен път на 03.12.2020 г. е възложено извършването на ревизия на жалбоподателката П.П.Г. ЕГН ********** с адрес *** за установяване на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. и за задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2014г. – 31.12.2019г. / на лист 158 от делото/.

Първоначалната възлагателна заповед е изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-04001120007385-020-002/01.03.2021 г. и ЗИЗВР № Р- 04001120007385-020-003/02.04.2021 г., издадени от възложилия ревизията орган по приходите / л.161, л.164/.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-04001120007385-092-001/18.05.2021 г., връчен на оспорващата по електронен път на 25.05.2021 г.

В срока по чл. 117 ал.5 от ДОПК е подадена молба с вх. № 11990/07.06.2021 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, с която е поискано удължаване на срока за представяне на възражение срещу РД.

С уведомление № Р-04001120007385-РУС-001/08.06.2021 г. компетентният орган удължил срока за представяне на писмено възражение и доказателства до 08.07.2021 г.

В определения срок срещу РД от жалбоподателката е подадено писмено възражение с вх. № 14674/08.07.2021 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, с което са иска да се извършат корекции на формираните в ревизионният доклад парични потоци, данъчни облагаеми основи и задължения за ДДФЛ. С подаденото възражение не са представени допълнителни доказателства.

След извършено от органите по приходите обсъждане на възражението и събраните доказателства е издаден Ревизионен акт /РА/ № Р-04001120007385-091-001/26.07.2021 г. от М.И.Д.на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Т.Д.Ч., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК / л.62-70/. Видно от мотивите на РА възраженията не са уважени, като е издаден процесният ревизионен акт. С него при прилагане на особения режим на облагане, регламентиран в разпоредбите на чл.122-124а от ДОПК са установени задължения за внасяне в общ размер на 13049,88 лв. в т.ч. данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в общ размер на 9975,00 лв. и лихви в размер на 3074,88 лв. Същите произтичат от допълнително установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в т.ч. за 2014 г. в размер на 1587,00 лв. и лихвa в размер на 1005,00 лв., за 2015 г. в размер на 1776,00 лв. и лихва в размер на 942,37 лв., за 2016 г. в размер на 300,00 лв. и лихвa в размер на 128,84 лв., за 2018 г. в размер на 2027,00 лв. и лихва в размер на 460,62 лв. и за 2019 г. в размер 4285,00 лв. и лихва в размер на 538,05 лв.

С РА не са определени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 г., както и задължения за ДОО – самоосигуряващи се, ЗО – за самоосигуряващи се и за ДЗПО УПФ – самоосигуряващи се за данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. В тези части РА не е обжалван и е влязъл в сила.

С оглед обективното установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне данъчните задължения на ревизираното лице и обезпечаване на необходимите доказателства, в хода на ревизията са извършени редица процесуални действия. Всички събрани документи и писмени обяснения са описани и анализирани в констативната част на ревизионния доклад, който съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК е неразделна част от ревизионния акт.

В хода на ревизията на П.Г. /по електронен път на 10.12.2020 г./ е връчено Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-04001120007385-040-001/09.12.2020 г., с което са изискани подробни данни за всички източници на доходи и финансирания за всяка една от ревизираните години от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г.; придобити недвижими имоти и друго имущество (МПС, селскостопанска техника и др.); вземания от трети лица; получени заеми; притежавани банкови сметки; направени разходи за застраховки, за данъци и осигурителни вноски, разходи за пътувания. Изискани са декларации за налични парични средства в началото и края на всеки от ревизираните годишни периоди; декларации за обичайния размер на извършваните разходи за издръжка и живот по години.

В отговор са представени документи с вх. № 28425/29.12.2020 г. В представените писмени обяснения с вх. № 28425/29.12.2020 г. жалбоподателката най-общо посочва, че за ревизирания период 2014 г. - 2019 г. е имала доходи от трудови правоотношения, придобила е апартамент на стойност 60 000,00 лв. посредством покупка с ипотека, товарен автомобил на стойност 800,00 лв. и лек автомобил на стойност 18 000,00 лв.; за периода 2014 г. - 2019 г. посочва ипотечен заем от Банка ДСК ЕАД в размер около 38000,00 евро, потребителски кредит от Банка ДСК ЕАД в размер на 5000,00 евро и ипотечен кредит от 60000,00 лв., получен на 27.12.2017 г. от Инвест банк АД. Посочва, че има застраховки живот и гражданска отговорност и автокаско на притежаваните от нея автомобили; няма разходи за пътувания в чужбина; няма вземания от трети лица и посочва комунални разходи по 200,00 лв. на месец. Към. писменото обяснение не са приложени доказателства, като в него е посочено, че на основание подписана декларация за разкриване на банкова и застрахователна тайна следва да се извърши служебна проверка за притежавани банкови сметки и парични средства по тях.

В хода на ревизията на жалбоподателката е връчено и второ ИПДПОЗЛ № Р-04001120007385-040-002/25.03.2021 г., с което е изискана конкретна информация относно И.П., Т.Т., М.С., А.Е., Й.Д. и П.П.- лица, за които е установено, че са внасяли суми по банковите сметки на жалбоподателката в Банка Пиреос АД (сега Юробанк АД); ЦКБ АД и Банка ДСК АД, като в искането са посочени конкретно получените суми и датите на които са получени. Също така е изискана информация от ревизираното лице за доходи от добив на дървесина, предвид установените превозни билети за МПС № ОВ4736АТ, собственост на жалбоподателката. Изискани са и документи във връзка с регистрацията на П.Г. като земеделски производител и получени доходи във връзка с тази дейност.

В отговор с вх. № 8113/09.04.2021 г. са получени писмени обяснения и копия от документи - Удостоверение от МВР сектор ПП Ловеч за МПС с per. № ОВ4736АТ; Декларация по чл. 54 от ЗМДТ за притежаваното МПС; регистрационна карта на земеделски производител, Заявление за подпомагане 2013 г., форма за физически лица, годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. и платежно нареждане/вносна бележка за внесен данък по годишната декларация. Относно въпросните физически лица е посочено само, че А.Е. е майка на съпруга й, а останалите били семейни приятели, с изключение на И.П. и Т.Т., за които жалбоподателката твърди, че няма никакъв спомен.

На 09.04.2021 г. е връчено и трето ИПДПОЗЛ № Р-04001120007385-040-003/07.04.2021 г., като във връзка с уведомлението по чл. 124, ал.1 от ДОПК са изискани декларации по чл. 124, ал.3 от ДОПК за имуществото, вида и размера на направените разходи и източници на доходи и попълване на Справки приложения от № 1 до № 5 за налични недвижими имоти, за налични МПС и за вземания от банки и от трети лица.

          В отговор на третото искане с вх. № 8845/20.04.2021 г. са представени документи, а именно: декларация от Невян Евтимов Георгиев (съпруг на жалбоподателката), че същия към 31.12.2019 г. има изискуеми задължения към „Стандарт лизинг" ООД, възникнали въз основа на 2 бр. договори за лизинг; декларация от П.П.Г. за наличие на задължения към Банка ДСК АД и Инвест банк АД по договори за ипотека; Справка за притежаван недвижим имот - апартамент; Справка за притежаван автомобил; Справка за вземания от банки и трети лица; Договор за покупко-продажба на МПС от 16.09.2016 г.; Договор за покупко-продажба на МПС от 13.02.2017 г.; Договор за ипотечен кредит от 23.03.2012 г. между БАНКА ДСК ЕАД /кредитор/ и П.Г. и Н.Г.като кредитополучатели; Декларация от П.Х.К. (баща на жалбоподателката), в която декларира, че за периода 2014г. - 2019 г. е предоставил лични парични средства на П.Г. в общ размер на 40000.00 лв.; Договор за Ипотечен кредит „Домашен уют" за покупка на имот № 56/18.12.2017 г. от ИНВЕСТ БАНК АД, по който кредитополучател е П.Г., а Н.Г.е солидарен длъжник и Нотариален Акт № 114, том. II, per. № 3508 дело 239 от 20.12.2017 г. за учредяване на договорна ипотека. Представени са и Справка за притежаван недвижим имот - апартамент; Справка за притежаван автомобил; Справка за вземания от банки и трети лица, подписани от Н.Г.. Представени са Декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, некоректно попълнени от двамата съпрузи.

          С вх. № 9535/28.04.2021 г. след връчване на уведомлението по 124, ал. 1 от ДОПК и в отговор на ИПДПОЗЛ № Р-04001120007385-040-001/09.12.2020 г. жалбоподателката представя писмени обяснения, в които посочва с какви парични средства в брой е разполагала към 01.01. и 31.12. на всяка от ревизираните години. Посочила е следните наличности: на 01.01.2014 г. - 4800.00 лв, на 01.01.2015 г. - 5200,00 лв., на 01.01.2016 г.-9300.00 лв., на 01.01.2017г. - 4 800.00 лв., на 01.01.2018 г.- 6300,00 лв., на 01.01.2019 г. - 5000.00 лв.

          Относно извършените разходи за живот е представила справка, в която е посочила годишен разход за семейството си съответно за 2014 г. - 15040,00 лв.; за 2015 г. - 15552,00 лв.; за 2016 г. - 15704,00 лв., за 2017 г. - 17120,00 лв, за 2019 г. - 14076,00 лв. и за 2019 г. - 14076,00 лв. В същата справка е посочила и разходи за вноски по кредити в Банка „ДСК" АД.

          Относно приходите за периода 2014 г. - 2019 г. е представена справка, в която като източник на средства жалбоподателката е посочила кредити от Банка ДСК АД за 2014 г.; работна заплата за всички ревизирани години; заеми от М.С. - 5200,00 лв. за 2015 г.; от Й.Д. за 2019 г. - 4000.00 лв. и от П.П.за 2019 г. - 2000.00 лв.; възстановени средства от И.П. за 2014 г. - 10980,00 лв, от Т.Т. - 2243,65 лв.; предоставени средства от П.К.(баща на жалбоподателката) в общ размер на 42 000,00 лв. за 2014 г, 2015 г, 2016 г. 2018 г.; средства предоставени от А.Е. 10 700,00 лв. за 2017 г. и 2018 г, предоставени средства от Х.К.(брат на жалбоподателката) - 10 000.00 лв., средства от покупко-продажба на МПС и пр.

Представена е и декларация от Х.П.К. - брат на жалбоподателката, в която декларира, че през 2019 г. без документ е предоставил безвъзмездно лични парични средства в размер около 10 000 лв. на П.Г., като посочва, че средствата са били от възнаграждения, придобити от трудова дейност във Великобритания.

          В ревизионното производство са отправени искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения до трети лица:

- До нотариуси А.Л.Д., А.З.Ц. и Н.Л. Х.-В. относно издадени от тях фактури на жалбоподателката;

- До „КАРДИОЛАЙФ" ООД с ЕИК ********* и до Многопрофилна болница за активно лечение СМДЛ "КАРДИОЛАЙФ" ООД ********* във връзка с платени трудови възнаграждения на жалбоподателката;

- До централите на търговските банки в България относно открити банкови сметки на името на П.П.Г.. Получена е информация за наличности, движение и остатъци по банкови сметки, притежавани от лицето за ревизирания период.

- До ДЪРЖАВЕН ФОНД "Земеделие", относно изплатените на П.П.Г. субсидии по краткосрочни схеми за подпомагане, целеви субсидии, индивидуална държавна помощ по мярка 121, за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2019 г.

- До Областна Дирекция "Земеделие" гр. Ловеч, относно регистрацията и дейността на П.П.Г. като земеделски производител за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2019 г.

- До „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ" ЕАД с ЕИК ********* относно платени суми по фактури за разходи за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г.

- До П.Х.К. /баща/, относно декларираните от жалбоподателката като предоставени й парични средства в размер около 40 000 лв. от същия за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. Получен е отговор с вх. № 9372/27.04.2021 г. - писмено обяснение. В него П.К.твърди, че произхода на средствата му е предимно от трудови възнаграждения и спестявания, както и от финансов кредит, който той е изтеглил през 2012 г.                                                                          

- До Служба по вписванията - Ловеч, относно вписани сделки с недвижими имоти за П.Г..

- Изпратено Искане за извършване на действия от други контролни органи изх. № Р- 04001120007385-032-001 / 22.12.20 г. до Община Ловеч, Отдел "МДТ". Получен е отговор с вх.№ 319/07.01.2021 г. - декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, декларация по чл. 14 от ЗМДТ, справка за неплатени задължения за периода 01.01.2014 г. - 31.12,2019 г., хронология на задълженията по партиди, справка на лицето.

- Изпратено Искане за извършване на действия от други контролни органи изх. № Р- 04001120007385-032-002/22.12.2020 г. до ОД „Полиция", направление „Пътна полиция - КАТ" гр. Ловеч. Получен е отговор с вх.№ 483/11.01.2021 г. - справка за МПС - настояща и бивша собственост, договори за покупко-продажба на МПС.

- Изпратено Искане за извършване на действия от други контролни органи изх. № Р- 04001120007385-032-003/22.12.2020 г. до ОД на МВР, Дирекция „Миграция" гр. Ловеч. Получен е отговор с вх.№ 112/05.01.2021 г. - справка за пътуване.

          На база на събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите са направили съпоставка между имуществото на жалбоподателката и направените от нея разходи и декларираните и получени доходи през ревизирания период, при което е установено, че направените от жалбоподателката разходи надвишават получените от нея доходи и финансирания съответно през 2015 г. в размер на 10 266,31 лв.; през 2018 г. в размер на 20 279,87 лв. и през 2019 г. в размер на 32 858,48 лв. За 2014 г., 2016 г. и 2017 г. не е установено такова превишение. За установеното превишение е прието, че представлява облагаем доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДЦФЛ, което е в съответствие с чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В резултат на това органите по приходите са приели, че за тези периоди са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово състояние за ревизирания период.

          С оглед установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органите по приходите са изпълнили процедурата по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като на 09.04.2021 г, са връчили на жалбоподателката Уведомление № Р-04001120007385-113-001/07.04.2021 г., с което са я уведомили за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 и че основата за облагане с данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2014 г. - 2019 г. ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Едновременно с това на П.Г. е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04001120007385-040-003/07.04.2021 г., с което й е предоставена възможност за представяне на документи и вземане на становище. Както бе посочено и по-горе, едва на този етап от ревизионното производство жалбоподателката е представила документи, заведени с вх. № 9535/28.04.2021 г. и вх. № 8845/20.04.2021 г., описани по-горе.

Събраните при ревизията доказателства са подложени на анализ в аспекта на относимите обстоятелства по т. 2, 3, 4, 7, 8, 14 и 16 от чл. 122, ал. 2 на ДОПК.

При съпоставката за 2015 г., 2018 г. и 2019 г. ревизиращите органи като приходи са взели предвид доходите й от трудови правоотношения, получени суми по банков път от Н.Г.(съпруг на жалбоподателката), Е.Н.(син на жалбоподателката), А.Е.,, И.П., Т.Т., М.С., Й.Д. и П. П., от получени парични заеми (в размера на покупките направени от жалбоподателката с кредитни карти), както и възстановените суми за МДТ. Сумите са посочени в размер, установен по извлечения от банкови сметки на жалбоподателката в ЦКБ АД, Пиреос банк АД (сега Юробанк АД) и Банка ДСК АД.

Към разходите на П.Г. са отнесени разходи за издръжка и живот, комунални разходи, платени суми по задължения към трети лица, разходи за екскурзии и пътувания, разходи за платени данъци, разходи за застраховки и други разходи. В РД се съдържат подробни справки за сумите, отнесени като приходи и разходи при съпоставката, като същите са установени основно от наличните по преписката извлечения от банкови сметки на жалбоподателката.

При съпоставката за 2015 г. към 01.01.2015 г. са взети предвид декларираните от лицето налични парични средства в брой - 5200.00 лв., а като остатък от парични средства в брой към 31.12.2015 г. - 0,00 лв. За 2018 г. и за 2019 г. като налични парични средства в брой в началото и края на периода ревизиращите органи приемат 0,00 лв. Този подход на ревизиращите органи е приложен, тъй като в хода на ревизията на съпруга на жалбоподателката са установени несъответствия в значителен размер и същите са компенсирани със средства на жалбоподателката от 2014 г., 2016 г. и 2017 г., за които периоди са установени повече приходи от направените разходи.

Установеното при съпоставката между доходите и източници на финансиране с извършените разходи на жалбоподателката за 2015 г., 2018 г. и 2019 г. органите по приходите са квалифицирали като облагаем доход на основание чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, на база на който е формирана част от данъчната основа за облагане на физическото лице. На основание чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК се смята до доказване на противното, че е налице подлежащ на облагане с данък доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица  по § 1, т.3, б. „а“ от допълнителните разпоредби на ДОПК, явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

Освен това при анализа на банковите сметки на жалбоподателката е установено, че по сметки на П.Г. в ЦКБ АД, Банка ДСК АД и Банка ПИРЕОС (сега Юробанк АД) са внесени на каса парични средства в размери подробно описани в таблици в РД на стр. 23 от физическите лица И.П., Т.Т., В.К., Р.Я., М.С., Й.Д. и П.П.без да е посочено основание за вноските. Относно тези постъпления жалбоподателката не е представила годни доказателства за основанието, на което е получила сумите. Първоначално в писмено обяснение е посочила, че някои от лицата, без да ги посочва, били семейни приятели, а за други - И.П. и Т.Т. посочва, че няма никакъв спомен, като не е посочила конкретни суми, получени от лицата. Посочила е също, че не може да представи индивидуализиращи данни за въпросните лица. С оглед липсата на информация за основанията, на които са преведени посочените суми, същите са квалифицирани от органите по приходите като облагаеми доходи по смисъла на чл. 12 от ЗДДФЛ, попадащи в хипотезата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, т.е. доходи от други източници, за които няма доказателства да са необлагаеми по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ или да са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО. Данъчните основи за тези доходи са определени в размера на получените суми, съответно 15873,65 лв. за 2014 г.; 7500,00 лв. за 2015 г.; 3000,00 лв. за 2016 г. и 10000.00 лв. за 2019 г.

Конкретно са определени данъчни основи за ревизираните периоди в следните размери:

За 2014 г. е определена обща данъчна основа в размер на 16 349,37 лв. установена като сбор от декларирания облагаем доход от дейност като регистриран земеделски стопанин 475,72 лв. и установените от ревизията доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на внесените касово по банкови сметки на жалбоподателката суми в общ размер 15873,65 лв. от И.П., Т.Т., В.К. и Р.Е.. Определен е следващ се данък в размер на 1634,00 лв. в т.ч. внесен в размер на 47,00 лв. допълнително установен 1587,00 лв. и лихви върху него в размер на 1005,00 лв.

За 2015 г. в размер на 17 766,31 лв. определена като сбор от установеното превишение на разходите над доходите в размер на 10266,31 лв. и установените от ревизията доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 7500,00 лв. - получени суми от М.С.. Определен е данък в размер на 1776,00 лв. и лихви върху него в размер на 942,37 лв.

За 2016 г. е определена данъчна основа в размер на внесената по банкова сметка ***,00 лв. от М.С. определена като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, на която съответства данък по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 300,00 лв. и лихви върху него в размер на 128,84 лв.

За 2018 г. данъчната основа е определена в размера на установеното превишение на разходите над доходите в размер на 20279,87 лв, на която съответства данък в размер на 2027,00 лв. и лихви върху него в размер на 460,62 лв.

За 2019 г, е определена данъчна основа в размер на 42858,48 лв., определена като сбор от установеното превишение на разходите над доходите в размер на 32858,48 лв. и установените от ревизията доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на внесените от Й.Д. и П.П.по банкови сметки на жалбоподателката суми в общ размер на 10000,00 лв. Определен е данък в размер на 4285,85 лв. лихви върху него в размер на 538,05 лв.

          Ревизионният акт е бил обжалван от данъчния субект по реда на чл.152 и сл. от ДОПК.

С жалбата се оспорва, че при съпоставката за 2014 г., към 01.01.2014 г. не са взети предвид като налични суми от 45 600,00 лв. и 7000,00 лв. от получени кредити от жалбоподателката през 2012 г. В жалбата се твърди, че неправилно не са признати като приходи при съпоставката суми, декларирани като постъпили при ревизираното лице, предоставени от П.К.(баща на жалбоподателката) съответно през 2014 г. - 10 000,00 лв., за 2015 г. – 10 000 лв. за 2016 г. – 10 000 лв. и 2018 г. - 12 000,00 лв., както и 10 000 лв. за 2019 г. получени от Х.К.(брат на жалбподателката). В жалбата се оспорва начина на определяне на разходите за издръжка и живот, при направената в РД и РА съпоставка. Сочи се, че неправилно е определено началното салдо за 2015 г. в размер на 5200 лв., като към 31.12.2014 г. е установено крайно салдо в размер на 14 602,36 лв., от което е приспаднат недостиг по паричния баланс на съпруга на жалбоподателката в размер на 5 747, 98 лв., като е налице положителна разлика между крайните салда по двата баланса от 8 854,38 лв., който счита, че трябва да бъде определен като начално салдо за 2015 г. Сочи, че не е съгласна с определянето на внесените по банковата сметка суми от трети лица, като облагаеми доходи по смисъла на чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ и облагането им с данък върху дохода.

Горестоящият административен орган след обсъждане на възраженията на оспорващия издава Решение № 119/15.10.2021 г., с което отменя РА № Р-04001120007385-091-001/26.07.2021 г., издаден от М.И.Д.на длъжност началник сектор ‚Ревизии“, възложил ревизията и Т.Д.Ч. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията в обжалваната част, в която са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ общо в размер на 2197.00 лв. и лихви върху него в размер на 442.64 лв.в т.ч. за 2015 г. в размер на 105.00 лв. и лихва в размер на 55.71 лв., за 2018 г. в размер на 1222.00 лв. и лихви в размер на 277.69 лв., за 2019 г. в размер на 870.00 лв. и лихва в размер на 109,24 лв. и потвърждава като законосъобразен РА № Р-04001120007385-091-001/26.07.2021 г., издаден от М.И.Д.на длъжност началник сектор ‚Ревизии“, възложил ревизията и Т.Д.Ч. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията в останалата обжалвана част по ЗДДФЛ, в която са установени допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ общо в размер на 7778,00 лв. и лихви общо в размер на 2632,24 лв., в т.ч. за 2014 г. в размер на 1587,00 лв. и лихви в размер на 1005,00 лв., за 2015 г. в размер на 1671,00 лв. и лихви в размер на 886,66 лв., за 2016 г. в размер на 300.00 лв. и лихви в размер на 128,84 лв., за 2018 г. в размер на 805,00 лв. и лихви в размер на 182,93 лв. и за 2019 г. в размер 3415,00 лв. и лихви в размер на 428,81 лв.

В решението е посочено, че ревизията е извършена по особените правила на чл. 122 - 124 от ДОПК и в тежест на жалбоподателката е да опровергае констатациите на администрацията, като в хода на производството не са представени доказателства, които да оборват фактическите констатации в ревизионния доклад и последвалия ревизионен акт. Съвкупната преценка на доказателствата по преписката, налага да се приеме, че констатациите на органите по приходите в потвърдената с настоящото решение част на РА, отразяват вярно фактите от обективната действителност, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.

Действията на органите по приходите са извършени в съответствие с процесуалните правила на ДОПК и при спазване на основните принципи на обективност и служебно начало, залегнали в чл. 3 и чл. 5 от същия кодекс. В рамките на своята компетентност, органите по приходите са извършили необходимото за пълното изясняване на фактическата обстановка, като са съобразили действията си с основните начала на данъчния процес и са събрали по предвидения процесуален ред доказателства, послужили като основание за фактическите им констатации. Законосъобразността на определената данъчна основа за ревизираните периоди не е оборена от ревизираното лице чрез посочване на други обстоятелства и доказателства.

Решение № 119/15.10.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново при ЦУ на НАП е връчено на задълженото лице по електронен път на 19.10.2021г., и срещу него е подадена жалба от П.П.Г. до АдмСЛ чрез административният орган издал акта на 01.11.2021г., според приложената товарителница / на л.15 от делото/. Със жалбата се оспорва РА в частта с която АО е потвърдил установените допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ общо в размер на 7778,00 лв. и лихви общо в размер на 2632,24 лв., в т.ч. за 2014 г. в размер на 1587,00 лв. и лихви в размер на 1005,00 лв., за 2015 г. в размер на 1671,00 лв. и лихви в размер на 886,66 лв., за 2016 г. в размер на 300.00 лв. и лихви в размер на 128,84 лв., за 2018 г. в размер на 805,00 лв. и лихви в размер на 182,93 лв. и за 2019 г. в размер 3415,00 лв. и лихви в размер на 428,81 лв.

В останалата част по ЗДДФЛ, в която не са определени задължения за данък върху годишна данъчна основа за 2017 г., както и задължения за ДОО – самоосигуряващи се, ЗО – за самоосигуряващи се и за ДЗПО УПФ – самоосигуряващи се за данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г., РА не е обжалван и е влязъл в сила.

За доказване компетентността на органа, издал ЗВР и последващите й изменения е приложена с преписката  Заповед № 6/03.01.2017 г. на ТД на НАП - Велико Търново /на л. 167 -168/.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, чието заключение вх. № 1201/16.03.2022г. на вещото лице Н.Р., съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно дадено, предвид  обстоятелството, че е изготвено съобразно поставените задачи от жалбоподателката и приложените към делото административни преписки по издаването на ревизионните актове на жалбоподателката и нейния съпруг.  Процесуалният представител на ответника сочи, че в заключението не е отговорено на въпрос 1, на въпрос 2 е изпусната сума, която указва влияние върху всички изчисления, въпроси 3 и 4 са формулирани с хипотетични задачи.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване РА след изчерпване на фазата на административния контрол, от лице с активна процесуална легитимация, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК /решението на горестоящия административен орган е връчено на оспорващия на 19.10.2021г., а жалбата е подадена на 01.11.2021г./ и пред местно компетентния административен съд. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.160, ал.2 от ДОПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия съгласно чл. 112 от ДОПК.

Всички актове в ревизионното производство са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото Заповед № 6/ 03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – В.Търново, издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК.

Оспореният ревизионен акт /РА/ отговаря на изискванията на чл.120 от ДОПК по отношение на форма и съдържание, поради което е валиден акт, издаден в предвидената за това форма.

С РА са определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

При извършена от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяната на РА само на това основание.

Ревизиращите органи са извършили редица процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, необходими и относими доказателства, с цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, респективно проявили са активност при събирането и анализа на представените доказателства, в съответствие с принципите на служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, обективност /чл. 3 от ДОПК/ и добросъвестност /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ в административния и в частност в данъчния ревизионен процес, поради което наведеното в обратен смисъл възражение от жалбоподателя е неоснователно.

Спазена е процедурата по Глава ХV, чл.113-120 от ДОПК.

Съобразно Заповедта за възлагане на ревизията и последващите й изменения, производството е приключило в срока, установен от чл.114, ал.2 от ДОПК, надлежно определен от органа, възложил ревизията.

Действително, издаването на РД е след изтичане на срока по  чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Срокът е изтекъл 14 дни след 29.04.2021 г., на 14.05.2021 г., а РД е издаден на 18.05.2021 г. Следва да се отбележи, че                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               установения в чл. 117, ал. 1 от ДОПК срок се отразява единствено на годността на събраните след изтичането на срока доказателства, стига извън срока да не е променен органът - издател на акта в нарушение на изискванията, което не се установява по делото.

В срока по чл. 117 ал.5 от ДОПК е подадена молба с вх. № 11990/07.06.2021 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, с която е поискано удължаване на срока за представяне на възражение срещу РД.

С уведомление № Р-04001120007385-РУС-001/08.06.2021 г. компетентният орган удължил срока за представяне на писмено възражение и доказателства до 08.07.2021 г.

В определения срок срещу РД от жалбоподателя е подадено писмено възражение с вх. № 14674/08.07.2021 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, с искане да се извършат корекции на формираните в ревизионният доклад парични потоци, данъчни облагаеми основи и задължения за ДДФЛ.

Съгласно разпоредбата на чл. 119 ал.2 от ДОПК „Ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение“. В случаят Възражението е подадено на 08.07.2021 г., а 14-дневния срок за издаване на РА изтича на 22.07.2021 г. Ревизионният акт е издаден на 26.07.2021 г., т.е. със забава, но доколкото визирания в чл. 119 ал.2 от ДОПК срок не е преклузивен, а е инструктивен неговото неспазване не съставлява съществено процесуално нарушение. Освен това неспазването на срок е само три дни, като през този период няма данни от органите по приходите да са извършвани процесуални действия и да са събрани доказателства, които би следвало да бъдат изключени от обсъждане.

Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.  Задълженото лице е уведомено и за установените обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК. От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните им изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес за служебно начало, обективност, законност и независимост, добросъвестност при спазване на правото на защита на ревизираното лице, от страна на ревизиращите органи по приходите при упражняване на техните процесуални права. Жалбоподателят не твърди, че са му ограничени по някакъв начин субективните права-същият е имал възможност да представи писмени доказателства, да даде обяснения, да прави възражения. Той е бил и редовно уведомяван за извършените от ревизиращите процесуални действия, като са му връчена надлежно по електронен път всички документи от значение за спора като ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА, решение Д „ОДОП“. Безспорно е, че на РЛ е надлежно съобщен издадения РД, с което му е осигурена правната възможност да депозира възражения и е гарантирано реализирането на правото му на защита.

Извършените процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите по чл.50, ал.2 от ДОПК, поради което на основание чл.50, ал.1 от ДОПК – обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, установени с тях.

В ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил подробен анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателката за ревизирания период. Изложил е мотиви и в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Потвърждаващото решение също е издадено от компетентен орган и съдържа правни и фактически основания за издаването му.

За обективно установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия, органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения Ревизионен доклад № Р-04001120007385-092-001/18.05.2021г.– неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл.120, ал.2 от ДОПК. Ревизионният орган е приобщил по реда на ДОПК доказателствата, представени от ревизираното лице и други институции.

При преценка относно съответствието на оспорения РА с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

Между страните не се спори, а и това се установява от доказателствата, че процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане с данък върху доходите за периода 2014г.- 2019г. е определена при извършен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателката. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателката е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, то фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства. Ако такива доказателства липсват, тежестта за опровергаването им не може да бъде възложена на ревизираното лице.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 – 7 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели за ревизирания период наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Горното безспорно е установено от съставения баланс на паричния поток за процесните периоди и констатациите за наличие на превишение на разходите над приходите. На ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, като така процедурата по чл.124 във вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е спазена.

Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните, а също и на осигурителния доход, са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4, ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. В този смисъл основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК.

В процесния случай по отношение установените за 2015г., 2018г. и 2019г. задължения, съдът приема, че органите по приходите обосновано са преминали към приложението на особения ред за облагане, тъй като от събраните в хода на ревизията доказателства безспорно се установява превишение на разходите над приходите, което съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1 от ДОПК се предполага за основа за облагане с данък върху доходите. От констатациите в ревизионния акт и изготвения баланс за разполагаемите парични средства за 2014г. - 2019г. органите по приходите са извършили цялостен анализ на паричните потоци на ревизираното лице. Изследвани са всички декларирани от жалбоподателката източници на доходи, като при определяне на разполагаемите парични средства са съобразени всички представени документи за получени доходи, както и правилно са съобразявани наличните и разходваните суми. Органите по приходите са се съобразили с императивните правила по приложимия материален данъчен закон – ЗДДФЛ, съгласно който - чл.17, данъчната основа за облагане е годишна и така следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година. Така и основата за облагане по смисъла на чл.123 от ДОПК следва да бъде определена на годишна база. При формиране на баланса на разполагаемите парични средства следва да бъдат установени общия размер на всички получени суми, които са на разположение на лицето и съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. Това е съобразено от органите по приходите, които в актовете си са определили правилно приходи, разходи и превишение за всяка от изследваните годините, а също и дължимия данък, както и осигурителните задължения.

Изводите в РА, че жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват размера на извършените от него разходи през ревизирания период, са съответни на събраните доказателства. След анализ на документите събрани в хода на ревизията, касаещи съпоставка на придобитото имущество, направените разходи и декларираните/получени доходи на ревизираното лице, правилно е установено, че съществува основанието по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК представлява набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправните разпоредби на съответния данъчен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни задължения. Тази негова специфика естествено води до приблизително установяване на данъчната основа, размерът на която не е абсолютно съответстваща на обективно осъществения облагателен фактически състав, но тази разлика е отговор на неправомерното поведение на ревизираното лице, от което то не би могло да черпи благоприятни за себе си правни последици.

Наличието на някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК обуславя прилагането на ал. 2 от същата разпоредба и определяне на основите за облагане на лицето по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя, доколкото сам се е поставил с неправомерното си поведение в ситуация, в която според закона данъчната му основа се определя по особени правила.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателката, че неправилно органите по приходите не са взели предвид налични парични средства към 01.01.2014 г. в размер на 45 600 лв., които били с произход предоставен ипотечен кредит и потребителски кредит от 7 000 лв., изтеглени през м.03.2012 г. от банка ДСК.

Според съдържанието на РД и РА, органите по приходите изследват четири компонента при изготвяне на съпоставката: парични средства в брой и по банкова сметка ***; постъпленията - декларираните и получените от лицето доходи и финансирания; всички извършени от лицето разходи, включително и нарастването на имущественото му състояние и паричните средства в брой и по банкови сметки в края на данъчния период. Така се отчитат всички правнорелевантни факти за облагане на лицето предвид установяване наличието на недекларирани доходи по смисъла на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. При заложения за използване във въпросите за задача на експертизата метод на изследване на движението на паричните средства в брой  в съпоставката се включват само получените и изразходвани средства в брой, поради което в края на периода се формира излишък, който се пренася като начално салдо за следващия период или недостиг - превишение на разходите над приходите, което се приема за облагаем доход от неустановен източник. При използвания от ревизиращите органи метод се включват всички установени получени и платени суми към трети лица, независимо дали са по банков път или в брой, в резултат на което се показва дали е налице съответствие между получените доходи и финансирания от лицето от една страна и неговото имуществено състояние и направените разходи от друга страна. Положителната разлика от съпоставката обаче не представлява парични средства в брой и не се пренася автоматично като начална сума в брой в началото на следващия отчетен период. Затова в хода на ревизията от лицето се изисква да декларира наличните у него суми в брой в началото и в края на всеки ревизиран период, като обоснове техния размер и източник.

Движенията по сметката от банка ДСК по която са получени кредитите са подробно анализирани от органите по приходите, като наличностите по тази банкова сметка ***те години са посочени при съпоставката като налични средства и са включени в общата наличност по банкови сметки. Жалбоподателката не е представила доказателства за притежаваните от нея парични средства в брой към 01.01. на процесиите години, само е декларирала такива. Дори и да е разполагала с въпросната сума в началото на 2014 г., то същата би се отразила при съпоставката само на 2014 г., тъй като резултатът от съпоставката показва дали е налице съответствие между приходи/доходи на лицето и направените от него разходи за съответния период. Ако на годишна база извършените от лицето документално доказани разходи са в по-малък размер от установените му приходи/доходи, то не е налице несъответствие. Положителната разлика от съпоставката обаче /в този случай за 2014 г./ не представлява парични средства в брой и не се пренася автоматично като налична сума в брой в началото на следващия период. От страна на жалбоподателката е представена информация с вх. № 9535/28.04.2021 г., че към 01.01.2014 г. е притежавала налични парични средства в брой в размер на 4800 лв. В тази връзка дори да се приеме, че жалбоподателката е имала налични парични средства в брой получени преди две години /през 2012 г./ по договори за кредит, то липсват каквито и да е доказателства, че посочените парични средства са били налични и на разположение на Г. към 01.01.2014 г.

Във връзка с гореизложеното, че е налице принципно различие между извършената при ревизията съпоставка и метода на изследване на парични поток неоснователно се явява възражението, че неправилно било определено началното салдо за 2015 г. по налични парични средства в брой. Съпоставката на направените разходи спрямо получените приходи и доходи е направена само за целите на анализи и полученото превишение на доходите и имуществото над направените разходи през един отчетен период не може да се приспада през следващия отчетен период. Самото ревизирано лице е декларирало начално салдо на налични парични средства в брой към 01.01.2015 г. в размер на 5200 лв., които са взети като начално салдо за 2015 г.

По отношение сочената в жалбата обвързаност на двете ревизионни производства на жалболодателката и на съпруга й, следва да се съобрази, че ревизиите са възложени на двамата съпрузи поотделно, тъй като по силата на чл. 14 от ДОПК, данъчно задължени са юридическите и физическите лица, каквито са П.Г. и съпруга й Невян Георгиев. В този смисъл обект на ревизии могат да са физическите лица, но не и семейство или домакинството. Според трайната съдебна практика на ВАС, застъпена в решения по а.д. № 6848/15 г., а.д. № 6300/14 г., а.д. №9603/14 г., а.д. № 1826/21 г. и др. в националното право липсва семейно облагане на доходите.

Изследването на съотношението между приходите и разходите на всеки един от съпрузите се налага с оглед правилото на чл. 123, т. 2 от ДОПК във връзка с § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК, за да се обоснове прилагането на презумпцията за подлежащ на облагане доход при явно и съществено превишаване на разходите на лицето и свързаните с него над декларираните получени средства, но когато лицата са в едно домакинство напълно оправдано и житейски логично е доходите и на двамата да се използват за покриване на сторените разходи. Необходимостта данъчното задължение да има конкретен субект предполага определянето на данъчната основа по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК да се извърши по отношение на субекта на задължението, но това не изключва възможността същият да е подпомогнат от своя партньор при покриване на разходите.

За двамата съпрузи е приложим режимът на съпружеската имуществена общност, по силата на който след волеизявление при определянето на задължението на всяко едно от ревизираните лица, при установяването на излишък на средства на единия съпруг и съответно недостиг на другия съпруг, е допустимо покриване на този недостиг до размера на установения излишък.След волеизявление при определянето на задължението на всяко едно от ревизираните лица, при установяване на излишък на средства на единия съпруг и съответно недостиг при другия съпруг, е допустимо покриването на този недостиг до размера на установения излишък. Последното е извършено за 2014 г. и 2016 г. видно от ревизионното производство спрямо съпруга Невян Георгиев. Като и при двете производства е изследван и съобразен приносът на всеки един от съпрузите, като са взети предвид събраните доказателства.

Следва да се съобрази, че данъчното законодателство в Р България не познава и не регламентира режим на семейно подоходно облагане. Обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне на задължението за подоходен данък не следва и от института на съпружеската имуществена общност в рамките на законовия режим на общност по правилата на Семейния кодекс (СК). Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК, семейната имуществена общност като съпритежаване на права, се разпростира само върху правото на собственост и другите вещни права, ако са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Придобитите от съпруга доходи, освен, ако не се трансформират в права по чл. 21, ал. 1 от СК ( по делото не се твърди и не са представени доказателства доходите на съпрузите да се трансформират в права), не са предмет на семейната имуществена общност и към тях е неотносима презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 от СК. По отношение правата извън обхвата на семейната имуществена общност, са неприложими разпоредбите за съвместния принос и той не се презюмира. Както при действието на СК от 1985 г., така и при режима на сега действащия СК, е установен режим на разделност по отношение на определени вещи и права, между които паричните влогове и парите в брой. Така чл. 20 от СК от 1985 г. предвижда, че вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност. Промените в новия СК от 2009 година установяват разделност на имуществото на съпрузите с изключение на изрично регламентираната в чл. 21, ал. 1 общност върху вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Съответно от режима на СИО изрично са изключени вещите (каквито са и парите в брой), правата върху вещи и паричните влогове, с изключение единствено на вещните права.

Предвид горното придобитите от всеки един от съпрузите парични средства по време на брака им под формата на парични влогове и/или пари в брой, не съставлява семейна имуществена общност и е недопустимо автоматично, по силата на брачната връзка между съпрузите да се извършва компенсация между превишението на приходите на единия съпруг с недостига на средствата на другия съпруг. За законосъобразното извършване на такава компенсация, следва се установи, че единият съпруг е предоставил наличните си парични средства или влогове на другия съпруг, както и да е направено такова изявление/съгласие от съпруга по време на ревизионното производство, провеждано на него и да се представят доказателства в тази насока, които факти не са доказани в настоящото производство. Наред с факта, че по делото не са представени доказателства за реално получаване от жалбоподателя на твърдените парични средства за покриване на разходи на домакинството.

Във връзка с гореизложеното се явяват неоснователни и възраженията на жалбоподателката, че е налице дублиране относно установените в процесното ревизионно производство разходи за издръжка и живот с установените разходи за издръжка и живот в ревизионното производство на съпруга й Невян Георгиев. Размерът на разходите за издръжка и живот в обжалвания ревизионен акт е определен въз основа на събрани при ревизията документи за платени разходи от жалбоподателката. Отделно както се констатира ревизионното производство на нейния съпруг  е отделно производство, поради което неоснователни са явяват възраженията за определяне на разходи за издръжка и живот на домакинство. Данъчно задължени лица съгласно чл. 14 от ДОПК са юридическите и физическите лица, каквито са П.Г. и съпруга й Н.Г.и в тази връзка ревизии могат да се правят на физически лица, а не на семейства или домакинства.

По отношение на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза съдът счита, че некоректно е отговорено на задача 1, като не е съобразено, че следва да се извърши проверка в извлеченията на банковите сметки на жалбоподателката отразяващи движението на кредитните карти открити на името на жалбоподателката за 2014 г., 2016г., и 2017 г., налице ли са изтеглени суми и какъв е техния размер за всяка от годините. Видно от заключението и представената административна преписка вещото лице при изпълнение на задачата е взело предвид всички извлечения от банковите сметки на жалбоподателката за съответните години без значение дали към тях има издадени кредитни карти и ако има към кой момента са издадени. В задача 2 вещото лице е изчислило документално доказани разходи на жалбоподателката за 2016 г., които попадат в обхвата на видовете разходи съгласно публикуваната в сайта на НСИ методология за определяне на парични разходи на домакинствата за издръжка и живот в размер на 15 704 лв., които разходи обаче не  са включени в таблици Вариант 1 и Вариант 2 в задачи 3 и 4, което обстоятелство се потвърди и доказа при показанията на вещото лице в съдебно заседание и който пропуск напълно опорочава направените математически изчисления. На практика заключението в отговорите на задачи 3 и 4 представлява опит за изготвяне на паричен поток. В случая става въпрос за съвършено различни подходи при определяне на данъчните задължения от страна на вещото лице и от страна на ревизиращите органи и смесването им води до необоснованост и липса на обективност в резултатите посочени в заключението на ССчЕ. При това заключението се явява хипотетично и условно, доколкото е съобразено изцяло с твърденията и защитната теза на жалбоподателката, които не са подкрепени с годни и безспорни доказателства. Това мотивира съдът да не кредитира заключението по съдебно-счетоводната експертиза, тъй като не е в съответствие със събраните  доказателства.

Следва да се съобрази, че в случая съпоставката на притежаваните имущества и направените разходи с декларираните и получени доходи и финансирания, резултат от която са констатираните несъответствия, органите по приходите са извършили по години въз основа на събраните доказателства и при съобразяване на всички факти и обстоятелства, установени за периода на обхвата на ревизията, с оглед определяне на годишната данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ. При тази съпоставка органите по приходите са взели предвид: 1. наличните парични средства в брой и по банкови сметки в началото и в края на всеки ревизиран период; 2. всички постъпления на суми при ревизираното лице за годината, независимо от начина им на получаване в брой или по банков път - получени облагаеми и необлагаеми доходи, всички получени финансирания на лицето, които не представляват доход като доказани заеми, дарения, получени суми по вземания от трети лица и други; 3. извършените от лицето разходи, отново независимо от начина на плащане в брой или по банков път - разходи за издръжка и живот, комунални разходи, разходи за закупуване на движимо и недвижимо имущество, предоставени заеми и финансирания от трети лица и други заплатени разходи, за които са налице доказателства. Анализирани са взаимоотношенията на ревизираното лице и трети лица с оглед изясняване на получените от лицето доходи и финансирания и направените от него разходи. По делото не са направени доказателства, че установените превишавания са резултат на получени необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ.

Отделно, в ревизонното производство, както и в обжалването по административен и по съдебен ред, жалбоподателят не ангажира доказателства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. Ревизиращите органи са извършили, в рамките на своята компетенстност, необходимото за пълното изясняване на фактическата обстановка, като са съобразили действията си с основните начала на данъчния процес и са събрали по предвидения процесуален ред доказателства на базата, на които са изградили своите констатации.

Събраните при ревизията доказателства потвърждават наличие на несъответствие между декларираните и получените доходи на ревизираното лице с неговото имуществено и финансово състояние, предвид направените през същия период разходи.

В жалбата се твърди, че неправилно не са признати като приходи при съпоставката суми, декларирани като постъпили при ревизираното лице, предоставени от П.К.(баща на жалбоподателката) съответно през 2014 г. – 10 000,00 лв., 2015 г. - 10 000,00 лв., 2016 г. – 10 000,00 лв., 2018 г. - 12 000,00 лв., като в хода на ревизията жалбоподателката представя декларация от П.К., в която същият твърди, че е предоставил обща сума от около 40 000,00 лв. на дъщеря си за периода 2014 г. - 2019 г., като посочва, че е заемал високопоставени постове и паричните му средства са от дейността му като директор на „Кредитна банка" Ловеч; „Интерхотели" Велико Търново, „Инвестбанк"АД клон Велико Търново, БТ „Д-Банк" АД - клон Велико Търново и като управител на ресторант „Панорама" - хотел „Панорама" Велико Търново. В хода на ревизията от П.К.са изискани доказателства за предоставянени от него парични средства на П.Г. през ревизирания период, като в писмено обяснение вх. № 9372/27.04.2021 г. е посочил, че е предоставял периодично, без документи през 2014 г., 2015 г. и 2016 г. по 10 000,00 лв., а през 2018 г. - 12000,00 лв. Произходът на средствата бил предимно от трудови възнаграждения и спестявания, както и финансов кредит, изтеглен през 2012 г. В подкрепа на писмените обяснения не е представил доказателства.

С възражението срещу РД с вх. № 14674/08.07.2021 г. жалбоподателката е представила писмено обяснение от 28.06.2021 г. от П.К., в което същият посочва друг източник на средства, а именно кредит, изтеглен през 2012 г. в размер на 70 000,00 лв., с който е закупил къща в гр. Лясковец за 30 000,00 лв., на която е направен ремонт за около 4500 лв., а с останалата сума е разполагал в брой. Към писменото обяснение прилага извлечение от банкова сметка ***. - 2019 г. и Договор за заем между „Хърсев Ко" КДА и него с нотариална заверка на подписите от 07.11.2011 г.

Така посочените обяснения и декларации основателно не са кредитирани от органите по приходите. От съдържанието на същите не могат да се установят твърдените финансирания към жалбоподателката. От една страна не са представени доказателства за предаване на суми от П.К.на жалбоподателката. Същевременно представените към възражението извлечения от банкови сметки на П.К.не доказват предаване на суми на жалбоподателката, нито доказват, че П.К.е притежавал такива средства в брой, които би могъл да предостави на дъщеря си, в конкретния случай през процесиите години. Правилно решаващият орган е открил противоречие между съдържанието на договора за заем и писмените обяснения, а именно в писмените обяснения е посочено, че кредитът е изтеглен през 2012 г., а според договора същия би трябвало да е отпуснат до 20.11.2011 г. и върнат през 2012 г. Същественото обаче е това, че в т. 2 от договора се поставя изрично условие заемът да бъде ползван за покупка на недвижим имот и че ако се окаже, че заемът е ползван за каквато и да е друга цел, кредиторът ще поиска заемът да бъде погасен незабавно. Пак според договора, заемът ще бъде погасен не по-късно от 20.11.2012 г., т.е. една година след отпускането му. Изискана е информация от „Хърсев и КО“ КДА относно предоставянето на заема, изпълнение на условията по договора и връщането му, като е получен отговор, от който е видно, че заемът е предоставен на 11.11.2011 г. От страна на П.К.е имало неизпълнение на т. 5 и т. 6 от договора, поради което е заведено Търговско дело № 84 от 2017 г. в Окръжен съд Велико Търново. Предвид събраните доказателства не е установено нарушение на т.2 от договора то въпросният кредит не би могъл да бъде източник на финансиране на разходите на жалбоподателката през ревизирания период. Следва да бъде посочено още, че в първоначално представените писмени обяснения вх. № 28425/29.12.2020 г. П.Г. не е посочила като източник на доходи суми, получавани през ревизираните периоди от баща си - Пламен Караджов.

За 2019 г. жалбоподателката твърди, че е получила 10 000,00 лв. от брат си Х.К., за което в хода на ревизията е представила декларация от Х.К.с вх. № 9535/28.04.2021 г. В нея Х.К.твърди, че през 2019 г. е предоставил на сестра си П.Г. безвъзмездно лични парични средства около 10 000,00 лв., от възнаграждения придобити от трудова дейност във Великобритания, където живее от 2017 г. Към възражението срещу РД на 08.07.2021 г. също е приложено аналогично писмено обяснение от 28.06.2021 г.

След анализ на събраните в хода на ревизията и в хода на обжалването на РА доказателства решаващият орган правилно е приел, че въпросното лице е разполагало с посочените суми, но липсват доказателства същото да е предоставило на жалбоподателката сумата от 10 000,00 лв. през 2019 г. На първо място липсват доказателства за начина на предоставяне на сумата, кога и как е станало това, при положение, че Х.К.през 2019 г. и 2020 г. година е работил във Великобритания и няма доказателства да е внесъл в Р. България суми в брой, нито се представят банкови документи за превод на такива суми. Наред с това с оглед стандарта на живот във Великобритания, заработената сума явно не е достатъчна да покрие разходите за издръжка на Х.К.във Великобритания и да му осигури възможност да спести въпросната сума от 10 000,00 лв., която твърди, че е предоставил на сестра си за покриване на семейните й разходи, като правилно органите по приходите не са кредитирали писмените обяснения от Христо Караджов.

При преценката на писмените обяснения от П.К.и Х.К.(баща и брат на жалбоподателката) е съществено обстоятелството, че в първоначалното си писмено обяснение жалбоподателката не е посочила като източник суми получени от тези лица, а декларацията/писмените обяснения представени от тези лица представени съответно на 20.04.2021 г. и на 28.04.2021 г. едва след връченото на 09.04.2021 г. уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК, с което жалбоподателката е уведомена за установеното превишение на разходите над доходите й през ревизирания период и с оглед свъразността на лицата правилно ревизионите органи не са кредитирали посочените обяснения.

Във връзка с направено от процесуалния представител на ответника искане и на основание чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, с определение на съда постановено в открито съдебно заседание на 11.04.2022 г. е открито производство по оспорване истинността и автентичността на подписите положени от името на И.В.П., Р.Я.Е., М.Х.С. и Й.Г.Д. в писмените им обяснения приложени като доказателства към възраженията срещу ревизионния доклад. На жалбоподателката във връзка с чл.193, ал.3 от ГПК е възложена доказателствената тежест по доказване на истинността на оспорените документи.

За да прецени, дали да открие производство по чл. 193 и сл. ГПК, съдът следва да съобрази доказателствената сила на оспорените документи. Документите могат да бъдат истински или неистински: с оглед истинността на съдържанието им те са верни или неверни, а с оглед истинността на автора - автентични или неавтентични. Всеки автентичен подписан документ има формална доказателствена сила - установява, че материализираното в документа волеизявление е направено от лицето, подписало документа. Материална доказателствена сила имат само официалните свидетелстващи документи - обвързват съда да приема, че фактите са се осъществили така, както удостоверява документа. Частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила, но тя не е обвързваща съда. Производство по оспорване по реда на чл. 193 и сл. ГПК се открива в зависимост от обвързващата съда доказателствена сила на документа. Смисълът на производството по чл. 193-194 ГПК е една от страните да се противопостави на доказателствената сила на документ, който ползва другата страна. Предмет на производството е именно доказателствената сила на документа, която оспорващият се домогва да преодолее. Затова производство се открива по отношение на автентичността на частни и официални документи - те имат формална доказателствена сила и по отношение на съдържанието (вярност с действителните факти) на официалните свидетелстващи документи - те имат обвързваща съда материална доказателствена сила. При оспорване съдържанието на частни документи производство не се открива, тъй като няма обвързваща доказателствена сила, която да бъде оборена в това производство. Съдът ги преценява по вътрешно убеждение, съобразно всички останали данни по делото, като не е обвързан от тяхната материална доказателствена сила. Част от съдържанието на документа е и неговата дата на съставяне, поради което за установяване на достоверността й също не се открива производство по оспорване, още повече, че достоверността на датата на документа се преценява съобразно законовата разпоредба на чл. 181 ГПК.

Съдът дължи проверка по реда на чл. 194, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК чрез сравняването им с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.

Съдът след извършено сравнение на оспорените писмени обяснения на И.В.П., Р.Я.Е., М.Х.С. и Й.Г.Д. приложени като доказателства към възраженията срещу ревизионния доклад с представените нотариално заверени декларации с писмо с вх. № 811/16.02.2022 г., счита, че е налице автентичност на положените подписи на посочените лица. Представените нотариално заверени декларации се явяват безспорни документи относно автентичността и истинността на поставените върху тях подписи, като при съпоставка с оспорените писмени обяснения съда, счита, че е налице съвпадение на подписите.

Във връзка с гореизложеното представените писмени обяснения подписани от И.В.П., Р.Я.Е., М.Х.С. и Й.Г.Д. приложени като доказателство към възражението срещу ревизионния акт следва да бъдат приети по делото, като автентични документи подписани от посочените в тях лица.

Както бе посочено по – горе писмените обяснения се явяват частни документи, като относно тяхното съдържание и верността на посочените в тях факти и обстоятелства, съдът следва да прецени по вътрешно убеждение съобразно данните по делото.

В тази връзка частните документи нямат обвързваща съда доказателствена сила, което означава, че не следва да бъдат ценени при решаване на спора във връзка с останалите доказателства по делото. Съставените частни документи следва да отразяват реален факт от обективната действителност, тъй като представляват само доказателство, че са подписани от посочените лица, но не и доказателство за направените в тях изявления - тоест, авторството не доказва съответствие между съдържание на документа с действително осъществени факти, поради което следва да са налични други данни, безспорно установяващи фактите. Такива в случая отсъстват.

В жалбата се изразява несъгласие относно облагането по реда на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ на придобитите от жалбоподателката суми, които са внесени от трети лица по банковите й сметки, като твърди, че същите не са облагаем доход.

На първо място следва да се има предвид, че в хода на ревизионното производство органите по приходите имат задължението да изследват източника на облагаемия доход, респективно следва обосновано да отхвърлят вероятността доходът на ревизираното лице да е получен от изрично изброените в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ източници - например от трудови правоотношения, стопанска дейност (стопанска дейност като едноличен търговец, упражняване на свободна професия или занаятчийска дейност, дейност като земеделски стопанин, извънтрудови правоотношения и т.н.), наеми или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на движимо или недвижимо имущество, други доходи, конкретно посочени в чл. 35, точки от 1 - 5 от ЗДДФЛ. Когато се установи, че доходът не може да бъде причислен към конкретно изброените видове доходи и не е сред някои от освободените от облагане доходи, посочени по-горе, същият следва да се третира като доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. При ревизията са анализирани взаимоотношенията между ревизираното лице и третите лица, които са внасяли суми по банковата й сметка. По делото от жалбоподателката не са представени доказателства, че придобитите от нея суми представляват необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ.

Въпросните получени от жалбоподателката суми са квалифицирани от органите по приходите като облагаеми доходи по смисъла на чл. 12 от ЗДДФЛ, попадащи в хипотезата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, т.е. доходи от други източници, за които няма доказателства да са необлагаеми по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ или да са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО.

Данъчните основи за тези доходи са определени в размера на получените суми, съответно през 2014 г. в общ размер на 15 873,65 лв. в т.ч. от И.В.П. - 10980,00 лв.; от Т.Т. - 2243,65 лв.; от В.К. - 2250,00 лв. и от Р.Е. 400,00 лв.; през 2015 г. в общ размер на 7 500,00 лв. от М.С.; през 2016 г. в размер на 3 000,00 лв. от М.С. и през 2019 г. в общ размер от 8000,00 лв. от Й.Д.. Сумите са внесени касово по банкови сметки на жалбоподателката и са включени при съпоставката като приходи - „Получени суми по вземания от трети лица - заеми, лизинг и др., в годината, в която са внесени, В хода на ревизионното производство от жалбоподателката изрично са изискани доказателства и писмени обяснения за основанието, на което са внасяни сумите по банковите й сметки. Първоначално в писмено обяснение с вх. № 8113/09.04.2021 г. П.Г. не е дала никакви данни за въпросните лица, като е посочила, че някои от лицата били семейни приятели, без да посочва кои са те, а за лицата И.П. и Т.Т. посочва, че не ги познава. Също така е посочила, че не може да предостави данни за въпросните лица, тъй като не разполага с такива и не е посочила основанието, на което са преведени сумите. Впоследствие, след връчване на уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, декларира противоречиви данни относно въпросните суми. В представената декларация по чл. 124, ал. 3 от ЗДДФЛ с вх. № 8845/20.04.2021 г. жалбоподателката е посочила част от внесените по сметките й суми от физически лица като „Реализирани доходи" съответно от: Т.Т. - 2243,00 лв.; М.С. - 5200,00 лв. (реално внесени 10500,00 лв. през 2015 г. и 2016 г.) Й.Д. - 4000,00 лв. (реално внесени 8000,00 лв.) И.П. - 10980,00 лв.

Същите са посочени и в Справка № 5 за вземания от банки и трети лица, без да са попълнени данни за произход на вземането.

За част от лицата с възражението срещу РД се представят документи, които съдържат индивидуализиращи данни за лицата - И.П., М.С., Р.Е., Й.Д. и П. П.. На посочените лица в хода на ревизията не е извършена проверка и не са изискани данни и доказателства, относно платените от тях суми на жалбоподателката, поради което в хода на административното производство по обжалване на РА са изпратени писма до М.С., Й.Д., П. П., И.П. и Р.Е. с цел проверка на твърденията на жалбоподателката и представените от нея документи.

Само П.П.след изпратеното писмо потвърждава, че е предоставила на жалбоподателката сумата от 2000 лв. на 18.09.2019 г., като заем без лихва. На 25.05.2021 г. сумата й е била възстановена в брой с разписка от 25.05.2021 г. Писмено обяснение от това лице и разписка за връщане на сумата са били представени с възражението срещу РД. Следователно въпросната сума не представлява облагаем доход и следва да бъде изключена от общата данъчна основа за облагане по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за 2019 г. и с нея следва да бъде намалена данъчната основа за облагане с данък по чл. 17 от ЗДДФЛ.

Относно сумите внесени от И.П. и Т.Т. по банкова сметка ***, в първото писмено обяснение с вх. № 8113/09.04.2021 г. жалбоподателката посочва, че няма спомен за тези лица, впоследствие в документите, които представя с вх. № 8845/20.04.2021 г. квалифицира тези суми като реализирани доходи или като вземания от трети лица, а във възражението срещу РД вече твърди, че сумите не следва да се квалифицират като облагаеми и представлявали „възстановени средства". В подкрепа на това към възражението срещу РД представя обяснения от името на И.П., в което се твърди, че през 2013 г. сумата от 8000,00 лв. е взета назаем от П.Г. без договор и запис на заповед и че сумите, които е внасял по нейната банкова сметка ***. са вноски, с които е погасявал задължението си. Прави впечатление несъвпадението между твърденията на жалбоподателката и тези на И.П., на първо място относно размера на сумата. Жалбоподателката е получила от И.П. 10 980,00 лв., а в писмените обяснения на И.П. се твърди, че сумата на заема е 8000.00 лв. На следващо място прави впечатление, че в нито едно писмено обяснение в хода на ревизията жалбоподателката не посочва, че е дала паричен заем на това лице, като както бе посочено, в първото обяснение твърди, че за това лице няма никакъв спомен.

С оглед на това правилно решаващият орган не е кредитирал писмените обяснения представени от името на И.П.. Същите с оглед датата на представянето им /с възражението срещу РД, след запознаване с констатациите в него/ следва да се ценят като съставени с цел доказване на изгодни за жалбоподателката обстоятелства.

Относно сумата постъпила по банкова сметка ***змер на 2243,65 лв. и сумата от 2250,00 лв., внесена касово от Веселина Кирилова не са представени никакви доказателства, като не са представени и никакви идентифициращи данни за въпросните лица, нито за основанието, на което са постъпили сумите.

Относно сумата внесена от Р.Я.Е. от 400 лв. едва с възражението срещу ревизионния доклад са представени писмени обяснения подписани от Е. в които е посочено, че през 2014 г. е закупил от жалбоподателката лична вещ – 2 бр. ръчно изработени покривала за ъглови легла /китенеци/, наследство от баба й. Видно от извършената проверка в ревизионното производство и събраните доказателства от ревизионните органи жалбоподателката до момента на издаване на ревизионния доклад не сочи да е познавала Р.Е., нито какво е основанието за получената сума. Не са представени от жалбоподателката доказателства за извършената покупко-продажба кога е извършена, сключен ли е договор за покупко-продажба, кога е предадена вещта, протокол за получаване на съответните вещи и тяхното състояние. Още повече поражда съмнение и правилно ревизионните органи, както и решаващият орган не са приели писмените обяснения, че същите са съставени след получаване на ревизионния доклад, като описаната вещ, която се явява предмет на покупко-продажбата са 2 бр. китенеци наследство от бабата на жалбоподателката, като съгласно данъчното законодателство получените доходи от продажбата на имущество придобито чрез наследяване се явяват необлагаеми.  

Относно сумите внесени от М.С. с възражението срещу РД са представени обяснения от името на същото лице, в които посочва, че е предоставила на П.Г. като заем за послужване суми в размер на 7500,00 лв. през 2015 г. и 3000,00 лв. през 2016 г., както и представя три броя записи на заповед, съответно за 5200,00 лв. от 26.08.2015 г., подписана от П.П., за 2300,00 лв. от 07.09.2015 г., подписана от Н.Г.и П.Г. и за 3000,00 лв. от 26.08.2016 г., подписана от Н.Г.и П.Г..

Относно сумите внесени от Й.Д. са представени писмени обяснения и 2 броя записи на заповед, подписани от името на това лице. Според писмените обяснения Й.Д. е предоставил сумата в заем на жалбоподателката на две части по 4000.00 лв. с уговорката да се върнат до края на 2021 г.

Решаващият орган е изискал от тези лица информация и писмени обяснения за основанието, на което са внесли горепосочените суми по банковата сметка на жалбоподателктата, като такава не е представена нито пред решаващият орган в административното производство нито в настоящото съдебно производство. Правилно решаващият орган  при преценката на приложените към възражението писмени обяснения и записи на заповед е установил обстоятелството, че в първоначалното си писмено обяснение жалбоподателката не е посочила като източник на финансиране суми, получени от тези лица, а декларацията/писмените обяснения от тези лица са представени едва с възражението срещу РД, когато жалбоподателката е узнала за констатациите в него.

Представените писмени обяснения и записи на заповед представляват частни документи и нямат обвързваща за съда доказателствена сила, което означава, че не следва да бъдат ценени при решаване на спора във връзка с останалите доказателства по делото. Същевременно с това - следва съставените частни документи да отразяват реален факт от обективната действителност, тъй като представляват само доказателство, че са подписани от посочените лица, но не и доказателство за направените в тях изявления - тоест, авторството не доказва съответствие между съдържание на документа с действително осъществени факти, поради което следва да са налични други данни, безспорно установяващи фактите. В случая други данни отсъстват, при което следва изводите на приходните органи да се приемат за правилни.

Правилно органите по приходите, както и решаващият орган не са кредитирали писмените обяснения от М.Х.С. и Й.Г.Д. и не са приели представените записи на заповед представени от жалбоподателката едва след запознаване с констатациите и сумите описани в ревизионния доклад.

Записаното в писмените обяснения представени от жалбоподателката не се доказва по никакъв начин от събраните доказателства липсват подписани договори за представените заеми, по какъв начин сумите ще бъдат възстановени, като писмените обяснения така и представените записи на заповед се явяват частни документи и не носят материална доказателствена сила за съда. Липсват доказателства за точната дата на съставяне на записите на заповед, като същите правилно са приети от решаващият орган за съставени за нуждите на ревизионното производство, още повече, че в първоначално дадените обяснения преди съставяне на ревизионния доклад жалбоподателката не е на ясно с точните суми получени от М.С., като посочва – 5200 лв., а реално внесени са 10500 лв. през 2015 г. и 2016 г., а за Й.Д. посочва, че са получени 4000 лв., при реално внесени 8000 лв. за 2019 г., при положение, че тя е издала записи на заповед за обезпечаване на получените заеми и че същите следва да се върнат в определен срок.

Видно от гореизложеното обоснован е извода на ревизиращите органи, че получените суми през данъчната година от трети лица са облагаеми доходи от други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци, каквато е редакцията на чл. 35 т. 6 ЗДДФЛ.

Съдът счита, че с представените доказателства от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите, че са налице данни за укрити приходи или доходи и че декларираните получени доходи/приходи не съответстват на имущественото финансово състояние на жалбоподателя за ревизирания период.

Фактическите констатации и изводи в обжалвания ревизионен акт кореспондират с анализа на фактите, обстоятелствата и събраните в хода на ревизионното производство доказателства. С оглед на това съдът намира извършването на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК съобразено със закона.

След като фактическите констатации са верни, т. е., не са оборени фактите, то правилно и обосновано при ревизията са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ.

При констатирано наличие на доход с неустановен произход / данни за укрити приходи или доходи ревизиращият орган няма задължение да установи този произход, а само да докаже наличието на такъв доход, което обстоятелство е установено по време на ревизията. Предвид изложеното съдът намира обжалваният ревизионен акт за законосъобразен, а жалбата за неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

При този изход на правния спор е основателно своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на деловодни разноски. На основание чл.161, ал.1, изр.3-то от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДОДОП – В.Търново сумата в размер на 842 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл.4-то от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл.161, ал.1 от ДОПК, Административен съд – Ловеч, четвърти състав

 

Р Е Ш И :

          

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.Г., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. Г.Г. от ВАК с адрес *** подадена срещу Ревизионен акт № Р-04001120007385-091-001/26.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 119/15.10.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. Велико Търново в частта в която са установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ общо в размер на 7778,00 лв. и лихви общо в размер на 2632,24 лв., в т.ч.: за 2014 г. в размер на 1587,00 лв. и лихви върху него в размер на 1005,00 лв., за 2015 г. в размер на 1671,00 лв. и лихви върху него в размер на 886,66 лв., за 2016 г. в размер на 300,00 лв. и лихви върху него в размер на 128,84 лв., за 2018 г. в размер на 805,00 лв. и лихви върху него в размер на 182,93 лв.; за 2019 г. в размер на 3415,00 лв. и лихви в размер на 428,81 лв.

       ОСЪЖДА П.П.Г., ЕГН **********, адрес *** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 842 лв. /осемстотин четиридесет и два лева/.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.

Препис от него да се изпрати на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: