Р Е Ш Е Н И Е
НОМЕР 260089 ; 14.09.2020
г., гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд- Търговище, седми
състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРЯНА ПЕТРОВА
СЕКРЕТАР: Михаил Пенчев
След като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 189/20 по описа на Районен съд- Търговище,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.430
от ТЗ.
Ищецът твърди в исковата
си молба, че между него и дружеството „КРИС-2003“ ЕООД, ЕИК *********, адрес
гр.О. , ул. „Х.Д.” № 6, представлявано от Е.Ш.С. е сключен Договор за
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка и за
издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен
период MASTERCARD/VISA
с референция №206СС-8-000005/11.06.2012г. По този договор на
кредитополучателят е отпусната сума в размер на 5 000 лева. Крайният срок за
погасяване на кредита съгласно т.З от Договора за издаване на кредитна карта с
референция №206СС-8-000005/11.06.2012г., е настъпил на 10.06.2017г. По този
договор е встъпил като съдлъжник в лично качество и Е.Ш.С.
***. Падежът на кредита е настъпил на 10.06.2017 година, но изпълнение по него
от страна на солидарно отговорните длъжници няма.
Поради горното на 21.06.2017г. на
основание чл.417 от ГПК, ищецът е депозирал заявление за издаване на
изпълнителен лист и заповед за изпълнение в общ размер на претендираното
вземане от 13 565.91 лв., от които 5 000.00 лева- дължима главница, 4 165.76
лева— дължима договорна лихва за период от 02.01.2015г. до 10.06.2017г., 4
283.15 лева - дължима наказателна лихва
за период от 08.12.2014г. до 20.06.2017г. , 117.00
лева годишна такса за обслужване за 2015г., 2016г. и 2017г., съгласно Тарифата
за такси и комисиони на ПИБ АД. Като главницата е претендирана
ведно със законната считано от 21.06.2017г., депозиране на заявлението до
окончателното изплащане до окончателното изплащане. Присъдени са и разноски-
държавна такса за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист в размер на 271,32 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. Поради депозирано възражение от страна на
длъжника Е. С., съдът е дал указания за
предявяване на иск за установяване на вземането. Поради горното ищецът е
предявил настоящият иск, като моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати, посочените по-горе суми, дължими по договор за банков
кредит с настъпил падеж. Претендира и разноски по делото.
Ответникът
упражни правото си на отговор. С отговора си навежда следните възражения : установителният иск не е предявен в предвидения едномесечен
срок от депозиране на възражението, като заповедта е издадена за едни суми, а
искът е с предмет суми, различни от заповедта, освен горното заповедта е
издадена против търговеца, а искът е предявен само против физическото лице. Търговското
дружество, сключило договора за банков кредит е продадено на трето лице, поради
което ответникът твърди, че не следва да носи отговорност за задълженията му.
На последно място прави възражения за изтекла погасителна давност както по
отношение на главното задължение, така и по отношение на задължението за лихви.
Моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№ 47860/17 по описа на Районен съд-София, в полза на ищеца е издадена
заповед от 25.08.2017 година, за
изпълнение на парично задължение за сумата от 5 000.00 лева- дължима главница,
4 165.76 лева— дължима договорна лихва за период от 02.01.2015г. до
10.06.2017г., 4 283.15 лева - дължима
наказателна лихва за период от 08.12.2014г. до 20.06.2017г., 117.00 лева
годишна такса за обслужване за 2015г., 2016г. и 2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от 14.07.2017 г., и разноски в размер на 271,32 лева
държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. Заповедта е издадена против КРИС-2003“ ЕООД, ЕИК *********, адрес гр.О. ,
ул. „Х.Д.” №6, представлявано от Е.Ш.С. и Е. Ш.С.. Вземането по издадената заповед
произтича от Договор за предоставяне на кредитен лимит по разплащателна сметка
за издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен
период от 11.06.2012 година. След като и е била връчена заповедта за изпълнение
на парично задължение, длъжникът Е. Ш.С.
е депозирал възражение, с което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение. С разпореждане от
06.08.2019 година, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за
установяване на вземането си по издадената заповед. Това разпореждане е връчено
на заявителя на 20.08.2019 г., като искът е предявен на 17.09.2019 година. В
тази връзка са неоснователни възраженията на ответника, че предявеният против
него иск не е депозиран в срока по чл.415, ал.4 от ГПК. Изложеното по-горе,
обуславя правният интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на
вземането му по издадената заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение.
Видно от приложения по
делото Договор за предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна
сметка и за издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период MASTERCARD/VISA с референция
№206СС-8-000005/11.06.2012г., сключен между ищеца „Първа инвестиционна банка“
АД и дружеството „КРИС-2003“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Е.Ш.С. и Е.
Ш.С., в качеството му на съдлъжник, банката
по искане на търговеца е открила на негово име разплащателна/картова/
сметка, като към нея е издала международни бизнес кредитни карти с чип. По
сметката на търговеца, банката предоставя кредитен лимит /овърдрафт/, в размер
на 5 000 лв.-чл.2 от договора. Съгласно чл.3 от договора, срокът за
ползване на кредитния лимит е до 10.05.2017 г., а срокът за погасяване е до 10.06.2017 година.Тези срокове могат да
бъдат удължавани по взаимно съгласие на страните с анекс, какъвто в настоящия
случай не е сключван. Страните са договорили и заплащане на съответните лихви
при забава от страна на търговеца или съдлъжника,
като правата и задълженията на страните по договора са уредени към приложимите
Общи условия, с които страните по договора са запознати. По искане на търговеца
и въз основа на договора за предоставяне
на кредитен лимит, банката е издала на името на оправомощен
ползвател- ответника Е. С., международна
револвираща бизнес кредитна карта с чип VISA стандартна, към
разплащателната сметка на търговеца, посочена в договора за кредитен лимит. За
целта е сключен на 11.06.2012 година договор за издаване на международна бизнес
кредитна карта с гратисен период MASTERCARD/VISA.
Съгласно чл.3 от този договор, оправомощеният
ползвател се съгласява да отговаря с търговеца и съдлъжника
за всички суми, дължими на банката, произтичащи от плащания с издадената към
сметката на търговеца карта.
По искане на ищеца беше
назначена икономическа експертиза, която да установи какъв е действителния
размер на задължението по договора за банков кредит. Видно от неоспорената и
приета по делото експертиза, към 21.06.2017 година-датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, дължимата сума по
предоставения кредитен лимит е в размер на 13 910.93 лв. Като дължимата
главница е в размер на 5 000 лв., дължимата договорна лихва за периода
02.01.2015 г. до 10.06.2017 г. е в размер на 4 051.31 лв., дължимата
наказателна лихва за периода 08.12.2014 г. до 20.06.2017 г. е в размер на
4 742.62 лв., включваща наказателна лихва за надвишен кредитен лимит в
размер на 1 594.71 лв. и наказателна лихва за неплатени минимални
погасителни вноски, в размер на 3 147.91 лв., дължимите годишни такси за
обслужване за годините 2015, 2016 и 2017 е в размер на 117.00 лв. С оглед
твърдението на ответника, че е погасявал задълженията си по този договор, в
съдебно заседание вещото лице уточни, че сумите, за които ответникът твърди, че
е внесъл за погасяване на кредита, всъщност са внесени, като задължение по друг договор за кредит, между същите
страни. Между страните е имало друг договор от 19.05.2011 година, по който е
бил отпуснат кредитен лимит в размер на 10 000 лв. по този договор именно
ответникът е внесъл две суми от по 5 000 лв., които са били за погасяване
на това задължение, а не на задължението по настоящия договор.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът намира, че предявения иск е основателен.
Договорът за банков
кредит е абсолютна /обективна/ търговска сделка /арг.
чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ вр. с гл. 27, р. III, чл. 430 ТЗ и чл. 286, ал. 2 ТЗ. Няма спор, че процесният
договор е именно такъв. Съгласно чл. 304 ТЗ лицата, които при сключване на търговска
сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници,
освен ако от сделката не следва друго. От съдържанието на представения по
делото договор за предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна
сметка и за издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период MASTERCARD/VISA с референция
№206СС-8-000005/11.06.2012г., не се установява разделност
на задълженията на кредиполучателя и встъпилия съдлъжник, спрямо банката кредитор. Ответникът твърди, че по този договор е поел
задължение към банката да отговаря за задължението на главния длъжник-
търговеца, но в качеството си на поръчител. Тези негови твърдения се
опровергават от съдържанието на самия договор. Видно е, че ответникът Е. С. е встъпил в облигационната сделка като съдлъжник по договора. За разлика от поръчителството, при
встъпването в дълг по реда на чл. 101 ЗЗД кредиторът получава наред с
първоначалния длъжник още един длъжник, който макар да не е главен отговаря
наравно с първия длъжник. Кумулативното поемане на дълг представлява
съглашение, по силата на което едно трето лице встъпва като солидарен длъжник в
един съществуващ дълг, произтичащ от отделно правоотношение между първоначалния
длъжник и негов кредитор. Тъй като двамата длъжници
отговарят солидарно чл. 101, изр. 3 ЗЗД, следва да се съобразят и правилата за
солидарната отговорност чл. 121 и сл. ЗЗД. Встъпването в дълг, когато следва от
сключен между кредитора и встъпващия в дълг договор, наподобява
поръчителството. Действително и двата института се използват за обезпечаване на
едно вземане. Докато поръчителството обаче е едно акцесорно
задължение, встъпването в дълг води до самостоятелно задължение на встъпващия
при условията на солидарна отговорност. С договора за поръчителство поръчителят
се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По
отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати,
той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от
деня на плащането. Длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора,
поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно
от двамата, но няма право да получи повече от дължимото. Поради това и
съществува задължението по чл.147 от ЗЗД, по силата на което, за да обвърже
поръчителя с изпълнение, кредиторът следва да предяви иска си против длъжника в
шестмесечен срок. Тази разпоредба обаче е неприложима по отношение на встъпилия
в дълг длъжник. Поради което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Неоснователно, а и ирелевантно за спора е възражението на ответника, че
търговското дружество, длъжник по договора за кредит е прехвърлено на трето
лице, поради което той не следва да носи отговорност за задълженията по
кредита. Доколкото е встъпил в чужд
дълг, този на търговското дружество, то съдлъжникът
остава отговорен към кредитора, независимо от прехвърлянето му. Задължението на
търговеца не се погасява, не се погасява и отговорността на съдлъжника,
при смяната на собствеността. Кредиторът
е свободен в избора си към кой от солидарните длъжници
да насочи изпълнение на вземането си, обстоятелство, произтичащо от
солидарността на задължението към него.
Ответникът се позовава и
на правопогасяващото възражение за изтекла
погасителна давност, както по отношение на главното задължение, така и по
отношение на акцесорното такова за заплащане на
лихви. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД вземането на кредитора се
погасява с изтичането на пет годишна давност по отношение на главното
задължение, а по отношение на акцесорното такова давностния срок е три години- чл.111, б.“в“ ЗЗД. Давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, като срокът
може да бъде прекъснат с предприемане на действия по съдебно признание на притезанието, на такова е приравнено и депозиране на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.Съгласно договора за
кредит, падежа на същия е 10.06.2017 г.- чл.3 от договора. Кредиторът е
предприел действия по удовлетворяване на вземането си, чрез депозиране на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 21.06.2017 година,
което сочи, че вземането му в неговата цялост, не е погасено по давност.
Въз основа на изложеното
и с оглед събраните в процеса доказателства, съдът намира, че задължението на
ответника към ищеца за главницата и дължимите такси за обслужване, съществува в
пълен размер. По отношение на вземането за договорна лихва за периода
02.01.2015 г. до 10.06.2017 година, установения и доказан размер е
4 051.31 лв., поради което до пълният размер от 4 165.76 лв.,
предявеният иск е неоснователен. Вземането на ищеца за наказателна лихва
за периода 08.12.2014 г. до 20.06.2017 година е установено в размер на 4 742.62
лв. , но предявеният иск е за сумата от 4 283.15 лв., поради което следва
да бъде уважен до този размер.
Поради изхода на спора, ответникът следва да
понесе и отговорността за разноските, сторени в заповедното и в настоящото
производство. Разноските в заповедното производство са в размер на 421.32 лв.,
а в настоящото са в размер на 621.32 лв., включващи 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 271.32 лв., държавна такса по делото и 200 лв., депозит за
изготвяне на експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
че вземането на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК ********* седалище гр.София,
представлявана от Н.В.Н.и С.А. П.- изпълнителни директори, действащи чрез
пълномощника си Д.И. Д. - юрисконсулт, съдебен адрес *** от Е. Ш.С. ЕГН ********** *** за сумата от
5 000 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на кредитен
лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка и за издаване на международни бизнес
кредитни карти с гратисен период MASTERCARD/VISA с
референция №206СС-8-000005/11.06.2012г., сумата от 4 051.31 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 02.01.2015 г. до 10.06.2017 г.,
сумата от 4 283.15 лв., представляваща наказателна лихва за периода
08.12.2014 г. до 20.06.2017 г., сумата от 117.00 лв., представляваща годишна
такса за обслужване за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., за които е издадена Заповед
за незабавно изпълнение от 25.08.2017 г., по ч.гр.д.№ 47860/17 по описа на
Районен съд- София, СЪЩЕСТВУВА, на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.430 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК ********* седалище гр.София, представлявана от Н.В.Н.и
С.А. П.- изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си Д.И. Д. -
юрисконсулт иск за установяване на вземане от Е. Ш.С. ЕГН ********** *** за договорна лихва за
периода 02.01.2015 г. до 10.06.2017 г., за сумата над 4 051.31 лв. до
пълния размер от 4 165.76 лв., за което е издадена до Заповед за незабавно
изпълнение от 25.08.2017 г., по ч.гр.д.№ 47860/17 по описа на Районен съд-
София, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е. Ш.С. ЕГН ********** *** да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК
********* седалище гр.София, представлявана от Н.В.Н.и С.А. П.- изпълнителни
директори, действащи чрез пълномощника си Д.И. Д. - юрисконсулт, съдебен адрес ***,
сумата от 421.32 лв., представляваща
разноски по ч.гр.д.№ 47860/17 по описа на РС-София. по описа на ТРС.
ОСЪЖДА Е. Ш.С. ЕГН ********** *** да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК
********* седалище гр.София, представлявана от Н.В.Н.и С.А. П.- изпълнителни
директори, действащи чрез пълномощника си Д.И. Д. - юрисконсулт, съдебен адрес ***
сумата от 621.32 лв ., представляваща разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-
Търговище.
СЪДИЯ: