№ 44
гр. В. 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАК. СЪСТАВ ПО НПК С
УЧАСТИЕ НА ГР. СЪДИИ, в публично заседание на осемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №
20241300500426 по описа за 2024 година
Делото е образувано по въззивна жалба от Г. Е. Е. , чрез адв. Р. Д.
против Решение №135 от 05.03.2024 година по гр.дело № 1831/2022 година по
описа на Районен съд Видин, с което се отхвърля предявеният от него
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответника, че поради настъпила
погасителна давност , вземането в общ размер 1355 лева, не се дължи .
Поддържа се, че решението на районният съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуални норми, необосновано.
Сочат, че съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право
на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след
издаването на съдебния акт.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесиите
суми поради наличие на ново настъпили обстоятелства, след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради
1
изтекла погасителна давност.
Позовават се на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година на ВКС по
тър. дело № 2/2013 година, ОСГТК, т.10, в което се сочи, че давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането /чл.116 б.В ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Сочи се, че от приложеното изп.дело №172/2010 година и № 174/2022
година по описа на ЧСИ ВТ, изп.дело № 172/2010 година е прекратено поради
перемция. Перемцията е настъпила още през 2017 година .
От данните по изпълнителното производство следвал извода, че не само
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, но и
образуването на изпълнителното дело е след изтичане на давностния срок.
Сочи се в жалбата, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, а съд. изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен
2
ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
Следователно по конкретното дело , считано от 09.09.2015 година, респ. от
12.07.2016 година изпълнително производство е прекратено по силата на
закона - чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
В този случай новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е
основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания/, а
изпълнителните действия предприети след прекратяването не могат да
доведат до прекъсване на давността. В този смисъл т.10 от ТР №2/2013година
на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното се твърди, че считано от 09.09.2013 година когато е
извършено последното валидно изпълнително действие по изпълнителното
производство срещу ищеца, е започнала да тече нова погасителна давност,
която безпрепятствено е изтекла на 14.11.2014 година /включително/ за
главницата и за лихвите, без да е спирана и прекъсвана и вземането по
издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение е погасено по давност.
Твърди се, че към датата на образуване на изпълнително дело № 174/2022
година с взискател настоящият ответник е била изтекла и давността от пет
години и вземането не подлежи на принудително изпълнение по силата на
чл.116 б.В вр с чл.117 от ЗЗД.
Решението се обжалва и в частта за разноските, във връзка с което е
проведена процедура по чл.248 ГПК и е постановено определение №
2211/17.11.2024г, с което се изменя решението в частта за разноските , като
същите се намаляват от 400 на 250 лв.
По изложените съображения моли Съда да постанови решение, с което
да отмени атакуваното решение на районен съд Видин като неправилно и
незаконосъобразно и уважи подадената искова молба изцяло, като
претендират разноски за двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба срещу Решение №
3
135/05.03.2024 г. на Районен съд – Видин от „ФИА“ ЕООД. вписано в
Търговския регистър към Агенцията по вписвания е ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. В**, представлявано от ДМ и ЗС – управители,
чрез адв. ЩН .
„ФИА“ ЕООД оспорват изцяло депозираната въззивна жалба, като считат
същата за неоснователна, като първоинстанционното решение, като правилно
и законосъобразно да бъде потвърдено .
Възражения във въззивната жалба от страна на Г. Е. Е. считат за изцяло
неоснователни, тъй като не са доказани в хода на първоинстанционното
производство.
Сочи за Неоснователно възражението на лицето за липса на
задължение поради изтекла давност.
Според ГР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС:
Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.'“
В тази връзка - изпълнително дело № 172/2010 г., по описа на ЧСИ ВТ е
образувано преди постановяване на ГР № 2 / 26.06.2015 г. и, макар и по него
да са искани и извършвани множество изпълнителни действия в периода
между 2010 г. и 2015 г., давността е започнала да тече от 26.06.2015 г.. От
този момент нататък, било доказано в пьрвоинстанциониото производство,
че са искани и предприемани множество изпълнителни действия:
По изпълнително дело № 172/2010 г., по описа на ЧСИ В. 1. с взискател
„Централна кооперативна банка“ АД:
04.10.2016 г. опис и продажба на движими вещи, собственост на длъжника,
11.07.2017 г. - запор на банкови сметки и вземания към трети
лица;
04.08.2017 г. - запор на банкови сметки в Банка „ДСК“ АД;
03.07.2019 г. - запор на банкови сметки;
16.07.2019 г. - запор на банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД,
наложен на 24.09.2019 г..
По изпълнително дело № 174/2022 г„ по описа на ЧСИ В. Т. с взискател „Ф. и.
4
а.“ ЕООД:
24.06.2022г.-запор на банкови сметки и на микросметки в „Изипей" АД, запор
на движимо и недвижимо имущество, както и на трудово възнаграждение,
опис на движими вещи в дома на длъжника;
26.07.2022 г. - запор на банкови сметки в Банка „ДСК“ АД и „Първа
инвестиционна банка" АД. наложен 18.07.2022 г..
Съгласно т. 10 от ТР №2 2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва
многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, както и с искането на
определен изпълнителен способ, доколкото съдебният изпълнителен е длъжен
да го приложи.
По двете изпълнителни дела - № 172/2010 г., от страна на „Централна
кооперативна банка“ АД, и № 174/2022 г., от страна на „Ф. и. а.“ ЕООД, са
искани и съответно са предприемани действия за принудително събиране на
вземането, в следствие на което давностният срок е бил прекъсван, като от
всяко прекъсване е започнал да тече нов такъв.
Твърди се , че е неоснователно и възражението в частта с разноските.
Според ТР № 3/13.05.2010 г. ОСК ВАС: „Правоотношението между
юридическото лице и юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане
на разноски. Отговорността за разноски е гражданско облигационно
правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него.
Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът
присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на
юридическото лице, което е защитавано от него...“
Съгласно цитираното тълкувателно решение фактът дали правоотношението
между процесуалния представител и представляваното лице е възникнало въз
основа на договор за правна помощ, или от служебно/трудово
правоотношение е ирелевантен при изчисляването на размера на
възнаграждението за водене на производството.
В тази връзка - юрисконсултското възнаграждение е дължимо въз основа на
/
чл. 78. ал. 8 ГПК. във вр. с. чл. 37 3ПП, във вр. с Наредба № 1 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба,
5
становището на ответната по жалба страна и съобразявайки данните по
делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.
С решение №135 от 05.03.2024 година по гр.дело № 1831/2022, ВРС
отхвърля предявения от Г. Е. Е., ЕГН **********, с адрес: с. П., обл. В. ул.
„Ч** срещу „Ф. И. А.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „О.“, ул. „В**, иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че поради настъпила погасителна давност на вземане в общ размер
на 1355.00 лева, от които: главница в размер на 703.12 лева, ведно със законна
лихва в размер на 15.23 лева за периода от 15.06.2022 г. до 01.09.2022 г., 263.90
лева неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения/, от които 50.00
лева приети разноски по изпълнителното производство за юрисконсултско
възнаграждение, 465.28 лева, от които авансови такси в размер на 163.90 лева
и пропорционална такса по т.26 - 301.13 лева, такси по Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 1607.29 лева,
дължими към 01.09.2022 г., за които е издаден на 09.02.2010 г. в полза на
„Централна кооперативна банка“ АД - С., изпълнителен лист по ч.гр.д. №
206/2010 г. по описа на Районен съд - В. въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20227240400174 по описа на ЧСИ, рег. № 724, с район
на действие Окръжен съд - Видин - ВТ, ответникът „ФИА“ ЕООД, няма право
на принудително изпълнение срещу ищеца Г. Е. Е., ЕГН **********, като
неоснователен.
6
От данните по делото се установява, че делото е образувано по искова
молба с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. трето от ГПК, вр. с чл. 439 от
ГПК от Г. Е. Е., ЕГН **********, с адрес: с. П., обл. В. ул. „Ч**, срещу „ФИА“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.“, ул.
„В**, за установяване недължимостта на парична сума по издаден на
09.02.2010 г. в полза на „Централна кооперативна банка“ АД - С.,
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 206/2010 г. по описа на Районен съд - В. въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20227240400174 по описа
на ЧСИ, рег. № 724, с район на действие Окръжен съд - Видин - ВТ, поради
погасяването й по давност.
Не е спорно между страните, признава се от ответника и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че на 09.02.2010 г. в полза на
цедента „Централна кооперативна банка“ АД е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 206/2010 г. по описа на Районен съд - В. въз основа на който на
31.03.2010 г. е образувано срещу ищеца, в качеството му на длъжник,
изпълнително дело № 172/2010 г. по описа на ЧСИ, рег. № 724, с район на
действие ОС - Видин - ВТ.
От образуването на изп.д. № 172/2010 г. по описа на ЧСИ - ВТ до 26.06.2015 г.,
когато е обявено ТР № 2/2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
погасителна давност на вземанията по изпълнителния лист не е текла;
След 26.06.2015 г. е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок и са
поискани следните изпълнителни способи от взискателя, с които давността е
прекъсвана неколкократно, а именно: 04.10.2016 г. - взискателят е поискал
насрочване на опис на движими вещи на длъжника /лист 181 от делото/,
какъвто е насрочен на 09.11.2016 г. ; 11.07.2017 г. - молба за запор на
банковите сметки на длъжника /лист 195 от делото/; 04.08.2017 г. - молба за
запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ /лист 201 от делото/;
01.10.2018 г. - по изп. д. № 172/2010 г. е постъпила вноска от длъжника /лист
208 от делото/; 03.07.2019 г. - молба за запор на банковите сметки на длъжника
/лист 212 от делото/; 16.07.2019 г. - молба за запор на банковите сметки на
длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД /лист 218 от делото/;
Последното изпълнително действие по изп.д. № 172/2010 г. по описа на ЧСИ -
ВТ е било на 24.07.2019 г. - наложен запор върху банковите сметки на
длъжника;
С Договор за цесия от 29.12.2020 г. ответника - „ФИА“ ЕООД е придобило
7
вземането на „Централна кооперативна банка“ АД към ищеца Г. Е. Е., в
следствие на което е конституирано като взискател по изп. д. № 172/2010 г. по
описа на ЧСИ, рег. № 724, с район на действие ОС - Видин - ВТ с молба вх. №
06397/17.06.2022 г. /лист 226 от настоящото дело/;
С Постановление от 21.06.2022 г. по изп. д. № 172/2010 г. по описа на ЧСИ -
ВТ, изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК. В същото е посочено, че последното валидно изпълнително
действие е от 29.07.2019 г.;
С оглед на горецитираното отбелязване за последно валидно изпълнително
действие от 24.07.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 24.07.2021
г. е настъпило основание за прекратяване на делото - ex lege. В случая
съобразно т. 10 от ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С
оглед гореизложеното нова 5- годишна давност за вземането започва да
тече от 24.07.2019 г. и изтича на 24.07.2024 г.
На 30.06.2022 г. е образувано срещу ищеца в качеството му на длъжник,
изпълнително дело № 174/2022 г. по описа на ЧСИ - ВТ, рег. № 724, с район на
действие ОС -Видин с молба вх. № 06964/30.06.2022 г., подадена от ответника
по настоящото дело, с която молба са поискани справки за длъжника, както и е
поискано да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника , което
действие прекъсва давността;
На 08.08.2022 г. взискателят е посочил изпълнителен способ - запор върху
установените банкови сметки на длъжника в „БАНКА ДСК“ и „Първа
инвестиционна банка“ ; На 19.08.2022 г. с постановление на ЧСИ - ВТ е
наложена възбрана върху имот, собственост на длъжника;
Горепосочените действия по характер съставляват предприемане на
действия по принудително изпълнение и съгласно чл. 116, б. “в“ от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, прекъсват давността, независимо дали са
реално осъществени.
Влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е приравнена на
влязло в сила решение и давността е пет години съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Установи се по делото, че последното изпълнително действие е с дата
19.08.2022 г. - наложена възбрана върху имот, собственост на длъжника,
поради което пет годишната давност изтича на 19.08.2025 г., а исковата
8
молба е подадена на 26.08.2022 г.
С оглед на това към датата на подаване на исковата молба в съда -
26.08.2022 г., не е изтекъл 5 - годишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД.
С изтичане на петгодишна давност по чл. 117, ал.2, вр. с чл. 110 от ЗЗД, се
погасява вземането на взискателя по изпълнителното дело, образувано по
издаден от съда изпълнителен лист въз основа на проведено съдебно
производство, какъвто е настоящия случай. Всяко действие на съдебния -
изпълнител по изпълнителен способ по искане на взискателя обаче прекъсва
давността. Установи се безспорно по настоящото дело, че от последните
действия на взискателя по принудително изпълнение по образуваните
изпълнително дело № 172/2010 г. и изп. д. № 174/2022 г. по описа на ЧСИ, рег.
№ 724 с район на действие ОС - Видин - ВТ, не е изтекла пет - годишна
давност, поради прекъсването й с всяко следващо действие на взискателя.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба. Според ГР №
3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС: Погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.'“
В тази връзка - изпълнително дело № 172/2010 г., по описа на ЧСИ ВТ е
образувано преди постановяване на ГР № 2/ 26.06.2015 г., по него са искани и
извършвани множество изпълнителни действия в периода между 2010 г. и
2015 г., но давността е започнала да тече от 26.06.2015 г.
От този момент се установява, че в пьрвоинстанциониото
производство, че са искани и предприемани множество изпълнителни
действия:
Съгласно т. 10 от ТР №2 2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва
многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, както и с искането на
определен изпълнителен способ, доколкото съдебният изпълнителен е длъжен
да го приложи.
По двете изпълнителни дела - № 172/2010 г., от страна на „Централна
кооперативна банка“ АД, и № 174/2022 г., от страна на „Ф. и. а.“ ЕООД, са
искани и съответно са предприемани действия за принудително събиране на
9
вземането, в следствие на което давностният срок е бил прекъсван, като от
всяко прекъсване е започнал да тече нов такъв.
Първоинстанционният съдебен акт е правилен и обоснован. Съдът е
посочил конкретните действия по принудителното събиране на вземането,
които прекъсват давността и от който започва да тече нов давностен срок.
Правилно е прието, че искът е неоснователен , тъй като към момента на
подаване на исковата молба-26.08.2022г. не е изтекъл 5годишен давностен
срок, в който да не са предприети изпълнителни действия,прекъсващи
давността, напротив установи се , че последното изпълнително действие е
от 19.08.2022г-наложена възбрана върху имот, собствен на длъжника.
Като е мотивирал решение в горния смисъл първоинстанционният съд е
постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
По отношение жалбата в частта за разноските :
След проведена процедура по чл.248 ГПК, ВРС е постановил определение
№ 2211/17.11.2024г., в което е изложил подробни мотиви относно
предпоставките за изменение размера на дължимите разноски на ответника на
„Ф. и. а.“ ЕООД, платими от Г. Е. Е., като е намалил същите от 400 лв. на 250
лв.
Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.25 ал.1 НЗПП, където е
предвидено възнаграждение от 100 до 360 лв., при определен материален
интерес. Съобразен е размера на предоставената правна помощ и
фактическата и правна помощ на делото.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и на основание чл.78
ал.3 ГПК и съгласно чл.78 ал.8 ГПК следва да се присъди на „Ф. и. а.“ ЕООД ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното, Съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №135 от 05.03.2024 година по гр.дело №
10
1831/2022 година по описа на Районен съд Видин.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2211/17.11.2024г по гр.дело №
1831/2022 година по описа на Районен съд Видин.
ОСЪЖДА Г. Е. Е., ЕГН **********, с адрес: с. П., обл. В. ул. „Ч**, да
заплати на „ФИА“ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „О.“, ул. „В**, разноски по делото пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 /двеста / лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11