РЕШЕНИЕ
№ 636
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300502086 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.2 ал.1 т.3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ/.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Прокуратурата на РБългария,
чрез Д., ТО –К., против Решение № 260098/17.05.2021г., постановено по гр.д.№ 690/2020г.,
изменено на осн. чл.248 от ГПК с Определение № 260188/28.06.2020г., по описа на Районен
съд – Карлово, III гр.с. в частта, с която на осн. чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, е осъдена
Прокуратурата на Република България да заплати на А. А. Я., с ЕГН – **********, село
**************сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта, престижа и достойнството, в
резултат на незаконното обвинение и в страх от осъждане, незаконно задържане за срок от
72 часа, претърпени от ищеца вследствие воденото срещу него наказателно производство по
досъдебно производство № 404/2019 г. по описа на РУ - Карлово, пр. пр. № 1274/2019 г. по
описа на Районна прокуратура – Карлово, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл.
194, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
постановлението за частично прекратяване на досъдебното производство – 13.11.2019 г. до
окончателното плащане; както и в частта, с която е осъдена да заплати на А. А. Я., с ЕГН –
**********, сумата 135,71 лв. за направени разноски за адвокатското възнаграждение,
1
определено по реда на чл. 38 от ЗА във вр. с чл. 7 ал.2 т.1 /ред. ДВ бр. 28 от 2014 г./ от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
изчислени по съразмерност. Моли да бъде отменено в тези обжалвани части и вместо това
да се постанови друго решение, с което да се отхвърли изцяло изцяло иска за заплащане на
неимуществени вреди. При условията на евентуалност, в случай, че Окръжният съд счете
иска за основателен в атакуваната част, моли да се намали размера на обезщетението до
такъв отговарящ на установените критерии за справедливост. В зависимост от
произнасянето по въпроса за дължимото обезщетение, прави искане да се определят
разноските в съответствие с уважената част от иска по реда на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 за
минималните размери на адв. възнаграждения.
Въззиваемата страна А. А. Я., чрез адв. С.П., депозира писмен отговор, че
жалба е изцяло неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима –
подадена от надлежна страна по делото в законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу
подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд – Карлово от А. А. Я. против Прокуратурата на
РБългария е заведена искова молба, с която посочва, че на 16.07.2019 г. бил
привлечен в качеството на обвиняем с постановление на разследващ полицай
от РУ - Карлово, съгласувано с прокурор от Районна прокуратура - гр. К., по
досъдебно производство № 404/2019 г. по описа на РУ - Карлово, пр. пр. №
1274/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Карлово, като бил обвинен в
това, че на 15.07.2019 г. в гр. ******, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи - пет броя
моторни тримера марка „Щил“, три броя моторни бензинови резачки марка
„Щил“ и един брой моторна пръскачка модел 3WF-3-14 литра и аксесоари
към тях - презрамки към тях за поставяне на тримери - 5 броя и дискове за
рязане на косачките, всички на обща стойност 7000 лева, от владението на „С,
без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. С постановление
на прокурор при Районна прокуратура - гр. Карлово бил задържан за срок от
72 часа за периода от 16.07.2019 г. до 19.07.2019 г. Било внесено от Районна
прокуратура - гр. Карлово до Районен съд - гр. Карлово искане за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 19.07.2019
г. Районен съд Карлово оставил без уважение искането на Районна
прокуратура Карлово за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“, като определил мярка за неотклонение „Подписка”. С постановление
2
на прокурор от Районна прокуратура - гр. Карлово от 16.10.2019 г., воденото
срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
вр. с чл. 194, ал. 1 от НК било прекратено на основание чл. 244, ал. 2, вр. с ал.
1, т. 2 от НПК - недоказаност на обвинението и било спряно срещу неизвестен
извършител. Със същото постановление била отменена взетата мярка за
неотклонение „Подписка“. Престъплението, в което бил обвинен, било тежко
умишлено и за него се предвиждало наказание лишаване от свобода от 1 до
10 години. Вследствие на незаконното обвинение в престъпление, ищецът
претърпял изключителни по своя характер и интензивност неимуществени
вреди. Затворил се в себе си и спрял да излиза с приятели, не се хранел
нормално, не можел да спи, сънувал кошмари. И макар да се стараел да не
споделя тревогите си, нямало как да скрие всичко това от близките си и
хората от селото. Говорело се, че бил задържан в следствения арест за
кражба. В семейството му настъпила тревога и притеснение, че може да бъда
осъден и да търпи наказание за нещо, което не извършил. Виждайки
страданието и притеснението у близките си, от положението, в което бил,
изпитвал още по-силни терзания, страх от бъдещето, притеснение и вина.
Този силен психо-емоционален стрес бил дълбоко наскърбен и обезверен от
неправдата - да бъде обвинен в нещо, което не извършил. Изпитвал
притеснения от евентуалната наказателна репресия, която онеправдано би
могъл да изпита. Притеснявал се да не бъде осъден за нещо, което не е
извършил. Приятелите му започнали да го отбягват и да го питат дали
действително откраднал тези вещи. В с. А всички се познавали и започнал да
чува от близки познати и приятели коментари по този повод. Страдал от
пренебрежението на приятелите и роднините си. По този начин воденото
срещу него наказателно производство с обвинение в престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, което не извършил оказало силно
негативен ефект на имиджа и доброто му име в обществото и оказало
отрицателен ефект върху психо-емоционалната му сфера. Страхувал се от
евентуална наказателна репресия и най вече от осъждане и изтърпяване на
наказание за нещо което не извършил. Така и незаконно бил задържан за срок
от 72 часа с постановление на прокурор от Районна прокуратура К.
Претендирал е 3 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди и 500 лв. за
имуществени вреди представляваща обезщетение за имуществени вреди,
представляващи заплатени от ищеца адвокатски хонорар.
3
Ответникът Прокуратурата на РБългария е депозирал Писмен отговор в срока
по чл. 131 от ГПК, с който изцяло е оспорил исковете.
В хода на производството е приложено свидетелство за съдимост /на л.37/ на
Я., от което е видно, че: 1/. лицето е било осъждано на 11 мес. лишаване от свобода за
придобиване и държане в периода 02.07. – 03.07.2009г. на високо рисково наркотично
вещество /марихуана/канабис/, но на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на
наказанието; 2/. одобрено е споразумение за наказание „пробация“, затова, че Я. се е признал
за виновен затова, че на 05.06.2010г. е упражнявал МПС, като си е служил с контролни
знаци, издадени за друго МПС; 3/. одобрено е споразумение за наказание „пробация“, затова,
че Я. се е признал за виновен затова, че на 20.09.2013г. е управлявал МПС без съответно
свидетелство за управление; 4/.признат е за виновен, че на 19.09.2017г. е управлявал МПС
без съответно свидетелство за управление на МПС и е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в полза на Държавата. 5/.
одобрено е споразумение, затова, че подсъдимият се е признал за виновен в това, че на
22.04.2019г., при маловажен случай, без надлежно разрешително, е държал високорисково
наркотично вещество, поради което му се налага наказание „глоба“. 6/. одобрено е
споразумение, затова, че подсъдимият се е признал за виновен в това, че на 15.07.2019г. при
маловажен случай, без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично
вещество марихуана 1,305 грама, както и в това, че е отглеждал 1 бр. растение от рода на
конопа със съдържание на активен наркотично действащ компонент, и му е наложено общо
наказание „пробация“.
Разпитан е един св. Д. Н /призован от Прокуратурата на РБ/.
За да постанови атакуваното решение в атакуваната му част за обезщетение,
Районен съд – Пловдив, излага основни съображения, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството на ищеца в
обществото, създаден му е дискомфорт, задължение да се съобразява с ограниченията,
произтичащи от наложената му мярка за неотклонение „подписка“, преживени емоционални
и физически страдания вследствие на задържането му, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, изразяващо се в незаконното обвинение на ищеца в наказателно
производство, проведено на досъдебната фаза като ДП № 404/2019 г. по описа на РУ на
МВР Карлово, приключило с постановление за прекратяване на наказателното
производство, тъй като ищецът не е осъществил състава на престъплението, за което е бил
привлечен като обвиняем. Районният съд е определил размера на дължимото обезщетение в
размер на 1 000 лв., прилагайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Отчетени са
продължителността на воденото наказателно производство, личността на увредения,
положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на живот,
обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в
отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, върху личния, обществения и
професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения, негативното
отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му и
4
здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на
живот в страната по време на воденото наказателно производство и др. Продължителността
на наказателното производство е било в рамките на предвидените в НПК разумни
процесуални срокове. Също така е отчетено обстоятелството, че престъплението, за което на
ищеца е повдигнато незаконното обвинение е тежко умишлено престъпление, което само по
себе си е основание за сериозен стрес у всеки човек. Лихвата за забава върху обезщетението
за неимуществени вреди е присъдена от момента, от момента на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство /13.11.2019 г. до
окончателното плащане/.
С въззивната жалба Прокуратурата на РБ се възразява, че в решението липсва
задълбочен анализ на доказателствата. От страна на ищеца не са били доказани твърдения
на изживян стрес, в какво същият се е изразил и до какви последици е довел, както и това да
е в резултат от действията на РБългария. Не са били ангажирани и доказателства относно
уронване на престижа на ищеца в обществото. Поддържа, че размерът на обезщетението е и
прекомерно завишен и не съответства на принципа на справедливостта, а и с цялостната
финансово –икономическа ситуация в страната. Възразява също и срещу определената на
осн. чл.38 от ЗА сума от 300 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на
императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично
оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Районният съд е отчел всички обстоятелства са налице преживени
емоционални страдания от страна на ищеца, изразяващи се в стрес, притеснение във връзка с
изхода на наказателното производство, страх от осъждане. Действително от приложеното
свидетелство за съдимост се установява, че по отношение на ищеца към онзи момент са
били постановени и влезли в законна сила актове по общо пет наказателни производства.
Но все пак, воденето наказателно производство срещу него, с повдигнато обвинение за
тежко умишлено престъпление неминуемо е създало психически дискомфорт на ищеца. При
определяне на размера са взети предвид относимите факти относно продължителността на
производството при разумни срокове, взетата мярка „подписка“, а и данните от
свидетелството за съдимост, поради което претенцията е уважена само частично до размера
от 1 000 лв., а за разликата до 3 000 лв. е отхвърлена като неоснователна. По отношение на
възражението за адвокатското възнаграждение, въззивната инстанция намира, че е
определено на осн.чл.38 ал.2 от ЗА правилно в минимален размер от 300 лв., като съответно
след това е намалено до размера на 135,71 лв. съобразно уважената част от претенциите.
Решението в обжалваната част се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
5
В останалата част решението е влязло в сила поради необжалване от страните.
Разноски.
Съобразно правния резултат на осн. чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на лично на адв.С.П. сумата 300 лв.
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата страна Я..
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260098/17.05.2021г., постановено по
гр.д.№ 690/2020г., изменено на осн. чл.248 от ГПК с Определение №
260188/28.06.2020г., по описа на Районен съд – Карлово, III гр.с. -
в частта, с която на осн. чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, е осъдена
Прокуратурата на Република България да заплати на А. А. Я., с ЕГН –
**********, село ********* сумата от 1 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване
на честта, престижа и достойнството, в резултат на незаконното обвинение и
в страх от осъждане, незаконно задържане за срок от 72 часа, претърпени от
ищеца вследствие воденото срещу него наказателно производство по
досъдебно производство № 404/2019 г. по описа на РУ - Карлово, пр. пр. №
1274/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Карлово, за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на постановлението за частично
прекратяване на досъдебното производство – 13.11.2019 г. до окончателното
плащане;
както и в частта, с която е осъдена да заплати на А. А. Я., с ЕГН
– **********, сумата 135,71 лв. за направени разноски за адвокатското
възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА във вр. с чл. 7 ал.2 т.1
/ред. ДВ бр. 28 от 2014 г./ от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, изчислени по съразмерност.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда Прокуратурата на Република България на осн. чл.38 ал.2
6
във вр. с ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата да заплати лично на адв.С.Ж. П.,
вписан в АК – Пловдив, служебен адрес – *************, сумата 300 лв. за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по възз.гр.д.№
2086/2021г. по описа на Окръжен съд –Пловдив, V гр.с. на въззиваемата
страна А. А. Я., с ЕГН – **********.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7