Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 03.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Б
въззивен състав,
в закрито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: К. АНАСТАСОВА
МЛ. СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия К. Анастасова ч.гр.дело № 10709
по описа за 2014
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на.чл. 251 от ГПК.
Образувано е по молба подадена от ответниците
П.Ц.М. и Б.М.М. за тълкуване на постановеното от СГС,
ІІ Б въззивен състав влязло в сила /на 20.06.2016 г./
съдебно решение от 27.10.2015 г. по гр.д. № 10709/2014 г., СГС, II Б отд., с което е отменено постановеното решение по гр.д. №
45260/09 г., СРС, 34 с-в, в частта, в която иска по чл.108 е отхвърлен и е признато
за установено, че ищците Й.В.М. и Р.А.М. са собственици на реална част от
недвижим имот, която реална част е с площ от 80 кв.м. и е оцветена в зелено на
скицата на вещото лице - приложение 1б, по цифри 15,16,25,26,15 /приподписана от съда/, като са осъдени П.Ц.М. и Б.М.М. да предадат владението върху тази реална част от
недвижим имот с площ от 80 кв.м. на Й.В.М. и Р.А.М.. С постановеното от СГС
решение е потвърдено решението на СРС в частта, с която искът по чл.108 ЗС е
отхвърлен за разликата над така описаната реална част от недвижим имот с площ
от 80 кв.м. до описаната реална част от недвижим имот с площ от 110 кв.м. предмет
на образуваното производство.
Отправено е искане за постановяване на решение по реда на
чл.251 от ГПК относно индивидуализация на реалната част от недвижим имот с площ
от 80 кв.м., за която е уважен искът по чл.108 ЗС.
Ответниците по
молбата Й.В.М. и Р.А.М. считат, че молбата следва да бъде оставена без
уважение, тъй като диспозитива на постановеното по
делото решение е ясен и недвусмислен. Излагат подробни правни и фактически
доводи.
Съдът като обсъди доказателствата по делото и становищата
на страните, приема от фактическа страна следното:
По гр.д. № 45260/09 г., СРС, 34 с-в, е предявен иск по
чл. 108 ЗС от Й.В.М. и Р.А.М. срещу Б.М.М. и П.Ц.М..
С решение от 25.05.2011 г. е отхвърлен иска за признаване
право на собственост в полза на М. за реална част от недвижим имот с площ от
110 кв.м., оцветена в оранжево на скицата на в.л. на л. 102 от делото, между
точки 20, 5, 16, 17, 6, 20, а по скица с площ от 120 кв.м.
С решение от 28.06.2012 г., СГС, II Г отд.,
по гр.д. № 15609/11 г. е отменил решението на СРС в посочената по-горе негова
част, като е признал, че М. са собственици на процесната реална част от недвижим
имот с площ от 120 кв.м., очертана в оранжево, и е осъдил М. да им предадат
същата.
Издаден е изпълнителен лист от СРС на 10.09.2013 г. за
предаване на владението от М. в полза на М. на посочената площ от 120 кв.м. -
л. 182 от делото на СРС.
С протокол за принудително отнемане и предаване на вещи
от 11.02.2014 г. на СИС при СРС е извършен въвод на М.
във владение по издадения на 10.09.2013 г. изпълнителен лист.
С решение № 143 от 8.07.2014 г., ВКС, IV ГО, по гр.д. №
836/14 г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е отменено решението на СГС, II
Г отд. по гр.д. № 15609/11 г., в посочената по-горе
част. Делото е върнато на СГС за произнасяне в тази част.
Производството пред въззивната
инстанция е приключило с влязло в сила на 20.06.2016 г. съдебно решение от
27.10.2015 г. по гр.д. № 10709/2014 г., СГС, II Б отд.,
с което е отменено постановеното решение по гр.д. № 45260/09 г., СРС, 34 с-в, в
частта, в която иска по чл.108 е отхвърлен и е признато за установено, че ищците
Й.В.М. и Р.А.М. са собственици на реална част от недвижим имот, която реална
част е с площ от 80 кв.м. и е оцветена в зелено на скицата на вещото лице -
приложение 1б, по цифри 15,16,25,26,15 /приподписана
от съда/, като са осъдени П.Ц.М. и Б.М.М. да предадат
владението върху тази реална част от недвижим имот с площ от 80 кв.м. на Й.В.М.
и Р.А.М.. С постановеното от СГС решение е потвърдено решението на СРС в
частта, с която искът по чл.108 ЗС е отхвърлен за разликата над така описаната
реална част от недвижим имот с площ от 80 кв.м. до описаната реална част от
недвижим имот с площ от 110 кв.м. предмет на образуваното производство.
Постановеното от СГС решение от 27.10.2015 г. по гр.д. №
10709/2014 г., СГС, II Б отд., с което е отменено постановеното
решение по гр.д. № 45260/09 г., СРС, 34 с-в не е било предмет на изпълнение.
При така установеното съдът намира от правна страна
следното:
Искането за тълкуване е допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно.
По отношение на производството по тълкуване на влязлото в
сила решение на съда по чл. 251 от ГПК, следва да се има предвид, че на
тълкуване подлежи само онова съдебно решение, което е неясно от гледна точка на
приложение на правните последици на решението - изпълнителна сила, конститутивно
действие и не може да бъде изпълнено, без допълнително изясняване волята на
съда, поради което предмет на тълкуване могат да бъдат пороци, съдържащи се в диспозитива на постановения съдебен акт. На тълкуване
подлежат само онези съдебни актове, в които волята на съда не може ясно да бъде
разчетена. С тълкуването се цели отстраняване неяснота на произнесеното
становище на решаващия съд, тълкуват се вече изразените мотиви, а не се
тълкуват наново доказателствата или приложимият закон. Тълкуването може да се
отнася само до изявената воля на съда, но не и до нови факти и правни норми.
При тълкуването съдът изхожда от мотивите на решението, от формираната в тях
воля към момента на постановяването му, като по реда на чл. 251 ГПК не може да
се иска пререшаване на спора.
Нуждата от тълкуване на съдебния акт възниква тогава,
когато той е неясен. Волята на съда се изследва към момента на формирането й с
оглед на изложените мотиви. В конкретния случай волята на съда е ясно изразена
с диспозитива, а и с мотивите на решението, няма
неяснота и противоречие между тях. Изложените мотиви на съда са ясни,
последователни и безпротиворечиви, същите сочат
изрично волята на съда за реалната част от недвижим имот с площ от 110 кв.м.,
която е била предмет на образуваното производство по предявените искове по
чл.108 ЗС и която реална част от недвижим имот е била надлежно
индивидуализирана в постановеното решение с описание и препращане към скица на
експертиза /СТЕ/, която е приподписана от съда и е
неразделна част от постановеното решение. Тази воля на съда е изявена в диспозитива на постановеното решение по съответен начин.
В случая се установява, че основните оплаквания на
молителите са свързани предимно с изпълнението на постановеното от СГС
решение от 27.10.2015 г. и с индивидуализацията
на реалните части от недвижим имот по издадените два броя обратни изпълнителни
листове.
Доколкото посочената реална част е индивидуализира в
достатъчна степен в постановеното от СГС решение, то, подадената от ответниците
молба по чл. 251 от ГПК следва да бъде
оставена без уважение.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 251 от ГПК подадена от
ответниците П.Ц.М. и Б.М.М.
за тълкуване на постановеното от СГС, ІІ Б въззивен
състав влязло в сила /на 20.06.2016 г./ съдебно решение от 27.10.2015 г. по
гр.д. № 10709/2014 г., СГС, II Б отд., с което е
отменено постановеното решение по гр.д. № 45260/09 г., СРС, 34 с-в, в частта, в
която иска по чл.108 е отхвърлен и е признато за установено, че ищците Й.В.М. и
Р.А.М. са собственици на реална част от недвижим имот, която реална част е с
площ от 80 кв.м. и е оцветена в зелено на скицата на вещото лице - приложение
1б, по цифри 15,16,25,26,15 /приподписана от съда/,
като са осъдени П.Ц.М. и Б.М.М. да предадат
владението върху тази реална част от недвижим имот с площ от 80 кв.м. на Й.В.М.
и Р.А.М.; потвърдено е решението на СРС в частта, с която искът по чл.108 ЗС е
отхвърлен за разликата над така описаната реална част от недвижим имот с площ
от 80 кв.м. до описаната реална част от недвижим имот с площ от 110 кв.м.
предмет на образуваното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.