№ 833
гр. София , 15.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600785 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
С определение №63 от 02.07.2021г. по ЧНД №323/2021г., Окръжен съд Враца е оставил
без уважение молбата на осъдения К. Н. Я. да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание в размер на 1 /една/ година
и 3 /три/ месеца лишаване от свобода, определено му по нохд №1164/2020г. от Районен съд
Русе, с остатък в размер на 1 месец и 13 дни.
Срещу това определение на СГС е постъпила жалба от осъденият К.Я.. В нея се
изразява несъгласие с определението, постановено от ВрОС. Осъденото лице счита, че се
поведението си е дало достатъчно доказателства за своето поправяне и отговаря на
изискванията на чл.439а от НПК. В цифрово изражение рискът от вреди бил отчетен като
висок, но според Я. това било вследствие на липсата на консултативни беседи от страна на
администрацията на затвора и ИСДВР. Планът на присъдата не бил изпълнен заради
отсъствието на Началника на затвора, който единствен контролирал и регулирал
изпълнението на този план. Поради тази причина не били променени и рисковите му точки.
Изразява се мнение, че определението на окръжния съд не кореспондира с целта на закона и
е незаконосъобразно. Моли се да бъде разгледана жалбата и да се прецени правилността на
определението на окръжния съд.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с
материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:
1
С определение №63 от 02.07.2021г. по ЧНД №323/2021г., Окръжен съд Враца е оставил
без уважение молбата на осъдения К. Н. Я. да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание в размер на 1 /една/ година
и 3 /три/ месеца лишаване от свобода, определено му по нохд №1164/2020г. от Районен съд
Русе, с остатък в размер на 1 месец и 13 дни.
Най-напред съдът установил, че осъденото лице К.Я. е бил осъден с одобрено
споразумение от 13.07.2020г. по нохд №1164/2020г. на РС Русе, за престъпление по чл.196
ал.1 т.1 от НК, на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“
режим на изтърпяване. Преди това Я. бил осъждан многократно, включително и на
ефективни наказания лишаване от свобода, които е изтърпял. Той е започнал да търпи
наложеното му наказание на 10.07.2020г., като към момента на произнасяне на първия съд е
изтърпял фактически 11 месеца и 22 дни, от работа – 1 месец и 25 дни, или общо изтърпяно
наказание в размер на 1 година, 1 месец и 17 дни, като неизтърпяната част от наказанието е
в размер на 1 месец и 13 дни.
Правилно първостепенният съд установил, че е налице първата предпоставка,
визирана в чл.70 ал.1 т.2 от НК, а именно осъденият Я. да е изтърпял фактически не по-
малко от 2/3 от наложеното наказание.
Контролната съдебна инстанция споделя направения от първият съд извод, че не е
налице втората предпоставка изискуема от закона – осъденият да е дал доказателства за
своето поправяне. Съдът констатирал от приложения доклад за оценка на риска от рецидив
и вреди, изготвен съгласно чл.155 от ЗИНЗС, че първоначалната оценка на риска от рецидив
е с високи стойности – 85 точки. Нисък бил рискът от вреди за служителите от
администрацията и за останалите лишени от свобода, тъй като осъдения проявявал
толерантно отношение към длъжностните лица и спазвал режимните изисквания. Рискът от
вреди за обществото след освобождаване от затвора е със средни стойности и се обуславя от
криминалното му минало и злоупотребата с ПАВ.
Направена била ревизия на оценката на риска от рецидив и било отчетено минимално
понижение в стойностно отношение от 85 на 82 точки, като се запазва във високите граници.
В първоначалния изготвен план на присъдата били заложени следните цели и задачи:
осмисляне на отговорността, вината и вредите; изграждане на мотивация за спиране на
правонарушенията; осмисляне на вредите и рисковете от зависимостта към ПАВ;
подобряване на уменията за решаване на текущи проблеми; намиране на подходяща трудова
заетост.
2
От приложените по делото писмени данни, първостепенният съд установил, че
лишеният от свобода Я. не осъзнава изцяло тежестта на деянието, не разбира всички
фактори, довели до престъпното поведение и е с нестабилна мотивация за промяна. Той не
разпознава всичките си налични проблеми, не е склонен да полага усилия и постоянство за
разрешаването им, с неясни цели в дългосрочен план, като устно декларира мотивация за
промяна и неупотреба на наркотични вещества, но липсва яснота и конкретика за
осъществяване и поддържане на взетото решение.
В подкрепа на извода за неразпознаване на проблемите е и изложеното в жалбата на
осъденото лице, че няма промяна в оценката на риска, тъй като го няма началника на
затвора, което означава, че лицето свързва промяната само с присъствие на външен фактор,
но не и с полагане на усилия от самия него.
Съдът е отчел, че за времето на престой, лишеният от свобода Я. има примерно
поведение и е склонен да се съобразява и да спазва законовите изисквания. Не е влизал в
конфликт с други лишени от свобода или със служители от администрацията, няма
извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Следва обаче да се посочи, че
това е очакваното и дължимо поведение в такава контролирана среда и при несъобразено с
това поведение, се предвиждат съответни санкции.
Правилно първостепенният съд установил, че към настоящия момент, осъдения Я. не е
дал безспорни доказателства за постигнат поправителен ефект на наказанието. Не са
изпълнени в пълен обем заложените цели и задачи в плана на присъдата. Не е осъзната
изцяло тежестта на извършеното закононарушение, в дългосрочен план са неясни целите за
позитивна промяна. Рискът от рецидив на престъпно поведение е все още висок и сочи на
реална възможност осъденото лице да извърши ново престъпление след освобождаването
му. Необходимо е корекционната работа с Я. да продължи до постигане на пълна
самокритичност към извършеното деяние и осъзнаване на вредните последици от
поведението му.
Първостепенният съд преценил в съвкупност и останалите доказателствени
източници, находящи се в личното досие на осъденото лице и достигнал до извод, че е
налице само една от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване –
фактическо изтърпяване на 2/3 от наложеното му наказание и следва да се осигури
възможност на администрацията на пенитенциарното заведение да продължи работата си в
насока поправяне на осъденото лице и постигане на положителен резултат в процеса на
превъзпитание.
Контролната съдебна инстанция напълно споделя направените от първостепенният съд
изводи за неоснователност на направеното от К.Я. искане за УПО, като правилни и
законосъобразни.
Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно
3
освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от
законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.
Въззивната съдебна инстанция напълно споделя становището на първия съд и
намира, че атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №63 от 02.07.2021г. по ЧНД №323/2021г., на Окръжен
съд Враца, с което е оставена без уважение молбата на осъдения К. Н. Я. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното наказание
от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца лишаване от свобода, определено му по нохд
№1164/2020г. по описа на РС Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4