Р
Е Ш Е Н И Е
№261936
град Варна,
11.06.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ
състав, в публично заседание проведено на
дванадесети май през две
хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13294 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени искове от А.Н.Я. с ЕГН: ********** с настоящ адрес: *** А, чрез адвокат С.Д. ***, кантора с адрес: **
срещу "Е.П." АД ЕИК: ** със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът претендира от съда да постанови решение с което
да признае за установено в отношенията между страните: че А.Н.Я. с ЕГН:**********
не дължи претендираната
от "Е.П." АД ЕИК: *, сума в размер на 878.37 лв. по клиентски номер * с абонатен номер: * относно обект
на потребление в гр. Варна ул. Искра №11, представляваща сбор от следните
фактури:
• фактура
**********/10.08.2016г. на стойност 27,18 лв.;
• фактура
**********/12.09.2016г. на стойност 25,08 лв.;
• фактура
**********/10.10.2016Г. на стойност 13,43 лв.;
• фактура **********/03.11.2016г.
на стойност 19,00 лв.;
• фактура
**********/10.11.2016г. на стойност 41,09 лв.;
• фактура
**********/12.12.2016г. на стойност 15,89 лв.;
• фактура
№**********/21.12.2017г. на стойност 736,70 лв., представляваща корекция на
сметка за периода от 21.09.2017г. до 19.12.2017г. съгласно справка за корекция
на основание чл.48, ал.1, т.1Б от ПИКЕЕ, както и за признаване за установено,
че считано от 15.02.2002г.
договорът за продажба на електрическа енергия при Общи условия между А.Н.Я. с
ЕГН:********** и "Е.П." АД ЕИК: * по отношение на клиентски номер: *
с абонатен номер: * за обект на потребление, представляващ жилищна сграда в **,
е прекратен.
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен
интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки
следните фактически твърдения:
На 15.02.2002г. ищецът заедно със своята майка С. А. Н.
са прехвърлили в полза на неговия брат – З. Н.Я. притежаваните от тях 5/6
идеални части от правото на собственост по отношение на жилищна сграда, находяща се в *, ведно с притежаваните от тях 5/12 идеални
части от дворното място върху която е построена. Тази сделка е обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №*,
том *, peг. № * дело №* от 2002г. вписан в Служба по
вписванията под вх. peг. №* от 15.02.2002г. с Акт №*
том * дело №*/2002г..
В последствие на 08.09.2014г. братът на ищеца е
прехвърлил притежаваната от него жилищна сграда ведно с 1/2 идеална част от
дворното място на Х. Б. И. Това е видно от Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №* том * peг. №* дело №* от 2014г.,
вписан в Служба по вписванията под вх. peг. №* от
08.09.2014г.
За отчитане и заплащане на използваната електрическа
енергия в горепосочената жилищна сграда е била открита партида с клиентски
номер * с абонатен номер: * с титуляр А.Н.Я..
Считано от 15.02.2002г., когато е прехвърлил
притежаваната от него идеална част от правото на собственост по отношение на процесния обект на потребление в **, ищецът е загубил
качеството си на потребител и страна по договор за продажба или пренос на
електрическа енергия. Това е така, защото считано от тази дата той вече не е
имал качеството нито на собственик, нито на ползвател и не е отговарял на
легалното определение за потребител, което е дадено в чл.4, ал.1 от Общите
условия на „Е. П. П." АД.
Проблемите за ищеца започват след като на 08.09.2014г.
брат му прехвърля правото си на собственост по отношение на процесната
жилищна сграда в полза на Х. Б. И. с ЕГН **********. Процесните
фактури, които се оспорват с настоящата искова молба, са издадени от ответното
дружество след посочената в предходното изречение дата и обхващат период, в
който качеството на потребител по отношение на процесния
обект на потребление следва да има Х. Б. И. Същият обаче очевидно не е посетил
центъра за обслужване на клиенти на ответното дружество, за да подаде заявление
за встъпване в договорни отношения и за да ги уведоми, че е придобил недвижимия
имот.
Така ищецът забелязва, че по процесния
клиентски номер: * с абонатен номер: * започват да се натрупват задължения. На
10.01.2018г. е посетил клиентския център на ответното дружество и под формата
на жалба заведена с входящи номера 4749294/10.01.2018г. и 4749296/10.01.2018г.
е уведомил „Е. П. П." АД и „Е. С." АД, че считано от 15.02.2002г.,
когато се е разпоредил с правото си на собственост по отношение на процесния обект на потребление, е загубил качеството си на
потребител и вече не е страна по договор за продажба или пренос на електрическа
енергия. Поради това всички задължения след датата 08.09.2014г., когато Х. Б. И.
е придобил недвижимия имот, следва да бъдат префактурирани
на негово име.
На така входираната жалба е отговорено с писма с изходящи номера 4749296/13.02.2018г.
от „Е. П. П." АД и 4749294/13.02.2018г. от „Е. С." АД, с които
искането на А.Н.Я. не е уважено. Така вместо процесните
задължения да се префактурират на името на реалния
собственик на обекта на потребление, ищецът получава покана за доброволното им
плащане с изходящ номер 806/19.02.2018г., а след нея и Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №2976/04.05.2018г. по ч. гр. Д-№6361/2018г.
на 49 с-в при Районен съд - Варна. Предмет на това дело е единствено фактура
№**********/21.12.2017г. на стойност 736,70 лв. Срещу нея е входирано
възражение в законния срок от А.Н.Я., а „Е. П. П." АД не се възползва от
правото да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.4 от ГПК,
тъй като очевидно е сметнало, че искът би бил неоснователен.
Към настоящия момент титуляр по клиентски номер: * с
абонатен номер: * продължава да бъде А.Н.Я., въпреки че същият няма качеството
на потребител, а ответното дружество отказва да го заличи като такъв, както и
видно от сайта на ответното дружество продължава да претендира задълженията
натрупани до този момент по партидата.
С оглед на така изложената фактическа обстановка
счита, че за ищецът е налице правен интерес да предяви два иска като с първия
желае да се установи, че не дължи процесните фактури,
а с втория да се приеме за установено, че считано от 15.02.2002г. А.Н.Я. не се
намира в договорни отношения относно продажба на електрическа енергия с "Е.П."
АД по отношение на клиентски номер: * с абонатен номер: * за обект на
потребление, представляващ жилищна сграда в *.
По отношение на първия иск за недължимост
на процесиите фактури счита, че са налице поне три отделни основания, които
предопределят основателността му.
На първо място от така изложената фактическа
обстановка е видно, че А.Н.Я. няма качеството на потребител и страна по договор
за продажба или пренос на електрическа енергия, тъй като нито е собственик,
нито е ползвател на обекта на потребление в *, считано от 15.02.2002г. В Общите
условия на „Е. П. П." АД и по-конкретно в чл.4, ал.1 е дадено легално
определение на понятието потребител, на което ищецът след цитираната дата не
отговаря. Там е посочено, че „потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е. С." АД, което ползва електрическа
енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.П."
АД".
В подкрепа на гореизложеното е и практиката на ВКС, в
която съгласно Решение №205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439 по описа за 2018 г.
на Трето отделение на ВКС е посочено, че със загубването на правото на
собственост върху процесния обект на потребление,
клиентът загубва качеството си на страна по договорите за продажба и пренос на
електрическа енергия и съответно се прекратяват правоотношенията, независимо
дали е уведомил или не съответното дружество.
В конкретния случай е налице уведомление за
прекратяване на облигационните отношения, но въпреки това ответното дружество
не се отказва от правото да търси процесните суми от
ищеца, както и не признава факта на прекратяване на облигационните отношения.
На това основание счита, че след като на 15.02.2002г.
ищецът е загубил качеството си на потребител и страна по договор за продажба на
електрическа енергия той не дължи процесните суми,
които са по издадени фактури след 2016г.
Като второ основание за недължимост
противопоставя възражение, че част от процесиите фактури са погасени по давност
на основание чл.111. б. "в" от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба с
тригодишна давност се считат за погасени всички периодични задължения. Налице е
тълкувателно решение №3/2011г. по тълкувателно дело №3/2011 г. на Върховния
касационен съд, общо събрание на гражданската и търговската колегия, с което е
дадена квалификация на понятието „периодични плащания" като изрично като
такива са посочени вземанията на електроснабдителни дружества по смисъла на
чл.111, б. "в" ЗЗД, каквито безспорно са претендираните
от ответника задължения описани по-долу. В цитираното решение се изтъква, че
"вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер."
С оглед на това счита, че следните фактури са погасени
по давност и не се дължат от ищеца:
- фактура
**********/10.08.2016г. на стойност 27,18 лв.;
- фактура
**********/12.09.2016г. на стойност 25,08 лв.;
- фактура
**********/10.10.2016Г. на стойност 13,43 лв.;
- фактура **********/03.11.2016г.
на стойност 19,00 лв.;
- фактура
**********/10.11.2016г. на стойност 41,09 лв.;
- фактура
**********/12.12.2016г. на стойност 15,89 лв.;
Трето, като допълнение към първото наведено основание
счита, че ищецът не дължи сумата от 736,70 лв. по фактура
**********/21.12.2017г., тъй като същата е служебно начислена, а за ответното
дружество липсва правно основание, което да предоставя право да бъде коригирана
сметката на А.Н.Я..
Що се касае до релевантния за спора момент - периода
на корекция на сметка от 21.09.2017г. до 19.12.2017г. и по-специално датата на
съставяне на протокола за демонтаж на средството за търговско измерване -
19.12.2017г., следва да бъде посочено, че липсва нормативна възможност даваща
право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите.
Преди извършеното изменение в Закона за енергетиката
чрез приемането на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ (обнародвана в
Държавен вестник бр.54 от 17 Юли 2012г.) за ответника не съществува нормативна
възможност, която да предоставя право на същия да извършва едностранна корекция
на сметките на потребителите. След цитираното изменение тази възможност се
обвърза с приемането на Правила за измерването на количествата електрическа
енергия, които са обнародвани в Държавен вестник брой 98 от 12.11.2013г. Преди
влизането им в сила електроразпределителните дружества коригират сметките на
потребителите на основание неравноправни, а следователно и нищожни клаузи от
собствените си Общи условия, което е потвърдено в стотици решения на ВКС.
Съотнесено към периода на корекция на сметка и датата на
съставяне на протокола за проверка на средството за търговско измерване е
налице решение №1500/06.02.2017г. по адм. дело
№2385/2016г. на Върховен административен съд, с което са отменени Правилата за
измерване на количествата електрическа енергия приети по т.З. от Протоколно
решение №147 от 14.10.2013г. на ДКЕВР, обнародвани в Държавен вестник брой 98
от 12.11.201 Зг., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. Това
решение е публикувано на основание чл.194 от АПК в Държавен вестник брой 15 от
дата 14.02.2017г.
Очевидно е, че към датата на съставянето на протокола
за проверка на средството за търговско измерване - 19.12.2017г., която е
релевантния за спора момент от гледна точка на приложимата нормативна уредба,
липсват предпоставките даващи основание да се коригира сметката на ищеца. Това
е така, защото не съществуват налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и Общи условия съобразени с разпоредбата на чл.98а
ал.2 т.6 от Закона за енергетиката.
Фактът, че в сила са действали чл.48, чл.49, чл.50 и
чл.51 от ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013г., по никакъв начин не се припокрива с
изискването за наличие на действащи правила за измерване на количеството
електрическа енергия.Въпросните членове регламентират единствено, начините по
които се изчислява служебно начислената електрическа енергия при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена такава.
В тази връзка следва да се посочи, че чл.47 от ПИКЕЕ е
отменен. Същият като норма имаща процесуален характер описва реда за извършване
на проверката. Очевидно е, че при липса на регламентация относно стъпките,
които следва да бъдат извършени при проверката, това е нормативен вакуум, който
няма как да бъде запълнен. Ето защо липсата й предполага произволност на
действията на ответника и на „Е. С." АД, които няма как да бъдат
контролирани от никой поради отсъствие на действащи разпоредби. След отмяната
на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ липсват и ред и предпоставки за извършване на проверки
за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ.
В този смисъл очевидно е, че въпросните текстове
останали в сила от ПИКЕЕ обн. на 12.11.2013г. в ДВ и
в сила от 16.11.2013г., няма как да бъдат приравнени с изискването за наличие
на действащи правила такива каквито трябва да има съобразно дефиницията на
чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, тъй като същите са недостатъчни да регламентират
основните положения, които законът изисква да бъдат облечени в нормативни
текстове. Примерът с отменения чл.47 от ПИКЕЕ от 2013 г. разгледан в предходния
абзац е показателен за този аргумент.
В този смисъл са решения по въззивно
гражданско дело № 830 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Варна, възз. гр. д. № 644 по описа за 2019 година на Окръжен съд
Варна
На следващо място следва да бъде изтъкнато, че е налице
Решение №798 от 20.01.2017г. по адм. дело
№3068/2016г. на Върховен административен съд, с което е отменено Решение №ОУ-6
от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Е. П. П." АД.
Налице е и Решение №595 от 17.01.2017г. по адм. дело №2719/2016г. на Върховен административен съд, с
което е отменено Решение №ОУ-05 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени
Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия на „Е. П. М." АД
( със сегашно наименование „Е. С." АД)
В този смисъл към датата на съставянето на протокола
за проверка от служителите на „Е. С." АД и периода на корекция на сметка
не е имало действащи Общи условия или ако е имало са били Общите условия на „Е.
П. П." АД и „Е. С." АД приети в далечната 2007г..
Това е така, защото съгласно чл.21, ал.1, т.4 от
Закона за енергетиката, КЕВР следва да одобри Общите условия предвидени в този
закон, които след одобряването трябва да бъдат публикувани в най-малко един
централен и един местен всекидневник съгласно правилата на чл.98а, ал.З от
Закона за енергетиката (за „Е. П. П." АД) и чл.104а, ал.З от Закона за
енергетиката (за,,Е. С." АД). Тоест, за да са в сила Общите условия на
двете дружества от 2014г. следва да са осъществени кумулативно и двете
предпоставки - решение на КЕВР, с което да бъдат одобрени и да бъдат
публикувани в най-малко един централен и един местен всекидневник. След като са
налице решения на Върховния административен съд, с които са отменени решенията
на КЕВР, с които са одобрени Общите условия от 2014г. то липсата на една от
императивните предпоставки за действието им е отпаднала, считано от датата на
влиза в сила на съдебните актове, и тези ОУ вече не могат да бъдат прилагани.
Общите условия от 2007 година обаче, не са съобразени
с изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно „Е. П. П."
АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно „Е. С." АД) от
Закона за енергетиката, където е посочено, че Общите условия трябва да съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката.
Във връзка с изложеното следва да бъде обърнато
внимание и на практиката на Върховния касационен съд, която е разгледала
възможността да бъде коригирана едностранно сметката на потребителите от
доставчика на електрическа енергия, след измененията на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ
(съгласно редакцията й в сила след измененията, обнародвани в Държавен вестник
бр.54от 17Юли2012г.).
В решение №104/16.08.2016г. по т.д. №1671/2015г. на
ВКС по реда на чл.290 от ГПК /в редакцията му към датата на постановяване на
съдебния акт/ изрично е посочено, че корекция на сметка на потребител може да
бъде извършена от снабдител на ел. енергия:
- „но само
ако е изпълнил задълженията си по чл.98а ал.2 т.6 и по чл.83 ал.1 т. 6 от ЗЕ за
предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и
- при
налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. "
Очевидно е, че към релевантния за спора момент -
периода на корекция на сметка от 21.09.2017г. до 19.12.2017г. и по-специално
датата на съставяне на протокола за проверка на средството за търговско
измерване - 19.12.2017г. от гледна точка на приложимата нормативна уредба,
липсват и двете кумулативно приети предпоставки цитирани в решение
№104/01.08.2016г. по т.д. №1671/2015г. на ВКС даващи основание да коригира
сметката на ищеца.
Липсват действащи правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия.
Липсват и действащи Общи условия съобразени с
разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно „Е. П. П."
АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно „Е. С." АД) от
Закона за енергетиката.
С оглед на изложеното счита, че за ответното дружество
не е съществувало право да коригира сметката на ищеца, поради което същият не
дължи сумата от 736,70 лв. по фактура №**********/21.12.2017г.;
По отношение на втория иск, с който се иска да се
приеме за установено, че считано от 15.02.2002г. ищецът е загубил качеството си
на потребител и страна по договор за продажба на електрическа енергия по
отношение на клиентски номер: * с абонатен номер: * за обект на потребление в *,
с което договорът следва да се счита за прекратен, счита, че същият отново е
допустим и основателен.
Видно от приложените към настоящата искова молба писма
с изходящи номера 4749296/13.02.2018г. от „Е. П. П." АД и
4749294/13.02.2018г. от „Е. С." АД, с които искането на А.Н.Я. не е
уважено, двете дружества отричат факта на прекратяване на договорните
отношения. В последното изречение на второто писмо е посочено, че „
....Компанията има основание да насочи претенциите си за задълженията към Вас
като титуляр на партидата, тъй като в този период и към настоящия момент сте в
договорни отношения с дружеството."
Понастоящем при справка за наличие на задължения в
сайта на ответното дружество процесиите фактури продължават да се визуализират
и да се претендират като дължими от ищеца. Очевидно е, че е налице правен спор,
който следва да бъде разрешен със съдебен акт имащ силата на присъдено нещо, с
оглед необходимостта ищецът да бъде защитен от бъдещи претенции за нововъзникнали задължения по процесната
партида. Ищецът отрича да е в договорни отношение по продажба на електрическа
енергия относно процесния обект на потребление, а
ответникът с действията си оспорва договорът да е прекратен.
Както сочи в началото на исковата молба на
15.02.2002г. А.Н.Я. е загубил качеството на потребител и страна по договор за
продажба или пренос на електрическа енергия по отношение процесния
обект на потребление, тъй като на тази дата се е разпоредил с правото си на
собственост. В чл.4, ал.1 от Общите условия на „Е. П. П." АД е дадено
легално определение на понятието потребител, на което ищецът след цитираната
дата не отговаря.
В подкрепа на това е и практиката на ВКС, която цитира
по-горе и в която съгласно Решение №205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439 по описа
за 2018 г. на Трето отделение на ВКС е посочено, че със загубването на правото
на собственост върху процесния обект на потребление,
клиентът загубва качеството си на страна по договорите за продажба и пренос на
електрическа енергия и съответно се прекратяват правоотношенията, независимо
дали е уведомил или не съответното дружество. В конкретния случай е налице
уведомление за това, но прекратяването на договорните отношения се оспорва от
ответното дружество, тъй като задълженията натрупани след 15.02.2002г. и към
настоящия момент продължават да са фактурирани на името на ищеца, и продължават
да се претендират от него видно от справка на сайта на „Е. П. П." АД.
В обобщение на гореизложеното считам, че процесиите
суми са недължими и не следва да бъдат заплащани от ищеца, както и че на датата
15.02.2002г. А.Н.Я. е загубил качеството си на потребител и страна по договор
за продажба на електрическа енергия по отношение на клиентски номер: * с
абонатен номер: * за обект на потребление в *, с което договорът при Общи
условия с „Енерго Про
Продажби" АД следва да се счита за прекратен.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор.
С писмения отговор ответникът е ангажирал становище
само относно отреченото вземане на
стойност 736,70 лв., конкретизирано по размер с фактура №
**********/21.12.2017г., което счита, че
се дължи от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.
48, ал. 1, т. 1, б. „Б" от ПИКЕЕ. Счита, че е налице основание за възникване на вземането
на ответното дружество за потребена електрическа
енергия.Извършена е едностранна корекция, като е спазен реда по констатиране на
неточното отчитане на електрическа енергия. Всички предпоставки за възникване
на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са
изпълнени като е осъществен правопораждащият
фактически състав:
Ответното дружество изпълнява поетите по договора
задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество
електрическа енергия в обект, находящ се в *, с
абонатен № * и клиентски № *.
На 19.12.2017г. е извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е. С." АД, в
присъствието на двама свидетели и и полицейски служители. Дружеството няма
вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява
потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на
собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
средствата за търговско измерване.
За извършената проверка е съставен Констативен
протокол № 11237470. При проверката е констатирано неправомерно присъединяване
към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден едножилен
проводник, като жилото се ползва за фаза. Присъединяването е извършено към
трета фаза и оттам по фасадата на имота отива към къщата. По този начин
консумираната ел. енергия не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ и
съответно не се заплаща.
„Е. С." АД съставя Справка за корекция номер
46079 от 20.12.2017г. за периода от 21.09.2017г. до 19.12.2017г. - 3960 кВтч, и конкретизира размера на оспореното вземане. Поради
невъзможността неотчетената част от потребената
енергия да бъде точно измерена е приложена корекционна
процедура за фикционно изчисление на доставеното
количество енергия за предходните на датата на проверката 90 дни. Използвана е
правилната, одобрена от ДКЕВР методика при извършените математически изчисления
по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „Б" от ПИКЕЕ.
На 21.12.2017г. „Е.П." АД издава фактура № *, с
което е определена цената на електрическата енергия, потребена
от 21.09.2017г.-19.12.2017г., а именно 736,70 лв.
С писма от „Е. С." АД (с изх. №
46079/21.12.2017г.) и от „Е. – П." АД (с изх. № 46079/22.12.2017г.) са
приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.
Принципът за
изготвяне на сметката въз основа на реално енергийно потребление е приложим
само при нормално развитие на отношенията.
Корекционната процедура по своята правна същност не е относима и практически съизмерима с продажбата на движима
вещ за да носи ответното дружество доказателствена
тежест за установяването на точното количество реално доставена, консумирана и
неотчетена от потребителя електрическа енергия. Електрическата енергия е родово
определена движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля след
индивидуализацията й - чрез измерване от средството за търговско измерване и
преминаването й през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако част от
доставената и преминала към консумативните уреди на обекта електрическа енергия
не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно
основание, уврежда имотния интерес на ответното дружество и дължи заплащането
на цената на вещта. Засегнато е правото на ответното дружество, установено в
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на цялото пренесено до обекта на
ищеца количество електроенергия. За да бъде възстановено равновесието между
доставено и заплатено количество електроенергия е предвидена корекционната процедура. Процесното
вземане се дължи от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във връзка с 48,
ал. 1, т. 1,6. „Б" от ПИКЕЕ.
Искът за приемане на установено между страните, че
считано от 15.02.2002г. договорът за продажба на електрическа енергия при Общи
условия между А.Н.Я. и „Е.П." АД по отношение на кл.
№ * и аб. № * за обект на потребление в * е
прекратен, е недопустим.
Предвид гореизложеното, моли съда след преценка на
фактите и обстоятелствата по делото, да постанови решение по гражданско дело №
13294/2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна, XVI с-в, с което да
отхвърлите първия предявен от А.Н.Я. иск като неоснователен и недоказан, а по
отношение на втория предявен от ищеца иск да прекратите производството, поради
недопустимост на иска.
Моли да му бъдат присъдени сторените в производството
съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът,чрез процесуален
представител адв. Д. поддържа исковете. В хода по
същество моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
представител адв.Игнатов, поддържа отговора на
исковата молба. В хода по същество на
делото моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото
разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Приобщена към доказателствата по делото е справка извлечение на сметка и плащане за
клиентски номер *. Видно от тази справка процесните
фактура фигурират като неплатени.
От приетия по делото нот.акт №36/2002год.
на нотариус С. С. с район на действие ВРС се установява, че на 15.02.2002год. С.
А. Н. и А.Н.Я. даряват на З. Н.Я. собствените си 5/6 ид.части
от жилищна сграда, находяща се в *, ведно с 5/12 ид.части от дворното място върху което е построена
сградата.
С нот.акт №20/2014год. на
нотариус В. Г. с район на действие ВРС на 08.09.2014год. З. Н.Я. продава на Х.
Б. И. собствените си 1/2 ид.части от поземлен имот *
по кадастралната карта и кадастралните регистри на *, ведно с изградените в
него жилищна сграда.
Приета по делото е жалба на ищеца до „Е. П. П.“АД и „Е. П. М.“ АД с която са оспорени претендираните от ответника суми по кл.
№** и аб.номер * и заявено, че ищецът не е страна по
договор за доставкаи пренос на ел.енергия от
15.02.2002год.
На жалбата е отговорено , че
фактура №**********/21.12.2017год. на стойност 736.70лв. е издадена в
съответствие с чл.51 от Правилата за измерване на количество ел.енергия. Останалите
фактури за период 21.06.2016год.-20.11.2016год. са издадени на база отчетени
количества електроенергия при регулярен
месечен отчет на обекта.
На 19.02.2018год. ответникът изпраща до ищеца покана
за доброволно изпълнение с която претендира сумата от 878.37лв.за
консумирана ел.енергия за периода от 10.08.2016год. до 21.12.2017год. и
обезщетение за забава на плащането в размер на 24.43лв. към горепосочената
дата.
До ищеца е изпратено писмо, ведно с фактура за
корекция на сметката за потребена енергия в резултат на констатирано неточно
измерване на ел.енергия за обект на адрес: *.
По делото е приета и фактура №********** от
21.12.2017год. за сумата от 736.70лв., както и справка за корекция при
неизмерване,неправилно и/или неточно измерване на ел.енергия в съответствие с
чл.48,ал.1,т.1Б от ПИКЕЕ. Фактурата и справката се отнасят за абонатен номер *,
кл.№ * и адрес на потребление *.Същите са съставени
въз основа на констативен протокол №11237430 от 19.12.2017год.
Приобщени към доказателствата по делото са справка за
потреблението през последните 12/24/36 към 12.11.2020год.за клиента А.Я.Н. с кл.№*, както и извлечение за фактури и плащания за период
към дата 10.11.2020год.
По делото са ангажирани специални познания, чрез заключението на ВЛ по
СТЕ. Заключението на ВЛ съдът цени като обективно и компетентно дадено.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
По иска с който ищецът
претендира от съда да постанови решение с което да признае за установено в
отношенията между страните: че А.Н.Я. с ЕГН:********** не дължи претендираната от "Е.П." АД ЕИК: *, сума в размер
на 878.37 лв. по клиентски номер ********** с абонатен номер: * относно обект
на потребление в *, представляваща сбор от следните фактури: фактура
**********/10.08.2016г. на стойност 27,18 лв.; фактура ********** /12.09.2016г.
на стойност 25,08 лв.;фактура **********/10.10.2016Г.
на стойност 13,43 лв.;фактура **********/03.11.2016г. на стойност 19,00 лв.; фактура
**********/10.11.2016г. на стойност 41,09 лв.;фактура **********/12.12.2016г. на стойност 15,89 лв.; фактура
№**********/21.12.2017г. на стойност 736,70 лв., представляваща корекция на
сметка за периода от 21.09.2017г. до 19.12.2017г.
Така предявеният иск е с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за
разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за
отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно
положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов
спор за материално право на същото основание. В конкретната хипотеза
ищецът твърди, че не дължи процесната сума, както и че между него и ответника е налице
спор, относно дължимостта на процесната
сума, който застрашава имуществената му сфера. Тези твърдения обосновават правния интерес от избраната форма
на защита.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи
навадените от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
Съответно в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване, основанието, от което правото е
възникнало, както и неговия размер.
Основанието, на
което ответникът претендира, че ищеца му дължи процесните
суми е доставка на електроенергия на обект в * и обвързаността на страните от
договор при общи условия. Задължение за заплащане на изразходвана
електроенергия има според ОУ, лице чиито обект е присъединен към електроразпределителната мрежа и купува
електрическа енергия за собствени битови нужди. От представения по делото нот.акт №36/2002год. на нотариус С. С. с район на действие
ВРС се установява, че считано от 15.02.2002год., имотът , находящ
се в * е собственост на братът на ищеца З. Н.Я.. Предвид на това от този момент
ищецът е изгубил правото на собственост върху имота, съответно и качеството си
на страна по договора за продажба на електрическа енергия. Това правоотношение
е възникнало на основание Закона за енергетиката, а Законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. на
ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания
имот няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно
основание за доставка на електроенергия в същия имот. Със загубването на
правото на собственост върху процесния обект на
потребление, клиентът загубва качеството си на страна по договорите за продажба
и пренос на електрическа енергия и съответно се прекратяват правоотношенията,
независимо дали е уведомил или не съответното дружество.В подкрепа на
гореизложеното е и практиката на ВКС, съгласно Решение №205/28.02.2019 г. по
гр. д. № 439 по описа за 2018 г. на Трето отделение на ВКС. Неизпълненото
задължение на бившия собственик на имота в 30-дневен срок да съобщи на крайния
снабдител за промените в собствеността (чл. 17, т. 3 от публично известните
общи условия) може да породи вземане за обезщетение на вреди, като
неизпълнението на това задължение по чл. 17, т. 3 от ОУ не квалифицира ищецът-бивш собственик на имота, като длъжник
на вземането за цена на доставената в имота електроенергия. След изгубването на
собствеността, тази доставка обективно не обслужва „собствените битови нужди“
на бившия собственик, а тези на новия. Предвид това ищецът няма качеството на
длъжник на ответника, относно претендираните суми и
те не са дължими от него. Прекратяването в този
случай настъпва автоматично с настъпване на самото събитие-промяната на
собствеността.
С оглед горното ищецът не носи отговорност за
заплащане на сумите по процесните фактури.
Освен горното, което аргументира основателност на
иска, основателни се явяват и другите наведени
от страна на ищеца възражения. Едното за погасяване по давност на вземанията
по фактури ,издадени в периода от 10.08.2016год. до 12.12.2016год. и другото за липса на правно основание за
начисляване на сумата по фактура №**********/21.12.2017год.
С тълкувателно
решение №3 от 18.05.2012г., постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за
2011 г. на ОСГКТК, се прие, че понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В посоченото
решение изрично се прие, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също
съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Предвид горното вземанията по фактура
**********/10.08.2016г. на стойност 27,18 лв.; фактура
**********/12.09.2016г. на стойност 25,08 лв.;
фактура **********/10.10.2016Г. на стойност
13,43 лв .; фактура ********** / 03.11.2016г. на стойност
19,00 лв.; фактура ********** / 10.11.2016г. на стойност
41,09 лв.; фактура **********/ 12.12.2016г. на стойност 15,89 лв. са погасени по давност.
По отношение на вземането за сумата от 736.70лв. по фактура №**********/21.12.2017год.,
действително както сочи ищецът липсва правно основание за извършване на
корекцията, въз основа на която е съставена фактурата. Към датата на съставяне
на протокола за демонтаж на средството за търговско измерване - 19.12.2017г.,
липсва нормативна възможност даваща право на ответника да коригира едностранно
сметките на потребителите.
Преди извършеното изменение в Закона за енергетиката
чрез приемането на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ (обнародвана в
Държавен вестник бр.54 от 17 Юли 2012г.) за ответника не съществува нормативна
възможност, която да предоставя право на същия да извършва едностранна корекция
на сметките на потребителите. След цитираното изменение тази възможност се
обвърза с приемането на Правила за измерването на количествата електрическа
енергия, които са обнародвани в Държавен вестник брой 98 от 12.11.2013г. Преди
влизането им в сила електроразпределителните дружества коригират сметките на
потребителите на основание неравноправни, а следователно и нищожни клаузи от собствените
си Общи условия.
Съотнесено към периода на корекция на сметка и датата на
съставяне на протокола за проверка на средството за търговско измерване е
налице решение №1500/06.02.2017г. по адм. дело
№2385/2016г. на Върховен административен съд, с което са отменени Правилата за
измерване на количествата електрическа енергия приети по т.З. от Протоколно
решение №147 от 14.10.2013г. на ДКЕВР, обнародвани в Държавен вестник брой 98
от 12.11.201 Зг., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. Това
решение е публикувано на основание чл.194 от АПК в Държавен вестник брой 15 от
дата 14.02.2017г.
Очевидно е, че към датата на съставянето на протокола
за проверка на средството за търговско измерване - 19.12.2017г., която е
релевантния за спора момент от гледна точка на приложимата нормативна уредба,
липсват предпоставките даващи основание да се коригира сметката на ищеца. Това
е така, защото не съществуват налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и Общи условия съобразени с разпоредбата на чл.98а
ал.2 т.6 от Закона за енергетиката.
Фактът, че в сила са действали чл.48, чл.49, чл.50 и
чл.51 от ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013г., по никакъв начин не се припокрива с
изискването за наличие на действащи правила за измерване на количеството
електрическа енергия.Въпросните членове регламентират единствено, начините по
които се изчислява служебно начислената електрическа енергия при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена такава.
В тази връзка следва да се посочи, че чл.47 от ПИКЕЕ е
отменен. Същият като норма имаща процесуален характер описва реда за извършване
на проверката. Очевидно е, че при липса на регламентация относно стъпките,
които следва да бъдат извършени при проверката, това е нормативен вакуум, който
няма как да бъде запълнен. Ето защо липсата й предполага произволност на
действията на ответника и на „Е. С." АД, които няма как да бъдат
контролирани от никой поради отсъствие на действащи разпоредби.
По изложените съображения се налага извода, че ответникът не установи
наличие на основание и законосъобразност на извършената корекция на сметка, с
оглед на което и се налага извода за недължимост на
сумата от 736.70лв. по фактура
№**********/21.12.2017год.
Вземайки предвид горното настоящият съдебен състав извежда извод за
основателност на обсъдения иск и постановяване решение с което го уважава.
По втория иск за признаване за
установено, че считано от 15.02.2002г. договорът за продажба
на електрическа енергия при Общи условия между А.Н.Я. с ЕГН:********** и "Е.П."
АД ЕИК: * по отношение на клиентски номер: ********** с абонатен номер: * за
обект на потребление, представляващ жилищна сграда в *, е прекратен. Така
предявения иск също е основан на чл.124 от ГПК, но същият е недопустим, тъй
като това е иск за установяване на факт, за който липсва изрична законова норма
за неговата допустимост, на основание чл.124 ал.4 пр.2 ГПК. Предвид на това
производството по този иск,следва да се прекрати като недопустимо.
Съобразно
изхода на спора пред настоящата инстанция на ищеца следва да се присъдят
разноски върху уважение иск. Същите възлизат в размер от 350лв. и се изразяват
в платена държавна такса от 50лв. и 300лв. адв.възнаграждение.
На ответника следва да се присъдят разноски по прекратения иск, които възлизат
в размер на 180лв.с ДДС и се изразяват в адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
А.Н.Я. с ЕГН: ********** с настоящ адрес: ***
А, чрез адвокат С.Д. ***, кантора с
адрес: * от една страна и ответника "Е.П."
АД ЕИК: * със седалище и адрес на управление:*** от друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЯМА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ КЪМ ОТВЕТНИКА в
размер на 878.37 лв. по клиентски
номер * с абонатен номер: * относно обект на потребление в гр. Варна ул. Искра
№11, представляваща сбор от следните фактури:
• фактура
**********/10.08.2016г. на стойност 27,18 лв.;
• фактура
**********/12.09.2016г. на стойност 25,08 лв.;
• фактура
**********/10.10.2016Г. на стойност 13,43 лв.;
• фактура
**********/03.11.2016г. на стойност 19,00 лв.;
• фактура
**********/10.11.2016г. на стойност 41,09 лв.;
• фактура
**********/12.12.2016г. на стойност 15,89 лв.;
• фактура
№**********/21.12.2017г. на стойност 736,70 лв., представляваща корекция на
сметка за периода от 21.09.2017г. до 19.12.2017г., на основание чл.124,ал.1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на А.Н.Я. с ЕГН: ********** с
настоящ адрес: *** А, чрез адвокат С.Д. ***,
кантора с адрес: * срещу "Е.П." АД ЕИК: * със седалище и адрес на
управление:*** , за признаване за установено в отношенията между страните, че считано от 15.02.2002г. договорът за продажба
на електрическа енергия при Общи условия между А.Н.Я. с ЕГН:********** и "Е.П."
АД ЕИК: * по отношение на клиентски номер: * с абонатен номер: * за обект на
потребление, представляващ жилищна сграда в *, е прекратен, поради недопустимост.
ОСЪЖДА "Е.П." АД ЕИК: * със седалище и
адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Я. с ЕГН: ********** с настоящ адрес: ***
А, чрез адвокат С.Д. ***, кантора с
адрес: * ,сумата
от 350лв., представляваща сторени по
делото разноски върху уважения иск, от
които 50лв. държавна такса и 300лв. адв.хонорар,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Н.Я.
с ЕГН: ********** с настоящ адрес: *** А,
чрез адвокат С.Д. ***, кантора с адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на "Е.П." АД ЕИК: * със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 180лв.с ДДС, представляващи разноски по
прекратения иск, които се изразяват в платено адв.възнаграждение,
на основание чл.78,ал.4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщаването от
страните, ведно с препис от съдебния акт, а в прекратителната
част с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/