РЕШЕНИЕ
N
гр.София 28.02.2022г.
Софийски градски съд, II-А състав в
откритото съдебно заседание на 03.02.2022 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Димитър Ковачев
въззивно гражданско дело № 13003 по
описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на С.К.П. срещу Решение 25936/29.01.2019г. по гр.д.
71437/2016г. на СРС 36 с-в, допълнено по реда на чл. 250 с Решение 147524/
21.06.2019г., с които са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу „П.Н." ЕООД,
ЕИК: ******* искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
неизпълнен договор в размер на 8000,00 лева (след допуснато увеличаване на
размер в ОСЗ от 24.11.2017г.) и мораторна лихва от 65,28 за периода 21.10.2016г. до дата на исковата
молба.
В жалбата и допълнението към нея (л.12-19) са направени оплаквания за
неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения.
Оспорва като противоречащи на доказателствата по делото изводи на СРС,
че ответника е имал основание да не публикува процесните статии, защото по
делото не е спорно, че договора е сключен и статиите не са публикувани.
Погрешно били интерпретирани и кредитирани показанията на св. Н., че
предоставените от въззивника статии не били подходящи за публикуване. Не било
отчетено, че свидетеля е служител на ответника и без анализ на показанията не
можело да се кредитират. Съдът необосновано приел само поради посочване от този
свидетел, че две от статиите съдържали нецензурни думи и само заради това се
приело, че и всички други били с неподходящо съдържание. Нямало абсолютен критерии
в практиката кои заглавия са неприемливи или уронват честта и достойнството на лица.
Свидетеля не бил запознат със съдържанието на статиите. Посочил, че всички
материали били обсъждани ан блок, без обсъждане на всеки материал поотделно.
Поради това не можело да се направи извод като този на СРС, че всички
предоставени материали не съответстват на чл. 40, ал. 2 от Конституцията.
Ответника не го бил уведомявал за такова несъответствие. От показанията на Н.
се налагал извод, че изначално е било взето решение договорът му с ответника да
не бъде изпълнен, в частта му задължаваща ответника да публикува статиите.
Неправилно СРС приел, че не представил доказателства за съдържанието на
материалите, които е предал за публикуване. Ответника следвало да докаже, че
статиите не са съответни на чл. 40 от Конституцията.
Счита отделно, че всички предадени на ответника по договора материали
били представени по делото с молба от 20.10.2017г.
Неправилно били интерпретирани и показанията на ищцовите свидетели във
връзка с установяването на твърдените неимуществени вреди и изводите на СРС
били погрешни.
Абсурдно било да се приема, че обажданията от читатели се дължали на
разгласяване на договора от ищеца-не бил поемал задължение да не го разгласява.
Не били обсъдени представените доказателства за репутацията му в
обществото като член от 1983 г. на Съюз на журналистите, това че му било
възложено от МВР да прави анализи на престъпността и др.
Неправилно СРС приел, че в случая вредите не били предвидими при
подписване на договора. Счита, че като недобросъвестен ответника отговаря за
всички преки и непосредствени вреди, като недобросъвестността се установяла от
показанията на Н., че не били обсъждани поотделно всяка статия, а ан блок.
Не били обсъдени направените с писмена защита твърдения на ищеца, за
мотивите на ответника да не публикува статиите- била необходима на собственика
на вестника, информация (която ищецът му предоставил за финансови престъпления
на други лица - И.К.иД.П.) за защита от тях на вестника. Това се доказвало от
представена статия във вестник „Ретро“ с автор Т.Ф.. Освен това за четири
статии, които били публикувани получил по 3120 лева, а никой не плащал такива
хонорари без да използва това за което е платил.
Вината се предполагала независимо дали е деликтна или договорна
отговорността.
Позовава се на нарушения във връзка с разпитите на свидетелите.
Посочва се в допълнението към жалбата, че голяма част от материалите
които е предоставил по договора са били вече публикувани другаде преди договора
или след него, като са изброени.
Иска се отмяна на решенията и уважаване на исковете.
Ответника-въззиваем оспорва жалбите и иска потвърждаване на решението.
СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваните решения за валидни
и допустими. Относно тяхната правилност въззивния съд е ограничен от
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на
събраните по делото доказателства СГС намира от фактическа и правна страна
следното.
Спор между страните за сключването на договора няма, както и че са
публикувани четири статии. Това е отделено и за безспорно между страните. Няма
спор и че ищецът е предал на ответника статии, описани в в приложенията към
исковата молба на л. 13-14 и 19-22 от делото.
Исковете са предявени за обезщетяване на вреди от неизпълнен договор за
публикуване в периодично издание-собственост на ответното дружество..
За да ги отхвърли СРС позовавайки се показания на разпитан свидетел на
ответника и на липса на доказателства за съдържанието на статиите е приел, че
те не са отговаряли на изискванията на договора да не надхвърлят
конституционните рамки на свобода на словото, както и че ответника не би могъл
да предвиди при подписване на договора някакви вреди за ищеца от непубликуване
на статиите. Приел е, че показанията на свидетелите не установяват вреди от
типа на твърдените от ищеца.
СГС намира, че при постановяване на решението първоинстанционния съд не
е допуснал процесуално нарушение във връзка с разпита на свидетеля Н.. Както бе
посочено и в определението на настоящият състав от 21.10.2021г. свидетеля е
разпитан от СРС в открито заседание на 07.03.2018г., на което е участвал ищецът
и негов пълномощник - адвокат. В това заседание е следвало страната да направи
своите доказателствени искания за събиране на доказателства, които според нея
да оборят изнесеното от свидетеля или да поиска срок за ангажиране на такива
доказателства.. Това не е сторено, а всяка от страните по спора следва да
предприеме действия по събиране на доказателства, оборващи доказателствата на
противната страна в това заседание на което по делото са приобщени
доказателствата на насрещната страна или да поиска срок за такива действия.
Това следва от нормите на чл. 143, 144 и 147 и чл. 266 от ГПК.
Фактически невярно е и оплакването в жалбата за представяне по делото с
молба от 20.10.2017г. на процесните статии. Такава молба по делото няма. При
това положение е недоказано съдържанието на статиите и дали те отговаря на
изискванията на договора, а това е задължение на ищеца, защото при иск за
обезщетяване на вреди от неизпълнен договор страната следва да докаже, че е
изправна страна по договора.
Отделно от горното СГС намира, че установяването на редакционната
политика на вестника (във връзка с което са и оплакванията в жалбата) е без
значение за случая. Дори да се приеме, че ответника е допускал и допуска
публикации в негови издания на други автори освен ищеца, които нарушават
рамките на свободата на словото, това в никой случай не може да наложи извод,
че ответника е длъжен да публикува всеки материал на всеки автор (вкл. ищеца),
който излиза извън тези рамки, само защото е публикувал друг нарушаващ го
материал. Доколкото всеки сам носи отговорност за действията си и тези на
лицата на които е възложил нещо, то и всеки сам решава да поеме риск да понесе
отговорност за действията, но не може да бъде задължаван с договор да извършва
действия (да публикува материали, които биха могли да се квалифицират като
деликт).
Без значение в тази връзка е и фактът, че друга медия е публикувала
процесните статии, както се посочва в допълнението към жалбата. Всяка медия
сама решава дали даден материал отговаря или не на изискванията на чл. 40, ал.
2 от Конституцията.
По отношение на оплакванията, сочещи твърдения за недобросъвестност на
ответника, изразяваща се в сключване на договор с единствена цел да получи
някаква информация за трети за договора лица при съзнание, че няма да публикува
статиите, то следва да се има предвид, че както се сочи и в жалбата такива твърдения
за пръв път са направени с писмената защита пред СРС и не биха и могли да се
обсъждат, поради което това оплакване е неоснователно.
Според настоящият състав на СГС са неоснователни твърденията за
настъпили вреди от непубликацията на процесните статии. Самият жалбоподател
посочва в жалбата си и допълнението към нея, че по-голямата част от статиите
(конкретно се изброяват 22 броя, а в след това се посочва, че и много други са
публикувани) са разпространени в други издания преди и по време на договора му
с ответника. Това е и публично известно предвид свободния достъп до статиите (изброени
от ищеца в приложената на л. 19-22 от делото на СРС покана под номера 1-23;
25-27; 29-31; 32-58;60-75;77,79,81-83;85-87,90,93-97;99-110 и в приложената ел.
кореспонденция на л. 13-14) на интернет страницата на вестник „Дума“.
След като статиите са публикувани преди и по време на договора, макар и
в друго издание, то твърдението, че от тяхната непубликация при ответника има
вреди не могат да бъдат възприети. Факт е, че са публикувани и са стигнали до
широката общественост и не би могло авторитетът на ищеца като борец за
справедливост, вкл. в качеството му на председател на юридическо лице
(посочената асоциация) с нестопанска цел да е уронен.
СГС споделя и становището на СРС, че ответника не би могъл да предвиди
настъпване на някакви вреди от непубликуване на материалите, доколкото не би
могло да предвиди, че ищецът ще разгласи сключения договор и освен това ищецът
доколкото се касае за издателски договор за публикуване в периодично издание е
могъл и явно го е направил по чл. 59, ал. 2 от ЗАПСП да публикува другаде.
Предвид гореизложеното решенията (основно и допълнително) следва да
бъдат потвърдени.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само въззиваемия, който
претендира 750,00 лева за въззивната инстанция, които следва да му се присъдят.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 25936/29.01.2019г. по гр.д.
71437/2016г. на СРС, 36 с-в и Решение
147524/ 21.06.2019г., постановено по чл. 250 ГПК по същото дело.
ОСЪЖДА С.К.П. с ЕГН: ********** да заплати на „П.Н."
ЕООД, ЕИК: ******* сумата от 750,00 лева - разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2