№ 2730
гр. Варна, 21.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501478 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от „Бг груп бетон 13“ ООД, ЕИК
*********, чрез процесуален представител адв. Я.С. срещу Определение № 4230 / 14.04.2022
г. по гр.д. № 4315 / 2021 г. по описа на РС – гр. Варна, с което е оставена без уважение
молбата на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на
постановеното по делото Определение № 890/25.01.2022 г.
Частният жалбоподател изразява становище за неправилност на обжалваното
определение, като сочи, че първоинстанционния съд не е взел под внимание изложените от
него основания относно тяхното разпределение. Излага твърдения, че претенцията на М.Д. е
изцяло неоснователна, тъй като той не е страна по договора за наем. Излага още, че не е
посочена банкова сметка на кредитора, поради което той е изпаднал в забава. По отношение
на другия ищец Д.Я. сочи, че не е доказала правото си на собственост върху процесните
идеални части от имотите. С гореизложените съображения за неоснователност и
необоснованост на претенциите обосновава становището си за недължимост на разноски в
производството. В допълнение жалбоподателят сочи, че разноски в полза на ищците не
следва да се присъждат, тъй като той не е дал повод за завеждане на делото и не му е
отправена покана за доброволно изпълнение. Противопоставя се и срещу дължимостта на
отделна сума за разноски на всеки един от двамата ищци, поради което счита, че исканията
им са неоснователни. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното
определение и присъдените с него разноски, както и същите да бъдат разпределени в негова
полза. В условията на евентуалност моли за намаляване на техния размер. Претендира
присъждане на извършените разноски в настоящото частно производство.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Д. М. ЯНК. и М. К. Д., чрез
адв. А.П., с който подадената жалба се оспорва като неоснователна. Оспорват се
възраженията на частния жалбоподател за неоснователност на предявените от страните
искове като необосновани и неотносими към предмета на производството. Сочи се, че след
като дружеството не е изпълнило дълга си в предвидения в договора срок е дало повод за
завеждане на делото.
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество тя е неоснователна по следните съображения:
1
Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа искова молба,
подадена от Д. М. ЯНК. и М. К. Д. против „БГ ГРУП БЕТОН 13“ ООД, с която при
условията на активно субективно съединяване са предявени осъдителни искове за заплащане
на следните суми: 1.) в полза на Д.М. Янков сумата от 3477,13 лева, представляваща
дължимо наемно възнаграждение за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем на
земеделски земи от 12.07.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане, 2.) както и в полза на М. К. Д. сумата от
1306,79 лева, представляваща дължимо наемно възнаграждение за стопанската 2019/2020 г.
по договор за наем на земеделски земи от 12.07.2019 г., ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „БГ ГРУП БЕТОН 13“ ООД, с който
исковете се оспорват като неоснователни. В същото време се излагат твърдения за
доброволно изплащане в полза на първия ищец Д.Я. сумата от 3230.92 лева, а в полза на
М.Д. сумата от 1531 лева.
След отправена от ищците молба по чл. 232 от ГПК за прекратяване на
производството поради оттегляне на иска и присъждане на разноски, с влязло в сила
протоколно определение от 03.12.2021 г. първоинстанционният съд е прекратил
производството по гр.д. № 4315/2021 г., като е отложил произнасянето по разпределението
на разноските.
Произнесъл се е по същото с Определение №890/25.01.2022 г. постановено по делото,
с което е осъдил ответника „БГ ГРУП БЕТОН 13“ ООД да заплати в полза на ищеца Д. М.
ЯНК. сума в размер на 618,09 лева, а на ищеца М. К. Д. – сума от 389,27 лева.
По делото е постъпила молба /наименована частна жалба/ от ответната страна, с
която е отправено искане по реда на чл.248 от ГПК за изменение на определението,
съдържащо произнасяне по отношение на разноските. Същата е оставена без уважение с
обжалваното първоинстанционно определение.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя цитираната в мотивите на съдебния акт
практика на Върховния касационен съд, съгласно която в случаите, когато ответникът е дал
повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се
дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск. В този
смисъл са неоснователни възраженията на ответника, че не е станал причина за завеждане на
иска, доколкото плащанията към двамата ищци са извършени след като същият е изпаднал в
забава, и още по-важно – след депозиране на исковата молба и допускането на обезпечение
на предявените искове.
Напълно несъстоятелни са възраженията, касаещи неоснователност на исковете, тъй
като правопораждащият факт на обективната отговорност за разноски в настоящия случай е
отпадането на интереса от тяхното поддържане с извършването на доброволните погашения
на дълга. Последното по същността си представлява и извънсъдебно признание за неговото
съществуване. От съществено значение още за преценката за дължимостта на разноските е
фактът, че страната е станала причина за образуване на съдебното производство с
неизпълнението на паричното притезание в уговорения между страните срок, като поводът е
отпаднал едва след предявяване на исковата молба със заплащане на дължимите суми.
Настоящият въззивен състав не споделя още твърденията на жалбоподателя, че не
следва да бъдат присъждани разноски в полза на двамата ищци, тъй като същите не са
съобразени с обстоятелството, че всеки от тях има отделно вземане с разделен характер,
поради което има и самостоятелен интерес от предявената искова защита, а с оглед
качеството им на обикновени другари решението може да бъде различно по отношение на
всеки от субективно съединените искове. По изложените съображения ищците имат право
на възстановяване на извършените във връзка осъществената защита по тях съдебно-
деловодни разноски, независимо от това, че са предявени за съвместно разглеждане в едно
производство.
Неоснователно е и възражението, че такива не се дължат, тъй като единият ищец не е
2
посочил банкова сметка, защото забавата при изпълнението на частния жалбоподател е
настъпила преди депозиране на исковата молба, а между страните е уговорен начина за
изпълнение на задължението в сключения между тях договор. Претендираната забава на
кредитора би имала значение единствено в хипотеза на невъзможност за доброволно
изпълнение преди образуване на делото, каквато не се твърди, а и посочването на банкова
сметка с исковата молба е процесуално действие, което следва да бъде извършано при
иницииране на съдебното производство.
По посочените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното
първоинстанционно определение подлежи на потвърждаване като валидно, допустимо и
правилно.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4230 / 14.04.2022 г. по гр.д. № 4315 / 2021 г. по
описа на РС – гр. Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3