Определение по дело №8032/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32567
Дата: 11 август 2024 г.
Съдия: Мария Тодорова Долапчиева
Дело: 20231110108032
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32567
гр. София, 11.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110108032 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпили са молби по чл. 248 ГПК от ответниците П. С. М. и Г. Р. Т. за изменение на
постановеното по делото Решение № 20938 от 18.12.2023 г. в частта за разноските.
Молителите поддържат, че всеки от тях своевременно е поискал и представил доказателства
за направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, поради което молят решението да бъде допълнено в частта за разноските, като
на всеки бъдат присъдени направените такива за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Насрещната страна по молбата – „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище за
неоснователност на молбите.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, намира
следното:
Молбите са подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество молбите са основателни, съображенията за което са
следните:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, при предявен иск по чл. 422 ГПК съдът в
настоящото производство следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
В разглеждания случай в действителност съдът се е произнесъл единствено по
претендираните от ответниците разноски в исковото производство. Същите обаче
претендират и такива за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство в
размер на по 400 лева. Ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност на
същите, което съдът намира за основателно. С оглед задължителния характер на даденото от
СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
съдът следва да откаже да приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, поради което при определяне на възнагражденията следва да съобрази конкретните
обстоятелства по делото. При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение
в заповедното производство следва да се съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съгласно която същото следва да се определи съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото.
В настоящия случай предмет на издадената заповед за изпълнение са вземания на
1
заявителя доставена топлинна енергия. Делото не се отличава с фактическа и/или правна
сложност, като се претендират вземания по едно правоотношение между страните, което е
характерно за заявителя. Делото не се отличава с каквато и да било особеност от
множеството идентични заповедни производства в СРС, по които се претендират суми за
стойност на топлинна енергия.
Ето защо съдът намира, че видът и обемът на извършената работа не обосновават
адвокатско възнаграждение в размер по-висок от 50 лева за подаване на възражението по чл.
414 ГПК, тъй като последното няма самостоятелен характер, а служи единствено като
формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. То не служи като средство за
материалноправна защита на длъжника, поради което не се изисква обосноваването му (чл.
414, ал. 1, изр. 2 ГПК). Съдът не дължи произнасяне по същество, а единствено следва да се
увери, че вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени от длъжника, след което
дължи указания на заявителя по чл. 415 ГПК.
С възприемането на това становище, настоящият състав на съда споделя аргументите,
изложени в редица въззивни съдебни актове относно начина на определяне на
възнаграждението за подадено възражение по чл. 414 ГПК, обективирани в Определение №
13255 от 21.12.2022 г. по ч.гр.д. № 12649/2022 г. на СГС, Определение № 268172 от
07.05.2021 г. по ч.гр.д. № 4751/2021 г. на СГС, Определение № 4273 от 17.11.2021 г. по
ч.гр.д. № 12926/2021 г. на СГС, Определение № 276018 от 24.11.2021 г. по ч.гр.д. №
2437/2021 г. на СГС, Определение № 3767 от 27.04.2022 г. по ч.гр.д. 2817/2022 г. на СГС,
Определение № 1204 от 14.02.2022 г. по ч.гр.д. № 999/2022 г. на СГС, Решение № 265337 от
10.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6442/2020 г., IV-A с-в, Решение № 264070 от 18.06.2021 г.
на СГС по в. гр. д. № 15394/2019 г. и др.
При това положение претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение в
заповедното производство следва да бъде намалено до сумата в размер на по 50 лева.
При това положение с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответника Г. Р. Т. следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 50 лева. Дължимите в полза на
ответника П. С. М. разноски в заповедното производство за платено адвокатско
възнаграждение, определени съразмерно на отхвърлената част от исковете възлизат на
сумата в размер на 10,88 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 20938/18.12.2023 г., постановено по гражданско дело №
8032/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на Г. Р. Т., с ЕГН ********** и адрес
гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „Самоков“ № 4, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 50 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на П. С. М., с ЕГН ********** и
адрес гр. София, кв. „Лозенец“, ул. „Бигла“ № 41, вх. А, ет. 1, ап. 3, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата в размер на 10,88 лева – разноски в заповедното производство.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2