РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2184/16.11.2021г.
гр. Пловдив, 16.11.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1692 по
описа за 2021год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Х
от АПК
във връзка с чл. 172, ал.5
от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба
на Д.С.Ч.,
ЕГН ********** ***,
чрез адвокат П.,
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0273-0000098
от 18.05.2020г.
издадена от Началник
РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Хисаря, с която е наложена принудителна административна мярка
по чл.171, т.2а,б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
9 месеца.
Жалбоподателят твърди, че
заповедта е неправилна и незаконосъобразна и моли да се отмени.
Обосновава се с това, че не е извършил
вмененото му нарушение. Твърди, че в
момента на проверката е оспорил показанията на техническото средство и е дал
кръв за изследване. Оспорва,че заповедта не е мотивирана
и не е съобразена с целта на закона, включително и относно определения срок на
мярката. Представя писмени доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът -
Началник РУ към
ОД на МВР Пловдив, РУ Хисаря, в писмено становище оспорва жалбата и моли да се
отхвърли като неоснователна.
Съдът, като разгледа
направените възражения и приложената административна преписка, намери за
установено следното:
Заповедта е връчена на 14.06.2021г.,а
жалбата е подадена
на 23.06.2021г.,
следователно е подадена в предвидения
за това процесуален срок и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установено е, че на
18.05.2020г.
около 00,15ч.
в с.Калояново на ул.“Христо Смирненски“
№ 23, посока на движение към ул.“Стара планина“, като водач на МПС с рег.№ РВ03929,
колесен трактор LAMBORGHINI 955,
жалбоподателят управлява под
въздействието на алкохол в кръвта над 0.5 промила,а именно 1,54 промила в
издишания въздух. Нарушението е установено с техническо средство Дрегер
Алкотест 7410 с фабричен номер ARRB 0125.
Издаден му бил талон за изследване № 0062925,
след което и кръвна проба.
Въз основа на това е наложена и оспорваната
мярка.
Съставен е АУАН № 277/20,
в който ясно и точно е описано нарушението, като проверяващия орган е иззел
СРМПС и рег.табели.
Относно резултатите от
кръвното изследване са събрани доказателства,
като видно от писмо на началника на РУ
Хисаря, резултатът от медицинското
изследване за съдържание на алкохол в кръвта е приложен по ДП № 112/20г. по №
4331/20г. на РП Пловдив и материалите по досъдебното п роизводство са изпратени
с мнение за съд.
Относно компетентността
на органа, по делото са представени Заповед
№ 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в
изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните
работи е оправомощил началниците на РУ на МВР
да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171,
т.2а от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В случая е налице делегирана
компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се
приема за издадена от компетентен орган.
По правното си действие
заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП,
на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът
на Глава Пета, Раздел Първи от АПК.
За да бъде една
принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида,
определен в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в
правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва
да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от ЗАНН
целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Обжалваната заповед
съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – посочени са фактическите
обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му. Наред с това, административният орган изрично
се е позовал на съставения АУАН, като по този начин е инкорпорирал в мотивите
си съдържащите се в него констатации.
Правното основание за
налагане на принудителната административна мярка е чл. 171, т.2а, б.Б
от ЗДвП, а вмененото нарушение е по чл.5,ал.3,т.1
от ЗДвП.
Нарушението е
установено и по никакъв начин не е оборено нито в хода на
административнонаказателното производство, нито пред съда. Жалбоподателят и не
твърди, че резултатът от кръвното
му изследване е различен от този, получен при използването
на техническото средство.
Налице е и редовно
съставен АУАН, който се ползва с
презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му
правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Като
част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача
състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на
компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се
решава въпросът за отговорността. Затова
и не е необходимо за налагането на
мярката да се изчакват резултатите от кръвното изследване, противно на
твърденията на жалбоподателя.
Материалноправните
предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са
изчерпателно посочени в нормата на чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай
административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл.171, т.2а, б.„б“
от ЗДвП.
Съгласно чл.171, т.2а,
б.„б“ от ЗДвП, принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство се прилага на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Оспорената
заповед съответства на целта на закона. При прилагане на разпоредбата на чл.
171, т. 2а от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания,
визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна
мярка или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението,
мярката се прилага за срок от 6 месеца до 1 година.
Отнесено към
охраняваните от закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението) процесното
деяние изисква налагането на административна принуда с превантивен характер,
за да се осуети възможността нарушителят да извърши други подобни нарушения. В
случая съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния
интерес на оспорващия
спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок
интензитет. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на
свободно придвижване
е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима,
когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве,
правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни
държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно
установения превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на
несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги следва да се съобразява с основната цел на закона. С оглед
спецификите на настоящия казус прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство в срок,
който е среден по продължителност между минималния и максималния възможен,
не се явява прекомерно и не ограничава правата на жалбоподателя в степен,
надхвърляща преследваната от закона цел.
Още повече, че установената концентрация на алкохол е доста над минимално
допустимото и само по себе си това
обуславя по-големия определен размер на мярката.
Не се установява
нарушение и в частта относно отнемането на СРМПС и рег.табели. Съгласно
разпоредбата на чл.172,ал.2 от ЗДвП в
случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л",
"м" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно
средство се изземва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето,
управлявало моторното превозно средство,
а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер.
Тоест, действията на контролните органи тук са определени императивно и се
извършват именно при установяване на административното нарушение със
съставянето на АУАН. Последното е още един
аргумент против възраженията на жалбоподателя, че следвало да се съобразят
резултатите от кръвната проба.
По изложените
съображения, съдът намира,че процесната мярка е наложена законосъобразно и
жалбата против нея следва да се остави без уважение.
Видим от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Д.С.Ч.,
ЕГН ********** ***,
чрез адвокат П.,
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0273-000098
от 18.05.2020г.
издадена от Началник
РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Хисаря, с която е наложена принудителна административна мярка
по чл.171, т.2а,б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
9 месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: