Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ямбол, 15.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА
СПАСОВА
с участието на секретаря И. З. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова т. дело № 56/
Подадена
е искова молба „Първа Инвестиционна Банка“ АД - гр.София, представлявана от изп. директори Н. В.
Н. и С. А. П.срещу „ЗС-Тритон” ЕООД -гр.Ямбол, „Т. строй
инженеринг“ ЕООД -гр.Ямбол и И.Н.Т. ***. Ищецът твърди, че между ТБ „МКБ Юнионбанк"АД,
на която е универсален правоприемник, и „ЗС-Тритон” ЕООД -гр.Ямбол е сключен договор за банков кредит
„Развитие” от 27.11.2007 г. за сумата 155 000 евро, със срок на погасяване до 05.12.2017 г.. Сключен е Анекс
№1/08.05.2009 г. с кредитополучателя и солидарния длъжник И.Н.Т. за изменение и
допълване на договора, както и договор за поръчителство от 22.11.2013 г. с ответника „Т.
строй инженеринг“ ЕООД, който се е задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя. Длъжникът не е извършвал редовни плащания на погасителните
вноски. Крайният срок на погасяване е настъпил на 05.12.2017 г. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, срещу която заповед ответниците са възразили в срок. Поради това от съда се иска да постанови решение,
с което да бъдат приети за установени спрямо ответниците при условията на
солидарност вземанията на банката-ищец
за сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 672/2018 г. на ЯРС: главница в размер на 24710
евро; възнаградителна лихва, начислена съгласно раздел III т.5 от договора за кредит за
периода 07.05.2016 г. до 05.12.2017 г. вкл. в размер на 2420,85 евро; наказателна лихва, начислена съгласно раздел III т.5.3 от договора за кредит
за периода 07.06.2016 г. до 13.02.2018 г. вкл. в размер на 5051,66 евро;
123,55 евро комисионна управление, начислена съгласно
раздел III т.6.2 от договора за кредит, както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
за издаване на заповедта-на 14.02.2018 г. до окончателното плащане.
В срока за отговор ответниците оспорват исковете като
неоснователни. Твърди се, че отговорността на
поръчителя е погасена за част от
вноските -с падеж от 06.06.2016 г. до 07.08.2017 г.,
тъй като към датата на подаване на заявлението е изтекъл 6-месечният срок по чл.
147 ал.1 от ЗЗД по отношение на тези
вноски за главница, възнаградителна и санкционираща лихва, считано от падежа на
всяка от тях, доколкото банката е имала възможност да обяви кредита за
предсрочно изискуем поради забавата на длъжника, но не го е обявила. Твърди се още, че
неоснователно ищецът претендира възнаградителна лихва от 07.05.2016 г., тъй
като е признал в заявлението и извлечението от сметка, че длъжниците са
изпаднали в забава на 06.06.2016 г., т.е. предходните вноски са платени. За
ответниците е неясно, защо се претендира лихва от предходна дата. Оспорват и претенцията за
възнаградителна лихва с възражението, че това вземане е включено в размера на
главницата по погасителен план с месечен
размер на вноската от 1290 евро (и последна от 1490 евро) и отделното му
претендиране представлява търсене на сумата втори път. В отговора е заявено, че
наказателната лихва е многократно завишена. Неясна за ответниците е претенцията
за комисионна- за кой годишен период се отнася, доколкото тя се начислява
ежегодно в размер на 0,5 % върху остатъка от дълга.
В допълнителната искова молба ищецът
пояснява, че олихвяването на главницата с договорения плаващ лихвен процент
(6-месечният Euribor плюс фиксирана надбавка в размер на 2,99 пункта,
но не по-малко от 7,596 %) се извършва на 25-то число съгласно договора за
кредит, а според анекса –на шесто число на месеца, като ответниците са
изпаднали в забава на 06.06.2016 г., тъй като не са заплатили вноските за
главница и възнаградителна лихва за месец май, дължими на шесто число на
следващия месец. Затова претенцията за лихва е от 07.05.2016 г. Пояснява, че в
претендираната сума за главница не е включена възнаградителна лихва, каквато не
влиза и в погасителните вноски по погасителния план на договора за кредит,
представляващи само главница, чийто общ размер е 155 000 евро. Вноските за
главница и лихва са били дължими на различни падежни дати. По отношение на
възражението по чл. 147 от ЗЗД е заявено, че кредиторът не е бездействал в
посочения в закона период от време след падежа на главното задължение. Последният
представлява договореният краен падеж на вземанията -05.12.2017 г., а не
падежът на всяка месечна погасителна вноска. Тъй като кредиторът не е упражнил
субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, релевантен е
крайният срок на договора, считано от който не е изтекъл срокът по чл. 147 до
подаване на заявлението.
Тъй като в хода на процеса И.Н.Т. е починал - на 11.11.2018 г., на негово място е конституиран наследникът му Г.И.Т..
В отговора на допълнителната искова
молба ответниците, вкл. новоконституираният, чрез адв.К., са заявили, че
поддържат първоначалния отговор и че по отношение на поръчителя е налице
хипотезата на чл. 147 от ЗЗД.
В с.з. исковете се поддържат от
процесуалния представител, който пледира за уважаването им и за присъждане на разноските по делото.
Ответниците чрез пълномощника си
пледират за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че на 27.11.2007 г.
между ТБ „МКБ Юнионбанк"АД и „ЗС-Тритон” ЕООД -гр.Ямбол е сключен Договор за предоставяне на кредит „Развитие” № 318-737 за сумата 155 000 евро, със срок за
връщането й, ведно с възнаградителните лихви, до 05.12.2017 г. Не се спори
относно универсалното правоприемство между кредитора и ищеца, което е видно и
от вписванията в Търговския регистър.
Съгласно т.5 от договора, главницата се олихвява с плаващ лихвен процент- 6-месечният Euribor (който към сключване на договора е 4,606 %) плюс фиксирана
надбавка в размер на 2,99 пункта, но не по-малко от 7,596 %. Съгласно т.5.2. при неизпълнение на ангажимента по т.19.2.,
лихвеният процент по т.5 се увеличава с 2 пункта автоматично, считано от
месеца, следващ месеца на неизпълнението.
Т.19.2. задължава кредитополучателя
да извършва приоритетно разплащанията от дейността си през разплащателните си
сметки през ТБ „МКБ Юнионбанк"АД, като реализира средномесечни обороти в
размер не по-малко от 4% от нетните приходи от продажби за предходната година,
без да се имат предвид предоставените от кредита средства. Олихвяването на кредита е на 25 число. Според т.5.3. при нарушаване на сроковете за погасяване на
главницата, върху просрочената част от главницата, за времето на просрочието
и/или при предсрочна изискуемост, се начислява наказателна лихва, включваща
лихвата по т.5, съответно по т.5.2., и наказателна надбавка 10 пункта на
годишна база. В т.6 са изброени дължимите такси и комисионни, съгласно Тарифата на
банката, между които комисионна за обработка и управление - 0,5 % ежегодно, върху
остатъка от дълга. В т.11 освен договорения краен срок за издължаване на
кредита -
05.12.2017 г. се съдържа и погасителния план, в който е посочен месечният размер на вноските
за главница, съгласно заключението на в.л. по счетоводната експертиза- 120
вноски, от които 119 по 1290 евро и една от 1490 евро.
Не е спорно сключването на Анекс № 1 от 08.05.2009г.,
подписан и от солидарния длъжник И.Н.Т., с който е договорено, че олихвяването на кредита се извършва на 6-то число. Уговорено е с анекса още, че считано то 08.05.2009 г. лихвата по кредита се променя на 6 месечния Euribor,
увеличен с надбавка 7 пункта, но не по-малко от 10 %. Добавена е нова т.19.15,
според която е уговорено кредитополучателят да заплаща работни заплати на
служителите си по карти, издадени от банката. При неизпълнение лихвата се увеличава с 1,5 пункта.
Не е спорно, че И.Н.Т. е починал на 11.11.2018 г. и негов наследник е Г.И.Т..
На 22.11.2013
г. е сключен Договор за поръчителство с „Т. строй инженеринг" ЕООД, представлявано от И.Н.Т.. Дружеството
е поело солидарно
задълженията по договора за кредит. Съгласно чл.2, поръчителят отговаря за изпълнението на
задълженията –главница, лихви, такси, комисионни и разноски.
Съгласно заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза, по процесния договор за кредит е усвоена сума в размер на 155 000
евро. За
периода 05.01.2008 г. - 03.06.2016 г. за погасяване на главницата са извършени
плащания, в размер на общо 130 290,01 евро. Размерът на усвоената и непогасена главница е 24
709,99 евро- 19
броя вноски с падежи от 05.06.2016 г. до 05.12.2017 г.. За периода 27.12.2007 г. - 03.06.2016 г. за погасяване на лихви /възнаградителна
и наказателна/ са извършени плащания, в размер на общо 75 556,19 евро. Начислената и непогасена възнаградителна лихва по т.5 от договора, за
периода 06.05.2016 г. - 05.12.2017 г. е в размер на 2 420,85 евро. Начислената и непогасена наказателна лихва по т.5.3 от договора за
периода 06.06.2016 г. - 05.12.2017 г. е в размер на 5 051,62 евро. Начислената и непогасена
комисионна за управление по т.6.2. от договора е в размер на 123,55 евро. Към датата на подаване на заявлението от банката за издаване на
заповед за изпълнение- 14.02.2018 г. задължението на ответниците е общо 32 306,01 евро: главница-24 709,99 евро; възнаградителна
лихва по т.5 за периода 06.05.2016 г. - 05.12.2017 г. - 2 420,85 евро; наказателна
лихва за периода 06.06.2016 г. - 13.02.2018 г. -
5 051,62 евро, комисионна
управление по т.6.2. от договора -
123,55 евро. Банката е начислявала лихвите по кредита и
комисионна „управление" съобразно условията на Договора за кредит и анексите към него. Вещото
лице сочи в с.з., че банката не е променяла едностранно лихвения процент, а
неговите изменения се дължат единствено на промяната на 6-месечният Euribor. Таксата за управление на кредита е начислена на
05.12.2016 г. в размер на 78,40 евро и на 05.10.2017 г. в размер на 45,15 евро,
общо 123,55 евро.
Не се спори относно издаването на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление от 14.02.2018 г. срещу длъжниците за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 672/2018
г. на ЯРС. Срещу издадената заповед са подадени възражения за недължимост на
вземанията.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са
обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 430 от ТЗ вр. чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът претендира установяване на вземанията му за
заплащане на главница и лихви по договор за банков кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ.
Съгласно ал.1 на същия, с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Ал. 2 урежда задълженето на заемателя за плащане на лихва по кредита, уговорена с банката. В ал. 3 е предвидена форма за действителност на договора за банков кредит,
а именно- писмена форма. В настоящия случай е безспорно сключването на договор между банката
и кредитополучателя в писмена форма, който е породил задължения за заплащане на
главница и лихви. Безспорно е и подписването на анекс и договор за поръчителство.
Съдът счита, че договорът поражда
задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на кредитополучателя,
който следва да заплати възнаграждение под формата на лихва и такса, а поради
осъществена забава- и обезщетение за забавата или наказателна лихва.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че месечните вноски по
погасителния план включват главница и лихва, която се олихвява повторно. Посочени са 40 броя вноски, дължими месечно на
конкретно изброени дати -119 вноски от по 1290 евро и последна от 1490 евро,
т.е. общият им сбор се равнява на размера на главницата. В заключението си
вещото лице също посочва, че това са вноски за главница. Т.е. ищецът не търси
възнаградителната лихва втори път.
Вторият от ответниците е възразил и, че към датата на
подаване на заявлението е изтекъл срокът по чл. 147 ал.1 от ЗЗД по отношение на част от вноските. Възражението касае прекратяване на поръчителството
след изтичане на 6-месечен преклузивен срок от изискуемостта на задълженията, като
се основават на уреденото в чл. 147 ал.1 от ЗЗД правило,
съгласно което поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Съдът намира възражението за неоснователно. В случая изискуемостта на вземанията срещу главния длъжник е настъпила с изтичане
на крайния срок на договора на 05.12.2017 г., като до подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 14.02.2018 г. 6-месечният преклузивен срок не е
изтекъл. Кредиторът не е бездействал в законовия срок по чл. 147 от ЗЗД.
Съдът споделя трайната и многобройна
практика на ВКС по въпроса за началния момент на срока, цитирана в посоченото
от ответниците в писмената им защита решение: Решение № 345/12.11.2012 г. по
гр. дело № 481/2012 г. на
III-то гр. отд. на ВКС, Решение № 23/24.03.2015 г. по
търг. дело № 1717/2013 г. на
I-во търг. отд. на ВКС, Решение № 40/17.06.2015 г. по
търг. дело № 601/2014 г. на
I-во търг. отд. на ВКС, Решение №
132/02.10.2015 г. по търг. дело №
1907/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС, Решение № 130 от 27.10.2009 г.
на ВКС по т. д. № 139/2009 г., I т. о. и т.н.. Споделя застъпеното в тях тълкуване на чл.
147 ал.1 от ЗЗД, че с тази разпоредба законът регламентира прекратяване на
поръчителството, поради бездействие на кредитора по договора след падежа на
главното задължение, а не падежа на отделни анюитетни вноски. Цитираното в писмената защита Решение № 83 от
26.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 50394/2016 г., IV г. о. противоречи на тази практика. Настоящият съд счита, че
банката не е длъжна да предявява иск за всяка падежирала вноска поотделно, за
да се ползва от поръчителството. Нормата на чл. 147 е императивна (Определение № 186 от 14.03.2013 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1399/2013 г., I т. о.) и не подлежи на
разширително тълкуване. Последното би накърнило обществения интерес, осигурен с
императивното правило. Би довело до водене на множество дела между едни и същи
страни- в рамките на 6-месечния срок от всяка падежирала вноска, за да се
ползва кредиторът от обезпечението при неизправен длъжник (който в резултат от
това ще бъде натоварен с множество съдебни разноски). Подобно тълкуване не е
съвместимо със защитавания от правилото обществен интерес- установен в полза и
на длъжниците.
С оглед на изложеното неоснователно
е твърдението на ответника, че следва срокът да се брои от падежите на
отделните вноски, тъй като поради забавата на плащането им банката е могла да
обяви предсрочна изискуемост на кредита. Както е указано в Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. В настоящия случай е безспорно,
че банката не е упражнила правото си, обсъдено по-горе, не е отправила
волеизявление до длъжниците и такова не е достигало до тях. Следователно не е
настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит и е ирелевантно, дали са
били налице предпоставките за обявяването й, доколкото не е налице
волеизявление на кредитора. Обявяването на предсрочна изискуемост не е
задължение за същия. Неупражняването на правото му не следва да бъде
санкционирано (особено с правни последици, които законът изрично не урежда,
възприети в цитираното от ответниците решение). С оглед на това възражението на
поръчителя не може да бъде споделено от съда.
Не следва да бъде споделено и
възражението, че неоснователно ищецът претендира възнаградителна лихва от
07.05.2016 г., тъй като е признал в заявлението и извлечението от сметка, че
длъжниците са изпаднали в забава на 06.06.2016 г., т.е. предходните вноски са
платени. Вещото лице е установило кои са неплатените вноски, посочило е размера
им. Съгласно анекса главницата се олихвява на 6-то число. В таблицата от
заключението на вещото лице е посочена като неплатена лихва, начислена от
начална дата 06.05.2016 г. до
крайна дата 06.06.2016 г.
Ответниците възразяват, че
наказателната лихва е многократно завишена. Въпреки указанията на съда по
разпределение на доказателствената тежест, не са ангажирали доказателства във
връзка с възражението си. Поради това, че не са провели пълно доказване по реда
на чл. 154 ал.1 от ГПК, следва да понесат последиците от процесуалното си
бездействие. От друга страна договорът за кредит е сключен между търговци.
Наказателната лихва има характер на договорена неустойка. Съгласно императивната
разпоредба на чл.309 от ТЗ не може да се намалява
поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между
търговци. С оглед на изложеното
възражението се явява неоснователно.
Вещото лице е посочило за кой
годишен период се отнася начислената комисионна, т.е. не е налице неяснота по
този въпрос, както се сочи в отговора на ответниците.
Размерът на вземанията на ищеца, оспорен с
отговора на исковата молба, е установен с помощта на вещо лице, съгласно чието
заключение, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение тези вземания са в същия размер като претендирания.
Солидарната отговорност на ответниците е
уредена в чл. 141 от ЗЗД -за поръчителя, наред с кредитополучателя като главен
длъжник и в чл. 122 от ЗЗД за солидарния длъжник. Неговото задължение е
наследено от Г.Т., поради което същият дължи заплащане на претендираните суми.
Поради това исковете следва да бъдат уважени.
С
оглед изхода от делото, искането на ищеца за присъждане на разноските по
настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.
1 от ГПК, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
съобразно ал.8 вр. чл.25 ал.1 от НЗПП. Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Водим от горното ЯОС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА за установено спрямо „ЗС-Тритон” ЕООД -гр.Ямбол, „Т. строй
инженеринг“ ЕООД -гр.Ямбол и Г.И.Т., че дължат солидарно на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД - гр.София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от изп. директори Н. В. Н. и С. А.
П. ЕИК *********, по Договор за предоставяне на кредит „Развитие” № 318-737/27.11.2007 г. между ТБ „МКБ Юнионбанк" АД и „ЗС-Тритон” ЕООД -гр.Ямбол сумите: главница в размер на 24710 евро; възнаградителна лихва за периода 07.05.2016 г. - 05.12.2017 г. в размер на 2420,85 евро; наказателна лихва за периода 07.06.2016 г. - 13.02.2018 г. в размер на 5051,66 евро; 123,55 евро комисионна управление, както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- 14.02.2018 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 672/2018 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА „ЗС-Тритон” ЕООД -гр.Ямбол, ж.к. „Златен рог" 5-Б-42, ЕИК *********, „Т. строй
инженеринг“ ЕООД -гр.Ямбол, ж.к. „Златен рог" 5-Б-42, представлявано от Г.И.Т., ЕИК ********* и Г.И.Т. ***, ЕГН **********, да заплатят солидарно на „Първа Инвестиционна Банка“ АД - гр.София направените по делото разноски в размер на 1983,87 лв., както и
разноски по заповедното производство в размер на 1413,70 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АС-Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: