РЕШЕНИЕ
№ 2326
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110210113 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от В. А. Б., ЕГН: **********, чрез адв. А. И. срещу
наказателно постановление /НП/ № ******************** г., издадено от началник група в
отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 2
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева за нарушение на чл. 150 ЗДвП.
С жалбата се твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен и се иска да бъде
отменен. Твърди, че контролните точки не са му били отнети по законоустановения ред и не
са налице влезли в сила наказателни постановления, с които да му отнет в преходни години
нужният брой точки. Оспорва „всички наказателни постановления“, с които са му отнемани
точки, макар да не е наясно кои. Твърди, че липсва описания на фактическите обстоятелства
в обжалвания акт. Иска от съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. В постъпили
преди заседанието писмени бележки, процесуалният му представител излага становище, че
поддържа жалбата по подробно посочените в нея и становището аргументи. Иска
обжалваният акт да бъде отменен.
Въззиваемата страна – ОПП при СДВР – редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище от процесуалния и представител, в което са излагат доводи
за законосъобразност на обжалвания акт и се иска да бъде потвърден. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
1
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка намери за установено от фактическа страна следното:
С влезли с НП на жалбоподателя В. А. Б., ЕГН:********** били отнети всички
контролни точки и към 23.12.2023г. същият загубил правоспособността си да управлява
МПС.
На 01.02.2024 г. в 23:55 часа в гр. София жалбоподателят В. А. Б., управлявал лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Г. с ДК № *************, движейки се по бул. „Климент
Охридски“ с посока на движение от бул. „Г.М. Димитров“ към ул. „8-ми декември“. При
извършена проверка от св. И. В. З. и колегата му, инициирана по повод откачената предна
броня на автомобила, която привлякла вниманието на органите на реда, същият установили,
че представеното от жалбоподателя СУМПС № ********* е обявено за невалидно (отнето),
тъй като същият е бил лишен от право на управлява МПС по административен ред във
връзка с изчерпани контролни точки. Била извършена справка чрез ОДЧ, от където
уведомили свидетеля З., че жалбоподателят е неправоспособен водач.
При същата проверка, продължила и след полунощ свидетелят И. З. съставил срещу
жалбоподателя В. Б. акт за установяване на административно нарушение с бл. №
*****************г. за нарушение на чл. 150а ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44,
ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на 22.02.2024 г. началник група в отдел „Пътна
полиция“ в СДВР издал обжалваното НП, с което санкционирал В. Б. за нарушение на 150
ЗДвП с глоба в размер на 200 лева.
Изложената фактическата обстановка по делото се установява от събраните
доказателствени материали – показанията на свидетеля И. З., както и приобщените по реда
на писмени доказателства: заповед № ***************г., заповед № ***************г.
издадена от министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Г. Б., докладна
от 05.02.2024г., справка – картон на водача В. А. Б..
Съдът се доверява на показанията на свидетеля И. В. З. като същите са обективни и
добросъвестно депозирани. Свидетелят разказа пред съда личните си и непосредствени
впечатления, свързани с извършената проверка – същият лично е проверил документите на
водача, както и валидността на представеното СУМПС. Свидетелят потвърждава, че при
справка в ОДЧ получил информация, че проверяваният водач е неправоспособен, както и че
представеното СУМПС е било обявено за невалидно (отнето) във връзка с отнетите му
всички контролни точки.
Съдът се довери изцяло и на приетите по делото писмени доказателства като
обективни и достоверни. От приетата заповед се установява компетентността на
актосъставителя и АНО. От представената справка - картон на водача Б. се установява, че на
същия са отнети всички контролни точки с влезли в сила НП и СУМПС му е било иззето.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна (наказаното физическо лице), депозирана е
в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 12.06.2024 г., а жалбата е
подадена на 26.06.2024г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Според разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото производство районният
съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
2
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни за това административни органи. Видно от т. 1.2 на представената по делото
заповед № ******************г. издадена от министъра на вътрешните работи лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ са оправомощени да съставят АУАН на ЗДвП.
Видно от представени акт за встъпване в длъжност Г. В. Б. заема длъжност началник на 01
група „Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“
към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което и същата на основание т. 3. 10 от
цитираната заповед е била компетентна към 22.02.2024г. да издаде обжалваното наказателно
постановление.
На следващо място съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
спазени срокове по чл. 34 от ЗАНН. Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно
ясно и позволява на жалбоподателя да разбере в извършване на какво е обвинен.
Непосочването в НП на доказателствата, които го потвърждават не накърнява правото на
защита на жалбоподателя, доколкото от една страна всички доказателства са представени с
преписката и за жалбоподателя е съществувала възможността да се запознае с тях. Всички
необходими и относими доказателства са събрани в хода на съдебното производство. Не се
отразява на този извод на съда и фактът, че описаното нарушение в квалифицирано от
актосъставителя по чл. 150а от ЗДвП.
Следва да се има предвид, че АНО е дал правилната правна квалификация на деянието
– по чл. 150 от ЗДвП, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2, от ЗДвП, но това е допустимо съгласно чл. 53, ал.
2 от ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда възможност за АНО да издаде НП, дори ако в
АУАН е допусната съществена нередовност, при условие, че несъмнено са установени
посочените в разпоредбата обстоятелства – извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. Следователно, макар цитираната в АУАН разпоредба на чл.
150а от ЗДвП да не описва по най-точния начин констатираното нарушение, тази
нередовност е отстранена от АНО с издаването на НП, където е посочена правилната
нарушена разпоредба – чл. 150 от ЗДвП. От друга страна, това не е нарушило правото на
защита на жалбоподателя, доколкото нарушението е описано подробно от фактическа
страна, а и фактическите състави на чл. 150 и чл. 150а, ал.1 ЗДвП са близки по съдържание.
Доколкото в настоящия случай, към момента на проверката СУМПС не е било
фактически отнето, извършеното нарушение не попада в обхвата на разпоредбата на чл.
150а от ЗДвП. Посоченото обаче не се отразява на извода за липса на правоспособност у
жалбоподателя, поради което и правилно наказващият орган е квалифицирал описаното в
АУАН по чл. 150 от ЗДвП. Разпоредбата чл. 150 от ЗДвП изисква пътните превозни средства,
които участват в движението по пътищата, отворени за обществено ползване да се
управляват от правоспособни водачи. Съгласно чл. 157, ал.4 ЗДвП водач, на когото са отнети
всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните
работи, а ако не изпълни това свое задължение му са налага ПАМ: изземване на
свидетелството за управление на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП. От представената справка -
картон на водача Б. е видно, че с влезли в сила наказателни постановления на същия са
отнети всички контролни точки и считано от 23.12.2023 г. /датата на влизане на НП, с което
са отнети и последните му контролни точки/ същият е загубил своята правоспособност да
управлява МПС. Въпреки това на 01.02.2024 г. същият е предприел управление на МПС, с
което от обективна страна е осъществил състава на вмененото му нарушение. Този извод
съдът възприе въз основа на представената по делото справка-картон за водача, която не е
оспорена от жалбоподателя. В същата е налице отбелязване, че посочените наказателни
постановления са влезли в сила като е отбелязана и датата, на която това е станало. За
3
опровергаването на посоченото обстоятелство, жалбоподателят не посочва конкретни факти
– кое от същите не е влязло в сила и по какъв начин това се отразява на изводът за липса на
правоспособност, а излага бланкетни твърдения, че всички издадени по отношение на него
наказателни постановления не са влезли в сила. В случай, че такъв е случаят по отношение
на някой от посочените актове, възраженията в тази насока следва да бъдат развити в
производство по обжалването му и съответно посочени пред настоящия състав.
Нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл – жалбоподателят е съзнавал, че е
загубил правоспособността си с отнемане на всички контролни точки и въпреки това е
предприел управление на МПС целейки именно това.
Извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид, поради което същото не може да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 пр. 2 ЗДвП се наказва с глоба от 100 до 300
лева който управлява моторно превозно средство след като е загубил правоспособност по
реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Действително АНО не е изложил съображения защо е
определил размера на глобата в посочения размер от 200,00 лева, но с оглед многобройните
нарушения на правилата за движение по пътищата съдът намира, че наложената глоба в
размер към средния е обоснована и справедлива и ще способства за постигане целите на
административното наказание по чл. 12 ЗАНН.
С оглед изхода на делото и направеното искане в писмените бележки от страна на
представител на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на СДВР разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на извършената от процесуалния
представител работа.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № ****************** г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на жалбоподателя В.
А. Б., ЕГН: **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 150 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. А. Б., ЕГН: ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи /СДВР/ на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗДвП сумата от 80,00 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК на
касационните основания, предвидени в НПК – пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4