Решение по дело №694/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 95
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 17 март 2020 г.)
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20181510200694
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

20.02.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.о. II

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

28.01.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Румяна Агонцева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

 

694

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

О.Р. с административен адрес: гр. Рила, пл. ,,Възраждане“ № 1, представлявана от кмета Г.Д.К. обжалва Наказателно постановление № НЯСС-176 от 16.04.2018 г., издадено от Заместник председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /**/ гр. София, оправомощен със Заповед № А-5/02.01.2018 г. на Председателя на **, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - ,,имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/, за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и моли за неговата отмяна. Сочи се, че жалбоподателят не е извършил деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.  Прави възражение, че писмо изх. № 85-00-38 от 18.01.2018 г. на Началника на  РО ,,Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, няма белезите на предписание, а на указание да се представи актуален договор с оператор или доказателства  за изпълнение  на изискванията за оператор на язовирна стена и съоръженията към нея, т.е. представяне на доказателства насочени към изясняване на друг, явяващ се всъщност основен момент свързан с изпълнение на задължението на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях по чл. 138в, ал. 1 от ЗВ и по своето съдържание изявлението на контролния орган е насочено към създаване на задължение  по отношение на О.Р. да предприеме определено поведение – да сключи договор съобразно  изискванията на чл. 138в, ал. 1 от ЗВ.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

С Акт № 354 за публична общинска собственост от 06.06.2005г. издаден на осн. чл. 2, ал.1, т.1 ЗОС във вр. с чл.19, т.1от Закона за водите /ред. 2001 г./, О.Р. е актувала водоем с площ от 12,604 дка, съставляващ имот № 000038, находящ се в землището на с. С., общ. Рила.

На 13.07.2017 г. представители на Главна дирекция НЯСС и представител на собственика, извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир 000038 С., находящ се в землището на с. С., общ. Рила, за което е съставен АПОС № 354/06.06.2005 г., за което е съставен Констативен протокол № 01-02-206/13.07.2017 г., с който са дадени следните предписания: документацията от експлоатацията на големите и малките язовирни стени и на съоръженията към тях следва да се приведе в съответствие с изискванията на чл. 118 /за големите язовирни стени/ и чл. 205 /за малките язовирни стени/ от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние – срок 18.10.2017 г. На осн. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, за изпълнението на всички предписания е отговорен собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея. За изпълнението на дадените задължителни предписания собствениците уведомяват председателя на ДАМН чрез Регионален отдел ,,Надзор на язовирни стени и съоръженията към тях” – РО НЯСС ,,Югозападна Българи”, с адрес гр. Б., за изпълнението им в срок: 7 дни.

С писмо изх. № 85-00-38/18.01.2018 г. от Началникът на РО НЯСС ЮЗБ до Кмета на О.Р. е изискал за язовирите собственост на О.Р.: ,,С. 000022”, ,,С. 000024”, ,,С. 000025”, ,,***”, ,,С. 000039”, ,,С. 000049”, ,,С. 000051”, ,,С. 000052”, ,,С. 000074”, ,,С. 000076”, ,,С. 000077”, ,,С. 000122”, ,,С. 000147”, ,,С. 000161” ,,Рила 020001”, ,,Рила 032006”, ,,С. 119001”, ,,Рила 173007”, ,,Рила 173010” на осн. чл. 190, ал. 1, т. 2 от ЗВ, заверени копия на: 1. Актуален договор с оператор или доказателства за изпълнение на изискванията за оператор на язовирни стени и съоръженията към нея; 2. Документацията от експлоатацията на язовирната стена и съоръженията към нея съгласно изискванията на чл. 205 /за малките язовирни стени/ от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Документите да бъдат представени в срок до 05.02.2017 г. в Регионален отдел ,,Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” при ** на адрес гр. Б., ул. ,,Свобода” № 1, ет. 2, стая № 211. Посочено е, че това писмо следва да се счита  за предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ и неизпълнение на предписанията по посочената норма се наказва съгласно чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв.

С писмо изх. № 85-00-38-1/23.01.2018 г. кметът на О.Р. е уведомен, че в горното писмо е допусната техническа грешка в определянето на срока за изпълнение на даденото предписание, като следва да сечете ,,документите изпратете в срок до 05.02.2018 г. И двете писма са получени от адресата на 22.01. и 25.01.2018 г., видно от известия за доставяне, приложени по преписката. С писмо изх. № РД-01-1/020376-001/07.02.2018 г. във връзка с писмо изх. № 85-00-38/18.01.2018 г. кметът на О.Р. е уведомил Началника на регионалния отдел ,,**”, че О.Р. не е собственик на язовири, а на водоеми и съгласно действащото законодателство и трайната съдебна практика, водоемите нямат характеристиките на язовир, който съгл. § 1, т. 94 от ДР на ЗВ представлява водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации. Язовирът е неделима съвкупност от тези четири елемента и стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовира могат да бъдат възложени на трето лице, отговарящо на изискванията за оператор на язовирна стена, под наем или на концесия, само като единно цяло – единна система от всички тези елементи, независимо от състоянието на обекта и съоръженията му. Поради това не може да се отдава под наем или на концесия водоем, който не е язовир, тъй като не отговаря на материално правна предпоставка на § 12, ал. 2, т. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗВ /ДВ бр. 58 от 2015 г./ Поради тази причина О.Р. като собственик на имота с начин на трайно ползване ,,водоеми” не е сключила договор с оператор на язовирна стена, за което са уведомили регионалния отдел с писмо № РД-01-119.020376/03.01.2018 г. и отново поддържат становището си, че изискванията за изготвяне на техническа документация, съобразно горепосочената Наредба, са неоснователни.  

            На 19.02.2018 г. инж. З.Г. на длъжност ** в РО ,,Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – ** – гр. Б. (РО НЯСС ЮЗБ – гр. Б.) в Главна дирекция ,,Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ (ГД НЯСС) при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (**) гр. Б., ул. ,,Свобода“ № 1, оправомощена със Заповед №А-92 от 05.02.2018 г. на председателя на **, в присъствието на упълномощено от нарушителя лице – Невена Йорданова Миланова, с пълномощно с рег. № 110/15.02.2018 г. и в присъствието на свидетелите при установяване на нарушението и при съставянето на акта: инж. А.С. ***, представлявана от Г.К. ***, съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 01-023/19.02.2018 г. за следното: на 09.02.2018 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, в офиса на РО НЯСС ЮЗБ с адрес: гр. Б., ул. ,,Свобода“ № 1, стая 211, извършила проверка в деловодната система на ** за язовирната стена и съоръженията към нея на язовир ,,***“, находящ се в поземлен имот 000038, землище на с. С., О.Р., в присъствието на инж. С. – гл. ** и М. – ** в регионалния отдел. По време на проверката в деловодната система било установено, че е получено писмо вх. № 85-00-38 /2/ от 08.02.2018 г. на ** от О.Р.. В писмото си Кметът на О.Р. потвърждава, че общината не е сключила договор с оператор на язовирна стена като твърди, че разпоредбите на Закона за водите за язовирни стени са неприложими за съоръженията собственост на О.Р.. Единственият случай за неприложимост на разпоредбите на ЗВ е случая с  водоеми изцяло вкопани в земята, при които липсва язовирна стена /съответно защитна дига на водохранилище/, което е едно от техническите решения за съхраняване на вода от многообразните познати под общото наименование ,,водоеми“. В констативен протокол № 01-02-206/13.07.2017 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея, служители на ** са описали наличието на стена от земнонасипен тип. Видно от  разясненията на законовите разпоредби, които са дадени с писмо изх. № 85-00-38/18.01.2018 г. на **, кметът на О.Р. е бил уведомен за неприложимостта на цитирания по-горе случай на изключение на закона. С писмо вх. № 85-00-38/2/ от 08.02.2018 г. на ** /изх. №РД-01-11020376-001 на О.Р./, Кметът на О.Р. отказва да изпълни в срок предписанието на контролните органи по чл. 190, ал. 4 от ЗВ, дадено в писмо изх. № 85-00-38/18.01.2018 г. и писмо изх. № 85-00-38/1/23.01.2018 г., а именно да се предоставят заверени копия на ,,Актуален договор с оператор или доказателства за изпълнение на изискванията за оператор на язовирна стена и съоръженията към нея от О.Р. /собственик на съоръженията/“ за язовир ,,***“ със срок за изпълнение 05.02.2018 г. О.Р. в качеството си на собственик, видно от Акт за публична общинска собственост № 354/06.06.2005 г. на язовирната стена и съоръженията към нея, находящи се в ПИ 000038 в землището на с. С. е надлежно уведомена за даденото предписание в писмо изх. № 85-00-38/18.01.2018 г. и писмо изх. № 85-00-38/1/ от 23.01.2018 г. Писмата са получени в деловодството на О.Р. на 22.01.2018 г. и 25.01.2018 г., но в указания срок /05.02.2018 г./ не е изпълнила предписанието. На 06.02.2018 г. О.Р. като не е изпълнила даденото предписание в писмо изх. № 85-00-38/18.01.2018 г. и писмо изх. № 85-00-38/1/ от 23.01.2018 г. от контролните органи, е нарушила чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Въз основана така съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, в което е изложена идентична фактическа обстановка и на О.Р. на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.

  Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото актосъставител З.Г. – и свидетелите по установяване на нарушението и съставянето на акта – А.С. и И.М., които поддържат изцяло отразените в него констатации.

При постановяване на решението си съдът взе предвид и приложените по административно-наказателната преписка писмени доказателства: обжалваното наказателно постановление; заповед № А-5/02.01.2018 г. на Председателя на **; писмо изх. № 85-03-183/18.04.2018 г.; покана за съставяне на АУАН с изх. №85-02-104/14.02.2018 г.; АУАН № 01-023/19.02.2018 г.; Заповед № А-92/05.02.2018 г. на Председателя на **; пълномощно от Кмета на О.Р. рег. № 110/15.02.2018 г.; констативен протокол № 01-02-206/13.07.2017 г.; писмо до Кмета на О.Р. изх. № 85-00-38/18.01.2018 г., ведно с известие за доставяне; писмо до Кмета на О.Р. изх. № 85-00-38-1/23.01.2018 г., ведно с известие за доставяне; писмо от Кмета на О.Р. изх. № 85-00-38-2/08.02.2018 г.; възражение от кмета на О.Р. вх. № 85-02-104-22/28.02.2018 г., Акт № 354/06.06.2005 г. за публична общинска собственост ведно със скица № К00190/26.07.2017 г.

Изложената фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г., С. и М. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, а по същество е основателна по следните съображения:

            Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, видно от заповед № А-5/02.01.2018г., издадена от председателя на **.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, настоящия съдебен състав намира, че в случая при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП, административнонаказващият орган не е посочил нарушената от жалбоподателя законова разпоредба. Посочената като такава разпоредба на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ урежда правомощия председателя на ** или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 - да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. От така определената норма обаче, не може да се изведе конкретното правило за поведение, което да е било нарушено. Същата не създава задължение за адресата на НП, което съобразно фактическото описание на нарушението да не е било изпълнено и следователно няма как да бъде нарушено.

При това положение неправилно АНО е приел, че е осъществен съставът на нарушението и е издал НП. Посоченото в обстоятелствената част на издаденото наказателното постановление нарушение не съответства на сочената за нарушена правна норма на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, т.е. в нея не се съдържа състав на нарушението, което е вменено на лицето, посочено за нарушител. Допуснатите нарушения при съставяне на акта и наказателното постановление в своята съвкупност водят до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и влекат процесуалната му незаконосъобразност.

Безспорно, неправилната правна квалификация представлява съществено процесуално нарушение на нормативните изисквания, регламентирани в чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като засяга правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере, кои точно законови разпоредби е нарушило, а оттам нарушава и правото му на защита. Нарушаването на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН от страна на административнонаказващият орган не може да бъде санирано в по-късен етап от административнонаказателното производство. Констатираното нарушение опорочава производството по налагане на административно наказание и води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Макар и по изложените по-горе съображения да налагат отмяната на НП без съдът да се произнася по същество, за пълнота на мотивите следва да се посочи, че наказателното постановление е и необосновано.

Когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на закона, подлежи на изпълнение, което не е обвързано от оспорването му, като индивидуален административен акт. От друга страна обаче, неизпълнението на предписанието е юридическия факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат, а съответствието на това предписание с разпоредбите на закона е условие, явяващо се решаващо при преценка законосъобразността на процесното НП. Следователно преценката за законността на това предписание влиза в обхвата на проверката, която съдът дължи и върши при контрола за законосъобразност на обжалваното НП, след като то е издадено за нарушение по чл.200,ал. 1, т. 39 от ЗВ в хипотеза на неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. В противен случай би се стигнало до неоправдано изпразване от съдържание на тази проверка, а това не намира опора в закона и не съответства на неговия смисъл от гледна точка обема на правото на защита в административнонаказателния процес. Още повече, че двата подхода за контрол на законосъобразност на дадените предписания, макар и различаващи се по реда, по който се осъществяват, не се изключват напълно един друг. След като жалбоподателят е пропуснал да оспори пред административния съд дадените му предписания, то той може да стори това и в настоящото производство при обжалване на НП, макар и непряко, като разбира се съдът не разполага с възможността и правомощие да отмени същите, но следва да ги преценява по същество в рамките на проверката на правилността на НП.

В конкретната хипотеза с процесното писмо изх. № 85-00-38/18.01.2018 г., Началникът на Регионален отдел ,,НЯСС” – ** на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 о ЗВ на О.Р., в качеството й на собственик на язовир С. 119001, е дадено не предписание, а указание да представи доказателства, насочени към изясняване на друг, явяващ се всъщност основен момент – този, свързан с изпълнение на задължението на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях по чл. 138в, ал. 1 от ЗВ.

По своето съдържание, изявлението на контролните органи е насочено не към създаване на задължение по отношение на адресата да предприеме определено поведение – напр. да сключи договор съобразно изискванията на чл. 138, ал. 1 от ЗВ, или друго свързано с техническата безопасност или въздържане от поведение, а към изясняване с представяне на доказателства относно този друг основен момент, а именно за изпълнение на задължението му по чл. 138в, ал.  1 от ЗВ – да възложи стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея на лице, което отговаря на тези изисквания. Следователно, непредставянето на такива доказателства в дадения срок има за последица, не приемането на реализирано неизпълнение на предписание /няма как да се представи документ, респ. договор или уведоми за сключването му, ако няма такъв/, а възприемането съобразно разпределението на доказателствената тежест, че собственикът не разполага с такива доказателства и ако след проверка се установи, че сам не отговаря на изискванията за оператор на язовирната стена, следва да се приеме, че е осъществил нарушението не по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, а това по чл. 138в, ал. 1 от с.з., каквато е целта на закона и целта на дадените указания. Превратното и несъобразено с целта на закона упражняване на правомощия по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ води до извод за незаконосъобразно реализиране на отговорността по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ и като последица от този извод – до необходимост от отмяна на санкционния акт, издаден на това основание.

Налице е и друго основание водещо до незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. Нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е с особен субект – собственик на язовирна стена, като по отношение на О.Р. това качество липсва. Същата не е субект на нарушението по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ - неизпълнение на задължително предписание, дадено от контролен орган. Съгласно т. 94 от § 1, ал. 1 на ДР на ЗВ /ДВ бр. 58 от 31.07.2015 г./ ,,язовир“ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Язовирът е хидротехническо съоръжение с изградена язовирна стена и съоръжения към нея – преливник, основен изпускател. С язовира се регулира оттока на водата. Легална дефиниция за ,,баластриерни водоеми” е дадена в § 1, т. 3 от ДР на Закона за рибарството и аквакултурите – изкуствени водоеми образувани при добив на инертни материали, запълнени с вода. Видно от приетия като доказателство по делото Акт за публична общинска собственост” № 354/06.06.2005 г. като вид и описание на имота е посочен водоем, съставляващ имот № 000038, находящ се в землището на с. С., О.Р.. С § 12, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ /ДВ бр. 103 от 2013 г., изм. и доп.,  бр. 58 от 2015 г./ законодателят акцентира върху необходимостта язовири – публична общинска собственост, независимо от това дали се използват по силата на договор или не се използват, да се поддържат в добро техническо и експлоатационно състояние в съответствие с изискванията на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирни стени и съоръженията към тях /ДВ бр. 81 от14.10.2016 г./ С въвеждането на разпоредбата се цели осигуряване на безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях – публична общинска собственост и поддържането им в изправно техническо състояние. Във връзка с цитираните разпоредби и предвид, че водоемите нямат изградени съоръжения за регулиране на оттока, те не могат да бъдат причислени към язовирите и не следва за тях да се прилага разпоредбата на § 12, т 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, във връзка с което не е необходимо О.Р. като собственик на водоем, да сключва договор с оператор на язовирна стена.

Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-176 от 16.04.2018 г., издадено от Заместник председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /**/, гр. София оправомощен със Заповед № А-5/02.01.2018 г. на Председателя на **, с което на О.Р., представлявана от кмета Г.К. е наложено административно наказание - ,,имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: