№ 99
гр. Ихтиман, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20241840200164 по описа за 2024 година
производство по чл. 59д и сл. от ЗАНН
В. Г. М. ЕГН ********** от с. *, обл. Пловдив е обжалвал електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3, е
наложена глоба в размер на 300 лева.
В жалбата се твърди, че фишът е незаконосъобразен, тъй като нарушението е
установено с негодно техническо средство и не по установения ред. В писмено становище се
поддържа и, че административнонаказателната отговорност е погасена по давност.
Въззиваемата страна оспорва жалбата, като твърди, че по несъмнен начин е
установено извършването на нарушението, а административнонаказателното производство
не е погасено тъй като не е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:
На 20.06.2020 г. около 03,35 часа с устройство № 10011, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
монтирано на автомагистрала „Тракия“, км 43+448 е бил заснет лек автомобил с рег. № *,
който се е движел с посока нарастващ километър. Електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път
е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
Впоследствие е установен ползвателя на автомобила, като на основание чл. 179, ал. 3,
вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП на В. М. е наложена глоба в размер на 300 лева за това, че за лек
автомобил „Хюндай И 30“, рег. № * е нямало заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, което представлява нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП.
1
От представената по делото таблица с данните за движение на ППС рег. № * се
установява, че към датата на установяване на нарушението за лекия автомобил е нямало
заплатена винетна такса.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона
се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата е предвидено,
че това са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са
предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко
четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с
повишена проходимост.
От своя страна разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП предвижда, че движението на
пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане
на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено
изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 ЗДвП предвижда административно
наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата.
В случая от обективна страна е установено, че към 20.06.2020 г. за лек автомобил рег.
№ РВ*ХР, чийто ползвател е В. Г. М., не е била заплатена дължимата винетна такса за
движение по републиканските пътища, т.е. е било извършено твърдяното от наказващия
орган административно нарушение.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя за това, че отговорността му е
погасена по давност.
В принципен план в ЗАНН са уредени три хипотези на погасяване на
административнонаказателното производство:
І. Погасяване на административнонаказателното производство преди неговото
образуване /по чл. 34, ал. 1 ЗАНН/: не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението.
ІІ. Погасяване на административнонаказателното преследване /по чл. 34, ал. 3 ЗАНН/:
ако е съставен АУАН, образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
В производството по установяване и наказване на административни нарушения чрез
електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по
чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН
се отнася до издаването на наказателното постановление, а при производството при
2
установяване ни наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя АУАН и не се
издава НП.
ІІІ. Давност за изпълнение на административното наказание /по чл. 82 ЗАНН/ -
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. Тук законът предполага влязло в сила наказателно
постановление, респ. електронен фиш (необжалвано или потвърдено от съда), откогато
започва да тече и давността.
IV. Освен предвидените в ЗАНН давностни срокове, в съответствие с разпоредбата
на чл. 11 ЗАНН, съгласно която по въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите от общата част на Наказателния
кодекс, за погасяване на административнонаказателното производство са приложими и
нормите на чл. 80 и 81 НК, уреждащи института на абсолютната погасителна давност за
извършено престъпление. Тази давност започва да тече от довършването на престъплението.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъпления, за които е предвидено наказание, различно
от лишаване от свобода, наказателното преследване се изключва по давност след изтичане
на три години. Съгласно чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност.
Както бе посочено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е било
извършено на 20.06.2020 г., като електронният фиш няма дата на издаване, т.е. следва да се
приеме, че погасителната давност е започнала да тече от датата на нарушението.
По делото е установено, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на
25.03.2024 г. – т.е. повече от три години извършване на нарушението. По делото не са
представени надлежни доказателства за други действия на наказващия орган, с които
давността за наказателното преследване да е била прекъсвана, поради което и настоящият
състав приема, че административнонаказателното производство е било погасено по давност..
Следва да се отбележи, че след като законодателят е предвидил преклузивен срок за
отпочването на административнонаказателното производство, с което се цели да бъде
избегнато забавяне на осъществяването на административната отговорност, то не следва да
бъде допускано подобно безконечно протакане на приключването на производството.
Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на
производството по реализирането й. Не бива да бъде допускано продължително бездействие
на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало
неоправдано положение на несигурност в правния мир.
Ето защо съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен и
административнонаказателната преписка – прекратена.
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдени сторените в.разноски, които включват заплатено
адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
3
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ НА В. Г. М. ЕГН
********** от с. *, обл. Пловдив сумата от 460,00 лв. (четиристотин лева) разноски в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4