Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 03.11.2015 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 7731 по описа на 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

          Ищецът Е.П.П., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 31.10.2008 год. сключил с ЗЕАД „И.Б.“ договор за застраховка – комбинирана застрахователна полица Автокаско и Гражданска отговорност на лек автомобил „Тойота” с ДК № ******** за застрахователна стойност в размер на 42 000 лева. Твърди, че на 19.07.2009 год. застрахования автомобил бил откраднат, за което незабавно били уведомени органите на полицията и застрахователя, като се представили всички изискуеми документи по възникналото събитие. Поддържа, че пред дружеството била образувана щета по която не било извършено плащане. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответника да заплати застрахователно обезщетение в размер на 26  000 лева, предявен като частичен иск от 42 000 лева, както и мораторна лихва за забава върху главницата за периода 15.07.2011 год. до 30.05.2012 год. в размер на 1 250 лева, предявен като частичен от 3 813.69 лева. Претендират се и направените по делото разноски.

          Ответникът ЗД „Е.И.“ АД, правоприемник на ЗЕАД „И.Б.“, чрез процесуален представител оспорват иска по основание и размер, като твърди, че застрахованото лице не е декларирало коректни данни при образуване на щетата, автомобила не е откраднат от мястото на което се твърди, които обстоятелства съгласно ОУ са основания за отказ от заплащане на обезщетение. Моли съда да отхвърли исковете, като претендира разноските по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От застрахователна полица „комбинирана автомобилна застраховка“ № 20-5-08/21024/08/106/22528 от 31.10.2008 год. се установява, че между Р.М. Р. и ЗЕАД „И.Б.“ е бил сключен застрахователен договор за застраховка „Мега Каско на МПС” на моторно превозно средство лек автомобил марка “Тойота” с ДК № ********, за срок от 01.11.2008 год. до 31.10.2009 год., за застрахователна стойност в размер на 42 000 лева, при застрахователна премия от 2 268 лева, платима на четири вноски. От Анекс № 1/21.05.2009 год. е видно, че страна по договора е нов собственик на автомобила– Е.П.П., като всички останали клаузи не се променят.

Представена е по делото образуваната при застрахователя щета № 12228/20.07.2009 във връзка със станалото събитие, към която са приложени уведомление за щета, докладна записка, предложение – въпросник, доказателства са собственост на застрахованото имущество, други изискуеми документи, както и отказ на застрахователя от да изплати застрахователно обезщетение, позовавайки се на Общите условия, неразделна част от застрахователния договор.

Съдът не обсъжда заключението на вещото лице А.А., тъй като същото изследва обстоятелството дали откраднатия автомобил е зареждал гориво на бензиностанция в гр.София на дата 13.07.2009 год., т.е. много преди застрахователното събитие, станало и твърдяно на 19.07.2009 год.

От разпита на свидетеля С.К. се установява, че с ищеца са приятели и живеят в едно домакинство. Дава показания, че в средата на м.юли 2009 год. били на почивка в гр.В. от където автомобила бил откраднат.

Други релевантни към спора доказателства не са ангажирани от страните.

          При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се по делото, че на 21.05.2009 год. ищецът е встъпил в правоотношението по сключения договор за застраховка Каско между Р.М. Р. и ЗЕАД „И.Б.“, чиито правоприемник е ответника, по силата на който е застраховано за всички рискове моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота” за периода от 01.11.2008 год. до 31.10.2009 година. В тази смисъл съдът приема, че е налице валидно сключен застрахователен договор между страните за посочения автомобил по силата на който са създадени облигационни правоотношения, като ЗЕАД „И.Б.“, чиито правоприемник е ответното дружество в качеството си на застраховател се е задължило да поеме определен риск срещу заплащане на премия от страна на ищеца и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования /в случая ищеца/ определено застрахователно обезщетение.

От друга страна обаче съгласно нормата на чл.208, ал. 3 от Кодекса за застраховането обезщетението, дължимо от застрахователя, следва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да се определи с оглед на действителната стойност на процесното МПС към деня на настъпване на застрахователното събитие, като не може да надвишава нейния размер. Този извод се налага преди всичко от обещетителния характер на имуществената застраховка. При доказателствена тежест за ищеца и въпреки дадените с доклада указания, до приключване на устните състезания по делото не се ангажираха доказателства досежно действителната стойност на процесния лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие – кражба, т.е. към 19.07.2009 година. Въз основа на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ за сумата от 26 000 лева се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът приема следното:

Искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е акцесорен иск. Претенцията за присъждане на обещетение за забава в размер на законната лихва е акцесорна, тя не може да възникне без да е налице предхождащо го главно задължение за ответника. От събраните по делото доказателства се установи, че искът с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ е неоснователен и недоказан. В тази връзка съдът приема, че ответникът не дължи и претендираните от ищеца мораторни лихви. В този смисъл искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва съдбата на главния иск и при отхвърлянето на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорния такъв. Предвид на което предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 250 лева, представляваща обещетение за забава върху главница от 26 000 лева, за периода от 15.07.2011 год. до 30.05.2012 год. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на спора ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1 559 лева, представляващи разноски по делото съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

          Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.П.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. М. срещу ЗД „Е.И.“ АД с ЕИК *********, правоприемник на ЗЕАД „И.Б.“ със съдебен адрес ***, чрез адв. Г., иск на правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ за сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за лек автомобил „Тойота” с ДК № ********, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 15.07.2011 год. до 30.05.2012 год., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Е.П.П. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Е.И.“ АД с ЕИК *********, на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 1 559 /хиляда петстотин петдесет и девет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: