РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря КОНА ДОЧЕВА и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 762 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №
942/22.05.2019 г. по гр.д.№ 236/2019 г. по описа на ПлРС е признато за незаконно и е
отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на М.Б.М., извършено със Заповед № 500/29.11.2018 г. на
изпълнителния директор на
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД със седалище гр.София.Възстановен е на
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ М.Б.М. на
заеманата преди уволнението длъжност при ответника - Експерт, физическа и
техническа охрана и управление при кризи, отбранително мобилизационна
подготовка – МЕР Плевен, Управление „Сигурност“, „ЕСО“ ЕАД.Осъден е на основание чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225
ал.1 от КТ „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД със седалище гр.София да заплати
на М.Б.М. сумата 8 902.70лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 30.11.2018
год. до 09.05.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 16.01.2019 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до претендираните 10 174.50лв. и за периода от
10.05.2019 год. до 30.05.2019 год., като неоснователен и
недоказан. Осъден е на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3
от ГПК „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД със седалище гр.София да заплати
на М.Б.М. разноски по делото за един
адвокат съразмерно уважената част на исковете и по компенсация – 1 228.32 лв.Осъден е на основание
чл.71 от ГПК ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД със седалище гр.София
да заплати по сметка на ПлРС държавна
такса 456.11 лв., както и разноски за вещо лице – 80 лв.
Депозирана е
въззивна жалба от „Електроенергиен
системен оператор”ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу решение от
22 май 2019 г., постановено по гр.д.№ 236/2019 г. по описа на ПлРС, което се
обжалва частично.Излагат се доводи, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на материалния
закон и процесуалните правила за оценка заедно и поотделно на представените по
делото.Прави се искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови
решение, с което да се отхвърлят предявените искове.
Депозирана
е въззивна жалба от М.Б.М. в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ за сумата 1
271.80 лв. за периода от 10.05.2019 г. до 30.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.Размерът
на същото е определен от ВЛ.Прави се искане да се отмени решението в
обжалваната му част, като се присъдят и разноски на основание чл.78 ГПК.
Депозирана
е частна въззивна жалба от „Електроенергиен системен оператор”ЕСО ЕАД със
седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу определение № 2765/ 26.06.2019 г. по
гр.д.№ 236/2019 г. по описа на ПлРС.Прави се искане да се отмени същото като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззивните жалби са
процесуално допустими, а по същество тази на работодателя е неоснователна,
а тази на М.М. - основателна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при
проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Настоящата инстанция намира решението и за
правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд (с изключение на отхвърлителната му част по отношение на иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ).Във връзка с доводите във въззивната жалба на
работодателя съдът приема следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи,
че като е приел изначална недобросъвестност на работодателя съдът е постановил
порочно решение поради нарушаване на материалния закон и при съществено
нарушаване на процесуалните правила.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че въззиваемият М.М. за периода от 16.05.2014 г.
до 29.11.2018 г. е работил при въззивника на длъжността „Експерт физическа и
техническа охрана и управление при кризи, отбранително мобилизационна подготовка-МЕР
Плевен, Управление „Сигурност”, като трудовото правоотношение (ТПО) е прекратено
на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ поради липсата на необходимото образование за
изпълняваната работа.
Същият притежава висше образование, степен
„магистър” съгласно §6 от ПЗР на Закона за висшето образование, която
разпоредба е императивна материалноправна.
При сключването на трудовия му договор,
на 19.05.2014 г. му е връчена първата длъжностна характеристика, като
изискването за длъжността е: висше, Академия на МВР, висше - военно,
висше-техническо или висше - икономическо, с образователно-квалификационна
степен – минимум бакалавър.
Впоследствие въз основа на доклад от
02.09.2015 г. е утвърдена промяна в изискването за образование за заеманата
длъжност, като изискването е: образование-висше, образователно-квалификационна
степен магистър, със следните специалности
:”Национална и международна сигурност” и/или”Защита на критичната
инфраструктура”.
На 15.02.2017 г., както и на 29.11.2019 г.
са му връчени нови длъжностни характеристики, в които изискванията по отношение
на образованието са горепосочените такива.
Потестативното право на работодателя за
прекратяване на ТПО на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ възниква при обективна
промяна на изискванията за заемане на съответната длъжност, ако работникът или
служителят не отговаря на тях.Преценката на работодателя какви изисквания да
въведе е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол.Но при
довод за злоупотреба с право нарушение
на чл.8, ал.1 КТ, какъвто е и процесния случай, съдът следва да извърши
преценка дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с
оглед нуждите на работа и в този смисъл дали работодателят е действал
добросъвестно в съответствие с чл.8, ал.1 КТ, което обуславя преценката за
законосъобразност на уволнението.
На следващо място във въззивната жалба се
сочи, че съдът е пренебрегнал представените по делото писмени доказателства.
На първо място - представените по реда на
чл.190 ГПК дипломи и заповеди за прекратяване и пенсиониране на служители от
Управление „Сигурност” към ЕСО ЕАД, които са упражнявали функциите си в
МЕР-Плевен.
В тази насока са представени заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение № 326/10.09.2015 г. с Д. А. Д. и заповед № 328/10.09.2015 г. и И. Г. K..
На следващо място във въззивната жалба се
сочи, че е представено и щатно разписание - извлечение, което въобще не е
коментирано от съда.
Представено е разписание на длъжностите на
управление „Сигурност” в ЕСО ЕАД, считано от 29.11.2018 г., от което е видно,
че в управление „Сигурност” има 4 броя длъжности „Експерт, физическа и
техническа охрана и управление при кризи, отбранително мобилизационна
подготовка, и 1 бр. длъжност „Експерт, физическа и техническа охрана и
управление при кризи, отбранително мобилизационна подготовка-/МЕР/, двете с код
по НКПД 24227077.
От поименното щатно разписание към
29.11.2018 г. е видно, че на горепосочената първа длъжност са назначени: Ц. Г., И. И., Т. Д., Р. Е., а на втората – Р. Й..
От представените дипломи на горепосочените
лица е видно, че Ц. Г. е магистър по специалност „Национална сигурност”, И. И.
е магистър по специалността „Управление на националната и регионалната
сигурност”, Р. Й. е магистър по национална сигурност и отбрана.
Никой от горепосочените лица не притежава
магистратура съгласно поставените от работодателя специалности:”Национална и
международна сигурност” и/или”Защита на критичната инфраструктура”.
Т. Д. и Р. Е. са съответно магистър по
икономически науки и машинен инженер.
От приложения доклад от 28.11.2018 г. -
стр.62 е видно, че с утвърдената от УС и НС нова организационна структура и
длъжностно щатно разписание, в сила от 01.11.2018 г. е предвидено закриване на
4 щатни бройки в управление „Сигурност” на ЕСО ЕАД, едната от които „Експерт,
физическа и техническа охрана,
управление при кризи и отбранително мобилизационна подготовка МЕР
Плевен.
Считано от 26.11.2018 г. е преназначен Т.
Д., а в изпълнение на решенията на УС и НС от 06.11.2018 г. е предложено по
отношение на М.М. да бъде прекратено трудовото правоотношение по чл.328, ал.1,
т.6 КТ.
От
представеното разписание на длъжностите, считано от 09.11.2018 г. - стр.112, е
видно, че има общо 7 щатни бройки, от които 4 бр. „Експерт, физическа и
техническа охрана и управление при кризи, отбранителна и мобилизационна подготовка
и 1 бр. такава –МЕР.
На следващо място във въззивната жалба се
сочи, че първоинстанционният съд не е оценил представените писма от
Министерство на образованието и науката и Агенцията по изследване и
акредитация, които категорично доказват и опровергават несъстоятелните тези на
въззиваемия, че не съществувала специалността „Национална и международна
сигурност” и/или „Защита на критичната инфраструктура”.
От приложеното писмо от 30.04.2019 г. на
МОН и приложената справка за изучаваните специалности по висши училища и по
години е видно, че в НБУ, НВУ”Васил Левски” В.Търново и ВА”Г.С.Раковски”-София,
код на ПН 9.1 професионално направление „Национална сигурност” има следните
специалности:”Национална и международна сигурност”, „Защита на критична
инфраструктура” и „Защита на населението и критичната инфраструктура”.
С ПМС №
125/24.06.2002 г. е утвърден класификатор на
областите на висше образование и професионалните направления, като в т.9
„Сигурност и отбрана” е посочена в т.9.1-„Национална сигурност”, а в т.9.2
„Военно дело”.
С писмо от 03.05.2019 г. /стр.164-168/ на
Национална агенция за оценяване и акредитация е изпратен списък по висши
училища с датата, годината и оценката на взетото от Постоянната комисия по
социални и правни науки, сигурност и отбрана на НАОА решение, както и
образователно-квалификационните степени и форми на обучение и специалностите,
разглеждани при акредитацията на професионалното направление 9.1 Национална
сигурност.
От представената диплома за висше образование
е видно, че въззиваемият М.М. е завършил ВНВУ”Васил Левски”, като му е призната
военна квалификация „офицер от мотострелкови войски-военен инженер по експл. на
АТТ и гражданска специалност - „двигатели с вътрешно горене”.От доказателствата
по делото е видно, че същият е участвал в национални и международни мисии, от
които притежава грамоти и служебни характеристики, част от които са приложени
по делото.
На следващо място във въззивната жалба се
сочи, че работодателят не е нарушил чл.13 и чл.17 от КТД от 2018 г. или която и да е друга
посочена от въззиваемия норма с оглед на обучение и квалификация на работниците
и служителите.
В тази насока въззиваемият счита, че е
нарушен чл.17, ал.2 от КТД, като до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение въззивникът не му е предложил възможност за преквалификация,
което безспорно следва да е инициатива
на работодателя, както и че е офицер от БА, позовава се и на чл.51 от ЗОВСРБ.
Съгласно чл.17, ал.2 от КТД работодателят
осигурява условия за подготовка, професионална квалификация и преквалификация
на работниците и служителите в случаите на закриване и/или разкриване на
работни места, производства и дейности, както и когато се променя технологията
на работа в структурите на дружеството.Основателно се сочи от въззиваемия, че
до прекратяване на трудовото му правоотношение не му е предложена възможност за
преквалификация по зададените от работодателя специалности.
Във въззивната жалба е посочено, че при
постановяване на решението са нарушени материалния закон - КТ и процесуалните
правила на ГПК за оценка заедно и поотделно на представените по делото писмени
доказателства, както и неразпределена доказателствена тежест между страните
-първоинстанционният съд априори и мълчаливо приема, че имало недобросъвестност
по чл.8 от КТ, но не сочи, че в тази насока би била доказателствената тежест на
ответника - работодател.
В тежест на работника е да докаже
недобросъвестност на работодателя в нарушение на чл.8, ал.1 КТ.При въвеждането
на нови изисквания за образование и квалификация, работодателят трябва да
съобрази не само нуждите на предприятието, но и да действа равнопоставено по
отношение на всички заети лица.
С
оглед на чл.8, ал.2 от КТ в тежест на работника или служителя - ищец е да
установи, че работодателят е допуснал нарушение на чл.8, ал.1 КТ, а не както се
сочи от въззивника.
Новите изисквания за заемане на длъжността
не са установени за подобряване на трудовия процес, а единствено с цел
освобождаване на въззиваемия.Изменението е предприето в нарушение на
императивната норма на чл.8, ал.1 КТ, поради което извършеното прекратяване на
ТПО на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ се явява незаконосъобразно и следва да се
отмени на основание чл.8, ал.1 КТ.
Неоснователно е посоченото от въззивника в
насрещната му въззивна жалба, че решението на първоинстанционния съд, с което
са уважени исковете на М.М., е в противоречие с практиката на ВКС по чл.8 КТ.
Сочи се, че въззиваемият не оспорва, че
повече от две години не е съответствал на изискването на образование за
заеманата длъжност; че не е предприел мерки да се образова/обучава, както сочи
въззивникът.Сочените решение №
216/6.10.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 916/2015 г., ІІІ г.о. и решение №
258/01.07.2015 г. по гр.д.№ 909/2015 г., ІV г.о. не са приложими към процесното
основание за прекратяване на ТПО на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ.
В тази насока обаче още с ИМ е посочил, че
не е спазен чл.17, ал.2 КТД, тъй като до датата на прекратяване на ТПО не му е
предложена възможност за преквалификация, което се установява в хода на
производството.Твърди също така, а това се установява и от събраните по делото
доказателства, че за периода от първия доклад от 02.09.2015 г. до 29.11.2018 г.
е изпълнявал стриктно и отговорно задълженията си (няма наложено нито едно наказание).Т.е. две фактически основания, въз основа на които
счита, че е допуснато нарушение на чл.8, ал.1 КТ.
Както се посочи по-горе, от страна на
въззиваемия е доказано в хода на процеса и соченото от него, че нито едно от
лицата, които са останали на работа след прекратяване на неговото трудово
правоотношение, не притежават специалностите, изискуеми от работодателя след
въведената промяна в длъжностната характеристика.
На следващо място във въззивната жалба се
сочи, че щом служителят няма изискуемото образование и квалификация по смисъла
на чл.328, ал.1, т.6 КТ, независимо дали това съответствие е налице при
сключване на трудовия договор и след това, във всеки последващ момент
работодателят е в правото си да въвежда изискванията за длъжността, като се
позовава на решение № 436/23.08.2010 г. по гр.д.№ 441/2009 г., ІІІ г.о.и
посочените в него решения.
В решение № 436/23.08.2010 г. е прието, че работодателят може едностранно да прекрати
трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т. 6 КТ,
щом като работникът или служителят нямат изискуемото се образование или
квалификация както към момента на сключване на трудовия договор, така и след
това.
Към датата на възникване на ТПО между
страните въззиваемият е притежавал
изискуемото образование по чл.328, ал.1,
т.6 КТ - висше военно, съгласно изискването на длъжностната характеристика.
В т.1а
от ТР № 4/01.02.2021 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2017 г., ОСГК, е прието, че не е
налице основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ
за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или
служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование
или професионална квалификация за изпълняваната работа.
Както се посочи по-горе, към момента на
сключване на трудовия договор въззиваемият е отговарял на въведените от
работодателя в длъжностната характеристика изисквания за образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа.
Работодателят има право да въвежда
изменение в изискванията за заемане на длъжността (в
процесния случай това е сторено въз основа на доклада от 02.09.2015 г., като в
длъжностната характеристика е въведено изискване „за образование-висше,
образователно-квалификационна степен-магистър, със следните специалности:“Национална
и международна сигурност“и/или „Защита на критичната инфраструктура“), като волята му не подлежи на съдебен контрол, когато
по делото няма данни по чл.8 КТ (определение №
432/16.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 993/2015 г., ІІІ г.о., определение №
571/24.06.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 37/2020 г., ІІІ г.о.).Доводи за нарушение на чл.8 КТ са въведени още в ИМ,
поради което в процесния случай волята на работодателя подлежи на съдебен
контрол.
На следващо място се сочи от дружеството,
че не може да бъде прието като довод, че липсата на изменение и в трудовите
задължение на ищеца (освен изискването за образование) не може да бъде прието като довод за злоупотреба с
право от страна на работодателя, като се позовава на решение № 730/29.11.2010
г. по гр.д.№ 28/2010 г., ІІІ г.о., решение № 350/17.01.2013 г. на ВКС по гр.д.№
75/2012 г., ІІІ г.о.
Във второто решение е налице позоваване на
първото, в което е посочено, че за да е
налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ изменението на изискванията за образование и/или
квалификация следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия
договор длъжност, ако наред с
въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се
променят и трудовите функции на длъжността /изцяло или отчасти/ работодателят
може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основание
съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ,
а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
В процесния случай основанието за
прекратяване на ТПО е чл.328, ал.1, т.6, предл.първо КТ (липса на необходимото образование за изпълняваната
работа), а трудовите
функции на длъжността, както е посочено от първоинстанционния съд при
сравнителния анализ на трите длъжности характеристики, съвпадат.Няма изменение
на задълженията, функциите и променени задачи, свързани и необходими за нуждите
на предприятието.
На следващо място се сочи от въззивника, че
за да обоснове нарушение на чл.8, ал.1 КТ съдът е следвало да преценява не доколко работодателят има обективен интерес
от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и
обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право, като се
позовава и на решение № 71/24.08.2013 г. по гр.д.№ 284/2012 г. ІV г.о.,
като с оглед на разпределената
доказателствена тежест ищецът не е провел пълно и главно доказване и не е
установил по безспорен начин твърдяната злоупотреба.
В това решение
е посочено, освен това от дружеството, че работодателят има право да
променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за
образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са
определени в нормативен акт, какъвто е и процесният случай, като волята на
работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка.
Неоснователен е доводът относно второто сочено
обстоятелство.
Пред настоящата инстанция М.М. се
позовава в тази насока на решение № 194/26.07.2016 г. по гр.д.№ 891/2016 г., ІV
г., определение № 174/10.02.2016 г. по гр.д.№ 6210/2015 г., ІІІ г.о., решение
по гр.д.№ 284/2012 г., ІV г.о., определение №
161/11.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 3566/2015 г., ІV г.о.
Въз основа на посоченото в тях съдът
приема, че е неоснователен доводът на
въззивника, че фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за
злоупотреба с право, са голословно и неоснователно твърдяни от въззиваемия.
Освен гореизложеното следва да се посочи, че от страна
на въззиваемия е доказано и соченото от него, че в заповедта за прекратяване на
ТПО е посочена единствено притежавана от него гражданска специалност - инж. по
експлоатация по АТТ, ДВГ, а специалността му от дипломата за висше образование
в тази насока е „офицер мотострелкови войски”.
Също така, както се посочи по-горе, нито
едно от лицата, които е заемало
идентична на неговата длъжност с горепосочения код, не притежава висше
образование, образователно-квалификационна степен магистър, специалност
„Национална и международна сигурност” и/ или „Защита на критичната
инфраструктура” ( определение № 93/09.02.2018 г.
на ВКС по гр.д.№ 2986/2017 г., ІV г.о., определение № 670/5.11.2020 г. на ВКС
по гр.д.№ 1623/2020 г., ІV г.о., определение № 183/31.03.2020 г. на ВКС по
гр.д.№ 224/2020 г., ІV г.о., определение № 161/26.01.2018 г. на ВКС по гр.д.№
3566/2015 г., ІV г.о.).
Не са налице основания за отмяна на
решението в обжалваната му част, в която е уважен предявеният иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и следва да бъде потвърдено в същата.
При уважаване на главния иск е уважен и
акцесорният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и този с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл.225 от КТ - частично.
Въззивната жалба в тази насока е
бланкетна.Решението е валидно и допустимо, не е допуснато нарушение на
императивна материалноправна норма.Следва да бъде потвърдено и в тези му
обжалвани части.
Разноските са определени в зависимост от
изхода на спора.
Въззивната жалба, депозирана от М.М., в
частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1 КТ
във вр. с чл.225, ал.1 КТ за периода от 10.05.2019 г. д 30.05.2019 г. - за
разликата над 8 902.70 лв. до 10 174.50 лв., т.е. за сумата от 1 271.80 лв., е
основателна.
Размерът на дължимото обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение се установява от заключението на
вещото лице, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и
компетентно.
За горепосочения период от време няма
данни въззивникът да е полагал труд по ТПО.
Следва да бъде отменено решението в
обжалваната му отхвърлителна част и вместо него постановено ново по съществото
на спора, с което да бъде осъден на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с
чл.225, ал.1 КТ въззиваемият да заплати на въззивника М.М. и тази разлика,
възлизаща на сумата от 1 271.80 лв. (разлика
над сумата от 8 902.70 лв. до 10 174.50 лв.), ведно със законната лихва върху горепосочената
главница от 1 271.80 лв., считано от датата на предявяване на ИМ - 16.01.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на процеса следва да бъде
осъден въззиваемият – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД със седалище
гр.София да заплати в полза на ПлОС държавна такса в размер на 25.43 лв.
Депозираната частна въззивна жалба от „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощник, е
неоснователна.
Ограниченията относно обхвата на
дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат
в производството по частна жалба.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Сочи се също така от частния жалбоподател,
че по молба на ЕСО ЕАД по чл.248 ГПК от първоинстанционния съд е отказано да се
присъдят разноски относно отхвърлителния диспозитив на иска по чл.225, ал.1 КТ.
Не са налице основания за отмяна на
обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.
Липсват доказателства претендираното
адвокатско възнаграждение, посочено в списъка по чл.80 ГПК-стр.170 от делото,
да е заплатено съгласно уговореното в чл.3.1 от
договора за правна защита и съдействие от 13.02.2019 г. по третия
осъдителен иск (т.1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на
ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г., ОСГТК).
При този изход на процеса са дължими в
полза на М.М. от работодателя направените по делото разноски пред настоящата
инстанция в размер на 1 340 лв., съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, които следва да бъде осъден същия да му ги заплати.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 942/22.05.2019 г. по
гр.д.№ 236/2019 г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в
която е отхвърлен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с
чл.225, ал.1 КТ, предявен от М.Б.М., ЕГН **********, срещу „Електроенергиен
системен оператор”ЕАД, БУЛСТАТ ***, адрес: гр.София, област София/столица/, ***,
за разликата над сумата 8 902.70 лв. до претендираните 10 174.50 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно
уволнение и за периода от 10.05.2019 г. до 30.05.2019 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО В
ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ
във вр. с чл.225, ал.1 КТ „Електроенергиен системен оператор”ЕАД, БУЛСТАТ ***,
адрес: гр.София, област София/столица/, ***, да заплати на М.Б.М., ЕГН **********, и сумата 1 271.80
лв. (представляваща горната разлика
над сумата 8 902.70 лв. до претендираните 10 174.50 лв.), представляваща обезщетение за
оставане без работа в резултат на незаконно уволнение и за периода от
10.05.2019 г. до 30.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази главница от 1 271.80 лв., считано от
16.01.2019 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 942/22.05.2019 г. по гр.д.№
236/2019 г. по описа на Плевенски районен съд в останалите му обжалвани части.
Осъжда на основание чл.78, ал.6 ГПК
„Електроенергиен системен оператор”ЕАД, БУЛСТАТ ***, адрес: гр.София, област
София/столица/, община Столична, район Витоша, ****, да заплати по сметка на
Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 25.43 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2765/26.06.2019
г. по гр.д.№ 236/2019 г. по описа на Плевенски районен съд.
Осъжда „Електроенергиен системен
оператор”ЕАД, БУЛСТАТ ***, адрес: гр.София, област София/столица/, ***, да
заплати на М.Б.М., ЕГН **********, направените по делото разноски пред
настоящата инстанция в размер на 1 340 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез
връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: