Решение по дело №917/2019 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 260049
Дата: 1 октомври 2020 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Евелина Петкова Карагенова
Дело: 20194140100917
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                    Р Е Ш Е Н И Е                                                

                                          Гр..Павликени.........01.10.2020г.

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Павликенският районен съд гражданска колегия в публичното заседание на  треди септември през две хиляди и  двадесета  година в състав:

                                              

                                                             Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА

 

При секретаря  Боряна Николова и         като разгледа докладваното от съдията

ГрД № ...........917.............. по описа за .........2019............год ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:

ИСК ПО чл.415вр.чл.422  от ГПК 

Постъпила е искова молба от  М.М. *** по обективно съединени установителни искове по чл.422 от ГПК против „***“ ЕООД гр.П.  по издадена заповед по чл.410 от ГПК по Чгд № 754/2019 на ПРС . В исковата молба се твръди,че  между страните е сключен  договор за наем на недвижим имот масивна сграда със застроена площ от 74квм и РЗП от 148кв м на два етажа: приземен етаж, включващ *** със санитарни възли и *** с площ от 55.23квм и таван жилищен полуетаж, състоящ се от дневна, кухня, коридор, спалня и санитарен възел с площ  от 57.91кв.м в УПИ  I-*** в кв.*** по ПУП на гр.П. с площ на поземления имот от 370кв м. Договорът е влязал в сила на 18.10.2017г като наемната цена е 1100лв. месечно, платима на 10-число от месеца, следващ текущия месец по банков път  по сметка, посочена от наемодателя. Договорът е прекратен на 10.04.2018г с получено известие за прекратяване на договора от наемателя. Ищецът твръди,че  ответникът е заплатил немни възнаграждения от по 400лв. на дати: 05.12.2017г, 08.01.2018г, 09.02.2018г, 06.03.2018г и на 11.04.2018г или общо 2000лв. за период 01.10.2018г-01.06.2018г и след последната дата не са  постъпвали суми по сметката на  наемодателя Твърди,че ответникът му далжи сума от 4343.24лв.Същата представлява дължими наемни вноски  както следва: за м. октомври 2017г-476.58лв., ноември 2017г 1100лв, декември 2017г-1100лв., януари 2018г-1100лв., февруари 2018г-1100лв., март 2018г-1100лв., април 2018г-366.66лв. или общо 6343.24лв., от които се приспадат платените от ответника  суми от 2000лв. общо или остават  дължими 4343.24лв.. Претендира се лихва за забава от 633.39лв. , считано от 11.05.2018г -до подаване на заявлението в съда-11.10.2019г. Моли съда да осъди отетника да му заплати  сумата 4343.24лв.  общо размер неплатено наемно възнаграждение, 633.29лв. мораторна лихва от 11.05.2018г - 11.10.2019г, ведно със законната лихва от подаване на  исковата молба в съда-16.12.2019г до окончателното изплащане.Претендира за направени разноски по заповедното производство и настоящото производство.

Писмен отговор от ответника „***“ ЕООД гр.П. с представляващ К.А.К. е постъпил. Твърди,че искът е допустим. Не се оспорва сключения договор за наем на процесния недвижим имот, прекратен на 10.04.2018г. Твърди, че сумата от 4343.24лв. е заплатена  в брой от управителя на ответното дружество и искът за мораторна лихва се явява неоснователен поради заплащането на сумата.

        Като взе предвид становищата на страните и представените по делото  доказателства, съдът намира за установено следното

     Със заявление по чл.410 от ГПК  ищецът е претендирал вземане от ответника и със заповед №***/18.10.2019г по ЧГрД№***/2019г на ПРС е осъден „*** “ЕООДгр.П.  да заплати на заявителя  сумите 4343.24лв.  главница  неплатено наемно възнаграждение, 633.29лв. мораторна лихва от 11.05.2018г - 11.10.2019г, ведно със законната лихва от подаване на  заявлението 17.10.2019г  до окончателното изплащанена задължението. Длъжникът е направил възражение, че не дължи сумите по заповедта и в изпълнение на указанията на съда, дадени в разпореждане от 25.11.2019г, са предявени настоящите установителни искове.

     Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове  по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК врчл.228 от ЗЗД врчл.86 от ЗЗД.

        Съдът намира предявените искове за допустими.   Безспорно по делото е установено сключването на  договор за наем, влязал в сила на 18.10.2017г  , съгласно който  М.М.М. предоставя на „***“ ЕООД гр.П. за временно и възмездно ползване следния недвижим имот: масивна сграда със застроена площ от 74квм и РЗП от 148кв м, на два етажа: приземен етаж, включващ *** със санитарни възли и *** с площ от 55.23квм и таван жилищен полуетаж, състоящ се от дневна, кухня, коридор, спалня и санитарен възел с площ  от 57.91кв.м, която сграда се намира  в УПИ  I-*** в кв.*** по ПУП на гр.П. с площ на поземления имот от 370кв му с граници на УПИ: от две страни улици,  УПИ IV-***,  УПИII-***. Договорът е сключен за 10 години с договорена наемна цена от 1100лв. ,платим до 10-то число на месеца, следващ текущия месец по банков път  по сметка, посочена от наемодателя. Не се спори, че договорът е прекратен на 10.04.2018г, когато  е получено известието за това от  наемателя при удсловията на отказ, документиран от трима свидетели. Не се спори между страните, че   общо дължимите суми по наема са така, както са посочени в исковата молба или: за м. октомври 2017г-476.58лв., ноември 2017г 1100лв, декември 2017г-1100лв., януари 2018г-1100лв., февруари 2018г-1100лв., март 2018г-1100лв., април 2018г-366.66лв. или общо 6343.24лв. Не се спори, че  ответникът е заплатил на ищеца на няколко пъти суми в общ размер от 2000лв. Не се спори, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4343.24лв. / разлика от общата дължима сума с приспаднати 2000лв. платени суми/ по договора за наем. Спорно е дали тази сума е платена на ищеца.

   Ищецът е представил  извлечение  от сметка  / банкова сметка ***/ за периода 01.10.2017г-01.06.2018г, от която е видно, че по тази сметка са постъпвали суми за наем от ответника от дати 05.12.2017г  и 08.01.2018г от фирмата на ответното дружество, от  09.02.2018г от К.А.К. с основание наем за м. 02.2018г,от 06.03.2018г от  К.А.К. с основание „превод“ и от 11.04.2018г с основание вноска за наем от  по 400лв или общо 2000лв.

    По делото е предстана служебна бележка задоходи  др стопанска дейност и/или от наем или др. възмездно предоставяне за пулзване на права или имущество по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ от ищеца от 30.12.2018г обр.3 0№*** в регистъра на НАП В.Т., придружително писмо за подаване справка по чл.73 ал.1 от ЗДДФЛ от 13.02.2019г,  от ***, представлявано от Г. Н. А.,  справка по чл.73 ал.1 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на физически лица за 2018г пред НАП  от фирма „***“ ЕООД гр.П. за доход в размер на 4217лв./ различен от претендираната сума по настоящото производство /  или общо 6350лв. към две лица. Представена е справка  движения по сметки, неподписана, в която сумата  от 63500лв. равни с със справката за доходи, но сумите не са диференцирани за различните лица

     Представените от ответника документи не сочат по безспорен начин за твърдяното заплащане на  претендираната от ищеца сума. Доказателствената тежест за установяване на факта на заплащане на  сумата от 4343.24лв. от ответника на ищеца е възложена на  ответника. Именно той следва да докаже твърденията си, че е платил сумата в брой на ищеца от управителя на дружеството. В писмения отговор липсва посочена дата на плащане на сумата / респективно на дати и място на заплащане. Липсва представен писмен документ- разписка, както и липсват свидетелски показания за доказване на факта за реално предаване и получаване на сумата. Ответникът се позовава на  изискана от съда декларация за доходи от ищеца за пред НАП. Изискана и приложена по делото е  ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018г от  ищеца, подадена от  В.Б. с Приложение 4 за доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество и служебна бележка.- общо 5стр.

    Ищецът е призован лично по чл.176 от ГПК да отговори на въпроса дали е подавал  процесната ГДД за 2018г и дали я е подписвал. Същият не  се е  явил в съдебно заседание, предупреден за последиците от неявяването си. Но са постъпили доказателства , че лицето е трудно подвижно, ***, втора група инвалидност, тежко чуване, звукопротезиран, на *** години, ползващ патронажна грижа. Процесуалният представител на ищеца оспорва подписите на доверителя си в приетата ГДД, с оглед на което е назначена СГЕ и вещото лице графолог зава заключение, че подписите в ГДД не са положени от ищеца.

 В представения договор за наем изрично е посочено, че  сумите по наема следва да се заплащат по банков път. Ответникът  за започнал да заплаща наемните вноски по банковата сметка на ищеца като е плащал наема както от името на фирмата, така и от лицето К.А.К. лично / Същият е управител на дружеството, но  плащането не е извършено от името на дружеството, което сочи за нередовно водене на счетоводството на ответника/.

Ответникът не доказва при пълно и главно доказване  изпълнението си на договора, заплащането на претендираните от ищеца суми по прекратения договора за наем.  Всеки недоказан значим за спорното право факт, се счита за ненастъпил, като ответникът, носещ тежестта на доказване на факта на плащането то претендиранат от ищеца сума, не успява да докаже този факт и следва да понесе последиците от  това. Подадената от ответника справка декларация пред НАП не е доказателство за реално извършено плащане на декларираните суми. Съдът намира, че предявеният установителен иск за претендираната сума от 4343.24лв., главница- непратено наемно задължение  по договора за наем , в сила от 18.10.2017г се явява основателен и доказан. Следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца  посочената сума главница.

    По отношение на претендираната мораторна лихва от 633.39лв. за посочената главница за периода 11.05.2018г-17.10.2019г година е 633.44лв., видно от справка от стр на НАП. Претенцията на ищеца е за по-малка сума. Искът  за тази сума се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

   Ищецът претендира законната лихва  върху сумата за главница, считано от  предявяване на исковата молба в съда- 16.12.2019г. Следва искането да бъде уважено.

  По отношение на направените разноски: С  оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне  по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от цитираното ТР това следва да стане с осъдителен диспозитив. По заповедното производство ищецът не е претендирал разноски, като по него ищецът е направил разноски за платена ДТ от 99.53лв. Следва с оглед изхода на делото ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца тези разноски. Представен е списък по чл.80 от ГПК. По настоящото дело са направени  разноски от ищеца: 124.20лв. платена ДТ като следва с оглед изхода на делото, ответникът да я заплати на ищеца.

  По делото са направени разноски за вещо лице по СГЕ в размер на 320лв., които са заплатени от бюджета на съда поради  освобождаване на ищеца от  разноски.Следва с оглед изхода на делото тези разноски да бъдат поети от ответника, както и 5лв за служебно издаване ан изпълнителен лист при необходимост.

      Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

   ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на фирма „***“ ЕООД с ЕИК ***  със седалище и адрес на управление гр.П., ул. ***, предсатвлявано от  К.А.К. че тя  ДЪЛЖИ на   М.М.М. с ЕГН ********** ***  сумите 4343.24лв.  / четири хиляди триста четиридесет и три лева и двадесет и четири стотинки/ главница  неплатено наемно възнаграждение по договор за наем в сила от 18.10.2017г, прекратен на 10.04.2018г, 633.29лв./ шестотин тридесет и три лева и двадесет и девет стотинки/  мораторна лихва от 11.05.2018г - 11.10.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда- 16.12.2019г  до окончателното изплащане.

  ОСЪЖДА ***“ ЕООД с ЕИК ***  със седалище и адрес на управление гр.П., ул. ***, предсатвлявано от К.А.К. ДА ЗАПЛАТИ на   М.М.М. с ЕГН ********** ***  сумата от 99.53лв./ деветдесет и девет лева и петдесет и три стотинки/ направени разноски по ЧГрД№ **/2019г по описа на ПРС за платена ДТ.

  ОСЪЖДА ***“ ЕООД с ЕИК ***  със седалище и адрес на управление гр.П., ул. ***, предсатвлявано от К.А.К. ДА ЗАПЛАТИ на  М.М.М. с ЕГН ********** ***  сумата от 124лв. / сто двадесет и четири лева/  направени разноски за платена ДТ.

 ОСЪЖДА ***“ ЕООД с ЕИК ***  със седалище и адрес на управление гр.П., ул. ***, предсатвлявано от К.А.К. *** направени по делото разноски от 320лв./ триста и двадесет лева/, както и 5лв / пет лева/ за издаване на изпълнителен лист при необходимост.

    Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

              

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

            Вярно с оригинала!

            ИИ