Р
Е Ш Е
Н И Е №
32
гр.
Стара Загора, 03.02.2023
г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,ІІІ
състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ :ИРЕНА
ЯНКОВА
при секретар Стефка Христова и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА адм. дело № 836 по описа за 2022 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба, подадена
от И.В.И., чрез адв. Драгомир
Ангелов против Отказ № 8245з-509 от 24.11.2022 г. за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно
оръжие за самоотбрана и
боеприпаси, издаден от Началника на Второ РУ – гр. Стара Загора при Областна
дирекция на МВР – Стара Загора.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че постановеният
отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие
е необоснован от фактическа страна, тъй като не са изложени конкретни мотиви за
възприетото административно решение. Оспорва извода на административния орган, че не
е налице основателна причина от необходимостта за издаване на съответното
разрешително Той бил управител на заложна къща и му се налагало да пренася
голямо количество средства в личния си автомобил.
Направено е искане за отмяна на оспорения отказ на Началника на Второ РУ –
Стара Загора.
Ответникът по жалбата - Началник на Второ Районно управление – Стара
Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно
призован, се представлява от юрисконсулт Алексиев..
.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
И.В.И.., подал до Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към ОД
на МВР – Стара Загора Заявление /по образец/ с вх. рег. № 824500-17278 от 28.10.2022 г. /л. 18 от делото/, с което направил искане за издаване на разрешение за
придобиване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие. В заявлението заявителят
посочил, че оръжието било необходимо за самоотбрана. В отделно приложени към
заявлението писмени мотиви /л.13 от делото/ заявителят
посочил, че притежавал
заложна къща и предоставял пари срещу залог на движими вещи, като с оглед спецификата
на дейността му пренасял големи парични суми и скъпоценности. Според заявителя
лицата, които посещавали заложната му къща, били от криминалния контингент и
той бил изпитвал сериозни опасения за живота и здравето. Към искането били приложени копие от лична карта; копие на диплома за
завършено основно образование; свидетелство за съдимост; медицинско
свидетелство, издадено от Център за психично здраве -
Стара Загора; справка за съдимост и
удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с оръжие.
По подаденото от И.И.. заявление за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно
огнестрелно оръжие за самоотбрана била извършена проверка от служители на Второ
РУ – Стара Загора. Видно от приложената към административната преписка Докладна
записка с рег. № 2493-К/09.11.2022 г., изготвена от Н. Митев – разузнавач в сектор КП във Второ РУ – Стара Загора, след извършена проверка в информационните
масиви на МВР било установено, че по отношение на заявителя били налице данни
за регистрирани противообществени прояви – през 2004 г. по чл. 325,ал.1
от НП, през 2008 г. по чл.198 от НК и през 2010 г. по чл.216, ал.1 от НК
С оспорения в настоящото съдебно производство Отказ УРИ № 8245з-509 от 24.11.2022
г. за издаване на разрешение за придобиване на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, издаден от Началника на Второ
Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, на основание с
чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, на И.В.И. било отказано издаването на разрешение за придобиване на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. От фактическа страна отказът
бил мотивиран с необоснованост на искането и недоказана необходимост за
издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за
самоотбрана. Прието било, че заявителят не сочел основателна причина за издаване на исканото
разрешение, че изложените в заявлението причини, факти и обстоятелства не
обосновавали по несъмнен начин необходимостта от самоотбрана като основание за
издаване на разрешителен административен акт.
По делото се представят и са приети като доказателства документите,
съдържащи се административната преписка по издаването на обжалвания Отказ УРИ №
8245з-509 от 24.11.2022
г. за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси.
В хода на съдебното производство се представиха ,два броя удостоверения
от Агенцията по вписванията – София, от
които е видно, че заявителят е съуправител на „Заложна къща Дар Инвест
2020“ ООД и „Заложна къща Дар Инвест 2019“ ООД, и бяха събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетили.
От свидетелските
показания на И. Д.Д.се установи, че той
е виждал И. да пренася пари от заложната къща до жилището в колата. В
работата си той контактувал с опасни хора и бил споделял, че е имало нападение
срещу него в жилището му в кв. „ Железник“. Свидетелят Д.Г. И. работи като продавач в заложната къща.
Там давали заеми срещу вещи. Когато се събере определена сума, управителят я
пренасял вкъщи, тъй като не ползвал обществен трезор. Гледали да не държат
големи суми, защото ги били обирали. И. споделял с него, че непознати хора го
били заплашвали. Той идвал в заложната къща в малките часове, тъй като същата
работела денонощно. Там ги посещавали предимно хора от контингента.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна
страна следното:
По допустимостта на оспорването – същото е процесуално допустимо, като
направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания отказ
за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси за самоотбрана, в законово установения преклузивен срок, против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и пред местно компетентния
административен съд. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл. 159 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално
компетентния по см. на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ орган – Началника на Второ
Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора. Поради което не
е налице основание за обявяването му за нищожен.
Отказът се обективира в писмена форма и съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не се установява да има допуснати
съществени нарушения на общите и специални процесуални правила. Органът е
изяснил релевантните факти в съотв. с изискването на чл. 36 от АПК и тогава
издава акта. След като Началникът на Второ РУ – Стара Загора сочи, че не се
установяват обстоятелства от обективната действителност, при наличието на които
може да се издаде разрешение, то от една страна, има изпълнение на законово установеното изискване по чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК във вр. с чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ за постановяване на мотивиран
административен акт, а от друга страна, неналичието на
такива обстоятелства законът въздига в нормативно регламентирана предпоставка
за постановяване на отказ за издаване на исканото разрешение. Ето защо не се
установяват обстоятелства, които да водят до извод за незаконосъобразност по
см. на чл. 146, т. 2-3 от АПК.
Отказът е и материално законосъобразен. Същият е правно основан на една
от хипотезите, посочени в чл. 58, ал. 1, а именно на т. 10 от ЗОБВВПИ – недоказано
наличие на основателна причина и необходимост за заявителя от издаване на
разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие /конкретно за самоотбрана/. Соченето в акта,
че такива факти не се установяват пред органа, са необходимите и достатъчни
мотиви, доколкото с тях се обосновава от фактическа страна постановеният отказ на визираното в административния акт правно основание.
Физическите лица могат да придобиват, носят и съхраняват огнестрелно
оръжие и боеприпаси само за посочените в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ граждански
цели, като хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ е
крайна мярка за опазване на обществено значими блага, с оглед на което в чл.
58, ал. 1, т. 1 - т. 10 от ЗОБВВПИ нормативно установява материалноправните
пречки за издаване на разрешения за осъществяване на дейности с огнестрелно
оръжие от физически лица по ЗОБВВПИ. В разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ се регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене
и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице,
което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели,
културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение. По аргумент за противното наличието на "основателна
причина", обосноваваща по несъмнен начин необходимостта от придобиване,
съхранение, носене или употреба на огнестрелно оръжие, е материалноправна
предпоставка за издаване на разрешение, т. е. ЗОБВВПИ дава възможност за осъществяване
на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица само за посочените в закона
цели и при условие, че е налице необходимост, надлежно обоснована и доказана пред
компетентния административен орган.
Анализът на приложимите норми и въведената с тях императивна правна
регламентация води до извода, че доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от
изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав
по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Съответно законът поставя в тежест на
заявителя да обосновава искането си, като представя съответните доказателства в
зависимост от конкретното основание, сочено от него в заявлението, които
доказателства следва да установяват, че действително е налице необходимост,
представляваща основателна причина за получаване на разрешение за исканата
дейност с огнестрелно оръжие. Подаването на искането има не само сезираща
функция – освен че с него се поставя началото на административното производство,
с това искане заявителят определя и обхвата на проверката, която органът дължи
да извърши, а именно да установи съществуването на твърдените от интересуващото
се лице факти и обстоятелства, с които то обоснована нуждата от издаване на
разрешението, и дали тези обстоятелства се релевират от закон, като обосноваващи
необходимост за ползване на оръжие за посочената в заявлението цел.
В случая с подаденото от И.В.И.
Заявление вх. рег. № 824500-17278/ 28.10.2022 г. до Началника на Второ РУ – Стара Загора, искането за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно
оръжие за самоотбрана се обосновава с необходимост от лична охрана, като се
сочи, че то пренася ценности и големи парични средства и
че лицата, които посещават заложната къща, са от криминалния контингент и той
изпитвал сериозни опасения за живота и здравето си да се движи. В съдебното производство, макар и с предприемането на редица
процесуални действия в тази насока, също не се постигна събирането на конкретни
доказателства за наличието на реална или потенциална заплаха за личността на
оспорващия или
на негово имущество. Ето защо съдът намира, че преценката на административния орган, че липсва
установеността на конкретни данни за отправяне на заплахи и опасност за
здравето, живота и/или имуществото на жалбоподателя, остава неопровергана пред
съда.
За доказване основателност на причината за издаване на разрешително за
придобиване, носене и употреба на късоцевно оръжие /пистолет/ е необходимо наличието на убедителни доказателства, които да изключват
всякакво съмнение от необходимостта от притежаване и носене на огнестрелното
оръжие. Същите следва да бъдат с достатъчно силен интензитет на убеждаващо
въздействие, а не само да насочват към данни за необходимост. В обхвата на
основателните причини попадат и регистрирани против заявителя противоправни
действия, заплахи и др. от този характер. Интензитетът на проявено действие с
последица заплаха към дадено лице се проявява различно в конкретна ситуация и
може да има комплексен характер /източник на въздействие, обстановка,
субективно възприятие за характера и степента на посегателството, др. /, но
винаги трябва да е конкретизирано, за да може да бъде адекватно извършвана
преценката за основателност. От този аспект заявените данни в допълнителните
мотиви към заявлението се определят като общи, тъй като липсва конкретна
ситуация /ситуации/, разкриваща/и несъмнено обективна необходимост от
снабдяване с късоцевно оръжие. Още при подаването на заявлението жалбоподателят
следва да установява, че към този момент отговаря на изискванията, предвидени
от закона за издаване на благоприятстващия административен акт.
Нито едно от събраните
доказателства и пред съда не подкрепят твърденията на жалбоподателя за
отправени към него заплахи за живота и
здравето,
освен че липсва каквато и да е конкретика за получени
заплахи. Ето защо административният орган - при
липсата на обоснована и доказана необходимост и наличие на основателна причина
за И.И. от придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо
лице, правилно прилага закона, тъй като не се
установява да е налице регламентираната материалноправна предпоставка за
постановяване на разрешителен административен акт по подаденото от
жалбоподателя заявление, поради което съдът намира
оспореният акт за съобразен с материалния закон.
Законът възлага в тежест на
лицето да обосновава искането си, като заявява и подкрепя с убедителни
доказателства необходимостта от издаване на заявеното разрешение.
Административният орган няма задължение служебно да издирва и да установява
факти или да презумира съществуването на обстоятелства, които не се сочат от заявителя
като такива, които обосновават потенциална необходимост от издаването на
исканото разрешение. Ответникът единствено дължи извършване на надлежна
проверка досежно спазването на формалните законови изисквания и наличието на
въведените от заявителя като основание за издаването на разрешението факти.
В заключение Съдът приема, че оспореният административен акт е
законосъобразен - издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма;
при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие и при
правилно приложение на материалноправните разпоредби и при съобразяване с целта
на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Ответникът претендира разноски, като с оглед изхода на
делото следва да се присъди на ОД на МВР – Стара Загора разноски за юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева/.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е ШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.И. против Отказ № 8245з-509 от 24.11.202 г. за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси, издаден от Началника на Второ Районно
управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, като
неоснователна.
ОСЪЖДА И.В.И. с ЕГН ********** да
заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи град Стара
Загора съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: