О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 09.03.
Година
2023 гр.
С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.03. 2023 година
В
закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдията МИНЧЕВ
т.д.
№ 1259 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази:
След приключване на
устните състезания съдът е постановил Решение № 260076/27.06.2022 г. по делото, с което е уважил предявения иск с правно основание чл.
422 от ГПК
В срокът за обжалване
от страните е постъпила съвместна молба вх. № 260293/08.02.2023 г., с която сочат,
че са уредили всички свои отношения предмет на производството по настоящето дело.
В тази връзка представят договор за спогодба. На основание чл. 249 от ГПК,
молят да се обезсили постановеното решение и се прекрати производството по
делото.
Съдът намира, че в случая е налице хипотезата
на чл. 249 от ГПК - страните преди влизане на
решението в сила, заявяват, че са се спогодили и желаят прекратяване на
производството. Това искане - по съществото си - представлява оттегляне на иска
със съгласието на ответника и има същите правни последици. Съдът се десезира от
делото-по искане на страните и следва да заличи с обратна сила извършените по
него процесуални действия, включително и постановеното решение. Съгласно чл. 249 от ГПК - в тази хипотеза съдът
прекратява производството и обезсилва постановеното решение.
Ето защо, съдът намира, че следва да отмени
разпореждането си, с което е оставил молбата без уважение и оставил без
движение в.ж. за довнасяне на сумата 375,60 лв. по сметка на ПАС.
Искането на ищеца да му бъде възстановена
половината държавна такса следва да се остави без уважение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 9 от ГПК визира
единствено хипотезата на съдебна спогодба, при която договорът за спогодба
следва да бъде сключен пред съда, който разглежда делото, и да бъде удостоверен
в съдебния протокол, като той трябва да бъде подписан от страните, председателя
и секретаря на съда - чл. 234, ал. 1 ГПК. Представеният договор за
спогодба, не е съдебна спогодба. Формата, предписана в чл. 234, ал. 1 ГПК, е условие за валидност на съдебната спогодба. (Така
Определение № 532 от 16.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 563/2009 г., I т. о.,
ТК.) При това положение, молбата за връщане на половината от внесената държавна
такса се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане
си, с което е оставил молба вх. № 260293/08.02.2023
г. без уважение и е оставил без движение в.ж. за довнасяне на сумата 375,60 лв.
по сметка на ПАС.
ОБЕЗСИЛВА
решение № 260076/27.06.2022 г. по т. д. № 1259/2020 г. по описа на ОС С.З..
ПРЕКРАТЯВА
производство по същото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ищеца да му бъде възстановена половината държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………………