№ 139
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Недялка Николова
Членове:Анелия М. Игнатова
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора М. Ил. М.
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно
наказателно дело № 20241800600594 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК, във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1
от НПК.
С определение от 08.08.2024 г., постановено по НОХД № 408/2024 г. по
описа на РС Ихтиман, състав на този съд е осъдил по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1
от НПК обвиняемият Й. И. К. да заплати равностойността на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Агила“ с рег. № СО **** СР в размер на 1800 лева,
прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, вр. чл. 53 от НК, във връзка с
извършеното от К. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Недоволен от определението на съда е останал обвиняемият Й. К., който
е подал в срок жалба срещу него, с доводи за неправилност,
незаконосъобразност и противоречие с КРБ.
Сочи се, че с разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е въведена
своеобразна форма на държавна принуда, засягаща основни права. Твърди се,
че въведената санкция нарушава принципа на съразмерност и е още една
тежест за подсъдимия и семейството му. Твърди се, че определеният от съда
размер на задължението е стойността на целия автомобил, който е в режим на
СИО, и по този начин държавата принуждава подсъдимия да заплати още
1
веднъж автомобила.
Ход на делото пред Софийски окръжен съд е даден в отсъствието на
осъдения К. и неговия защитник адв. А., предвид изрична писмена молба на
защитника.
РП Самоков – ТО Ихтиман не взема становище по жалбата.
Прокурорът от СОП заявява становище за законосъобразност и
основателност на първоинстанционния съдебен акт. Излагат се доводи за
липса на отменителни основания, доколкото волята на законодателя е
насочена към отнемане възможността на дееца да извършва други
престъпления като процесното.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази изложените в жалбата
доводи и материалите по делото, намира следното:
С определение от 08.08.2024 г. по НОХД № 408/2024 г. по описа на РС
Ихтиман е одобрено споразумение между прокурор от РП Самоков ТО
Ихтиман, обвиняемия Й. И. К. и неговия защитник а. А. от САК по реда на
Глава двадесет и девета от НПК. Й. К. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на 11.06.2024 г. в землището
на с. Подгорие, община Костенец, Софийска област е управлявал МПС – лек
автомобил марка „Опел“, модел „Агила“ с рег. № СО **** СР с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.50 на хиляда, установено
по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози – с протокол за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта № 420/12.06.2024 г. на Специализирана химическа лаборатория към
УМБАЛ „Света Анна – София“ АД, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на
което е отложено за срок от три години, и лишаване от право да управлява
МПС за срок от осем месеца, като е приспаднато времето, през което е бил
лишен от това право по административен ред. С определението е постановено
лекият автомобил да бъде върнат на неговите собственици.
След постановяване на определението, с което е одобрено
споразумението за прекратяване на наказателното производство съдът
служебно се занимал по реда на чл. 306, ал. 1 ,т. 1 от НПК с въпроса за мярката
2
по чл. 343б, ал. 5, вр. чл. 53 от НК във връзка с извършеното престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК.
Съдът приел, че независимо от неудачната законодателна техника,
превозното средство представлява предмет на престъплението и по силата на
чл. 53, ал. 1, б. Б от НК подлежи на отнемане в полза на държавата, а тъй като
в случая автомобилът е в режим на съпружеска имуществена общност, то
следва да бъде присъдена неговата равностойност – сумата от 1800 лева,
съгласно заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза.
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК инкриминира по наказателен ред
управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда. Като наказание за това престъпление е предвидено
кумулативното приложение на наказанията лишаване от свобода от една до
три години, глоба от двеста до хиляда лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство. За извършеното престъпление кумулативно е
предвидена и допълнителна санкция по чл. 343б, ал. 5, вр. чл. 53 НК –
отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъплението, когато същото е собственост на дееца, а
когато деецът не е собственик, се предвижда присъждане на равностойността
му. Това отнемане, макар коренно да се различава от превантивните мерки по
чл. 53 от НК, е прието като тяхно уточнение и продължение.
За разлика от наказанието, чрез което се реализира наказателната
отговорност за извършеното престъпление, мерките по чл. 53 НК са
санкционни последици от друг порядък, налагат се независимо от
наказателната отговорност, имат други предпоставки и цел. Единствената
предпоставка за прилагането им е наличието на извършено умишлено
престъпление. Водещ е превантивният ефект на тези мерки - отнемане на
възможността за извършване на нови престъпления или извличане на облага
от престъплението.
Отнемането в полза на държавата, респективно присъждане на
равностойност, на моторното превозно средство, което е послужило за
извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, в случая е извършено на
специалното основание по чл. 343б, ал. 5 НК (Нова – ДВ, бр. 67 от 2023 г.),
което се приема в практиката като своеобразна гражданскоправна санкция на
3
противоправното поведение на дееца. Независимо от своя обременяващ за
лицето характер, това отнемане не представлява наказание по смисъла на чл.
37 от НК, поради което не се обхваща от споразумението, а за съда няма
правна възможност по чл. 55, ал. 3 от НК да не приложи тази разпоредба.
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК обаче има за цел допълнително да
санкционира управлението на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимите от закона граници и в този смисъл не е
реакция на извършеното престъпление и се различава по цел, обхват и тежест
от принудителните мерки по чл. 53 от НК, които имат предназначение да
отнемат от дееца онези средства, предмети или облаги от извършеното от него
умишлено престъпление, които, ако останат у него, могат да улеснят
извършването на друго престъпление.
По съдържание имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 от НК повече
се доближава до предвиденото в българското законодателство наказание
„конфискация на налично имущество“ по смисъла на чл. 44 от НК. Предвид
използваната от законодателя формулировка в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5
от НК, обаче, не е уредено наказание „конфискация“ по смисъла на чл. 44, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 3 от НК, а и промяната в НК от 2023 г. не засяга разпоредбата
на чл. 37 от НК, предвиждаща общата система от наказания по българското
право, които могат да бъдат налагани на дееца за извършено престъпление.
На следващо място имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 от НК се
налага в наказателно производство за извършено престъпление и не се
ограничава до поправяне на вредите, причинени от престъплението, а има
наказателен характер, тъй като има за цел да санкционира извършителя на
престъпление за извършеното от него противоправно деяние/престъпление.
Следователно, тази санкция преследва репресивна цел, присъща за санкция с
наказателноправен характер, а обстоятелството, че такава санкция преследва
и превантивна цел, не може да я лиши от квалификацията й като
наказателноправна санкция (в този смисъл Решение на Съда (голям състав) от
20 март 2018 година по дело C-537/16 (Garlsson Real Estate SA и др. срещу
Commissione Nazionale per le Società e la Borsa). Тежестта на посочената
санкция също я дефинира като такава с наказателноправен характер, тъй като
с прилагането й в повечето случаи в полза на държавата ще се отнеме
имущество или ще се присъди равностойността му, по размер, който
надхвърля максималния размер на предвиденото наказание глоба (1 000 лв.) и
4
в този смисъл би се явила по-тежка за дееца, дори от наказанието „глоба“ по
смисъла на НК, а в някои случаи, е възможно да доведе и до значително
намаляване на имуществото на дееца.
Следователно предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК
отнемане на моторното превозно средство има наказателноправен характер,
поради което следва да се преценява в светлината на принципа на
пропорционалност на престъплението и наказанието, гарантиран в член 49,
параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, т. е. тежестта
на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление.
Съдът на ЕС вече се е произнасял по направени от българските
съдилища преюдициални запитвания (по С-707/17, С-335/18, С-336/18),
отнасящи се до съответствието на имуществената санкция по чл. 251, ал. 2 от
НК (отм.), според която предметът на престъплението – недекларираната
сума, или неговата равностойност, се отнема в полза на държавата, с принципа
за пропорционалност на престъплението и наказанието. В своите актове
Съдът на ЕС възприема националния ни институт като санкция с
наказателноправен характер. Последователен в своята практика е Съдът на
ЕС, който в решение от 20 март 2018 г. по преюдициално дело C-537/16, т. 56,
е имал възможност да отбележи, че кумулирането на санкции с
наказателноправен характер трябва да се извършва по правила, които
позволяват да се гарантира, че общата тежест на всички наложени санкции
съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване
произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа на
пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3 от
Хартата. Тези правила задължават компетентните органи да следят, в случаи
на налагане на второ наказание, общата тежест на всички наложени санкции
да не надхвърля тежестта на съответното престъпление. В този смисъл и в т.
50 на решение от 5 май 2022 г. по преюдициално дело С-570/20 Съдът на ЕС е
приел, че принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието се
прилага без изключение във всички случаи на кумулативно наложени
имуществени санкции и наказания. Така в решението си по преюдициално
дело С-570/20 Съдът на ЕС е приел, че „само по себе си обстоятелството, че
компетентните органи възнамеряват да наложат санкции от различно
естество, не би могло да ги освободи от задължението да се уверят, че
5
тежестта на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на съответното
престъпление, тъй като в противен случай биха нарушили принципа на
пропорционалност.“
Поради уредбата й като мярка за отнемане на имущество, а не като
наказание и поради съществените разлики между имуществената санкция по
чл. 343б, ал. 5 от НК и принудителните мерки по чл. 53 от НК
Конституционният съд на Република България вече е допуснал до разглеждане
искането на Върховния касационен съд от 12.04.2024 г. за прогласяване на
противоконституционността на разпоредбата, но до прогласяването на
противоконституционността й разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е
действащо право и като такова следва да бъде прилагано от съда. Правото на
ЕС обаче задължава правоприлагащия орган да провери дали предметът на
делото или приложимите вътрешноправни норми имат връзка с правото на ЕС
и ако установи връзка – да съобрази в пълнота последиците от неговото
действие. Ако приложимата съюзна правна норма пряко урежда това
обществено отношение съдът е длъжен да приложи само съюзната правна
норма, независимо дали е налице противоречие между нея и
вътрешноправната норма, уреждаща същото правоотношение. А в случаите, в
които установи, че действащите норми на ЕС не са годни за пряко прилагане,
съдът е длъжен да приложи националната правна норма, но задължително с
тълкуване, съответстващо на относимата съюзна правна норма. Ако
съответстващо на правото на ЕС тълкуване на приложимата вътрешна правна
норма се окаже невъзможно, тъй като би противоречало пряко на смисъла на
нормата (тълкуване contra legem), е налице противоречие, при което
вътрешната правна норма трябва да бъде оставена неприложена (в тази
връзка статия на проф. д.ю.н. Атанас Сeмов, носител на Катедра „Жан
Моне” на ЕС публикувана на 07.01.2021 г. на сайта на правния портал https:
//news. lex. bg/ и особено мнение на определение по допустимост от
10.10.2024 г. на КС по к. д. № 16/2024 г., докладчик съдията Атанас Семов).
Съдът на ЕС вече е имал възможност с решение от 14 януари 2021
година по дело C-393/19 да обоснове приложимостта на член 2 и член 4 от
Рамково решение 2005/212/ПВР по отношение на разпоредбата на чл. 242, ал.
8 вр. чл. 53 от НК, предвиждаща отнемане в полза на държавата на превозното
или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на
стоките, предмет на контрабандата. С решението си съдът е приел, че
6
разглежданото в главното производство престъпление контрабанда не е сред
тези, за които се прилага Директива 2014/42, съгласно член 3 от нея, но
директивата заменя частично Рамково решение 2005/212, което също се
отнася до конфискацията на средствата и облагите от престъпление. Всъщност
съгласно съображение 9 от посочената директива тя има за цел да измени и
разшири разпоредбите поспециално на това рамково решение. По-конкретно
от член 14, параграф 1 от Директива 2014/42 следва, че тя заменя само
първите четири тирета на член 1, както и член 3 от Рамково решение 2005/212
по отношение на обвързаните с тази директива държави членки, вследствие на
което членове 2, 4 и 5 от това рамково решение остават в сила след
приемането на посочената директива (в този смисъл решение от 19 март 2020
г., „Агро Ин 2001“, C‑234/18, EU:C:2020:221, т. 48). Член 2, параграф 1 от
Рамково решение 2005/212 предвижда по-общо, отколкото в Директива
2014/42, че „всяка държава членка взема необходимите мерки, за да направи
възможно конфискуването, изцяло или частично, на средства на
престъплението и облаги от престъпление, за които се предвижда наказание
лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято стойност
отговаря на тези облаги“. Съдът е приел, че тъй като квалифицирана
контрабанда се наказва с лишаване от свобода от три до десет години, към
което се добавя възможността да се отнеме в полза на държавата
транспортното средство, използвано за превоз на стоката, предмет на
контрабандата, правното положение в главното производство попада в
приложното поле на правото на Съюза, и по-специално на това рамково
решение. Съдът в т. 44-48 е посочил още, че понятието „конфискация“ е
определено в член 1, четвърто тире от Рамково решение 2005/212, но тъй като
тази разпоредба е заменена с Директива 2014/42 и доколкото фактите по
главното производство са настъпили след срока за транспониране на
Директива 2014/42, определен на 4 октомври 2016 г., в съответствие с член 12,
параграф 1 от нея, в случай като разглеждания в главното производство, за да
се определи понятието „конфискация“, следва да се вземе предвид посоченото
в член 2 т. 4 от директивата понятие, според което „конфискация“ се определя
като „окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с
престъпление“. Съдът е приел, че е без значение дали конфискацията
представлява наказание по националното наказателно право или не. Така
мярка като разглежданата в главното производство (тази на чл. 242, ал. 8 вр.
7
чл. 53 НК), която води до окончателно отнемане на имущество, постановено
от съд във връзка с престъпление, попада в обхвата на посоченото понятие
„конфискация“.
Посоченото от Съда на ЕС се отнася и до престъплението по чл. 343б,
ал. 1 от НК. Аргументите в тази насока са следните:
Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК не е сред тези, за които се
прилага Директива 2014/42, съгласно член 3 от нея, но се наказва с наказание
лишаване от свобода от една до три години, а и санкционната мярка на чл.
343б, ал. 5 вр. чл. 53 от НК подобно на тази по чл. 242, ал. 8, вр. чл. 53 от НК
предвижда отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство,
послужило за извършване на престъплението и представлява окончателно
отнемане на имущество във връзка с престъпление, постановено от съд,
поради което попада в обхвата на посоченото в директивата понятие
„конфискация“. Без значение е дали отнеманото имущество е предмет или
средство на престъплението. Следователно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от
НК попада в приложното поле на правото на Съюза и по-специално на
Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно
конфискация на облаги, средства и имущество от престъпление. В практиката
на Съда на ЕС се приема, че макар рамковите решения да нямат директен
ефект, обвързващото им действие поражда в тежест на националните органи,
и по-специално на съдебните такива, задължение за съответстващо тълкуване
на националното право спрямо правото на ЕС, поради което разпоредбата на
чл. 343б, ал. 5 от НК следва да бъде тълкувана съответстващо на разпоредбите
на Рамково решение 2005/212/ПВР. Настоящата съдебна инстанция счита, че в
случая това е възможно и такова съответстващо тълкуване не противоречи
пряко на смисъла на нормата, доколкото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от
НК не е изрично посочено, че съдът отнема изцяло в полза на държавата
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и
е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда пълната
му равностойност.
По изложените по-горе съображения съдът, след като съобрази, че от
една страна е длъжен при кумулирането на санкции с наказателноправен
характер да се увери, че общата тежест на всички наложени санкции не
надхвърля тежестта на съответното престъпление, тъй като в противен случай
8
би нарушил принципа на пропорционалност, предвиден в член 49, параграф 3
от Хартата на основните права на Европейския съюз, а от друга страна, към
вече ангажираната наказателна отговорност на дееца с наложените му
наказания от системата на наказанията по чл. 37 от НК съдът следва да добави
имуществената санкция на чл. 343б, ал. 5 от НК, като приложима правна
норма, и в тази връзка счита, че разполага с правомощието да отнеме изцяло
или отчасти моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението, респективно да присъди изцяло или отчасти равностойността
му, тъй като само тълкувайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК в
съответствие с посочения акт на вторичното право на ЕС, съдът би могъл да
изпълни задължението си за спазване на основните права и основните правни
принципи залегнали в Договора за създаване на Европейска общност,
Договора за създаване и функциониране на Европейски съюз и по специално в
член 17, параграф 1, Член 47, параграф 1, и чл. 49, параграф 3 от Хартата за
основните права на Европейския съюз (право на собственост, право на
ефективни правни средства за защита и принципа на пропорционалност).
Съдът, след като съобрази, че за извършеното от обвиняемия Й. К.
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК с влязло в сила споразумение са
наложени наказания лишаване от свобода за срок от шест месеца,
изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от
три години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца,
прецени, че присъждайки изцяло паричната равностойност на лекия
автомобил – 1800 лева, не би нарушил принципа на законност и
пропорционалност на престъпленията и наказанията, заложен в параграф 3 на
чл. 49 от Хартата, а именно, че тежестта на наказанията не трябва да бъде
непропорционална спрямо престъплението.
В тази връзка съдът съобрази обществената опасност на деянието и
дееца, имущественото състояние и възрастта на обвиняемия К., както и
семейните му задължения. Извършеното от обвиняемия К. престъпление по
транспорта се отличава с висока степен на обществена опасност, изводима от
наличната концентрация на алкохол в кръвта му, която се явява повече от 2
пъти над предвидения в разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от НК размер. Й. К. е
български гражданин, пенсионер, женен, неосъждан към момента на
извършване на деянието, не е криминално проявен. Той получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст и няма други доходи, притежава дворно място с
9
къща в с. Подгорие, 1/2 идеална част от апартамент в гр. Ихтиман и в режим
на СИО процесния автомобил марка „Опел“, модел „Агила“ с рег. № СО ****
СР. По делото е изготвена съдебно-оценителна експертиза, от заключението
на която се установява, че стойността на моторното превозно средство,
послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е в
размер на 1800 лева.
При тези обстоятелства съдът намира, че в конкретния случай
наложената на обвиняемия К. мярка по чл. 343б, ал. 5 от НК – присъждане
изцяло на равностойността на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Агила“
с рег. № СО **** СР в размер на 1800 лева, наред с наложените му наказания
от системата на наказания по чл. 37 от НК, а именно лишаване от свобода за
срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66,
ал. 1 от НК за срок от три години, и лишаване от право да управлява МПС за
срок от осем месеца, се явява пропорционална на тежестта на извършеното от
него престъпление. Размерът от 1800 лева не надхвърля значително
кумулативно предвиденото наказание глоба, което в конкретния случай не е
наложено на обвиняемия.
Поради това, като краен резултат контролираното определение на
районния съд следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.08.2024 г., постановено по НОХД
№ 408/2024 г. по описа на РС Ихтиман, с което Й. И. К. е осъден да заплати
равностойността на лек автомобил марка „Опел“, модел „Агила“ с рег. № СО
**** СР в размер на 1800 лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10