Мотиви към Присъда № 78, постановена на 27.03.2019г. по н.о.х.д. № 2775 по описа на Районен съд –
Варна, пети наказателен състав за 2017г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство по описа за 2016г. на 04 РУП при ОД на МВР на И.Д.Д.
за това, че pрез периода 11 - 13.02.2016г., в гр. Варна, в
условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, противозаконно
присвоил чужди движими вещи:
- на неустановена дата през периода 11 - 13.02.2016г., в
гр.Варна, противозаконно присвоил чужди движими вещи - 1 бр. ключ с
дистанционно за багер „JCB” на стойност 70.20 лв., 2 бр. хидравлични помпи за багер „JCB-З” на стойност 6 336.00 лв., 1 бр. куфар с
инструменти /гедоре/ от хром ванадиева стомана -164
части на стойност 238.50 лв., 1 бр. куфар с инструменти /гедоре/
от хром ванадиева стомана - 120 части на стойност 85.00 лв., 1 бр. куфар с
инструменти /гедоре/ от хром ванадиева стомана - 44
части на стойност 32.50 лв., 1 бр. куфар с инструменти /гедоре/
от хром ванадиева стомана - 36 части на стойност 28.00 лв., 1бр. малка палатка
тип „Хималайка” на стойност 19.20 лв. и 2 бр. спални чувала
/единични/ на стойност 84.72 лв., на обща стойност 6 894.12 лв., собственост на
А.С.Н.;
- на 13.02.2016г., в гр. Варна, противозаконно присвоил
чужда движима вещ - л.а. марка „Мерцедес 250 Д” с ДК № В 44 34 АТ, ведно с 1 бр. ключ за л.а.
марка „Мерцедес 250 D” с ДК № В 44 34 АТ, на стойност 2 100.00лв. /две хиляди и сто лева/,
собственост на С.Н.С., всички чужди движими вещи, на обща стойност 8 994.12
лв./осем хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и дванадесет стотинки/,
които владеел -престъпление по чл.206, ал.3, пр.2, вр.
ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото
обвинение, като посочва, че в хода на проведеното съдебно следствие е била
установена идентична с описаната в ОА фактическа обстановка. Излага, че подс. Д. неправомерно се е разпоредил в своя полза (за да
погаси свое задължение към трето лице) с процесното
МПС, както и с намиращите се в него и подробно описани вещи, които не са били
намерени в хода на проведеното ДП, което водело до извод, че Д. се е разпоредил
с тях преди да стори това с моторното превозно средство. По отношение на
размера на наказанието пледира, че не са налице смекчаващи отговорността на Д.
обстоятелства, доколкото същият се е укрил от правораздавателните органи,
извършил е деянието в условията на опасен рецидиви конкретно иска от съда да
наложи наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл. 54 НК в размер
около средния, предвиден от закона, които да се изтърпи при първоначален строг
режим. Пледира още за уважаване на предявения граждански иск, като на подс. Д. да бъдат възложени и сторените в производството
разноски.
Гражданският ищец Н. посочва,
че няма какво да добави и иска гражданският му иск да бъде уважен.
Противно на заявеното от представителя
на ВРП, служебният защитник на подс. Д., изразява
подробно становище за неоснователност на повдигнатото обвинение, като пледира
неговият подзащитен да бъде оправдан. По отношение на
обвинението досежно вещите, намиращи се в багажника на автомобила сочи, че по
делото не са налице изискуемите безспорни доказателства, които да обосновават
несъмнен извод на първо място, че тези вещи са се намирали в автомобила и на
второ, че именно Д. се е разпоредил със същите доколкото по делото са налице
доказателства, че св. Н. е оставил ключовете в автомобила, а същият е бил
отключен. Наред с това, наличието на конкретните вещи се потвърждава единствено
от показанията на гражданския ищец, като не се потвърждава от разпита на нито
един от останалите свидетели, като част от вещите не са индивидуализирани по
изискуемия от закона начин, за да бъде годно обосновано повдигнатото обвинение.
По отношение на лекия автомобил не се оспорва по същество, че именно Д. е
извършил разпоредителни действия със същия.
Подс. Д., не явява в последното
проведено по делото съдебно заседание, като в хода на съдебното следствие за
същия има данни, че е напуснал пределите на Република България, като е обявен
за издирване с нарочна телеграма, поради неустановено до момента
местонахождение. При тези данни е даден ход на делото и производството е
протекло при условията на чл. 269, ал.3, т.4, б. „а“ НПК, като подс. Д. не е взел становище по съществото на повдигнатото
му обвинение и не се е възползвал от предоставеното му право на последна дума.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Д.Д. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с
последен регистриран на територията на Република България постоянен адрес ***,
със средно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН: **********.
Св. С.С.
притежавал л.а. марка „Мерцедес 250 Д“ с ДК № В 44 34 АТ.
През 2015г. св. А.Н. управлявал
въпросното моторно - превозно средство, собственост на св. С., тъй като той му
бил предаден за управление от лице с устната договорка, автомобила да бъде
прехвърлен по изискуемия от закона ред/със сключване на писмен договор с
нотариална заверка на подписите/ на св. Н., но това така и не се случило.
На 25.01.2016г., докато св. Н.
управлявал л.а. марка „Мерцедес 250 Д“ с ДК № В 44 34 АТ, в гр. Варна, същият
получил техническа повреда, като св. А.Н. го оставил пред дома на неговия
познат - подс. И.Д.,***, тъй като св. Н. и подс. Д. се разбрали, Н. да му остави автомобила, ведно с
ключовете за него, документите и намиращите се в багажника на МПС-то вещи: -
1бр. ключ с дистанционно за багер „JCB“, 2 бр. хидравлични помпи за багер „JCB-З“,
1 бр. куфар с инструменти /гедоре/ от хром ванадиева
стомана - 164 части, 1 бр. куфар с инструменти /гедоре/
от хром ванадиева стомана - 120 части, 1 бр. куфар с инструменти /гедоре/ от хром ванадиева стомана - 44 части, 1 бр. куфар с
инструменти /гедоре/ от хром ванадиева стомана - 36
части, 1бр. малка палатка тип „Хималайка" и 2
бр. спални чувала /единични/.
Уговорката между двамата била
св. Н. да предостави на Д. владението на автомобила, като до няколко дни
приятел на св. Н. - св. Л.Х., трябвало да отиде до
адреса и да вземе автомобила, за да го откара за ремонт.
Н. оставил автомобила пред дома
на подс. Д. отключен, като оставил ключовете заедно с
документите за автомобила в колата между двете седалки.
След като получил владението
върху чуждата движима вещ - л.а. марка „Мерцедес 250 Д“ с ДК № В 44 34 АТ подс. И.Д. решил да се разпореди с нея.
В изпълнение на взетото
решение, тъй като имал непогасено задължение към „С.Г. Груп“ ООД, на
13.02.2016г., И.Д. *** с представители на дружеството и се разпоредил с л.а.
марка „Мерцедес 250 Д“ с ДК № В 44 34 АТ, собственост на св. С.С., като предоставил моторното превозно средство на
търговското дружество, ведно с 1 бр. ключ за л.а. марка „Мерцедес 250 D“ и
документи за него, като направил прихващане от дълга, който имал.
След 13.02.2016г. св. Л.Х.
отишъл до адреса на подс. Д.,***, за да вземе
автомобила за ремонт, но тъй като не го намерил, уведомил св. А.Н., а
последният подал сигнал в РП - Варна.
От заключението на назначените
и изготвени в хода на разследването съдебно-оценителни експертизи се
установява, че общата стойност на инкриминираните вещи - 1бр. ключ с
дистанционно за багер „JCB“ на стойност 70.20 лв., 2 бр. хидравлични помпи за
багер „JCB-3“ на стойност 6 336.00 лв., 1 бр. куфар с инструменти /гедоре/ от хром ванадиева стомана - 164 части на стойност
238.50 лв., 1 бр. куфар с инструменти /гедоре/ от хром
ванадиева стомана - 120 части на стойност 85.00 лв., 1 бр. куфар с инструменти
/гедоре/ от хром ванадиева стомана - 44 части на
стойност 32.50 лв., 1 бр. куфар с инструменти /гедоре/
от хром ванадиева стомана - 36 части на стойност 28.00 лв., 1бр. малка палатка
тип „Хималайка“ на стойност 19.20 лв. и 2 бр. спални
чувала /единични/ на стойност 84.72 лв. и л.а. марка „Мерцедес 250 Д“ с ДК № В
44 34 АТ, ведно с 1 бр. ключ за л.а., на стойност 2 100.00лв., възлизат на обща
стойност 8 994.12 лв./осем хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и
дванадесет стотинки/.
Изложената фактическа
обстановка се установи от следните събрани по делото гласни и писмени
доказателства, а именно: показанията на св. А.С.Н., депозирани в хода на
проведеното съдебно следствие, показанията на св. Д.К.М., депозирани в съдебно
заседание и приобщени от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.4 НПК,
показанията на св. Д.Л.Г., депозирани в хода на проведеното съдебно следствие, показанията
на св. Г.А.С., депозирани в хода на проведеното съдебно следствие, показанията
на св. С.Н.С., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав, както и от
показанията на св. Л.Г.Х., депозирани в съдебната фаза на производството.
Наред с гласните доказателства
изложената фактическа обстановка се изгради и на базата на приобщените на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствени
средства – проток за оглед на лек автомобил с приложен към същия фотоалбум; справка
за съдимост на подсъдимия Д., ведно с приложени към същата бюлетини; разписка
от дата 13.02.2016г., подписана от подс. Д. в която е
посочено, че същият предава на „СГ Груп“ ООД процесния
лек автомобил ведно с 1 бр. ключ, малък талон, валиден преглед по негово
задължение към Пощенска банка, цедирано на
дружеството (л. 16 от ДП); копие на свидетелство за регистрация на МПС „Мерцедес 250 Д“ с ДК № В 44 34 АТ; договор за
прехвърляне на вземания от 24.02.2015г. между „Юробанк
България“ АД и „СГ Груп“ ООД с приложени към същия анекси с имена на длъжници по вземанията сред които и подс.
И.Д. под номер 1620 (л. 90 от ДП) и пълномощно за св. Д.Л.Г. (л. 89 от ДП);
заявление за издаване на кредитна карта на името на подс.
Д..
Анализирайки наличните по
делото гласни доказателства съдът констатира, че не са налице противоречия
между показанията на всички разпитани по делото свидетели досежно основната
част от фактите, относими към предмета на доказване в
производството, като от анализа на показанията на всички разпитани по делото
свидетели се установи, че именно във владение на подс.
Д. св. Н. е оставил лекия автомобил, като въпреки че вещта е била чужда и му е
била поверена до отстраняване на
повредата, подс. Д. се е разпоредил с нея, за
да погаси свое съществуващо задължение към „СГ Груп“ ООД.
От показанията на св. Д.М.,
Диян Г. и Г.С. съдът установи, че инициативата за предаване на лекия автомобил
във владение на „СГ Груп“ ООД е била именно на подс. Д.,
а от тези на св. Н. и св. Х. установи, че уговорката е била Д. единствено да
съхранява МПС докато св. Х. не успее да отстрани повредата, за да може св. Н.
да продължи да си служи с него.
Що се отнася до втората част от
обвинението, касаеща вещите посочени от св. Н. като
намирали се в багажника на автомобила съдът намери, че следва да кредитира
показанията му в частта, в която същият обосновава наличието им в багажника на
автомобила (макар по делото да отсъстват други доказателства за това). При все
това обаче самият Н. посочва, че е оставил автомобила а улицата, пред дома на
подсъдимия отключен и с ключове поставени на видно място между двете седалки,
поради което и предвид липсата на други доказателства за извършени от Д. последващи разпоредителни действия с тези вещи съдът не
успя да формира категоричен извод за извършването на такива от негова страна. По отношение на вида, марката и модела и
количеството на посочените вещи съдът кредитира показанията на св. Н. доколкото
същият е единственият източник на сведения за тези обстоятелства предвид
отсъствието на други такива (гаранционни карти, касови бонове и др.).
Що се отнася до заключенията на
назначените СОЕ съдът кредитира изцяло същите като компетентно и добросъвестно
изготвени, като възражението досежно оценката на вещи с неустановена конкретна
индивидуализация е правен въпрос, като към момента на изготвяне на експертизата
вещото лице е използвало всички налични по ДП доказателства установяващи марка,
модел и количество на същите (които на практика се свеждат до показанията на
св. Н.).
При така установеното от
фактическа страна съдът намира, от правна страна, че подс. И.Д.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206,
ал. 3, пр.2, вр. ал.1 от НК за това, че на
13.02.2016г., в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ - л.а.
марка „Мерцедес 250 Д“ с ДК № В 44 34 АТ, ведно с 1 бр. ключ за л.а., на
стойност 2 100.00лв. /две хиляди и сто лева/, собственост на С.Н.С..
Обект на престъплението по чл. 206,
ал.1 НК са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на
правото на собственост върху движимите вещи.
От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимия чрез действия, а именно с акта на противозаконното разпореждане
с чуждата движима вещ, собственост на С.Н.С.,
които той владеел в изпълнение на
договорката да я съхранява докато св. Х. я вземе, за да извърши ремонт на
същата, като разпоредителното действие се изразява в това, че същият е предал
доброволно автомобила на представители на дружеството „СГ Груп“ ООД, за да
погаси част от свой съществуващ дълг цедиран на
последното. Посоченото разпоредително действие не е спорно от обективна страна, като според
съда същото не може да се квалифицира като правомерно такова с оглед
съществуващата уговорка между Н. и Д. последният да съхранява вещта за
ползвателя, респ. за собственика на същата.
Съгласно действащата съдебна
практика обективирана в Решение № 197 ОТ 07.06.2010г.
ПО н. д. № 99/2010 г., НК., ІІ Н. О. НА ВКС „….за съставомерност
на деянието като престъпление по този текст е необходимо и достатъчно деецът да
владее или пази вещта на някакво основание, като юридическото му оформяне чрез
сключване на конкретен вид договор не е задължителен елемент от състава му.….”.
В разглеждания случай
действително липсва формално (писмено) правоотношение между подсъдимия и Н., но
посоченото не влияе на съставомерността на неговите
действия.
Квалификацията на действията по
ал. 3 на чл. 206 НК се обуславя от предходната съдимост на И.Д.Д., видно от съдържанието на която същият е осъждан за
извършени престъпления със споразумение от 17.02.2010г. по НОХД № 733/2010г., в
сила от 17.02.2010г., за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК на И.Д. е
било наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1/една/
година и 3/три/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
условията на затвор; със споразумение от 18.07.2012г. по НОХД № 144/2012г., в
сила от 18.07.2012г., за извършено престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК
на И.Д. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2/две/
години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в условията на
затвор. Видно от изложеното деянието, предмет на обсъждане в производството е
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, букви „а“ и „б“
от наказателния закон.
От субективна страна при осъществяване
на деянието подсъдимият, който е упражнявал фактическата власт върху
инкриминираната движима вещ – лек автомобил, е действал при форма на
вината пряк умисъл, като безспорно е
съзнавал, че веща е чужда собственост, дадена му е, за да я съхранява и предаде
за ремонт, но не го е сторил, като се е разпоредил с нея за да удовлетвори част
от свой личен дълг към трето лице. Наред с това подсъдимият е бил наясно и с наличието на своята предходна съдимост.
По отношение на обвинението в
частта, отнасяща се до инриминираните движими вещи -
1 бр. ключ с дистанционно за багер „JCB” на стойност 70.20 лв., 2 бр. хидравлични
помпи за багер „JCB-З” на стойност 6 336.00 лв., 1 бр. куфар с инструменти /гедоре/ от хром ванадиева стомана -164 части на стойност
238.50 лв., 1 бр. куфар с инструменти /гедоре/ от
хром ванадиева стомана - 120 части на стойност 85.00 лв., 1 бр. куфар с
инструменти /гедоре/ от хром ванадиева стомана - 44
части на стойност 32.50 лв., 1 бр. куфар с инструменти /гедоре/
от хром ванадиева стомана - 36 части на стойност 28.00 лв., 1бр. малка палатка
тип „Хималайка” на стойност 19.20 лв. и 2 бр. спални
чувала /единични/ на стойност 84.72 лв., на обща стойност 6 894.12 лв.,
собственост на А.С.Н. макар че съдът прие, че същите са се намирали в багажника
на автомобила при предаването му на подс. Д. по
делото не се събраха категорични по смисъла на процесуалния закон
доказателства, че именно Д. се е разпоредил със същите.
На първо място, видно от
показанията на св. Н. той е поверил на Д. непосредствено единствено лекия
автомобил, като е сторил това оставяйки го отключен пред дома на подсъдимия с
ключове, поставени на видно място между седалките.
На второ място, по делото
отсъстват всякакви доказателства, че Д. се е разпореждал с описаните вещи, като
при отключен автомобил това е могло да бъде сторено от всяко лице, което отвори
багажника на същия.
От показанията на св. Г., С. и М.
към момента, в който на 13.02. те са видели процесния
автомобил багажника на същия е бил почти празен, като дори изявлението на
подсъдимия, че трябвало да го почисти от намиращи се в него вещи, според съда
не е достатъчно за да обоснове съставомерност на
неговите действия досежно конкретно описаните в обвинителният акт вещи при така
установената от съда фактическа обстановка.
Поради изложеното, настоящият
съдебен състав прие, че следва да оправдае подсъдимия на основание чл. 304 НПК,
че е присвоил противозаконно именно описаните движими вещи на неустановена дата
в указания период, както и да е извършил деянието при условията на чл. 26, ал.1 НК.
По отношение на вида и размера на наложеното наказание:
За деянието, извършено от подс. Д. законът предвижда наказание „лишаване от свобода“
от три до десет години, като съдът следва да лиши подсъдимия от правата по чл.
37, ал.1, т.6 и 7 НК и може да постанови конфискация на част или на цялото
имуществото на подсъдимия.
При определяне на конкретния
размер на наказанието съдът отчете, че в случая не са налице смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, като за отегчаващо такова съобрази
недобросъвестното му процесуално поведение (фактът, че същият се укри от
правораздавателните органи в съдебната фаза на производството).
При все това обаче и като
съобрази обстоятелството, че се касае за деяние извършено от Д. през 2016г.,
съдът намери, че следва да определи на същия наказание при условията на чл. 54 НК, но в размер на установения в закона минимум, а именно лишаване от свобода“
от три години, чийто размер е справедлив с оглед характера на извършеното.
Посоченото наказание Д. следва да изтърпи при първоначален строг режим.
В случая съдът намери, че не са
налице основания подс. Д. да бъде лишаван от права по
чл. 37 НК, доколкото извършеното от него не е във връзка със заемана определена
държавна или обществена длъжност, нито с определена професия или дейност.
Що се отнася до възможността за
конфискация на част или на цялото имущество на Д. съдът намери, че на първо
място по делото не са налице категорични доказателства за имущественото му
състояние, а наред с това и предвид данните за наличието на задължения към
трети лица съдът намери, че в случая не следва да налага наказание конфискация
доколкото изпълнението му е възможно да остане на практика нереализируемо.
По отношение на гражданският
иск, предявен от св. Н. и предвид обстоятелството, че Д. беше оправдан да е
отнел вещите собственост на гражданският ищец, съдът отхвърли предявения
граждански иск като неоснователен.
На
основание чл. 189, ал.3 НПК подс. Д. беше осъден да заплати сумата от 135,90 лева,
представляваща сторени по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД
на МВР и сумата от 90 лева в полза на РС-Варна по сметка на ВСС, представляваща
сторени разноски в съдебната фаза на производството.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: