Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260028
22.02.2023 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15210 по описа на съда
за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 108 ЗС от Н.Б., малолетна, действащата чрез своята майка М.Н.
срещу Д.К..
Ищцата твърди, че е собственика
на поземлен имот с идентификатор **** като наследник на И.Б..
Ответникът имал право да полза само една от сградите с идентификатор .3.
Въпреки това бил заградил и ползвал голяма площ от имота. Иска се предаването
на реалната част от имота ползвана от ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с които се оспорва
претенцията. Прави възражение, че ПИ е обща част, както и че е придобил право
на ползване на 1150 кв.м. от имота, на вътрешния път и правото да паркира
автомобила си в него по давност от 2006г. Възразява, че ползва такава част от
имота съгласно правото си по чл. 64 ЗС.
Предявява насрещен иск за собственост върху
1150/2897 ид.ч. от имота на
основание давностно владение. Твърди, че мястото е закупено от него, бащата на
ищцата и трето лице с намерението да изградят в него отделни къщи. Цената била
платена от всички, въпреки че нотариалният акт бил съставен само на И.Б..
тримата били приятели от деца, имали си доверие и предварително се разбрали за
правата си. Твърди, че е придобил правата си на основание непрекъснато
давностно владение от 2006г. до момента. Иска установяване на правата си.
В срок е постъпил отговор по предявения насрещен иск, с който се оспорва претенцията. Оспорва
упражняването на фактическа власт върху имота, като намира, че давността е била
прекъсната със смъртта на наследодателя на ищцата. Оспорва на майката й да са били известни описаните в
исковата молба уговорки с наследодателя. Изтъква, че правото на собственост
върху сградата е прехвърлено на трето лице през 2013г., което е учредило право
на ползване на ответника през 2020г. Самото ограждане в имота било направено
преди 2-3 години. Иска се отхвърляне на претенцията.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Относно
искането за отмяна на хода по същество:
Искането е неоснователно. Ищцата е
непълнолетна и може да приеме наследството единствено по опис. След направена
служебна справка се установява, че това приемане е било заявено и вписано по
ч.гр.д. 6567/2020 г. на ПРС.
Относно
допустимостта:
По този въпрос в практиката на ВКС,
като например т. 2, т. 3 и т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016
г. по тълк. д. № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 428 от
26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2009 г., II г. о., ГК; Решение № 110 от
20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2018 г., I г. о.; Решение № 92 от
03.07.2014 г. по гр. д. № 1001 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г. о. и Решение №
100 от 03.10.2018 г. по гр. д. № 4334 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г. о. се
приема, че предмет на защита с ревандикационен иск може да бъде и само реална
част от имот, че е допустим иск за собственост само за реална част от имот и че
когато страните спорят за правото на собственост само върху конкретно посочена
в исковата молба реална част от имот, липсва правен интерес за предявяване на
иск за собственост за останалата част от имота, за която между ищеца и
ответника няма спор за собствеността.
В уточнението от 27.11.2020 г. реалната
част от имота предмет на делото е описана подробно съобразно приложената към
исковата молба скица на имота, като са посочени границите със съседните имоти
от трите страни, приблизителната площ и приблизителният край на реалната част
във вътрешността на самия имот.
По
същество на спора:
От
представения по делото нотариален акт 17.10.2006 г. се установява, че И.Р.Б.е
придобил правото на собственост върху нива с площ от 2897 кв.м., съставляваща
имот № **** по плана за земеразделяне на село Б. Между страните не е спорно, че
имотът е идентичен с ПИ с идентификатор **** по КК.
И.Б.
е починал на 02.05.2015 г. като е оставил за единствен наследник дъщеря си,
ищцата Н.И.Б..
Предвид
това, че ищцата се легитимира от посочените документи като единствено
собственик на имота следва да се разгледа направеното от ответника възражение и
предявения насрещен иск за придобиване на ид.ч. от имота на основание давностно
владение.
Придобивната
давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право и след изтичане на определен в закона период от време. При
преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6
месеца съгласно чл. 81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/,
явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се
държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл.
69 ЗС.
По делото е
представен предварителен договор от 2009 г. с който И.Б. се е задължил да
прехвърли на ответника Д.К. 1149/2897 ид.ч. от имота, както и правото на строеж
на къща. Между страните е уговорена цена, като е отразено и частичното й
погасяване. Изрично е описана частта от имота, която ще се ползва реално от
ответника върху скица, представляваща неразделна част от договора. В чл. 5 е
уговорено, че от датата на подписване на договора, купувачът се счита въведен във владение на имота описан по-горе и
щрихован в скицата като може да го владее и ползва като собственик.
От приетата СПочЕ
се установява, че подписът на имота вероятно е изпълнен от И.Б.. В о.с.з.
вещото лице заявява, че вероятността следва от това, че предмет на експертизата
е било копие на документа и е възможно подписът да е бил технически нанесен.
Тази съмнения не следва да се вземат предвид, защото по делото е представено
нотариално заверено копие на документа, върху което е отразено, че снето от
самия оригинал. Ето защо следва да се приеме, че договорът е бил подписан лично
от И.Б..
Представеният
по делото предварителен договор, като диспозитивен документ, имащ формална
доказателствена сила удостоверява възникването на облигационно правоотношение
между ответника и наследодателя на ищцата по отношение на покупко-продажбата на
идеални части от процесния имот. В него е уговорено тяхното прехвърляне, като
съгласно чл. 5 е било предадено и владението. Документът не е подписан от ищцата,
оспорен е от нея и няма достоверна дата. Под
"трети лица" по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК се разбира –
тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой
от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране (решения
по гр. д. № 176/2009 г. на ІІ г. о., гр. д. № 1672/2011 г. на
ІІІ г. о. и гр. д. № 1744/17 г. на ІІ г. о.). В случая ищцата като наследник на
продавача, отговаря на тези изисквания– тя не е участвала в съставянето на
договора, черпи права от наследодателя си и би могла да бъде увредена от
неговото антидатиране.
Договорът
обаче установява постигнатото между страните съгласие за предаване на
владението на 1149/2897 идеални части от имота. Само по себе си
владението също може да бъде предмет на прехвърляне. То не е вещно право, а
едно фактическо състояние /власт върху вещ/ и като такова за прехвърлянето му
не е необходима някаква специална форма, а се реализира с постигането на
съгласието между лицата. Този документ макар да няма достоверна за ищцата дата
преди смъртта на И.Б. на 02.05.2015 г. удостоверява преминаването на владението
на върху идеалните части от наследодателя към ответника. Разпределянето на
реалното ползване на имота не променя извода, защото документът удостоверява установяването
на съвместно владение върху целия имот в идеални части.
Наличието на
предвидените в чл. 79, ал. 1 ЗС предпоставки за придобиването на имота по
давност се установяват от събраните по делото гласни доказателствени средства.
Същите се явяват допустими, тъй като обстоятелствата, за който са допуснати
/упражняване на фактическа власт върху вещ/ не попадат сред забраните на чл.
164, ал. 1 ГПК. Показанията на тримата свидетели на ответника относно
упражняваната от него фактическа власт върху част от имота, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид евентуалната им заинтересованост на И.У.,
следва да бъдат кредитирани. Те са последователни, непротиворечиви, пресъздават
техни преки впечатления и се подкрепят от приложени писмени доказателства-
предварителен договор за продажба, предварителен договор за делба, проекти за
изграждане на сградите и скица предложение за застрояване. Същевременно
изложените от тях факти не противоречат на останалите ангажирани от двете
страни доказателства, защото нито един от представите документи и разпитаните
свидетели не удостоверява упражняването на фактическа власт от лице различно от
ответника. Дори свидетелите на ищеца говорят за упражнявана от ответника
фактическа власт на реалната част от земята, разположена в дъното на поземления
имот, без да излагат обстоятелства за момента на нейното установяване.
В действителност се
констатира разминаване в показанията на свидетелите по отношение на ограждането
на реалната част от имота. Всички свидетели заявяват, че огражденията, както в
миналото така и в момента са били на едно и също място и са били разположени по
границите определени от наследодателят на ищцата, ответника и свидетеля И.У..
От приетата СТЕ- Приложение № 5, обаче се установява, че реалното разположение
на оградите не съвпада с разпределението направено в миналото съгласно скица
предложение за застрояване от 2008 г. Тези обстоятелства обаче са без значение
за направеното от ответника възражение, защото то се отнася до придобиването на
ид.ч. от имота, за което е необходимо да се докаже съвладение между 2 или
повече лица на целия имот, при което всяко е наясно, че владее заедно с друг и
по този начин заедно изключват владението на всички останали.
Тук следва да се посочи, че съдебната
практика на ВКС с Решение № 185 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
280/2009 г., 1 г. о. приема, че на основание чл. 181, ал. 3 от
ЗТСУ (отм.), може да бъде придобита идеална част от парцел по давностно
владение, осъществявано върху съответна реална част от парцела, но само в
случаите на придобивна давност, изтекла до влизане в сила
на ЗТСУ (отм.), тоест до 1973 г. В разпоредбите
на ЗТСУ (отм.) и в действащия ЗУТ, няма правни норми,
предвиждащи възможност за придобиване на идеална част от парцел по давност при
осъществявано давностно владение върху съответна реална част от парцела.
Аналогично разрешение на въпроса дават и Решение № 73 от 14.07.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 2589/2020 г., II г. о., ГК; Решение № 3 от 19.07.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1869/2020 г., II г. о., ГК; Решение № 55 от 14.04.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 12/2013 г., II г. о., ГК; Решение № 348 от 21.04.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 4131/2008 г., III г. о. ГК; Решение № 301 от 28.04.2009
г. на ВКС по гр. д. № 5576/2007 г., IV - г. о.; Решение № 470 от
21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 691/2009 г., I - г. о.; Решение №
999 от 11.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3141/2008 г., IV г. о.
В хипотеза като настоящата, при
която трето за собствеността лице твърди да е придобило по давност не целия
имот, а идеална част от него от определящо значение е дали установената
фактическа власт представлява съвладение. Ако от момента на възникването й
фактическата власт сочи на съвладение върху целия имот между две или повече
лица, а не на самостоятелно владение върху реална част от поземлен имот, то в отношенията между
владелците ще е налице общо отхвърляне на правата на третите лица.
Предвид събраните
по делото доказателства, съдът намира, че с категоричност се установява, че още
към момента на закупуването на имота фактическата власт върху него е била упражнявана
от Д.К., И.Б. и И.У. заедно. Този извод следва от съвкупния анализ на всички
прието по делото доказателства, като скица предложение за застрояване от 2008 г.,
в която се предвижда застрояването на три жилищни сгради, одобряването на
проекти за всяка една от тях през 2008 г. за И.У., през 2009 г. за И.Б. и през
март 2010 г. за Д.К., приетата СТЕ за реално ползване на имота приблизително
съгласно тези предвиждания, представения предварителен договор за делба, в
който правата са записани в идеални части и предварителния договор за
покупко-продажба от 2009 г., с който е предадено владението върху 1149/2897
ид.ч. от имота. В същата насока са и показанията на разпитаните свидетели на
ответника, които категорично заявяват, че имотът е закупен и владян от тримата за
изграждането на къща на всеки от тях. Показанията по отношение на владението
следва да бъдат кредитирани, защото не се опровергават от никое от приетите
писмени доказателства, нито от показанията на разпитаните свидетели на ищцата. Последните
нямат преки впечатления от взаимоотношенията между И.Б. и ответника и не дадат
никакви обяснения за осъщественото в имота строителство от трети лица. В същото
време всички разпитани свидетели на ответника излагат една и съща фактическа
обстановка, като се явяват хора от най-близкото обкръжение на И.Б. преди
неговата смърт- приятели и съдружник.
Ето защо съдът
намира, че още от закупуването на имота през 2006 г. е било установено съвместно
владение върху земята от наследодателя на ищцата- И.Б. и ответника, като
двамата заедно с третото за спора лице И.У. съвместно, осъзнавайки, че всеки
владее заедно с останалите, са упражнявали фактическа власт върху целия имот. И.Б.
е упражнявал владението като част от правомощията на носителя на право на
собственост, но само върху идеална част от поземления имот, защото е знаел и
признавал владението на ответника. Ищцата като наследник на И.Б. е продължила
неговото владение по силата на универсалното правоприемство в същия обем. Съвместното
владение върху имота с категоричност е било установено към 2006-2009 година и
до подаването на исковата молба от ищцата на 17.11.2020 г. е изтекъл предвиденият
в чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен срок. Обемът на съвместното владение по отношение
на идеалните части на ответника спрямо И.Б. и ищцата, като наследник, се установява
от сключения предварителен договор от 2009 г. в размер на 1149/2897 ид.ч. от
целия поземлен имот. До тази стойност предявения насрещен иск за собственост се
явява основателен и следва да бъде уважен. За разликата до претендираните
1150/2897 ид.ч. искът следва да бъде отхвърлен.
Обстоятелството, че
за идеалните части от имота ответникът е имал сключен предварителен договор за
покупко-продажба не оборва презумпцията за владение. В този смисъл Решение №
528 от 11.06.2010г. по гр.д. 1218/2009г. на ВКС I г.о. и
Решение № 82 от 01.06.2015г. гр.д. № 6873/2014г. на ВКС, I г.о.
Предявеният от
ищцата иск за предаване на владението върху реална част от недвижим имот следва
да бъде уважен в установителната част за 1748/2897 ид.ч. (2897-1149), доколкото
по настоящото дело не се установява ищцата да е загубила правата си върху
посочената ид.ч. от целия имот, съответно върху същите права от спорната реална
част. Искът следва да бъде отхвърлен изцяло в осъдителната част, защото се
установява че ответникът притежава идеални части от имота заедно с ищцата и не
се доказва за ползва площ надхвърляща тези права.
Процесната реална
част е описана подробно в уточнението на исковата молба като е използвана
приложената към самата искова молба скица. В решението същата следва да бъде
описана съгласно скица приложение № 5 на приетата СТЕ, съответстваща на това
описание, като се посочи точната площ на реалната част предмет на делото от 1098
кв.м.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата по насрещния иск следва да бъде присъдена
сумата от 0.52 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част от насрещния иск.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Я.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че Н.И.Б.,
ЕГН **********- непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка М.Н.Н.,
ЕГН **********, и двете с адрес: ***, е
собственик на основание наследство по закон на 1748/2897 ид.ч. от реална част с площ от 1098 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ****,
одобрени със заповед № РД-18-127 от 22.12.2016 г. на ИД на АГКК, с адрес:
местност Т., с обща площ от 2897 кв.м., трайно предназначение: земеделска;
начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план ***, при
съседи имоти с идентификатори: ****, която
реална част е разположена между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 1, съгласно скица
приложение № 5 към СТЕ лист 157 от делото, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.Б.,
ЕГН **********- непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка М.Н.Н.,
ЕГН **********, и двете с адрес: *** срещу
Д.Я.К., ЕГН **********, с адрес: *** иск
в частта за предаване на
владението на описаната по-горе реална част.
Скица
приложение № 5 към СТЕ, лист 157 от делото, подписана от съдията, да се счита
неразделна част от решението.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Н.И.Б., ЕГН **********-
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка М.Н.Н., ЕГН **********,
и двете с адрес: ***, че Д.Я.К., ЕГН
**********, с адрес: *** е собственик
на основание придобивна давност на
1149/2897 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ****, одобрени със заповед № РД-18-127 от 22.12.2016 г. на ИД
на АГКК, с адрес: местност Т., с площ от 2897 кв.м., трайно предназначение:
земеделска; начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен
план ***, при съседи имоти с идентификатори: **** (преди ****), **** (преди ****),
****, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разликата над 1149/2897 ид.ч. до 1150/2897 ид.ч.
ОСЪЖДА Д.Я.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Н.И.Б., ЕГН **********- непълнолетна, действаща лично и със съгласието
на своята майка М.Н.Н., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, сумата от 0.52 лева /петдесет и две
стотинки/- разноски в производството по делото съразмерно на отхвърляния
насрещен иск.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.