№ 3815
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20211110217152 по описа за 2021 година
Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Г. Ф. срещу електронен фиш серия К № 4152126 от 12.11.2020
година, с който на С. Г. Ф. е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00
лева за нарушение на член 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, чрез юрисконсулт Д. оспорва жалбата. Претендира
разноски.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от справка на АИС на КАТ лек автомобил „Ф.Т.“, рег. № НОМЕР, е собственост на
С. Г. Ф.. На 12.11.2020 година около 11.27 часа С. Г. Ф. управлявал автомобила в град
София, “Околовръстен път“ до Ботаническа градина с посока от бул.“България“ към
бул.“Черни връх“ към град Пловдив със 114 километра в час при въведено с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 80 километра в час. Нарушението е установено с АТСС № MD
1192. Приложен е снимков материал като веществено доказателство, от който е видно
марката и регистрационния номер на процесното МПС. С декларация по реда на член 188 от
ЗДвП от 02.07.2021, изпратена по пощата на 07.07.2021 година, С. Г. Ф., че на процесната
дата и час автомобилът е бил управляван от Д.Я. Ф.. При разглеждане на снимковия
материал от служителите на ОПП-СДВР се установило, че автомобилът е управляван от
лице от мъжки пол. С оглед на тази констатация, с писмо от 01.09.2021 година
жалбоподателят е уведомен, че административнонаказателното спрямо него продължава. С
писмо от същата дата е уведомен началникът на отдел „Охранителна полиция“ на 06 РУ на
СДВР с оглед проверка за извършено престъпление от общ характер.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
1
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по
метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното
автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на
констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка. Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като
годно веществено доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 114 км/ч
(след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа
грешка).
От приложените по делото справки от Столична община, дирекция „Управление и анализ на
трафика“ се установява, че процесният участък от платното за движение е бил регулиран с
допълнително поставен знак В 26 относно скоростта на движение от 80 километра в час,
поради което максимално позволената скорост на движение е 80 км/ч съгласно чл. 21, ал. 2
от ЗДвП.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и
необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство,
съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Видно от справката на Български институт по метрология и техническата спецификация на
стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на
нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с
процесната стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3
% при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 114 км/ч, което е
повече от максимално позволената в рамките на ограничението с пътен знак В 26 скорост от
80 км/ч.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е
управлявала процесния лек автомобил със скорост от 145 км/ч при ограничение на това
място от 80 км/ч въведено с пътен знак В-26, установено съгласно разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 ЗДвП.
2
Процесната декларация по реда на член 188 от ЗДвП е подадена в законоустановения в член
189, ал.5 от ЗДвП 14-дневен срок, тъй като електронният фиш е връчен на 23.06.2021
година, а декларацията е подадена по пощата на 07.07.2021 година и получена в ОПП-СДВР
на 09.07.2021 година, видно от пощенското клеймо на приложения плик и разписка за
подаване на писмото.
Неподкрепени от събраните по делото доказателства са твърденията в жалбата, че
автомобилът е управляван на процесната дата и час от Д. Ф., което се опровергава от
постъпилото писмо от 03.11.2021 година на СДВР, че при внимателен преглед на
снимковия материал се установява, че лицето, управлявало автомобила е от мъжки пол и с
оглед евентуалното ангажиране на наказателна отговорност по член 313, ал.1 от НК е
подаден сигнал до 06 РУ на СДВР.
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при
форма на вина пряк умисъл.
Съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателя възражения относно
незаконосъобразността на обжалвания електронен фиш. В тази връзка електронният фиш
съдържа всички реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, включително
време и място на извършване на нарушението, поради което отговаря на изискванията на
закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП при превишаване на максимално
допустимата скорост над 31 до 40 км/ч предвиденото административно наказание е "глоба"
в размер на 400 лева, поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази
си част.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока, че в настоящата
хипотеза не е налице "маловажен случай" на нарушение по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл.
93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява
ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с
управлението на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни
последици – причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК,
доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
На основание член 63д, ал.4 от ЗАНН в полза на ОПП-СДВР следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4152126 от 12.11.2020 година, с който на С.
Г. Ф. е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на
член 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Г. Ф., ЕГН **********, да заплати на ОПП-СДВР сумата от 100,00 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4