№ 190
гр. Търговище, 06.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ в закрито заседание на
шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500232 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 413, ал. 1 във вр.с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от адв.Н.С.-АК-Т, ул.“ Л“ №4, вх.“А“, ет.2,
к.№5, л.№ **********, действащ като пълномощник на АШ. С. Ш., с ЕГН **********, от
с.Голямо Ново, обл.Търговище, против Заповед № 488 по чл. 410 от ГПК от 13.07.2021 г. на
РСТ, постановена по ч.гр.д. № 1*****/2*** г. VII-състав, в частта за разноските за адв.
възнаграждение.
С доводи, че присъденото адв.възнаграждение от 180 лв. е прекомерно, предвид
размера на вземането 49.98 лв., позовавайки се на разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения (НМРАВ), както и на това, че с
разписка от 12.08.21 г. е внесъл за погасяване задълженията по ч.гр.д.: 50 лв.-главница, 25
лв.- държавна такса и 50 лв. за адв., възнаграждение, което счита за достатъчно, частният
жалбоподател моли обжалваната заповед за изпълнение да бъде изменена в частта за
разноските, като бъде коригирана съобразно НМРАВ.Претендира разноски.
В постъпилия отговор насрещната страна „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
депозиран чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес гр. София, бул. ’’България” № 81, вх. В, ет.
8, счита жалбата за неоснователна и моли отхвърлянето й, с искане да бъде издаден
изпълнителен лист за непогасения остатък от сторените от заявителя съдебни разноски в
размер на 130 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар. Обсъждайки разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК, жалбоподателят излага доводи, че за да се възложат разноските върху
заявителя е необходимо длъжникът да не е дал повод за завеждане на делото и да признае
иска така, както е предявен. Не е достатъчно да е налице само едно от тези две условия, а е
1
необходимо да са налице и двете условия едновременно, цитирайки определение № 10 от
06.01.2010г. на ПАС по ч.гр.д.№ 1214/2009 г. Намира обаче за неприложима тази разпоредба
в настоящия случай, след като, депозирайки възражение в срока по чл. 414 от ГПК,
длъжникът е оспорил така предявените срещу него искове, поради което и по аргумент от
противното, с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което именно той
следва да понесе отговорността за сторените разноски в процеса.
При извършената служебна проверка по допустимостта на частната жалба,
въззивният съд констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна - длъжника в
заповедното производство, имаща правен интерес от обжалването, внесена е дължимата
държавна такса в размер на 15.00 лв., поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
По заявление на осн.чл. 410 от ГПК, депозирано на 14.06.21 г. (пред РС-
Г.Оряховица, изпратено по подсъдност на РСТ) от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, е
образувано ч.гр.д. № 1000/2021 г. по описа на РС-Търговище, по което в полза на заявителя
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 488/13.07.2021 г. срещу АШ. С. Ш., с
ЕГН **********, от с. Г.Ново, общ. Търговище, за сумите: 49,98 лв.-главница,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с кл. № 16873289001 от
26.12.2017г. за периода 08.01.2018г. до 07.04.2018г., обективирани в крайна фактура №
**********/08.06.2018г, ведно със законна лихва от 14.06.2021г. до изплащане на вземането,
държавна такса в размер на 25,00 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв.
Договорът е сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени
първо на „С.Г.Груп“ ООД на 16.10.2018 г., впоследствие на заявителя „ЮБЦ“ ЕООД с
Договор за цесия от 01.10.2019 г. Длъжникът е уведомен за цесиите на 08.11.2019 г..
Заповедта е връчена лично на длъжника на 23.07.2021 г.
Длъжникът е подал възражение вх.№ 6659/12.08.2021 г. по чл. 414а от ГПК(т.е. в
законовия едномесечен срок – чл. 414, ал. 2 от ГПК), с което е възразил, че е заплатил
частично задължението си по заповедта в двуседмичния срок от връчването й, а именно:
главницата от 50 лв., д.т. от 25 лв. и 50 лв. адв. възнаграждение, тъй като определеното в
заповедта от 180 лв. е прекомерно по заповедното производство Приложил е разписка от
същата дата- 12.08.21 г. за заплащане на кредитора-зявител , чрез Easy Pay, на сумата 125
лв., с посочено основание „ДТ ГЛАВНИЦА И ЧАСТ ОТ РАЗНОСКИ Ч.ГР.Д.
20213530101000 2021 г на РСТ“ (л. 10 от чгрд № 1000/21 на РСТ).
На същата дата е подал и настоящата частна жалба с възражение за прекомерност
на адв.възнаграждение.
С определение № 1034/13.08.21 г., предвид постъпилото в срок възражение, с
доказателства за плащане в срока по чл. 414, т. 8 от ГПК, съобразно разпоредбата на чл.
2
414а, ал. 3 от ГПК заповедният съд е постановил препис от възражението и от
доказателствата към него да се изпратят на заявителя за депозиране на становище в 3-дневен
срок, с указания за последиците по чл. 414а, ал. 4 от ГПК.
В постъпилото в срок становище от 20.08.21 г., заявителят е възразил, че
заплатената сума от 125 лв. е недостатъчна да покрие разноските по издаването на
заповедта, че заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано преди датата на извършеното
плащане , поради което с поведението си длъжникът е дал повод за завеждане на делото и
дължи още 130 лв. – останал неизплатен остатък от определеното адв.възнаграждение от 180
лв. Сочи, че длъжникът е разполагал с възможността, в случай че оспорва разноските, да
обжалва заповедта в тази й част на осн.чл. 413 , ал. 1 от ГПК, а вместо това, по своя
преценка е заплатил част от дължимата сума. Предвид изложените доводи е помолил
заповедния съд да му издаде изп.лист за непогасения остатък от сторените от него разноски
в размер на 130 лв., в условията на евентуалност – при преценка на съда, че са налице
предпоставки за определяне на по-малък размер, разноските да бъдат съобразени с Наредба
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С определение № 1070/23.08.21 г. заповедният съд е обезсилил, поради плащане,
издадената заповед № 488/13.07.21 г. в частта относно сумата от 49.99лв.- главница,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски №
16873289001 от 26.12.2017г. за периода 08.01.2018г. до 07.04.2018г., обективирани в крайна
фактура № **********/08.06.2018г, ведно със законна лихва от 14.06.2021г. до изплащане на
вземането, и е прекратил производството по делото в тази му част.
При така установеното от фактическа страна по случая, въззивната инстанция
намира от правна гладна точка следното:
Независимо от извършеното плащане - изцяло на главницата и заплатените
разноски за д.такса, и частично – 50 лв. от присъдени с обжалваната заповед 180 лв. адв.
възнаграждение, за длъжника си остава открит пътя за обжалване на заповедта по чл. 410
ГПК в частта за разноските – чл. 413, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може да намали
адв.възнаграждение „но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата“, препращащ към Наредба 1/09.07.2004г. за мин.размери на
адв.възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 вр. с ал. 2 от Наредбата
минималното адв.възнаграждение в настоящия случай е размер на 150 лв., поради което и
жалбата е основателна в частта за 30 лв.- разликата над 150 лв. до присъдените 180 лв.
Предвид основателността на жалбата, основателно е искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски за настоящото производство- 15 лв. д.такса.
Съдът не обсъжда доводите на насрещната страна, позовани на разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като жалбоподателят не се е позовавал на нея, а освен това, с оглед
3
фактологията по случая и въздигнатия спор, се явява и неприложима, като несъответна на
конкретния казус.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 488 от 13.07.2021 г., постановена по ч.гр.д. № 1*****/2***
г. по описа на РС-Търговище, по реда и на осн. чл. 410 от ГПК, в ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ за адв. възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на заявителя „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, за присъждане на разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1000/2021 г. по
описа на РС-Търговище за адв. възнаграждение в размер над 150 лв. до присъдените 180
лв. със заповед № 488/13.07.2021 г. - на осн.чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 7 от
Наредба 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, със съдебен адрес: гр.
София, бул. ’’България” № 81, вх. В, ет. 8, чрез адв. В.Г., САК, ДА ЗАПЛАТИ на АШ. С. Ш.,
с ЕГН **********, от с.Голямо Ново, обл.Търговище, сумата 15 лв. (петнадесет лева) –
съдебни разноски за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4