Решение по дело №11025/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260645
Дата: 19 октомври 2020 г.
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20191100511025
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  19.10.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                          мл.с.ДимитринкаКостадинова

 

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 11025 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 25.04.2019 г.  по гр.д. № 58129/16 г., СРС, І ГО, 42 с-в е признал за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на П.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, че Н.К.С., ЕГН **********,***, е собственик на основание наследствено правоприемство на недвижим имот с идентификатор 02659.2190.736 по кадастралната карта,одобрена със заповед № РД-18- 13/17.01.2012 г., при съседи на имота имоти с идентификатори 02659.2190.737,02659.2190.567,02659.2190.1033,02659.2190.722,02659.219 0.371. Осъдил е П.Х.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Н.К.С., ЕГН **********, от гр.София, ж.к"********,сумата от 600 лева съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника П.Х.М., ЕГН **********, починал в хода на производството, като и на основание чл.227  ГПК производството по делото продължава с участието на неговите наследници Л.П.П. и С.П.М. чрез пълномощника по делото адвокат К.Л. от САК, със съдебен адрес: ***. Сочи се, че съдът не обсъдил всички относими доказателства по делото, че неправилно е приел, че Договор от 29.01.1986 г. не следва да се взема предвид, тъй като преди това е било налице съдебно решение. С този договор от 1986 г.,  в който е участвала майката на ищцата като неин законен представител и лично го е подписала, се признава наличието на привидно прикрито съглашение между съсобствениците на процесния имот към онзи момент, към който е действал ЗСГ, при който съсобственици в имоти масово подписват прикрити съглашения, за да опазят имотите си. Договореното в него е действителната воля на страните. Неоснователно съдът приема и че не е установено по категоричен начин владението на имота от ответника. Договорът от 1986 г. е писмено начало, от което счита, че следва да се зачита придобивната давност. Владението на ответника е непрекъснатно, явно и необеспокоявано в продължение на повече от 20 години. Това е и основанието да бъде извършена обстоятелствена проверка, с която ответникът е признат за собственик по давност на процесния имот с констативен нотариален кат от 2006 г. От свидетелските показания на св. П. се установява, че ищцата е била известена за този акт незабавно, но същата не е предприела никакви действия по оспорването му до 2018 г. От разпитите на свидетелите в настоящето производство П. и Г.също се установява непротивоспоставянето на ищцата, както и че имотът се е стопанисвал и владял от П.М. и никой не е имал претенции към него.  Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното, ведно със законните последици.

Въззиваемата Н.К.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника по делото адвокат М.М. от САК, с адрес: ***, офис 4 оспорва въззивната жалба. Не претендира разноски за настоящето производство.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Н.К.С., ЕГН ********** срещу П.Х.М., ЕГН ********** за признаване за установено, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор 02659.2190.736 по кадастралната карта,одобрена със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г.

Ищцата твърди, че е придобила правото на собственост на основание наследствено правоприемство от наследодателите й Н. Х.С.и А.С.С., че придобивното основание на наследодателката Н. С. е решение в производство по съдебна делба, в което като страна е участвал и ответникът М.. Ищцата заявява, че е узнала,че ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост през 2006 г., с което оспорва правата на ищцата, а това поражда правния интерес от предявяване на установителната искова претенция.

Ответникът в писмения си отговор по чл. 131 от ГПК оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че не е вярно, че ищцата узнала за нотариалния акт през 2016 г., че единствен той, ответникът е реализирал фактическа власт върху имота, считано от 1975 г. Сочи, че е бил съсобственик в имота, представляващ дворно място с площ от 1400 кв.м., като в производството по съдебна делба по гр.дело № 1629/1979 г. делбата е извършена и имотът е възложен на Н. С. и Р. М., които не са притежавали имоти, но между страните е обективирана уговорка относно подялба на имотите на две части - едната от тях за Р., З. и Д.М.и другата част - за Н. С. и П.М.. Твърди се,че са налице привидно и прикрито съглашение, при което в отношенията между страните следва да бъде приложено прикритото споразумение.

Съдът констатира следното от фактическа страна:

Съгласно решение от 18.03.1976 г.,постановено по гр.дело № 1629/1975 г. по описа на СРС, 3 район, в дял на Н. Х.С.и Р. Х.М. е поставен недвижим имот дворно място със застроена площ от 1400 кв.м. в Банкя,Градоман, а за уравнение на дяловете са присъдени парични суми в полза на П.Х.М., З.Х.М.и Д.Х.М.. Въз основа на съдебното решение на 06.10.1978 г. в полза на Н. Х.С.и Р. Х.М. е издаден констативен нотариален акт. От съдебна спогодба от 25.11.1980 г. одобрена по гр. дело № 12813/1980 г. по описа на СРС,40 състав, се установява, че в дял на Р. Х.М. е поставен имот пл.№ 99а, а в дял на Н. Х.С.- имот пл.№ 99. Според удостоверение за наследници, наследник по закон на Н. Х.С.е нейната внучка Н.К.С., ищцата по делото.

По делото е представена спогодба между наследниците на Х.М. А.от 17.06.1975 г., според която поради невъзможност за подялба на имота на пет равни дяла, имотът ще бъде поделен на два дяла, един от които е за Р. Х.М., З. Х.М. и Д.Х.М., а другият дял - за Н. С. и П.Х.М.. Приет е договор от 29.01.1986 г., според който А.С.С. и В.Н. С.,като законен представител на Н.К.С., от една страна, като наследници на Н. Х.С., и П.Х.М., от друга страна, заявяват,че признават,че П.Х.М. е собственик на ½  идеална част от недвижим имот, а П.Х.М. заявява,че е съгласен да получи собствеността и владението на дворно място от 350 кв.м. С нотариален акт от 19.10.2006 г. П.Х.М. се легитимира като собственик на ½ идеална част от празно дворно място,находящо се в гр.Банкя,кв.Градоман, представляващо имот пл.№ 284 от кв.6,с площ от 698 кв.м.

Представено е постановление от 17.05.2007 г.,според което е отказано образуване на досъдебно производство по подаден сигнал от Н.К.С. поради това,че се касае за гражданско-правни отношения.

Събрани са гласни доказателствени средства, като от разпита на свидетелката  П., дъщеря на ответника П.М., се установява, че нейният баща е стопанисвал имота в Банкя откакто се помни, като наследствен имот и този имот принадлежи на ответника и на неговата сестра Н.. Според свидетелката П. след смъртта на леля й, нейният баща е единственият, който се е грижел за имота, посадил дръвчета, косял тревата, поддържал оградата, а други лица не са посещавали имота. От нейните показания се установява,че през 1985-1986г. нейният баща разговарял с майката на ищцата и се разбрали да продадат имота, ако се появи купувач, а впоследствие ответникът П.М. предложил да изкупи частта от имота от Н.С., но предвид отказа от нейната майка уведомил,че възнамерява да си извади нотариален акт. Свидетелят Г.заявява, че познава П.М. от дете и знае, че има имот в Градоман, който е ограден с бодлива тел. В имота  П.М. засаждал дървета,чистел го, свидетелят не е виждал други лица в имота. На свидетеля е известно,че в Градоман семейството на П.М. има и други възстановени имоти. От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се установява,че подписът под № 2 за договарящи се в споразумение от 29.01.1986 г. вероятно не е положен от В.Н. С., а подписът за купувач в предварителен договор за покупко-продажба от 20.01.2005 г. е изпълнен от П.Х.М..

От правна страна:

Настоящата инстанция не приема твърдението във въззиваната жалба, че съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства и фактическата обстановка е непълна и неизяснена. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че по делото е налице привидно и прикрито съглашение, като следва да бъде приложено прикритото съглашение, според което ответникът се явява съсобственик на имота. Проследявайки хронологията при придобиването на имота, правата върху него в полза на наследодателката на ищцата произтичат от  съдебно решение, постановено през 1976 г. в производство по съдебна делба, в което участва като страна и ответникът П.М. и според постановеното решение имотът е поставен в дял на Н. С. и Р. М.. Последвала е съдебна спогодба от 25.11.1980 г. одобрена по гр. дело № 12813/1980 г. по описа на СРС,40 състав, при която е извършена делба на имота на два дяла и всеки е станал изключителен собственик на един от формираните дялове, а именно Н. С. и Р. М.. По силата на заявеното придобивно основание- наследствено правоприемство, ищцата С. е придобила правото на собственост върху процесния имот. Налице е влязло в сила съдебно решение, явяващо се задължително за страните и съда, поради което не е налице законово основание за отчитане на постигнато между страните споразумение преди това от 1975 г., с което се предвижда, че имотът ще бъде поделен на два дяла-един за Р., З. и Д.М.и вторият дял-общо за Н. С. и на П.М.. Отново на същото основание не може да бъде взет предвид и последвалият след влизане в сила на съдебната спогодба договор от 29.01.1986 г., между А.С.С. и В.Н. С., в който заявяват, че Н.К.С. при придобиване на недвижим имот, празно дворно място от 700 кв.м., съставляващо имот пл.99 от кв. Градоман, кв. шести по рег. план на кв. Градоман, гр.Банкя, е действала като поставено лице на П.Х.М./ ответника/, който е собственик на ½ ид.ч. от цялото дворно място или цифрово изразено 350 кв.м., което се е наложило поради ограничаване п равото му на собственост по време на тоталитания режим.  На  гърба на този договор е положен подпис от името на В.Н. С., като законна представителка на непълнолетната Н.К.С./ищцата/. Основно на този договор се позовава ответникът във въззивната си жалба. Преди всичко се явява недоказано твръдението, че в този договор е участвала майката на ищцата В.Н. С., а твърдението че тя го е подписала, е невярно. От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се установява,че подписът под № 2 за договарящи се в споразумението от 29.01.1986 г. вероятно не е положен от В.Н. С..

В този смисъл не може да бъде възприето и твърдението, че този договор от 1986 г. се явява писмено начало, от което да се зачита придобивна давност.

Следва да бъде доказано осъществявано владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, което да е породило правните последици на придобиване на собствеността, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, според която правото на собственост върху недвижимия имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.  За осъществяване на този придобивен способ е необходимо наличието на елементите на владението-упражняването на фактическата власт върху вещта, това владение да е като свое, че е изминал законово необходимия минимален срок, който да превърне владелеца в неин собственик, владението да е през цялото време постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, като държането фактическата власт върху вещта е с намерението да я придобие за себе си и намерението за нейното своене да е станало достояние  на собственика, спрямо  който  владелецът упражнява фактическата власт. Настоящата инпстанция също приема, че от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин, че ответникът П.М. е придобил имота по давност. Показанията на свидетеля на ответника Л.П., негова дъщеря, следва да бъдат преценявани при условияте на чл.172 ГПК, с оглед нейният интерес от изхода на делото, но дори и в този смисъл в обясненията си заявява, че баща й/ответникът през 2000-2002 г. е предлагал на майката на ищцата да купи имота. Свидетелските показания на свидетеля Г.не са достатъчно конкретни, не установяват по категоричен начин, че ответникът е осъществявал фактическа власт в конкретен период от време, като свидетелят сочи, че ответникът е имал и други имоти. И двамата свидетели не доказват дали е реализирана фактическа власт върху имота или върху част от същия. Освен това, както  бе отбелязано по-горе,опровергана е презумпцията за своене на имота, тъй като със своите действия ответникът П.М. не се е противопоставил на собственическите права на ищцата С., а напротив признава същите, в която насока е представеният по делото договор 20.01.2005 г., с който ответникът предлага да изкупи имота от ищцата С.. По изложените съображения съдът приема, че възражението за изтекла придобивна давност върху имота се явява недоказано.

Изводът е, че ищцата С. е провела пълно и главно доказване, че правото на собственост й принадлежи на заявеното придобивно основание-наследствено правоприемство. Тя е единствена наследница по закон на наследодателката Н. С., респективно с настъпване на наследственото правоприемство ищцата е придобила правата на своята наследодателка. От приетите по делото писмени доказателства, включително посочените по-горе съдебни решения се установява, че  Н. С. е придобила в дял недвижим имот заедно с Р. М., а впоследствие е извършена делба и сключена съдебна спогодба, съгласно която в изключителен дял на Н. С. е поставен имот с пл.№ 99, поради което следва да се приеме, че ищцата С. като единствена наследница по закон на Н. С., е придобила право на собственост върху процесния имот и исковата претенция се явява  доказана по основание.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение  следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.04.2019 г. по гр.д. № 58129/16 г. на СРС, І ГО, 42 с-в.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.