№ 120
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000501892 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 95/27.03.2024г. постановено по гр.д. № 126/23г. по описа на на Окръжен
съд-Перник, ГО, съдът е осъдил на основание чл.52 вр.чл.45 ЗЗД Д. А. Д., Д. С. В. и А. Д.
В., да заплатят солидарно в полза на Р. С. С., сумата 20 000лв. /двадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и
страдания от трайни увреждания на здравето, причинени на 23. 03. 2019г. в гр.Перник, на ул.
„Търговска“, от Д. А. Д., /като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението
и да ръководи постъпките си/, чрез нанасяне на удар с юмрук, му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в многофрагментна, раздробена импресионна повреда фрактура
/счупване/ на лява половина на горната челюст /максила/, както и енофталм /хлътване/ на
лявото око и нарушение на стереоскопичното зрение, изразяващо се в диплопия /двоене на
образите/, довели да трайно отслабване на зрението, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.08.2022г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над 20 000лв. до
пълния претендиран размер от 40000лв., като неоснователен.
Присъдени са разноски по компенсация като Р. С. С., е осъден да заплати на Д. А. Д.,
Д. С. В. и А. Д. В., общо сумата 4875лв. /четири хиляди осемстотин седемдесет и пет лева/,
представляваща направените от тях разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК Д. А. Д., Д. С. В., и А. Д. В., са осъдени да заплатят солидарно
1
по сметка на ОС-Перник държавна такса в размер на 800лв. /осемстотин лева/ и разноски в
размер на 1350лв. /хиляда триста и петдесет лева/, ведно със законните лихви за забава на
държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното
изплащане на сумите.
С определение от 25.10.2024Г. по реда на чл.248 ГПК БЕЗ УВАЖЕНИЕ е оставена
молбата на Р. С. за изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК е депозирана частна жалба от ищеца срещу
определението по чл.248 ГПК.
Жалбоподателят-ищец Р. С. С., оспорва решението в неговата отхвърлителна част,
за разликата над присъдената сума от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв.
неимуществени вреди. Посочва, че определеният размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди е многократно занижен, тъй като съдът приложил неправилно
разпоредбата на чл.56 ал.2 ГПК, както и тази на чл.51 ал.2 ЗЗД. На второ място посочва, че
ОС е тълкувал влязла в сила присъда от друг състав, за да приеме, че размерът на
гражданския иск следва да бъде намален наполовина/т.е. на 20 000лв./ тъй като има
съпричиняване от страна на пострадалия, което не е доказано пълно и главно по делото.
Такава констатация няма никъде в присъдата по НОХД № 01333/2020г. на ПОС, а и
съдебният състав не обяснява откъде е стигнал до този извод. Но въз основа на това е осъден
да заплати разноски на Д. А. Д. и неговите родители сумата от 4 875лв/ четири хиляди
осемстотин и седемдесет и пет лева/, направени за неуважената част от иска. Твърди, че
адвокатското възнаграждение е прекалено завишено. Моли за увеличаване размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици.
Въззиваемата страна Д. А. Д., Д. С. В. и А. Д. В. не изразяват становище в писмен
вид.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 52 вр.чл.45 и чл.48
ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 23.03.2019г. в гр.Перник, на ул. „Търговска“, му е нанесен побой от Д.
А. Д. чрез нанасяне на удар с юмрук, който му причинил средна телесна повреда, изразяваща
се в многофрагментна, раздробена импресионна повреда фрактура /счупване/ на лява
половина на горната челюст /максила/, както и енофталм /хлътване/ на лявото око и
нарушение на стереоскопичното зрения, изразяващо се в диплопия /двоене на образите/.
Ответникът макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението и да
ръководи постъпките си, а неговите родители носят солидарна отговорност за причинените
вреди. Претендира обезщетение от общо 40 000 лв. за причинените неимуществени вреди,
2
изразяваща се в болки и страдания, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото
обезщетение от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответниците оспорват предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърдят, че ударът
който е нанесъл Д. Д. на ищеца не е бил безпричинен, а е провокиран от поведението на Р.
С., като в тази насока се позовават на мотивите на присъдата на наказателния съд, касаещи
определянето на наказанието на подсъдимия.
От фактическа страна се установява, че на 23.03.2019г., в гр. Перник, на ул. „Търговска“,
Д. А. Д., като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието си и да ръководи постъпките си, е причинил чрез нанасяне на юмрук средна
телесна повреда на Р. С. С., изразяваща се в причиняване на многофрагментна, раздробена
импресионна фарактура /счупване/ на лява половина на горнатата челюст /максила/, както и
енофталм /хлътване/ на лявото око и нарушение на стереоскопичното зрение /двоене на
образите/ довели до трайно отслабване на зрението.
Горното се установява от влязла в сила на 21.07.2022г. присъда № 260013 от 24.03.2021г.,
постановена по НОХД № 01333 / 2020г. по описа на РС- Перник, с която подсъдимият Д. А.
Д. е признат за виновен, поради което и на основание чл. 129, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.63 ал.1, т.3
НК, вр.чл. 54 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца,
изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок една година и шест месеца.
Според чл.300 ГПК присъдата като акт на наказателния съд обвързва гражданския съд
относно деянието, вината на дееца, неговата противоправност.
От заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза - /л.9 основна и чл.47
допълнителна/, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че вследствие на побоя жалбоподателят е получил следните
травматични увреждания: Многофрагментна, раздробена импресионна фарактура
/счупване/ на лява половина на горнатата челюст /максила/, с ангажиране на пода на
лявата очница; Оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око; Ограничена
подвижност на лявото око в крайни позиции темпорално /слепоочно/, горе и горе
темпорално; Лек енофталм /хлътване/ на лявото око и нарушение на
стереоскопичното зрение /двоене на образите/ довели до трайно отслабване на
зрението; Мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието, като последното
не е предмет на настоящето дел, нито е било предмет на наказателната присъда. По
отношение счупването на горната челюст са констатирани затруднения функцията на
дъвчене, в по - голяма степен и функцията на говорене, в незначителна степен по време на
възстановителния период, като средностатистичния оздравителен период при травма от този
вид е от порядъка на около 1,5 - 2 месеца. Мекотъканните увреждания - оток и
кръвонасядане по клепачите на ляво око, са отзвучали за период 2-3 седмици. Ограничената
подвижност на лавото око, водеща до двоене на образите /диплопия/ е налична и към
момента и към момента на изготвяне на СМЕ. Същата може да се преодолее единствено
чрез оперативна намеса от специалист лицево - челюстна хирургия, каквито предписания
3
са били дадени още от д-р Н. Д. на 15. 07. 2019г. Към момента на инцидента и
непосредствено след него ищецът е търпял физически болки и страдания, като същите са
били с по - голям интензитет в първите часове и дни след инцидента.
От заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза - /л.71/, с вещо лице ЛЧХ,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че е налице ограничена подвижност на ляво око в крайните позиции горе и горе
темпорално, което води до диплопия /двоене на образа/, с най - голямо раздалечаване на
образите горе и горе темпорално; лек енофталм /хлътване/ на ляво око Диплопията
нарушава сливането на образите на двете очи, т.е. стереоскопичното или така нареченото
дълбочинно зрение. Причината за диплопията е многофрагментната импресионна фрактура
на лявата половина на горната челюст с ангажиране на пода на лява орбита /“блу аут“
фрактура в която има включени вътреорбитни тъкани, довели до ограничаване на
движението на лява очна ябълка. Всичко това е довело да нарушение на стереоскопичното
възприятие, което е и основното увреждане на зрението на ищеца към настоящия момент.
Лечението при този тип фрактури се определя от специалист по лицево - челюстна
хирургия. На ищеца е обяснено какви рискове крие една оперативна интервенция от такъв
тип. Операцията е единствения начин за коригиране на установения проблем.
Състоянието не може да се повлияе с медикаментозно лечение или помощни средства
/очила/. Диплопията би била сериозен проблем за всеки един пациент в нормалния
живот и в професионалната му среда, поради нарушено дълбочинно зрение. Същото
важи и за жалбоподателя, особено поради по интензивното зрително натоварване в работата
му като учител. Съобщава, че има засилване на оплакванията от двойно виждане при по-
голямо и продължително натоварване /работа наблизо/ на очите, каквото неговата налага
професия ежедневно. От представената документация по делото може да се заключи, че
диплопията е свързана с промяна в позицията на очния булб и херниране /постепенна
атрофия/ на орбиталните тъкани към максиларния синус. Със сигурност може да се приеме,
че диплопията при Р. С. се дължи на променена позиция на очния булб - птоза към
максиларния синус поради фрактура на пода на орбитата. Резултатът от евентуално
бъдещо оперативно лечение на фрактура на пода на орбитата и поставяне на очния
булб в нормална позиция е непредсказуем и може да има за последица следните
варианти : 1. Възстановяване на позицията на очния булб и пълно възстановяване на
нормалното стереоскопично зрение; /пълен лечебен резултат/. 2. Възстановяване на
позицията на очния булб и частично възстановяване на стереоскопичното зрение,
намаляване на диплопията. / частично възстановяване на нормалното стнереоскопично
зрение/ 3. Възстановяване на позицията на очния булб, но без значимо функционално
подобрение; т.е. анатомично възстановяване на позицията на очния булб, но без
функционално подобрение.
Оперативна интервенция, която поставя очния булб в нормална позиция, но следоперативно
се развива диплопия и нарушението на стереоскопичното зрение е по-изразено, спрямо
предоперативното състояние; като краен резултат от лечението се наблюдава влошаване на
4
функционалното състояние. /заключение на в.л.А. и устните обяснения, дадени от него/.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.С.
/баща/, М. и Г. /приятели на ответника и преки очевидци на боя, участвали в него/ в о.с.з. на
28.11.2022г. /л.77/. Показанията и на тримата следва да се ценят при условията на чл.172
ГПК, а тези на последните двама както първа инстанция изрично е отбелязала не следва да
се кредитират, тъй като представляват по-скоро защитна версия.
Свидетелят С. посочва, че видял сина си целият в кръв. След прегледа установили счупена
челюст и хлътнало ляво око. Последното наложило търсене на специализирана медицинска
помощ от очен лекар и ЛЧХ, които след преглед и консултация, ги насочили към операция,
която е много скъпа и опасна, а не се знае дали ще има положителен ефект. Към момента
зрението на сина му е влошено, а се налага да проверява домашни работи, освен това
подготовката му по докторантурата се забавя и затруднява. Споделил му, че има
затруднение с шофирането на л.а., тъй като вижда двойно. Затова обикновено свидетелят го
кара, ако се налага. Синът му живее отделно от него. Провели среща с родителите на първия
ответник след побоя. Познавал бегло бащата, който държи сладкарница в центъра на
Перник. Надявали се на извинение. Отрича да са искани пари.
От своя страна свидетелите М. и Г. споделят, че са приятели на Д., процесната вечер излезли
заедно на ул.Търговска, твърдят, че възникнал конфликт, не помнят точно защо, но първи
агресирали Р. и неговия приятел, след което те им отвърнали. Отричат някой от тяхната
компания да е удрял Р.. Твърдят, че двамата били в нетрезво състояние и първи им налетели
на бой. Тяхната компания била общо пет човека.
Правилно и законосъобразно ОС-Перник не е кредитирал показанията на тези двама
свидетели в частта досежно факта кой е инициирал конфликта и кой е започнал побоя, още
повече пострадалият и неговия братовчед са били само двама, а другата компания общо
петима. Изхождайки от обстоятелството, че ищецът работи като учител по български език и
литература и е записал докторантура към ЮЗУ Благоевград, филология, български
език/л.76/, което налага ежедневно и продължително четене, от заключението на вещото д-р
К., че диплопията би била сериозен проблем за всеки един пациент в нормалния живот и в
професионалната му среда, поради нарушено дълбочинно зрение, особено при по - голямо
натоварване на зрението, както и от свидетелските показания на С. К. С., които съдът
изцяло възприема тъй като кореспондират със заключенията на вещите лица и с
непредвидимостта от последиците от извършване на операция, че освен при дълго четене,
ищецът има проблем и при шофиране, поради което почти не шофира, съдът намира, че
причинените травми водят до трайно нарушаване на зрението води до зрителни проблеми в
ежедневието на ищеца, свързана с проверка на домашни.
По отношение направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия по реда на чл.51 ал.2 ЗЗД. ОС Перник не възприема свидетелските показания
на К. Е. М. и на И. Ю. Г. - че тяхната компания е била безпричинно нападната от Р. С. и още
един човек. Видно от обстойните, изчерпателни и аналитични мотиви на присъдата на
Пернишкия районен съд, първоначално играли канадска борба с ищеца, впоследствие след
5
пристигането на братовчеда на Р. С., полека отношенията се променили и двете групи Р. и
братовчед му от една страна и компанията на Д. Д., са започнали да проявяват вербална
агресия, после да се блъскат и накрая да се удрят.
Въпреки това ОС е приел за доказано, че е налице съпричиняване, изразяващо се в това, че
сблъсъкът между двете групи е станал при взаимно агресивни действия, в каквато насока е
бил и внесения обвинителен акт.
САС не споделя горния извод, тъй като първо обвинителният акт не е годно доказателствено
средство по смисъла на чл.300 ГПК, второ наказателният съд е направил категоричен извод,
че не е налице хипотезата на причиняване на престъплението от страна на Д. Д. в условията
на силно раздразнение /афект/ по смисъла на чл. 132 НК, нито са налице изключителни
смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия Д. по смисъла на чл.55 от НК. Изрично в
мотивите е отразено, че не е доказано пълно и главно заплашително или агресивно
поведение от страна на пострадалия, което да води до извод, че подсъдимият е действал в
условията на афект, предизвикано с тежка обида, насилие, клевета или друго
противозаконно действие. Групата на подсъдимия е превишавала по брой и сила
пострадалия, а причината за побоя е слабите морално-волеви задръжки на подсъдимия. Ето
защо и като взе предвид, че доказателствената тежест досежно наличието на съпричиняване
се носи от ответниците, а възражението не е доказано пълно и главно, съдът намира, че
същото е недоказано.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Както бе посочено по-горе по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е то и
виновен ли е деецът, е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, която е
задължителна за настоящата инстанция по смисъла на чл.300 ГПК т.е. налице е деликт.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и причинените вреди. Към датата на деликта деликвентът е бил непълнолетен.
Що се отнася до втория и третия ответници, в качеството им на родители на непълнолетния
към датата на деянието деликвент, е налице практика на ВКС, обективирана в решение №
270 ОТ 10.01.2017 Г. ПО ГР. Д. № 916/2016г., ІV Г. О. НА ВКС, съгласно която: Родителите и
осиновителите на непълнолетен извършител на деликт отговарят по чл.48 ЗЗД за
уврежданията от противоправното деяние, които те лично не са причинил, като
отговорността им не е гаранционно-обезпечителна - вместо непълнолетното дете -
деликвент. Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи,
убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото,
като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение
при действията му, до навършване на пълнолетие - 18 години. Отговорността им по чл.48
ЗЗД е поради това лична - за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание
6
на детето. Съгласно чл.48 ал.3 ЗЗД те се освобождават от отговорност, ако не са били в
състояние да предотвратят настъпването на вредите. Имат се предвид случаите на деликт
поради неупражнен по обективни причини надзор от родител/осиновител или неполагане на
грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето - извършител на
деликта. Обективните причини трябва да са от такова естество, че родителят/осиновителят
да е бил в невъзможност да предотврати противоправното поведение на непълнолетния,
както и да е изключена изобщо възможността той да възпитава и контролира детето.
Възможно е при извършване на деликта родителят/осиновителят да не е имал възможност да
осъществи надзор или да попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се
ползва от чл.48 ал.3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг
по възпитанието на детето. Доброто възпитание не се презумира и, ако непълнолетният
извърши противоправно деяние, който е инкриминирано като престъпление, то това е
илюстрация, че усилията на родителите/осиновителите не са дали резултат, а задълженията
по възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени. В този смисъл е без значение на
какви добродетели те са учили детето си, каква ценностна система са се стремили да
изградят у него и с какви методи, щом то с поведението си на практика демонстрира
незачитане на основни морални норми, неуважение към личността и имуществото на други
правни субекти. Важни са не намеренията и субективните усещания на родителите във
възпитателния процес, а резултатът от същия.
С оглед гореизложеното в случая не е доказано пълно и главно неупражнен по обективни
причини надзор от родителите т.е. с оглед крайния резултат е налице неполагане на грижи
по доброто възпитание на Д. като предпоставка за ангажиране тяхната солидарна
отговорност по смисъла на чл.48 ЗЗД. При това положение ищецът има правото да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на причинени средни телесни повреди изразяващи се в
многофрагментна, раздробена импресионна повреда фрактура /счупване/ на лява половина
на горната челюст /максила/, както и енофталм /хлътване/ на лявото око и нарушение на
стереоскопичното зрение, изразяващо се в диплопия /двоене на образите/, довели да трайно
отслабване на зрението.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е на 30г. към датата на
деликта 2019г. и учител по професия, а деликвентът - ученик, че уврежданията имат траен
характер, доколкото зрението е намалено и изисква провеждане на оперативна интервенция,
която както вещото лице ЛЧХ посочва, невинаги дава желания благоприятен резултат, крие
рискове. Същевременно операцията е единствения начин за коригиране на установения
проблем. Състоянието не може да се повлияе с медикаментозно лечение или помощни
средства /очила/. Диплопията би била сериозен проблем за всеки един пациент в нормалния
живот и в професионалната му среда, поради нарушено дълбочинно зрение. Категорично
възпрепятства управлението на л.а. и полагане на допълнителни усилия, свързани с
7
придобиване на докторска степен и проверка на домашни работи, което е неизменна част от
трудовите задължения на жалбоподателя. Затова искът следва да бъде уважен в пълен
размер от 40 000 лв. ведно със законните последици, считано от датата на деликта. С оглед
диспозитивното начало лихвите следва да се присъдят така, както са изрично поискани,
считано от ИМ 19.08.2022г.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част за
разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 20 000 лв., като жалбата на ищеца е изцяло основателна. На
осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемите дължат солидарно в полза на жалбоподателя-ищец
направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 1500 лв. Платен адв.хонорар
/л.19/
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да се променят с оглед изхода на главния
иск, като по същество се отмени определение от 25.10.2024г. по реда на чл.248 ГПК, с което
без уважение е оставена молбата на Р. С. за изменение на решението в частта за разноските.
Разноски по компенсация по реда на чл.78 ал.3 ГПК изобщо не са дължими с оглед
уважаване на иска в пълен размер. Затова и възражението за прекомерност на хонорара е
правно ирелевантно.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответниците дължат в полза на ищеца направените пред първа
инстанция разноски в размер на 500 лв. Платен адв.хонорар /л.38/
На осн.чл.78 ал.6 ГПК тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски,
ответниците дължат в полза на съда сумата от 1600 лв. дължима д.т., както и сумата от 1350
лв. платени от бюджета на съда или общо сумата от 2950 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 95/27.03.2024г. постановено по гр.д. № 126/23г. по описа на на
Окръжен съд-Перник, ГО, в обжалваната отхвърлителна част за разликата над 20 000 лв. до
40 000 лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, Д. С. В., ЕГН ********** и А. Д. В., ЕГН **********,
гр. ***, ул. „***“ № *, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО В ПОЛЗА НА Р. С. С., ЕГН
**********, гр. ***, пл. „***“, № *, вх.„*“, ет.*, ап.*, разликата над 20 000 лв./двадесет
хиляди лева/ до 40 000 лв./четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
изразяващи се в многофрагментна, раздробена импресионна повреда фрактура /счупване/ на
8
лява половина на горната челюст /максила/, както и енофталм /хлътване/ на лявото око и
нарушение на стереоскопичното зрение, изразяващо се в диплопия /двоене на образите/,
довели да трайно отслабване на зрението, причинени на 23.03.2019г. в гр.Перник, на ул.
„Търговска“, чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.08.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1500
лв./хиляда и петстотин лева/ направени разноски пред въззивна инстанция и 500 лв.
/петстотин лева/ направени разноски пред първа инстанция.
ОТМЕНЯ определение от 25.10.2024г. по реда на чл.248 ГПК, с което без уважение е
оставена молбата на Р. С. за изменение на решението в частта за разноските по компенсация.
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, Д. С. В., ЕГН ********** и А. Д. В., ЕГН **********,
гр. ***, ул. „***“ № *, ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА ОС Перник сумата от общо 2950
лв./две хиляди деветстотин и петдесет лева/ на основание чл.78 ал.6 ГПК.
Решението като необжалвано е влязло в сила в осъдителната му част до 20 000 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9